Home Blog Page 603

Мария Петрова: Да има „светъл коридор“ за разходка на децата извън градинките и площадките

„Светъл коридор“ – часови отрязък, в който да могат децата от различни възрастови групи да излизат за разходка с преминаване през паркове и градини, без струпване на детските площадки и съоръжения. Това предлага адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право и доскоро член на вече разпуснатия Медицински съвет към правителството, който подготви алгоритъм за борба с коронавируса. Тя е изготвила мотивирано становище по предложението.

„Давате си сметка не само колко е трудно едно дете да  бъде задържано вкъщи, а как това би се отразило на здравето му”, посочи адвокат Петрова в предаването „Хоризонт до обед”.

Снимка: БГНЕС

Петрова призовава да се създадат „светли коридори в определени часови диапазони, в които децата да могат да излизат на свеж въздух – да има възможност да се преминава през паркове и градинки, без да се ползват съответните съоръжения там, защото това би довело до струпване”.

Една част от наложените сега мерки заради извънредното положение не са подходящи за хората с хронични заболявания, смята Мария Петрова. Министерството на здравеопазването и Министерският съвет не са измислили достатъчно добър механизъм за равен достъп до дължимата медицинска грижа, изтъкна тя.

Спирането на детските и женските консултации например по думите й крие рискове както за здравноосигурените бременни жени, така и за децата като контингент, който подлежи на планови имунизации. Какво ще се случи, ако впоследствие се родят деца с увреждания, защото сме лишили бъдещите майки от надлежно наблюдение по време на тяхната бременност, попита Мария Петрова.

За някои пациенти отлагането на планови операции може да доведе до негативни последици за здравето, предупреждава юристът.

Относно работата на денталните практики в ситуация на неотложност тя посочи, че няма легална дефиниция за това какво е неотложност. „Това са хиляди стоматолози – една част от тях не работят, други работят при определени условия…”

Необходимо е малко повече обмисляне на мерките при формирането на заповедите, така че те да не звучат недвусмислено и да не пораждат въпроси от типа на какво е предпазна маска и разходка на двама възрастни, категорична е адвокат Мария Петрова.

Отвъд разхлабването на режима за провеждането на фермерските пазари, трябва да мислим и за това, че извън извънредното положение продължава да има хора с нужда от медицинска грижа, подчерта специалистът по медицинско право.

Източник: БНР

Д-р Десислава Кателиева: Има ръст на пациенти с пневмония, но тя далеч не е присъда

Много ни натоварва потокът от хора с панически разстройства, който идва в Спешното отделение

Д-р Десислава Кателиева в момента работи в Спешното отделение на Националната кардиологична болница (НКБ) в София  като редови спешен медик.

Oт 1995 г. започва работа като лекар в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Варна. До 2013 г. е била спешен медик във Варна и в Спешното отделение на болница “Св. Анна” в морската столица. От 2013 г. работи в спешните отделения на НКБ и “Пирогов”. Д-р Кателиева е председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ.

– Д-р Кателиева, кажете каква е ситуацията със заболеваемостта в момента като специалист, който работи на първа линия – в Спешно отделение?

– Това, което виждаме от ежедневната си практика, е, че обикновено по това време на годината вече има спад на острите респираторни инфекции. Т.е. почти нямахме случаи на пневмонии, тук-там имаше бронхити, но основните случаи са били леки инфекции на горни дихателни пътища.

За разлика от предни години т.г. имаше две вълни на грип А и Б. Първата беше през януари и февруари, като в началото на март имаше втора вълна само на грип Б. В момента в болницата, в която работя, има ръст на пациенти, които идват при нас с неспецифични оплаквания от задух и болка в гърдите.

Те по-скоро приличат на кардиологични оплаквания, но когато им направим рентгенова снимка, откриваме при голям процент от тях пневмонии. Т.е. разликата от предишни години е, че в момента имаме по-голям процент пациенти, които са с пневмонии.

Уточняването дали това са остатъчни пневмонии от предните две вълни на грип или върху тях се наслагва коронавирус, това е основната задача, която има всеки спешен медик в момента в страната, във всички портали. Ние сме хората, които трябва да установим дали този задух се дължи на кардиологична или на белодробна причина.

И ако проблемът е белодробен, трябва да уточним дали тази пневмония е бактериална или е вирусна, върху която е насложена и бактериална. Т.е. това доста усложнява работата ни. Но искам да подчертая, че не всяка вирусна пневмония е заради Ковид-19. Така че пневмонията далеч не е присъда, това са лечими състояния.

Изключително важно е в спешното отделение, още на самия вход, с измерването на температурата на пациента, с попълването на анамнеза и анкета, ние да отдиференцираме този, който потенциално може да е заразоносител на коронавирус или да е болен от всички останали и да не допуснем той да се смеси с останалия поток от пациенти, които са с инфаркти, инсулти, хипертонични кризи, с травми и т.н.

Защото, за съжаление, в Китай са установили, че 40{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от пациентите са се заразили в лечебните заведения. Затова ролята на лекаря в Спешното отделение е да не допусне да се смесят потоците на болни от коронавирус с всички останали пациенти.

– Как постигате тази цел?

– Ние в НКБ от 2 седмици имаме изолатор, който беше направен буквално за няколко часа. При постъпването на пациентите в Спешното отделение извършваме термометрия, снемане на подробна анамнеза и кратка анкета за това дали са пътували в чужбина, дали имат контакти с хора, които са потенциални носители на заразата, дали са ходили в Банско например, страдат ли в момента от кашлица, хрема, болки в гърлото, които са симптоми на коронавирус, и т.н.

Ако даденият пациент има такава симптоматика или носи риск, ние го преглеждаме в отделно помещение, за да не смесваме потоците от болни. Тогава, ако можем да подозираме заразяване с коронавирус при тези хора, специално в нашето отделение има осигурени бързи тестове, с които проверяваме доколко това е коронаинфекция. Когато се усъмним за такава, търсим РЗИ и техен инспектор решава дали този пациент да бъде извозен към лечебните заведения, които са определени за лечението на коронавирус.

Друг е въпросът в колко спешни отделения в страната има подобна организация. Благодарение на тази организация ние успяваме да гарантираме на пациента си, че няма да се разболее от коронавирус, когато дойде при нас. А ако случайно има този вирус, ние ще направим всичко възможно пациентът да попадне там, където му е мястото, а няма да го пуснем да се лута по системата и да обикаля болниците

Ако тази система я има навсякъде в страната и колегите мислят целенасочено за коронавирус, вероятността да се разболеят от него спешни медици ще бъде много малка, както и за пациентите, дошли в Спешното отделение. В момента има 17 болни лекари у нас.

– До момента имате ли вече установен случай на болен с коронавирус?

– Да, имаме вече един позитивен пациент, както и доста случаи, които са били обследвани като такива. Имаме защитно облекло за екипа от медици, който преглежда тези пациенти.

Но ни притеснява тенденцията, която наблюдаваме, а именно, че някои от пациентите не са докрай искрени с нас. Случва се да попадат при нас хора, които са под карантина. А ние впоследствие научаваме, че те са под карантина. Аз призовавам пациентите ни да бъдат достатъчно искрени, защото при този дефицит на ресурси в системата, понеже всички работим претоварени, да ни се казва всичко.

Ние няма да ги върнем, няма да им откажем помощ. Въпросът е да направим така, че те да бъдат максимално добре обслужени, без да застрашат всички останали. Защото от всички контактни на това заболяване, 20{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} развиват болестта впоследствие. Наистина, малко от тях го развиват в тежка степен.

– Какво друго натоварва работата на спешните отделения в момента?

– Това, което изключително много ни натоварва, е един поток от хора с панически разстройства. Те са физически здрави, но под влияние на всичко, което гледат и чуват, симулират симптомите

На нас ни се налага на фона на истински болни пациенти да обръщаме внимание и на тези хора и по някакъв начин да се опитваме да бъдем психолози, да им помагаме да се справят с този стрес. Основателно е да има такива телефони, на които тези хора да могат да разговарят с психолози и да овладяват тревожните си разстройства, които допълнително се засилват от изолацията.

По принцип мерките, които се взимат, трябва да са факт. Иначе здравеопазването ни ще бъде поставено на колене, което виждаме в Италия. Но може би трябва да се говори малко повече на хората, че при задух, сърцебиене, усещане за недостиг на въздух, без никаква симптоматика на инфекция, става дума за паник атаки.

В момента истински болните ни пациенти – с инсулти, с инфаркти, със съдови състояния, някак си закъсняват с диагностиката. По-късно попадат при лекар, отколкото преди. На всички ни прави впечатление, че ръстът е основно на пациенти с тревожно разстройство и с някакви белодробни инфекции. Останалите пациенти, които винаги ги е имало, изчезнаха някъде или по-късно търсят помощ, когато, за съжаление, понякога нещата са необратими.

– Вие лично страхувате ли от новия вирус?

– Страхувам се от това хората, които сме на първа линия, да не станем разпространители на заболяването

Привърженик съм за това да бъдат изследвани всички, работещи на първа линия – това са хората, които работят в ЦСПМ в страната – около 7000 души и в спешните портали на болниците. Това са и личните лекари – армия от около 15 000 човека.

Тези хора контактуват непрекъснато с потенциално болни или вече разболели се от коронавирус пациенти. За съжаление, тези хора никой не ги изследва. Изследват ги едва когато проявят тежките симптоми на заболяването.

Имам колеги, които са били контактни на коронавирус, поставени са под карантина, разболели са се, но тъй като не са развили максимална клинична симптоматика, за да бъдат приети в болница, в момента са в домовете си и не знаят дали са болни от коронавирус. Това е недопустимо!

Така че аз по-скоро съм за затягане на мерките за контрол на заболеваемостта сред хората, които работят на първия фронт – нещо, което не виждам на този етап, отколкото за масов скрининг на населението. Всеки един от нас или го има, или го няма това заболяване, или го има в различна степен развито.

С бързите тестове се хващат само тези, които са преболедували или са в много по-напреднали стадии на болестта. Така че с този скрининг няма да го хванат. Но ако направят сред нас масов скрининг, ще хванат хората, които са заразоносители и ще ги извадят от системата.

Аз лично като човек се страхувам от вируса като всички останали, но си обичам работата и я работя с удоволствие. Повече се страхувам обаче от карантината, да остана затворена вкъщи за 14 дни, в изолация от близките си и от работата и ежедневието си.

Борис АЛЕКСАНДРОВ

Източник: zdrave.to

Д-р Иван Маджаров: Няма нито един доклад за затруднения за доставка на лекарства

Няма нито един доклад към ИАЛ за затруднения в логистиката за лекарствата. Затрудненията в производството, доставките и наличностите се декларират от притежателите на разрешения за употреба, а не от аптеките, така че твърденията за недостиг са неверни. Това каза пред Zdrave.net председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по повод твърденията на БФС за липси на масови лекарства за социалнозначими заболявания, чиято субстанция се произвежда в Индия и Китай и това е причината да се иска осигуряване на възможност фармацевтите да заменят лекарства по лекарско предписание с генерици.

Д-р Маджаров подчерта, че движението на микробуси, зареждащи аптеки, не е забранено у нас и страната ни е в извънредно, а не военно положение.

„Под предлог за времето на извънредното положение, текстът, който беше предложен от МЗ и в последствие свален от сайта на министерството, даваше възможност на аптекаря да заменя терапия, предписана от лекаря с едно единствено условие – липса на медикамент в аптеката. За нас това е изключително неприемливо, извънредното положение не е свързано с доставките на лекарства. Това е опит да бъде заменен лекаря при предписването на терапията с друг човек. Питаме тогава кой ще носи отговорността за лечението? Лекарството е само една част от лечебния процес. В останалата част има наблюдение на пациента, проследяване на ефекта от терапията, анализ на лабораторни данни, в които задължително взима участие лекаря“, това каза по повод опита да бъде записано в Закона за извънредното положение фармацевтите да имат право да заменят изписан оригинален продукт с генеричен само със съгласието на пациента.

„Всъщност тази промяна изобщо не касае извънредното положение. В Закона за извънредното положение тя не беше допусната. Не случайно в закона е записано, че лекарят е този, който предписва и не случайно в рецептата фигурира и телефона на лекаря. Не само пациента може да му се обажда, но и фармацевта, за да консултира терапията“, каза д-р Маджаров.

Той подчерта, че БЛС ще направи всичко възможно пациентите, които не трябва да излизат от домовете си и трябва да получат рецептите си, да си ги получат. “Имаме разговори с пациентски организации, с БЧК, с редица доброволчески организации, които реално да могат да извършват и вземането на рецептата, и закупуването на лекарствата. Има различни варианти. Не можем обаче да се съгласим терапията им да бъде подменяна от друг, който не е лекар“, каза председателят на БЛС.

„И в момента съществува като възможност да бъдат заменяни лекарства, но винаги със знанието и одобрението на лекаря“, допълни д-р Маджаров.

Източник: zdrave.net

Д-р Иванета Иванова: Когато правя нещо с любов, страхът няма място там

Какво вълнение беше за теб след завършването на медицина да започнеш специализацията си по анестезиология и интензивно лечение в Пирогов” през 2019 г. и вече наистина да бъдеш в болницата? 

„По време на обучението /във факултета по медицина към Софийския университет „Св. Климент Охридски/ аз не съм спирала да присъствам в различни болници като доброволец или на работа като медицинска сестра или като болногледач и за мен това беше естествен преход. Разбира се, вече когато всички започнаха да се обръщат към мен с „д-р Иванова”, да ми говорят на „Вие” и да очакват аз да знам повече и да мога повече от тях, беше странно в началото. С това се свиква, но определено тръпката не изчезва. Влизайки всеки ден в различни операции, взимайки изключително важни и тежки решения, това не позволява тръпката да изчезне. Силно се надявам дори и след 30 години трудов стаж все още да ходя с такова желание и с такава тръпка на работа!”

Доколко и как лекарят изпитва страх, по принцип, не само в конкретната ситуация? 

„Не мога да говоря за други колеги, но мога да кажа за себе си. Един мой много близък човек ме беше научил, че от другата страна на любовта е страхът. Когато оставиш страхът да те завладее, значи любовта не е истинска. Така че от моята гледна точка, когато правя нещо с любов, страхът няма място там. Ние трябва да работим с увереност и да знаем какво правим. Не можем да оставим едно негативно чувство като страха да управлява нашите действия, защото от нашите действия зависи много, зависят човешки животи. Ако допуснем страхът да ни завладее и паниката да ни ръководи в някаква ситуация, това би означавало да оставим човешкия живот на втори план, което не трябва да се случва!“

Това, което този близък човек е споделил с теб, е и моята гледна точка – че страхът е отсъствието на любов. Това е християнската гледна точка. А доколко вярата, че има сила над нас, е уместна за един лекар? 

„Отново ще кажа моето лично мнение. Един лекар, който повярва, че над него няма никой, е приключил кариерата си. Моите учители лекари, преподавателите, с които съм се срещнала в Университета или в болниците, в които съм работила, всички са вярващи. Всички, независимо каква е тяхната религия, която изповядват, знаят, че над тях има нещо и че е по-силно от тях.”

Доколко в твоята работа се срещаш с пациенти, които са заразени с Covid-19? 

„В моята работа до момента не съм имала пряк контакт с такъв пациент, освен от едно дежурство в спешното отделение. Всички специализанти в нашата болница дават такива дежурства. Имах един пациент, който беше съмнителен. В крайна сметка резултатът му се оказа, слава Богу, отрицателен и не се наложи аз да излизам в карантина, както и се надявам, че пациентът вече е добре. Пряк контакт досега не съм имала, но предполагам, че в някакъв момент това ще бъде неизбежно, тъй като аз работя в операционна. Дори пациентът да е заразен с коронавирус, това не означава, че той няма някакво друго по-тежко заболяване, което изисква неотложна медицинска помощ и че няма да бъде лекуван заради това, че е заразен. Надявам се по-бързо да се премине към нормалния начин на работа и на живот и да не се стига до такива ситуации!”

Има ли твои състуденти, приятели, които са се включили като доброволци? 

„Познавам хора, които в момента са доброволци. Познавам и хора, които са се записали като доброволци и те бяха инструктирани, че ще се свържат с тях при необходимост. Засега не е имало такава нужда и силно се надявам да няма!”

Аз също! Какво споделят те? Какво ги е накарало да се запишат като доброволци? 

„Това е въпрос на личен избор. Всеки има своите убеждения и своите причини да го направи, но съм сигурна, че на първо място седи това да се помогне на хората. Това е, което нас като лекари ни „дърпа” да работим, което ни привлича към тази професия. Нашето призвание е да помагаме!”

В звуковия файл чуйте целия разговор на Росица Кавалджиева с д-р Иванета Иванова в предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива”.

Източник: БНР

Онколозите в Пловдив: Нито един пациент няма да остане без лечение

Хиляди пациенти със злокачествени заболявания продължават лечението си в Комплексния онкологичен център в Пловдив в условията на пандемия от Covid-19.

В здравното заведение, което е водещо за цяла Южна България, се спазват всички изисквания за работа в  подобна кризисна ситуация, но част от  болните,  които не са от Пловдив се притесняват  да пътуват за насрочените им процедури.

Оказваме  психологическа подкрепа и обсъждаме всеки конкретен случай , казва управителят на центъра д-р Парашкев Цветков.

Онкоболните са една от най-рисковите групи при заболяване от коронавирус, а в същото време лечението им не трябва да спира. Непрекъснато следим необходимото количество от  предпазни средства да не намалява , казва д-р Цветков:

„Персоналът се бори и е подготвен. Постоянно актуализираме запасите – имаме предпазни очила, предпазни шлемове, предпазни манти и да благодаря на тези фирми и организации, които изразиха желание и помогнаха, и които ще помогнат тепърва за периодичното доставяне на предпазни средства“.

На този етап са взети и всички мерки нито един пациент да не остане без лечение , категоричен е управителят на онкологичния център:

„За един интервал напред имаме уговорка от фирмите, доставящи лекарства, че при евентуални трудности ние ще бъдем своевременно сигнализирани, за да търсим алтернативни варианти“.

В здравното заведение е създадена и нова организация за прием, обслужване и  лечение, допълва д-р Цветков:

„Всички планови оперативни намеси cа спрени, само където има категорично основание, че има злокачествено заболяване, чието отлагане на лечението ще доведе до някакви усложнения, то тези лечения не са отлагат“.

В същото време призивът към болните е да бъдат по-дисциплинирани и отговорни.

От ръководството на КОЦ са категорични, че хората, които имат съмнения за онкологични заболявания, няма да останат без лекарска помощ. Разбира се, препоръката е да  потърсят личните си лекари, които да ги насочат за консултация с онколог.

Но е факт , допълва д-р Цветков , че вече се забелязва намаляване на  такъв тип прегледи.  Логично е след края на кризата пък  броят им да се увеличи, коментира още той.

Психолозите в онкологичния център в Пловдив  споделят, че в момента  най-сериозни притеснения изпитват пациентите от други градове , на които се налага да пътуват или пък на тези , които трябва да ползват за придвижването си до здравното заведение такси или градския транспорт , защото се страхуват от заразяване.

Онкопсихологът Елена Атанасова посъветва пациентите да спазват правилата, които са познати от всяка обикновена грипна епидемия:

„Да спазят изолацията, да могат да организират ежедневието си, да се занимават с неща в дома, които са им хоби. … Да намалят информационния поток, новинарския, да го ограничат в определен час, в който само да се информират за конкретната ситуация в страната. Как да могат да общуват с техните близки  – има много съвременни форми – по Вайбър, по Скайп, по телефона.

Единственото по-различно е, че се ограничават движението, разходките, които са полезни за тях. Но в същото това време това могат да го правят в дома си, могат да излязат на терасата, ако пък имат къща с двор  – прекрасно е да излязат и на двора.

Психологическа подкрепа получават и медиците, допълва Елена Александрова.

„Затруднена е действително работата. Ние тук отдавна работим и с преодоляване на професионалния стрес, но в същото това време  – както нашите пациенти, така и здравните работници могат да ползват онлайн консултациите.

Те знаят, че когато се почувства по-напрегнати, винаги могат да се обърнат към психолог, тъй като ние познаваме спецификата на работата в онкология и знаем как да помогнем на нашите колеги“.

Спокойно могат и нашите пациенти да ни се обаждат, каза Елена Александрова, като допълни:

„Хората имат нуждата от топла дума, имат нуждата от подкрепа и това ги кара да се чувстват по-силни, по-уверени, по-спокойни. Има как да се преодоляват нещата, има как! Въпросът да спазваме точните предписания и стъпки“.

Източник: БНР

Проф. д-р Красимира Кисьова, д.м.н.: Епидемията от свински грип през 2009 г. беше страшна колкото сегашната

Но тогава всичко мина някак тихомълком – лечение имаше, но ние нямахме медикаменти

Един от доайените в медицинската област “белодробни болести”, проф. д-р Красимира Кисьова, д.м.н., е специалист по вътрешни и белодробни болести, фтизиатрия, клинична алергология. Тя е основател и ръководител на Клиниката по белодробни болести, алергология и интензивно респираторно отделение (ИРО) във Варна.

Хабилитира се като професор през 1991 г. Проф. Кисьова е била републикански консултант по белодробни болести, а впоследствие и главен консултант по белодробни болести в МБАЛ “Св. Марина”. Член е на Българското дружество по алергология; Българското дружество по белодробни болести; Европейската асоциация по алергология и клинична имунология; Европейското респираторно общество.

Какви са приликите и разликите между свинския грип отпреди 11 години и сегашната коронавирусна епидемия? Защо тогава не се даде достатъчно гласност и как са се справили епидемиолозите и медиците у нас? Удачно ли е овладяване на симптомите с хининови препарати? Научи ли се българинът на дисциплина по време на големи епидемии? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с проф. д-р Красимира Кисьова.

– Проф. Кисьова, като доайен в тази област, искам да ви попитам дали сте се сблъсквали досега в своята дългогодишна практика с нещо по-страшно и по-непознато от коронавируса?

– Да, през 2009 г. и у нас, в България, премина и се разпространи епидемия, която беше също толкова страшна. Тогава бях републикански консултант по белодробни инфекции. Много млади хора погребахме тогава в Североизточна България…

– За каква епидемия говорите?

– Говоря за свински грип, като искам да отбележа една съществена разлика. Вирусът на свинския грип е ДНК-вирус, докато сегашният, коронавирусният, е РНК-вирус. Тази подробност по принцип касае специалистите, но все пак трябва да се отбележи.

Характерното тогава беше, че тази епидемия премина някак си тихомълком. В смисъл, имаше лечение, но ние нямахме медикаменти. Причината – тогавашният здравен министър не беше направил съответната обществена поръчка, за което си понесе последствията.

Това пак е подробност, която не е съществена към днешна дата. В крайна сметка се появи такъв препарат, медикамент, с който да лекуваме заразените и болните. Но, за съжаление, в годините след това умираха по 20-25 млади хора от т.нар. респираторен дистрес синдром в резултат на свинския грип.

Аз тогава завеждах интензивното респираторно отделение и бях участник в тази трудна ситуация. Впоследствие постепенно се придобива т.нар. групов имунитет. Но тук, сега, по отношение на коронавируса няма време да се изгради такъв имунитет. Затова аз лично много се страхувам от тези, които все още си позволяват да се разхождат навън – независимо дали са отрицателни на инфекцията или са леко болни. Защото според мен болшинството са такива.

– Т.е., напълно подкрепяте призива на вашите колеги, в т.ч. на създадения Национален щаб, че спазването на мерките и самодисциплината са на първо място?

– Да, напълно подкрепям. И се надявам нашият народ най-после да се научи, да разбере, че превенцията е на първо място. И то не само по отношение на коронавируса. В този смисъл коронавирусът е много страшен затова, защото няма превенция в много от страните

За щастие, България не е сред тях. Все пак у нас навреме се взеха мерки, които стават все по-драконовски. Всички сме свидетели на това, че когато Китай наложи ембарго на градовете си и ги затвори, епидемията премина, вече не се регистрираха много заболели.

Проф. д-р Красимира Кисьова

Проблем се оказа лечението и все още е. Да, в Китай се реализират хининови препарати, които обаче не са панацея. В смисъл, че не за всички има рандомизирани проучвания. Някои ги употребяват, други – не. Казват, че тези, които ги вземат, уж се излекуват. Истината е, че няма време за такива проучвания.

И в тази връзка имаше един хубав препарат – аналгин-хинин, когото впоследствие обявиха за токсичен. Сега го произвеждаме, но го изнасяме за Русия и Украйна.

Аз съм от поколението отпреди 50 години, които работихме с един зелени хапчета – аналгин-хинин, който много помагаше в интерес на истината. Дай Боже, да помогне и при коронавирусната инфекция. Но, ако трябва да сме реалисти, това наистина е страшна инфекция, докато не се открие ваксина за нея. А време няма за такава ваксина. Ето сега в нашата противогрипна ваксина тази година влиза А1Н1, т.е. по-слабата форма на сезонния грип, въпреки че хората и без друго са имунизирани.

– Проф. Кисьова, да се върнем пак на свинския грип, за да направим някакъв паралел. Предполагам, че и той не е изчезнал изведнъж…

– Точно така. Той трая няколко години, проточи се, но някак си не се даде гласност. Затова ви казвам, че в краткия отрязък от 10 години имаше подобна епидемия, не толкова масова, разбира се. И второ, внесе се лекарство почти веднага, след като се доказа, че има действащо такова. Но колкото и да се връщаме назад и да сравняваме, сега е настъпил моментът да се вразумим всички, да се спрем вкъщи. Да, маската предпазва относително, но все пак е нещо. А като гледам (аз живея в центъра на Варна), хората се разхождат без маски.

Маската предпазва все пак само за 2 часа. Важни са и други препоръки – да се спазва разстоянието между двама души, които си говорят.

– А смятате ли като специалист, че алгоритъмът, по който се опитват да лекуват заболелите, както и начинът на изследване на заразени са правилни?

– Да, мерките са правилни. Относно прилагането на аналгин-хинин аз съм “за”. Но т.нар. имуностимуланти едва ли ще ни свършат работа, защото с техния ефект се спекулира до известна степен.

Относно лечението с антибиотици, то е крайно погрешно с повечето от тях, с изключение на две групи, които са имуносупресиращи. Единственото показано и доказано в годините средство (наполовина с антивирусно, наполовина с имуностимулиращо действие) е препаратът изопринозин. Не искам да кажа, че го препоръчвам при коронавирус. Просто то е доказано за лична имуностимулация.

Вижте, коронавирусът не е неизвестна инфекция. Има проспекти на лекарства, преди да избухне епидемия, за които се посочи, че при локално приложение са ефективни, включително и за коронавирусите. Ние винаги сме работили с тази инфекция, но в случая става дума за мутация, която е по-страшна от ХИВ. Защото се предава въздушно-капково. Това е характерното. Има инкубационен период от 14 до 21 дни, както съобщават. Но са важни мерките най-вече! И вторият фактор – да се молим да дойде по-бързо топлото време.

Този вирус изненада целия свят, изненада всички ни. Но и аз като другите ще кажа, че не бива да се всява паника, дори понякога се срамувам от глупости, които слушам и гледам по телевизията. Защото психическата неустойчивост е едно от предразположенията за заболяване. А при по-лабилна нервна система този страх може да се насади при денонощно слушане и гледане на телевизия.

И аз като човек с много дългогодишна практика и с няколко специалности трябва да кажа, че страхът е необоснован. Сериозни мерки – да! Предпазване – да! И още едно предупреждение: не се впускайте веднага да гълтате аналгин-хинин! Докато витамините са полезни и ефективни – особено тези с имуномодулиращо действие, каквито са витамин А, Е и С.

80{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от болестите са психосоматични. Е, никой не е казал, че като изпаднеш в депресия, ще се разболееш от коронавирус, но страхът не е за подценяване. Особено маниакалните страхове. Умереният страх е полезен, той е защитен.

– Каква е вашата прогноза за развитието на епидемията оттук нататък?

– Лошото е, че в началото на коронавируса симптоматиката изцяло се покрива с тази на сезонния грип. По-важно е, че има мобилизация. Че медиците – лекари, сестри, санитари, не бягат от предния фронт, не се отказват. Едва ли някой може да даде някаква приблизителна дори прогноза. Аз лично не виждам шанс епидемията да стихне, докато заразените не достигнат 500-1000 човека. Предполагам, че приетите в болници ще надхвърлят 250.

Е, аз не съм Господ, разбира се. Това са само моите предположения. Съвсем в заключение: пазете се, вземайте витамини и за всеки случай си имайте аналгин-хинин вкъщи.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: zdrave.to

Има ли ограничения в издаването на направления за профилактични прегледи?

Аз съм на 63 г. и бих искала да си направя цялостни изследвания. От декември миналата година имам нов личен лекар, съвсем млад специалист. За първи път тази година искам да използвам правото си (както чета, също е и мое задължение), да си направя някои прегледи и изследвания, заплатени от НЗОК.

Те, естествено, не са цялостни, а част от това, което бих искала да си прегледам, предвид състоянието ми. Бихте ли ми написали точно кои са те засега, а и след навършване на 65 г.? На какъв период ще ги извършвам след тази възраст? 

Пиша ви по повод на това, че личният лекар отказва да ми даде направления за тези, които са заплатени от НЗОК на всеки 5 години, тъй като не било задължително. Поради настояване от мен през първото тримесечие ми даде само за ПКК и мамограф, за останалите – трябвало да отида през следващо тримесечие, но не се знаело дали ще има направления. Прочетох че от 2019 г. вече направленията не са ограничени. Кое е вярно? Извън тези направления поисках и направление за ендокринолог – имам възли на щитовидната жлеза, установени с документ от преди 10 г. Личният лекар ми отказа такова, защото не може толкова направления в едно тримесечие. Така ли е? Благодаря предварително за отговора!

Ирина Желязкова, гр. Бургас

Вероятно в случая се интересувате от провеждането на задължителния профилактичен преглед, на който всички здравноосигурени имат право веднъж в календарната година.

Този преглед се провежда от личния лекар, който ще назначи определен обем изследвания, които са включени в него, съобразно възрастовата група, в която хората попадат. Това е негово задължение. Останалите посещения на хората, записани в пациентската му листа, са по повод на остро или хронично заболяване.

Профилактичният преглед включва за всички над 18-годишна възраст – мъже и жени: анамнеза и подробен статус, изчисляване на индекс на телесна маса, оценка на психичен статус, изследване на острота на зрението (ориентировъчно, без определяне на диоптри), измерване на артериално налягане, електрокардиограма (ЕКГ), изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин, pH. Определяне на кръвна захар на гладно в лаборатория при наличие на риск по FINDRISK ≥ 12т. се извършва ежегодно за календарна година.

За жени ≥ 50 години – следните изследвания: триглицериди; общ холестерол и HDL-холестерол, и оценка на СС риск по SCORE системата за хора без сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, ХБН; LDL-холестерол (за хора със сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), при които не се извършва оценка на СС риск по SCORE системата и не е изследван в рамките на диспансерното наблюдение) – веднъж на 5 години.

За жените от 50- до 69-годишна възраст включително, се извършва мамография на млечни жлези – веднъж на 2 години.

За жени от 46- до 65-годишна възраст – пълна кръвна картина (ПКК), веднъж на 5 години.

За жени над 65-годишна възраст – ПКК ежегодно за календарна година; триглицериди – един път на 5 години; общ холестерол, HDL-холестерол за хора, без сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, ХБН; LDL-холестерол (за хора със сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, ХБН) – един път на 5 години.

Следва да имате предвид, че някои изследвания, например изследване на пълна кръвна картина (ПКК) и урина, могат да не се провеждат повторно, ако са направени през предходните 3 месеца, изследването на общ холестерол, триглицериди, кръвна захар, ЕКГ, мамография, PSA, HDL-холестерол, LDL-холестерол в рамките на предходните 12 месеца, направено по друг повод, също може – по преценка на личния лекар да не се провежда повторно по време на профилактичния преглед.

По въпроса дали личният лекар трябва да ви издаде направление към ендокринолог по повод заболяване на щитовидната жлеза, той може да ви даде направление за консултация със специалист при необходимост и по преценка. В нормативната уредба не е записан точно определен брой направления, който здравноосигуреният може да ползва в рамките на календарната година. Броят на направленията и сумите за изследвания се определят съобразно пациентските листи на лекарите, като се отчитат различни показатели: диспансерни пациенти по диагнози, възраст, хронични заболявания и други особености, обуславящи потреблението на здравните услуги.

Въз основа на тези критерии изпълнителите на медицинска помощ разполагат с определен брой медицински направления за прегледи и изследвания за всяко тримесечие, които следва да изразходват своевременно и съобразно потребностите на пациентите. Това ограничение се налага от факта, че НЗОК разполага с точно определен финансов ресурс, съгласно Закона за бюджета на НЗОК, приет от Народното събрание.

Източник: zdrave.to

Родилки в извънредно положение: Спокойни сме, благодарим за грижите на всички в УМБАЛ – Бургас

Положението е извънредно, но раждане не може да се отложи. В УМБАЛ Бургас се чувстваме спокойни, всичко с нас е наред и искаме да благодарим на целия персонал за отзивчивостта и вниманието. Това споделиха днес две млади жени – Ангелина Митева и Кристина Димитрова. Те са станали майки на 3 и 4 април, родили са нормално и съвсем скоро ще се приберат вкъщи със своите бебета.

„Нямах абсолютно никакви колебания да избера тази болница. Направих го най-вече заради многото добри отзиви за специалистите тук. Водещи за мен бяха мнения на вече родили жени, които споделят прекрасни впечатления. Епидемията от коронавирус не е повлияла на избора ми по никакъв начин“, разказа Ангелина, чиято дъщеря Ивелина е родена на 4 април. „Бебето е родено нормално, доволна съм от целия екип, всичко мина много добре“, сподели Ангелина.

При Кристина Димитрова раждането е протекло по-трудно, затова тя и синът й Иван ще останат в болницата по-дълго.

„Избрах УМБАЛ Бургас, защото тук има специалисти от най-различни специалности, което за мен е много важно. Най-много ме впечатли наличието на много лекари тук, постоянно идват да питат как сме, вниманието е от целия персонал“, разказа Кристина.

„Имах лекар от болницата, който ми следи бременността, но дойдох при който е на смяна. Не съм правила уговорка с никого и не съм усетила разлика в отношението, напротив“, добави тя.

Двете майки споделиха, че не се притесняват от коронавируса. „Рискът навсякъде е един и същ, без значение дали е частна или държавна болница. Можеш и вкъщи да се заразиш – няма никаква гаранция за това. Спазваме всички мерки за дистанция и не се притесняваме излишно“, споделиха Ангелина и Кристина.

От началото на извънредното положение– 13 март, в УМБАЛ Бургас са се родили близо 100 бебета, като в последните дни броят на ражданията се увеличава. Момчетата са повече – 57. В Родилно отделение се спазват стриктно всички противоепидемични мерки, а родилките се настаняват по една в стая, когато има възможност за това. Свижданията са забранени, но е организирано предаване на вещи от близките чрез персонала на отделението, така че младите майки да не бъдат лишени от нищо, съобщават от лечебното заведение.

Изписванията на бебетата се извършват в присъствието само на майката и бащата–други роднини на територията на болницата по време на извънредното положение не се допуска, допълват оттам.

Източник: zdrave.net

Проф. Диана Йонова: Селенът има влияние върху коронавирусите

„Селенът има влияние върху RNK-вирусите“. Това каза пред БНР проф. Диана Йонова от Университетска болница „Лозенец“ за връзката между селеновия дефицит и RNK-вирусите, какъвто е коронавирусът. Тя посочи, че е срещнала този факт в научни публикации.

По думите ѝ Covid-19 и SARS, който е тежък респираторен синдром, предизвикан от друг коронавирус, имат 75-80{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} генетично подобен материал, което е много висок дял:

„Самият SARS е в групата на RNK-вирусите, за които има изследвания, доказващи селенов дефицит“.

В предаването „Нещо повече“ тя посочи, че има и друга теза, според която вирусът предизвиква селенов дефицит. Има проучване, че хора с нормален селен в кръвта и ензимите при наличие на коронавирусна инфекция количеството на селена може да спадне почти на половината“.

Проф. Йонова посочи данни, за които има голяма литературна справка, за това, че Италия, половината от Испания и голяма част от Франция имат почви, които най-вероятно правят селена неизползваем от растенията, а от растенията селенът би трябвало да отива в животните, чрез храната, оттам и в хората:

„Най-много селен се съдържа в белтъците и в някои растения – зърнени храни, ядки“, уточни проф. Диана Йонова и добави, че за поддържане на селеновото ниво в организма се препоръчва по един бразилски орех на ден. 

Богати на селен храни са прясната риба, особено риба тон, яйцата и най-вече ядките и зърнените храни.

Хипотезата е, че селенът има вероятност да бъде един предпазител от лоши мутации на вируса, обясни проф. Йонова:

„Дори и това да не е вярно, селенът е един от най-добрите антиоксиданти и имуномодулатори, така че в профилактични дози е добре да се приема“.

Доказано е, че селенът и витамин Е, в комбинация, имат много по-добър ефект, посочи тя, но уточни, че е важно количеството да е колкото е профилактичната доза – от 50 до 100 микрограма.

Проф. Йонова препоръча и прием на витамин D.

Според нея мерките, които се налагат в страната, са достатъчни и трябва да се спазват стриктно. Тя обаче посочи че лични лекари работят без предпазни средства, а ако искат да си направят тест за коронавирус, трябва да отидат в честна лаборатория и да си платят.

Източник: БНР

Доц. д-р Атанас Кундурджиев: Бъбреците най-много участват в регулирането на кръвното налягане

За четвърти пореден път на 12 март отбелязахме Световния ден за профилактика на бъбречните заболявания. Множество изследвания сочат, че хората с бъбречно заболяване по-често имат сърдечни болести, дори и при леко нарушена бъбречна функция.

Каква е връзката на бъбречните заболявания и хипертонията, и защо е важен контролът на кръвното налягане, попитахме един от най-големите специалисти в България в лечението на т.нар. кардио-ренален синдром (лечение на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност), както и на бъбречни усложнения, получени вследствие на диабет, доц. д-р Атанас Кундурджиев, началник на Клиниката по нефрология в Университетска болница “Св. Иван Рилски”.

Д-р Кундурджиев е бил зам.-министър на здравеопазването в периода 2000-2001 г., изпълнителен директор на  Университетска болница “Александровска” и главен секретар на БЛС в периода 2002-2004 г.

– Кога говорим за хронична бъбречна недостатъчност, доц. Кундурджиев?

– Хроничната бъбречна недостатъчност е състояние, при което е намалена възможността на бъбреците да филтрират кръвта. Тогава и възможността на бъбреците да пречистват организма е намалена под определени граници.

Доц. д-р Атанас Кундурджиев

– Какво води до това състояние на бъбреците?

– Причините могат да бъдат предбъбречни, като тежки инфекции, сепсис, загуба на големи количества течности и соли, прием на диуретици, фебрилитет и др. От друга страна, бъбречните заболявания от всякакъв вид и на определен етап могат да доведат до хронична бъбречна недостатъчност. Съществена причина за хронична бъбречна недостатъчност е и възрастта.

Дори да няма някакво конкретно бъбречно заболяване, с напредването на възрастта отпадат функционалните единици на бъбреците – т.нар. нефрони. Над 75-годишна възраст може да има намалена гломерулна филтрация – обемът на течности, филтрирани от бъбречните гломерулни капиляри в Баумановата капсула за единица време.

Според ефективността на гломерулната филтрация се определя здравето на бъбрека, а при хронична бъбречна недостатъчност стойността се използва за условна категоризация на степента на функционално увреждане. Болестта в най-леката си – 1-ва степен, показва минимални проблеми, а в крайната – 5-та степен, изисква хемо- или перитонеална диализа.

Така че е добре да се съобразява състоянието на бъбреците и според възрастта, защото хората над 75 години имат и други различни заболявания.

– Каква е връзката на бъбречните заболявания и хипертонията, и защо е важен контролът й?

– Бъбреците са органът, който има може би най-голямо участие за регулиране на кръвното налягане. И когато функцията на бъбреците намалее, тогава артериалната хипертония става правило, а липсата й – изключение.

Всяко бъбречно заболяване в определена форма или стадий, всяка пречка в отока на урината и всяка промяна в съдовете на бъбреците могат да доведат до артериална хипертония. Но тук връзката е двупосочна – от една страна, бъбречните заболявания водят до артериална хипертония, а от друга – високото кръвно води до увреждане на бъбреците с течение на времето.

Това, което е характерно за артериалната хипертония при хронични бъбречни заболявания, е, че тя много често е резистентна на лечение и понякога се налага да се комбинират няколко медикамента по определен начин, за да се повлияе.  И това именно е изкуството на терапевта.

Например, някои хипотензивни медикаменти, които се дават рутинно при високо кръвно, могат да влошат бъбречната недостатъчност. Едни от най-често използваните препарати за артериална хипертония са т.нар. АЦЕ-инхибитори. Те имат нефропротективен и кардиопротективен ефект, но в условията на бъбречна недостатъчност могат да доведат до увеличения на серумния калий понякога до опасни нива.

Така че е много важно, когато се започва лечение за артериална хипертония, да се има предвид и бъбречната функция, да се оцени какъв медикамент се назначава, в каква доза, с какъв друг препарат може да се комбинира.

Защото понякога, ако може да очакваме страничен ефект от един медикамент, който да намалява кръвното налягане, е възможно да го комбинираме с друго лекарство, което да неутрализира този страничен ефект и отново да води до намаляване на кръвното налягане. Така че, наистина лечението на артериална хипертония в условията на бъбречна недостатъчност е изкуство, което изисква компетентност в различни области на вътрешната медицина.

– Какви са симптомите за хронична бъбречна недостатъчност?

– Много често хроничната бъбречна недостатъчност може да настъпи, без пациентът да има някакви съществени оплаквания. Понякога и съпровождащата артериална хипертония също не води до оплаквания и има случаи, в които улавяме тези пациенти случайно, по повод някакво друго заболяване.

Затова апелът ми към българите е да провеждат поне веднъж годишно профилактични прегледи, защото в тях има показатели, които говорят и за състоянието на бъбреците. Например, изследването в една обикновена урина, на серумния креатинин, уреята, пикочната киселина, дават богата информация за състоянието на бъбреците, когато се интерпретират от подготвен специалист.

Важно е хората да си измерват редовно и артериалното налягане.  Сега в аптеките има електронни апарати, с които могат да си проследяват артериалното налягане и при отклонение от нормалните норми, да се консултират с лекуващите лекари, а не да се прибягва до самолечение, защото бъбречните заболявания са по-страшни, когато не болят. Ако бъбреците вече болят, обикновено се вземат мерки и се избягват усложненията.

– Почти всеки втори българин се оплаква от високо кръвно, значи ли, че всеки втори е с бъбречна недостатъчност?

– В статистиката специално за артериалната хипертония има т.нар. правило на половинките. В България има около 2 млн. хипертоници. От тях половината изобщо не знаят, че са такива и те са рискови. Като между тях има доста млади хора, които имат високо кръвно, но нямат оплакване и не се контролират.

От останалата половина 50{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} знаят, че имат високо кръвно, но не се лекуват. Те също са много рискови. Остават 500 000 души, половината от които се лекуват, но недостатъчно и не с най-подходящите медикаменти. В крайна сметка, от 2 млн. души – само около 250 000 се лекуват правилно.

Целта на такива кампании, които правим сега в болница “Св. Иван Рилски” под мотото “Направи връзка”, е именно да обърнем внимание на тези 1,5 млн. българи с артериалната хипертония, които не знаят за нея или, ако знаят, не я лекуват, и на това, че тя е резистентна при хронична бъбречна недостатъчност.

На това, че самата артериална хипертония уврежда бъбреците след време и пациентите с високо кръвно налягане трябва да си следят бъбречната функция.

– Казахте, че бъбречните заболявания са по-страшни, когато не болят. И все пак, можете ли да опишете клиничната картина на хроничната бъбречна недостатъчност?

– В началния стадий обикновено липсват клинични прояви Различни симптоми се манифестират в изразения стадий. Кожата е бледа, с намалена еластичност, лющеща се. Появява се упорит сърбеж по гърба, крайниците, главата, може и да е генерализиран по цялото тяло.

Пациентите имат уремичен дъх – с миризма на амоняк, анемия, нарушения в кръвосъсирването, съобщават за сухота в устата, жажда, безапетитие, повръщане. Поради намалените защитни сили, болните развиват пневмонии. Характерни при това заболяване са упоритите и постоянни болки в костите, причините за които са комплексни – недоимък на витамин D, остеопороза, обездвижване.

Както вече стана ясно, болните с хронична бъбречна недостатъчност са с артериална хипертония и често развиват сърдечна недостатъчност. В крайните стадии се развива уремичен перикардит.

Основна роля за забавяне на прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност има диетичният режим. Тъй като с увреждането на бъбреците голяма част от функционалните единици – нефроните отпадат, а останалите здрави са свръхнатоварени, ако се приема голямо количество белтъчна храна, тези претоварени нефрони също умират по-бързо.

Така че целта е нефроните, които са останали да функционират, да се запазят най-дълго време. Затова препоръчваме нискобелтъчна диета – да се ограничи приемът на месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, готварската сол. Тестените изделия съдържат умерено количество белтъчини, но въпреки това е препоръчително ограничаване им.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: zdrave.to