– Проф. Балтов, какви са вашите изводи от данните от „Индекс на болниците“ за 2019 г.?

– Много добре, че проектът продължава. Надявам се да е устойчив и да го виждаме всяка година. Положително е и, че ортопедията и травматологията продължават да бъдат сред специалностите, за които „Индекс на болниците“ представя данни. Това ни позволява да правим сравнения за дейността на болниците през различните години. Така че, проектът е полезен, както за нас лекарите, за да видим кой къде стои спрямо другите лечебни заведения, така и за пациентите, които могат да се ориентират къде какво лечение се извършва. Основният извод от данните е, че университетските болници работят най-сериозно в областта на ортопедията и травматологията, след това са областните и накрая общинските. При частните дори и да се вижда голям брой операции, прави впечатление, че те не наблягат на тежката патология.

– Забелязва се увеличение на ортопедичните операции от 75 180 през 2017 г, през миналата те са достигнали 78 413. Как ще коментирате тази тенденция, съответства ли тя на броя на населението ни?

-Да, това е тенденция в цял свят. Преди за подмяна на тазобедрена или колянна става се изчакваше, докато болките на пациентите не станат непоносими. Сега обаче хората искат по-добро качество на живот и това ги кара да търсят помощ по-рано, а да не чакат да станат трудно подвижни, да напълнеят и да завъртят порочния кръг. Идеята е пациентите да се възстановят колкото се може по-рано и да живеят по-дoбре. Затова и изкуствените стави поставени тази година са над 11 хил. И пак казвам, това е нормална световна тенденция. По никакъв начин не може да се твърди, че тя е изолирана само за България в нашата специалност. Като цяло травматологията се движи в едни и същи диапазони през годините. 78 413 операции е реална бройка, колегите са на много високо ниво, затова и все повече българи имат желание да бъдат оперирани тук. Преди около 25 години помня, че никой не искаше да си прави изкуствена става в България.

– С три са намалели болниците, в които се извършат травматологични операции от 98 до 95. Същевременно се запазва се тенденцията не във всички болници да се спазва медицинския стандарт за минимален брой операции. Какво показват тези цифри – много или малко са болниците, които работят ортопедия и какво е качеството?

– Добре е да намалеят и повече. Може би тенденцията в следващите години ще е именно понижение на броя на болниците, в които се работи ортопедия и травматология. Това е необходимо и нормално, защото населението се струпва в по-големите областни градове. Тенденцията е там да се извършват по-сериозните оперативни интервенции в нашата специалност, така че неминуемо ще се стигне до по-малки болници, които няма да изпълняват тази функция. Те може би трябва да са спешни центрове или болници за долекуване. Този процес няма е еволюционен, времето ще покаже, че няма смисъл да поддържаш една клиника или отделение по травматология и ортопедия, когато нямаш определен брой операции, които все пак си длъжен да правиш по стандарт. Това ще доведе и до съкращаване на тези отделения, защото те не могат да се самоиздържат и затова по-скоро ще станат част от спешната помощ. Там ще се оказва първична помощ, а в рамките на 24 часа пациентите ще бъдат насочвани към центрове за ортопедия и травматология. Това е бъдещето и няма нищо лошо в това да има едни много добре работещи болници в 10 ключови точки на България и една мрежа от лечебни заведения на по-ниско ниво и спешни центрове. И съвсем нормално е, когато има много сложни интервенции, те да се поемат от болници с трето ниво на компетентност, където се работи по целия спектър на ортопедията и травматологията, а не само в една част от нея. И всичко това категорично не означава, че няма да има достъп до качествено здравеопазване.

– В колко болници според вас трябва да се извършват дейности по тази специалност?

– Повече от 50 болници с дейност по тази специалност е абсолютно разхищение.

– Забелязват се и диспропорции в броя на операциите, които варират в много широк диапазон от до над 2000 в различните лечебни заведени. И това ли говори за излишни болници?

– Да, защото има сериозни университетски болници, които работят всякаква патология и други, които извършват дейност в много по-тесен обхват. И пак казвам, че това е така, защото все още някой си мисли, че може да поддържа ниво, на което всъщност не отговаря. Като осъзнае, че не може и затвори, няма да има и тези разходи. Защото да поддържаш една клиника по травматология и ортопедия с операционна зала, с достатъчно квалифициран персонал, с 24 часови дежурства, не е лесно, нито евтино. Забелязва се неправилно координиране на лечебните заведения, защото ако примерно в една област има 4 болници и някои от тях са много силни в определена специалност, защо те да не поемат всички болни в тази област. И обратното друга болница, която има добри терапевтични специалности, да поеме терапевтичните случаи. Грешно е схващането, че всеки трябва да развива всяка една специалност, защото реално се оказва, че няма възможност и средства за това. Изисква се богат инструментариум, леглова база, операционна, апаратура. Това не са дребни неща, не може да искаш да имаш сериозно оборудване и в него да правиш по-малко от 100 операции. Необходимо е едно преосмисляне.

– Откъде трябва да дойде то?

– От мениджърите на болниците, които да преценят дали имат нужда от съответната клиника и отделение. Те трябва да се преструктурират. Това се случи и в „Пирогов“. Вече нямаме 4 клиники по травматология, а само две. Осъзнахме, че е по-добре да се окомплектоват две клиники, отколкото да имаме 4 неокомплектовани, като същевременно не е имало съкращения. Това е по-добре от гледна точка на организацията. Ако досега една клиника е разполагала с една операционна зала, то при обединението й с още една, те вече разполагат с три зали, в които лекарите изготвят програмата си всеки ден. И когато хората са повече, се обединяват и усилията, което води до по-добри резултати. Иначе в миналото имаше случаи, при които едната травматологията няма достатъчно болни, а в другата пациентите са прекалено много, което водеше до липсата на баланс. Същото важи и за сестринския персонал. Това обединение изисква наличие на много по-компактна маса от хора. Преструктурирането е добър вариант и от финансова гледна точка, по-рационално е и показателите се подобряват, защото ресурсът, който ползваш за една травматология е много повече. Това е все едно да имаш 4 болници. По-добре 1, която е добре оборудвана, отколкото 4. Същото важи и за клиниките.

– Забелязва се значително понижение на рехоспитализациите, на какво се дължи?

– Понижението на рехоспитализациите е положителен факт. Изключение е една частна болница, в която те са 980 и това прави изключително лошо впечатление, което трябва да накара контролните органи да вземат отношение. Намаленият брой се дължи на промените в клиничните пътеки. Първо, от миналата година има ограничение, което гласи, че ако рехоспитализациите са направени в първите 30 дни след първата, те са за сметка на клиничната пътека, по която са оперирани пациентите. И отделно важи изискването, че изваждането на импланти от една анатомична област, може да се извърша веднъж годишно, а не на няколко пъти. Тази промяна е регламентирана в алгоритъма на пътеките. И оттам идва намалението. Имаше една порочна тенденция да се правят по няколко рехоспитализации във връзка с изваждането на имплантите, което не беше редно. Намалението на рехоспитализациите говори, че в нашата специалност се работи по-качествено.

– Какво се случва с новия медицински стандарт по ортопедия. Готов ли е, какви са промените и решават ли те проблемите в областта на тази специалност?

– Готов е, предаден е на МЗ. Основната и най-важна промяна предвижда нивото на компетентност на реанимацията в болниците да не е по-ниско от това на клиниките по ортопедия и травматология. Тоест, ако едно лечебно заведение иска да работи на трето ниво на компетентност, то задължително трябва да има и реанимация на същото ниво, не по ниско. Ако е на второ, минимум на второ. Ще държим това да бъде изпълнено. Нашият стандарт беше сравнително нов от 2015 г. и са наложени минимални, чисто козметични корекции. Премахнати са някои рестриктивни мерки, намален е минималният брой операции на операционна маса, както и на броя лекари със специалност и специализанти.

– Защо решихте да го понижите?

– Защото се видя, че много лечебни заведения не могат да достигнат тези нива. Една средностатистическа болници работи на ¼ от дейността на „Пирогов“. Затова и решихме, че е по-добре да има малко занижение на тези стойности.

– Добър ли е контролът от страна на НЗОК и новата агенция над болниците?

– Не е достатъчно добър. Той трябва да се засили, но това ще стане след влизане в сила на новия стандарт. Докато това не се случи, контролните органи реално не могат да влязат в ясни рамки. Когато се приеме стандартът, ще бъде ясно къде и какво се работи. Ще има база, на която да се стъпи за установяване на проблемите и ако не се вземат мерки, ще има основание за затваряне на въпросната клиника.

– Как пациентите да се ориентират къде да се лекуват. На кои критерии трябва да обърнат най-много внимание?

– Според мен повечето пациенти разчитат на исторически принцип, на техни близки, които са им препоръчали клиника или болница. Но това е субективна причина. „Индекс на болниците“ показва, че има и обективни критерии и ако някой си направи труда да влезе и да го разгледа, би взел информирано и правилно решение къде да се лекува. Така че проектът е нещо полезно и би помогнал, но като цяло субективизмът надделява. Разбира се всеки предпочита известно име и това е нормално, всеки търси и второ мнение, което също е нормално.

– Има ли промени в НРД в областта на ортопедията- повишено или намалено заплащане­?

– Намалено заплащане няма, всички пътеки са средно с 8{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} ръст. Успяхме да увеличим много сериозно артроскопското лечение с 500 лв. или 30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Мотивът за това беше, че по тази пътека се работи малко и колегите предпочитат други КП, вместо чистата артроскопска процедура. Направихме всички възможно, за да повишим цената, така че тя да отговаря поне на това, което е необходимо като себестойност. И мисля, че тази работата по тази клинична пътека ще се увеличи през следващата една година. Другото, което успяхме да постигнем е частичното реимбурсиране на раменни и лакътни протези. То е в размер на 1440 лв. или около 20-30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от общата сума, което все пак е някаква стойност. Това ще повиши и броят на оперираните пациенти с този вид протези. Надявам се че най-накрая раменната и лакътната хирургия у нас ще достигне европейските нива, защото имахме сериозно изоставане в тази област. Има нужда реимбурсацията да се увеличи още, надявам се НЗОК да поеме изцяло и някои имплантите свързани с онкологични счупвания и метастатични костни тумори. Дай Боже да има ресурс и за поне частично реимбурсиране на всички импланти в травматологията.

– Как ще се отразят тези промени на работата на болниците?

– Положително, дотолкова, че ще се намалят разходите за общи консумативи и ще останат повече средства за фонд „Работна заплата“. Увеличението може би ще е с 8-10{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Реимбурсацията на импланти е важна за пациентите. Има хора, които се отказват, защото цената е прекалено висока, но сега като разбраха, че касата ще поеме частично сумата, се обадиха, за да бъдат оперирани. Дори и сумата да не е голяма, все пак е нещо, а и има чисто психологическо влияние. Хората виждат, че се прави нещо за тях.

Мила Мишева

Източник: clinica.bg

– Д-р Цанева които са най-важните мерки за ограничаване на разпространението на корона вирус, които предприемат здравните заведения като Болница „Тракия“?

– Следим информацията, правим почти всекидневни съвещания какви мерки да бъдат взети в болничните заведения. Въвели сме всички мерки от началото на седмицата. На първо място сме осигурили система за идентификация и отделяне на рисковите пациенти. Те се преглеждат и съответно се насочват към специално обособената амбулатория на Инфекциозна клиника МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“. Досега обаче не сме имали случай, в който да насочим някого.

– Какви предпазни мерки вземат лекарите в Болница „Тракия“ и най-вече работещите в спешното отделение?

– Има група мерки, които по принцип в Болница „Тракия“ се спазват от години. На първо място това са всички стандартни мерки, които важат и когато има, и когато няма епидемична обстановка. Това е преди всичко стриктна хигиена на ръцете, носене на лични предпазни средства, рутинно почистване и дезинфекция на рисковите места в болницата.

– Доколко е важно носенето на предпазна маска?

– В Спешно отделение се работи с маски. Ще подчертая обаче, че конвенционалните маски трябва да се носят и от пациетните, които имат респираторни проблеми и кашлят и кихат. Хубаво е гражданите да знаят, че когато имат такива симптоми, трябва самите те да носят маски, защото предпазват останалите. Тя също не винаги е способна да спре разпространението на вируса. По-подходящи са т.нар. респираторни маски, които филтрират поне 95{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от фините аерозолни частици, които могат да пренесат вируса. Но тези маски няма как да се носят от всички и то продължително време.

– Какво ще посъветвате да правят хората, за да се предпазят от заразяване?

– На първо място – хигиена на ръцете! Това е най-важното средство. На второ място, когато има болен пациент, да се поставя маска на лицето. Третото важно условие е общата ни култура на поведение – трябва да се спазва респираторна хигиена – да се кашля в еднократна кърпичка, да не се плюе и храчи на обществени места. От епидемиологична гледна точка това е изключително опасно.

– Ако един човек, прецени, че има симптоми на вирусна инфекция, какво поведение трябва да прояви той?

– Ако този пациент е в добро общо състояние, например, със субфибрилна температура около 37-38 градуса, но не се чувства зле, може да се обади на личния си лекар с въпрос как да процедира. В Центъра за спешна медицинска помощ има специално подготвена линейка, която е оборудвана за превоз на пациенти, съмнителни за коронавирусна инфекция. Умоляваме пациентите с респираторни прояви идват за преглед с маска.

– Знае се, че не коронавирусът е най-смъртоносния вирус, който е върлувал досега. Защо при предишните вълни от птичи и свински грип не се взеха толкова крути, както сега за коронавируса?

– И тогава имаше мерки. В случая се касае за нов вирус, за който все още се събира информация. Предстои да се направят всички изводи за това какъв точно е инкубационния му период, кои са най-честите рискови групи. Знае се, че смъртността е най-висока при пациенти, които имат съпътстващи хронични, сърдечни или белодробни заболявания, хора с имунен дефицит над определена възраст. Но все пак основните изводи предстои да бъдат направени. Самите диагностични тестове се усъвършенстват в движение. Мерките, които предприемаме днес, утре може да се променят.

– Всъщност „чисто нов“ ли е коронавирусът? Ясно е, че негови щамове са познати от много години.

– Да, това е вирус, който съществува отдавна, но обикновено циркулира сред животните. Сред хората се предава при определени обстоятелства, когато има по-близък контакт между хора и животни. Имало периодични случаи на коронавирусни инфекции, но днес вълната се изявява с много интензивно разпространение от човек на човек. Вълната през 2003 година от ТОРС (SARS), например, премина с много по-малко засегнати. Надявам се, че с отминаването на зимата и настъпването на по-топло и стабилно време, разпространението на коронавируса също постепенно ще отшуми.

– Има ли смисъл като профилактика да се приемат повече имуностимуланти?

– Смята се, че ако човек има срив в имунната система, той е добре да приема имуностимуланти на билкова основа. Като всички такива средства, те обаче са нож с 2 остриета. Защото, например, може да активират някакъв автоимунен процес. Няма медицински данни, че приемането на имуностимуланти може да ни предпази от коронавирус.

– А приемането на алкохолни напитки пази ли от коронавирус? Много хора се надяват на това.

– Това е една много симпатична закачка, която по-скоро цели да ни развесели, отколкото да е медицински обоснована. Да не говорим, че приемането на алкохол в по-големи количества потиска имунната система и по-скоро благоприятства поддаването на организма на вирусни атаки. Токсичните прояви на алкохола са всеизвестни.

– Присъда ли е коронавируса? Оправдана ли е всеобщата паника – както обществена, така и медийна?

– Не бих казала, че коронавируса е присъда. Той създава една ситуация, която ни кара да разберем колко глобален е днес света и колко лесно е едно заболяване само за няколко часа да пропътува от една точка на света до друга. Другият феномен е информацията, която бълват средствата за масова информация, социалните мрежи, мобилните комуникации. Това от една страна е по-добре, отколкото да се мълчи, но от друга страна се предава и много невярна информация, която се използва за най-различни цели, включително за създаване на паника и спекулативно печелене на пари.

Източник: clinica.bg