Рубрика: Новини

Министърът на здравеопазването извърши работна проверка на строителните дейности на новия комплекс на Многопрофилната болница за активно лечение в град Ямбол. Основният фокус на инспекцията беше спазването на графиците за изпълнение и качеството на строително-монтажните работи.

По време на визитата бяха обсъдени ключови аспекти от изграждането на модерната инфраструктура, която ще обедини всички отделения на лечебното заведение. Целта е създаване на функционална и съвременна среда, отговаряща на най-високите медицински стандарти.

Новият болничен комплекс ще осигури значително по-добри условия както за пациентите от региона, така и за работата на медицинските екипи. Очаква се проектът да реши дългогодишните логистични проблеми, свързани с разпокъсаността на настоящите бази на болницата.

Рубрика: Новини

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова, заедно с министъра на младежта и спорта Енчо Керязов и ресорния заместник-министър д-р Ивиан Бенишев, посетиха новостроящата се сграда на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в град Ямбол.

По време на работната среща с областния управител Георги Чалъков и директора на болницата д-р Диманов беше обсъден напредъкът на строителните дейности. Министър Ивкова подчерта необходимостта от бързо съгласуване на документацията на междуведомствено ниво, за да се гарантира навременното завършване на проекта и прехвърлянето на медицинските услуги от досегашните стари сгради в модерна среда.

Ръководството на лечебното заведение представи прогнозни разчети за допълнителното финансиране, необходимо за финалните строително-монтажни работи и обезпечаването със съвременна медицинска апаратура. От Министерството на здравеопазването поеха ангажимент да прегледат стриктно документацията, за да се оправдае всеки разход и да се фиксира ясен краен срок за въвеждане на обекта в експлоатация.

Специален акцент в дискусията бе поставен върху кадровия дефицит и обезпечаването на болницата с персонал. Здравният министър бе категорична, че успоредно със строителството трябва да се реализира дългосрочна стратегия за привличане и задържане на висококвалифицирани медицински специалисти, което е абсолютно задължително условие за предоставянето на качествена грижа за пациентите в региона.

По официални данни, от 2018 г. до момента в изграждането, ремонтите и оборудването на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ са инвестирани близо 75 млн. лева държавни средства. Очакванията са институциите да ускорят административните процедури за финализиране на дългоочакваната от гражданите нова болница.

Рубрика: Новини

Най-съвременните подходи в диагностиката и лечението на съдовите заболявания бяха във фокуса на Четвъртия национален конгрес по ангиология с международно участие. Форумът се проведе на 5 и 6 юни в София, като събра изтъкнати български и чуждестранни експерти. Събитието бе организирано от Българското дружество по ангиология, а съпредседатели на конгреса бяха проф. д-р Милена Станева и проф. д-р Лъчезар Гроздински.

При откриването проф. д-р Милена Станева, председател на научния комитет, подчерта значението на форума като водеща платформа за обмяна на знания, опит и новаторски идеи. Тя отправи специално послание към младите лекари, насърчавайки ги непрекъснато да търсят нови знания и да допринасят за развитието на медицинската наука.

Конгресът предостави отлична възможност за дискусии между ангиолози, съдови хирурзи, интервенционални специалисти и други професионалисти, посветени на съдовото здраве. Програмата включваше интерактивни кътове (speaker corners) и презентации на сложни клинични случаи, които предизвикаха сериозен интерес сред аудиторията.

Специален акцент бе поставен върху Международната научна сесия за вродени съдови малформации. Гост-лектори бяха проф. Зигрид Никол и д-р Ралф Везер от Asklepios Klinik St. Georg в Хамбург – един от водещите европейски центрове в тази област. Те споделиха международния си опит в методите за диагностика, проследяване и лечение на пациенти с подобни заболявания чрез анализ на комплексни казуси.

Първата научна сесия бе посветена на заболяванията на аортата и мезентериалните съдове, модерирана от водещи специалисти, сред които проф. д-р Васил Червенков и проф. д-р Марио Станкев. Д-р Борис Илчев представи ролята на времето на педално ускорение (PAT) в клиничната практика, като изтъкна предимствата на метода при пациенти с комплексна исхемия и тежка артериална калцификация. Той подчерта, че PAT превръща диагностиката от субективна визуална оценка в обективна хемодинамична наука.

Д-р Цветомир Цветанов разгледа приложението на POCUS (Point-of-Care Ultrasound) при остра чревна исхемия – рядко, но животозастрашаващо състояние. Той апелира към клиницистите да поддържат високо ниво на съмнение при пациенти с внезапна коремна болка, ацидоза и органна недостатъчност, като акцентира на нуждата от усъвършенстване на образните технологии.

Предизвикателствата при ултразвуковата диагностика и ендоваскуларното лечение на висцерална патология бяха представени от д-р Любинка Яневска. Тя посочи фактори като затлъстяване, диспнея и съдови калцификати, които затрудняват диагностичния процес. Д-р Яневска обобщи, че ранната диагностика и ендоваскуларното лечение са ключови за спасяването на живота на пациентите, предлагайки нисък процедурен риск и отлични дългосрочни резултати.

В рамките на форума доц. д-р Зоран Станков представи иновативните ендоваскуларни възможности за лечение чрез ин-ситу фенестрация при патология в аортната дъга, демонстрирайки напредъка в минимално инвазивните съдови интервенции.

Рубрика: Новини

Според последните данни от седмичния бюлетин на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), през изминалата седмица са регистрирани 18 нови случая на морбили у нас. Това бележи лек спад спрямо предходната седмица, когато са отчетени 22 заболели.

От новите 18 случая, 16 са категорично потвърдени, един е класифициран като вероятен, а друг – като възможен. С тези данни общият брой на заболелите в страната вече възлиза на 356.

Към момента инфекцията е локализирана в седем административни области: Враца, Плевен, Ловеч, Монтана, София-град, Варна и София-област. Изключително важен факт от епидемиологична гледна точка е, че над 80% от диагностицираните пациенти са деца, което изисква повишено внимание към стриктното спазване на имунизационния календар.

Рубрика: Новини

Студентът от Медицински университет – Варна, Боян Българанов, е тазгодишният носител на голямата награда на фондация „Жени и Александър Дърводелски“ за 2026 г. Отличието бе официално обявено от Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).

В петото поредно издание на утвърдения конкурс, студенти по медицина имаха възможността да представят свои есета по предварително зададена тема. Най-добрите разработки традиционно се поощряват с целеви стипендии от фондацията.

През тази година бъдещите лекари анализираха актуалния въпрос, свързан с тяхното професионално развитие: „Специализацията като право, задължение или препятствие. Трябва ли всички да сме специалисти?“.

От ЦЗПЗ информират, че в конкурса са взели участие общо 36 авторски творби от възпитаници на медицинските факултети в цялата страна.

Като носител на първата награда, Боян Българанов ще получава целогодишна месечна стипендия в размер на 250 евро.

Негови подгласници станаха Доротея Йорданова, Мария Червенакова, Ния Андреева, Мерве Хасан и Джоанна Енсев. За изключителното качество на своите есета те бяха отличени с еднократни финансови премии от по 500 евро. Останалите участници в инициативата бяха стимулирани с поощрителни награди от по 200 евро, осигурени с подкрепата на Фондация „Млади медици за България“.

Рубрика: Новини

Затлъстяването представлява сериозно хронично заболяване, а не просто козметичен дефект – фундаментален медицински факт, който все още не е напълно осъзнат в България, включително и сред част от медицинските специалисти. Доц. д-р Константин Гроздев, хирург и председател на Българското дружество по метаболитна и бариатрична хирургия, акцентира върху този проблем, както и върху системната липса на достъпно лечение у нас, по време на проведения в София Втори национален конгрес по затлъстяване.

Подобно на всяко прогресиращо хронично състояние, затлъстяването преминава през различни клинични стадии. В своите напреднали фази, когато консервативните методи и медикаментозното лечение са изчерпали терапевтичните си възможности, бариатричната хирургия остава единствената ефективна алтернатива. Световните тенденции сочат към постепенно понижаване на праговете за индикация за операция, като към момента у нас за категорични стойности се приемат тегло от 100-110 кг при жените и 120-130 кг при мъжете. Интересна локална особеност е, че в България мъжете по-често инициират оперативно лечение, за разлика от глобалните тенденции, при които преобладава женският пол.

Ключово предимство на хирургичния подход е постигането на трайна и дългосрочна редукция на телесното тегло, като напълно се предотвратява рецидивът или т.нар. йо-йо ефект, характерен за рестриктивните диети. Съвременните интервенции са миниинвазивни, извършват се лапароскопски и се отличават с висок профил на безопасност. Извън редукцията на теглото, тези операции оказват изключително благоприятен ефект върху свързаните метаболитни нарушения. Те водят до значително подобрение или пълна ремисия на придружаващи състояния като артериална хипертония и захарен диабет тип 2, което драстично намалява нуждата от поддържаща медикаментозна терапия.

Следоперативният мениджмънт изисква стриктна адаптация към нови хранителни навици – прием на малки порции на по-чести интервали, комбиниран със задължителна доживотна витаминна суплементация. Средната възраст на пациентите, търсещи хирургична помощ у нас, е около 40 години, като методът стандартно не се прилага при лица под 18-годишна възраст заради продължаващото физиологично развитие на организма. Въпреки това, тревожната честота на юноши с екстремно тегло, достигащо до 200 кг, налага преосмисляне на педиатричните подходи. Докато първостепенен приоритет при подрастващите остава превенцията, при строго селектирани случаи хирургичната намеса вече е утвърдена практика в Западна Европа и САЩ след детайлна оценка от мултидисциплинарен медицински екип.

Рубрика: Новини

Наблюдава се тревожен спад в имунизационния обхват в страната. Според доц. Христиана Бацелова, епидемиолог в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, когато ваксинационното покритие спадне под критичните 95%, силно заразни вируси като този на морбили намират начин да се завърнат и разпространят. Коментарът ѝ идва на фона на официалните данни от здравните власти за регистрирани 341 случая на инфекцията в седем области на България.

Специалистът отчита притеснителна тенденция към неоснователно отлагане на първата доза от ваксината срещу морбили, паротит и рубеола. Често причина за това са необосновани страхове у родителите, подхранвани от отдавна опровергани митове за връзка с аутизма. Доц. Бацелова подчертава, че понякога дори медицински специалисти отлагат имунизацията без реални медицински показания – например при лека хрема или кашлица, които не представляват противопоказание, ако общото състояние на детето е добро.

Важно уточнение е, че наличието на алергия само по себе си не е пречка за ваксинация, освен в редките случаи на доказана свръхчувствителност към конкретна съставка на препарата.

Морбили се отличава с изключително висока контагиозност, като се предава лесно по въздушно-капков път. Един инфектиран пациент може да зарази средно между 18 и 20 възприемчиви лица. Заразяването е възможно дори без много близък контакт, тъй като вирусът остава жизнеспособен във въздуха на затворени помещения за продължително време, което улеснява бързото разпространение в детски колективи и лечебни заведения.

Клиничната картина започва с внезапно повишаване на телесната температура, която може да достигне до 40 градуса по Целзий и трудно се повлиява от стандартни антипиретици. Началните симптоми включват още конюнктивит (зачервяване на очите) и поява на специфичните петна на Филатов-Коплик по лигавицата на устната кухина. Впоследствие се развива характерен макулопапуларен обрив, разпространяващ се от горната част на тялото към крайниците. При съмнение за подобна симптоматика е наложителна незабавна медицинска консултация.

По отношение на актуалната епидемична обстановка с вируса на ебола в Демократична република Конго, доц. Бацелова уточнява, че към момента рискът за Европа и България остава нисък. Въпреки това, предвид интензивния глобален трафик, тя акцентира върху необходимостта от системна подготовка на медицинския персонал за своевременно разпознаване на симптомите на високоопасни инфекции.

Рубрика: Новини

На предстоящото си заседание в сряда, Постоянната комисия по здравеопазване и социални дейности към Столичния общински съвет (СОС) ще обсъди освобождаването на д-р Чавдар Еленков от длъжността управител на ДКЦ XV. Промяната се налага поради възникнала несъвместимост, след като д-р Еленков беше избран за член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Четвърта многопрофилна болница за активно лечение в София.

Във връзка с новото си професионално назначение, медикът вече е депозирал официално заявление за напускане до кмета на Столична община и председателя на СОС.

Припомняме, че на 12 май 2026 г., по време на заседание на Съвета на директорите на Четвърта МБАЛ, той беше избран за изпълнителен директор. Новото ръководство на лечебното заведение вече е официално регистрирано в Агенцията по вписванията.

В рамките на същото заседание, общинските съветници ще разгледат и кандидатурите на детски заведения и училища за включване в инициативата „Пълноценно общуване за всички“. Програмата на Столична община е насочена към преподаване на жестов език с цел подобряване на социализацията и комуникацията с деца с увреден слух. Общо 32 детски градини ще се включат в първия модул „Хей, ръчички“, а седем общински училища ще участват в следващите специализирани етапи, които ще се реализират до края на ноември 2026 г.

Дневният ред на комисията включва и обсъждане на предложения, внесени от двете ключови общински акушеро-гинекологични болници – „Св. София“ и „Шейново“. Те очакват одобрение за инвестиции в закупуването на нова съвременна медицинска апаратура.

Рубрика: Новини

Равният достъп до специализирана медицинска помощ е фундаментален за устойчивото развитие на общественото здравеопазване и преодоляването на съществуващите здравни неравенства. За да отговори на тази необходимост, УМБАЛ „Лозенец“ обявява старта на „Хоризонт на здравето“ – мащабна национална програма, създадена с цел осигуряване на високоспециализирана лекарска експертиза в населени места и региони със затруднен достъп до подобни здравни услуги.

Първата кампания от инициативата ще се състои на 19 юни в град Правец, реализирана в тясно партньорство с местната община. В рамките на събитието пациентите от региона ще имат възможността да преминат експертни консултации, водени от утвърдени специалисти на лечебното заведение – ендокринолога д-р Карина Благоева и офталмолога д-р Иван Ангушев.

В качеството си на водеща университетска болница, УМБАЛ „Лозенец“ възприема споделянето на своя клиничен опит като естествено продължение на мисията си, която обединява лечебна, академична и научноизследователска дейност. Именно тази концепция формира ядрото на проекта „Хоризонт на здравето“. Дългосрочната стратегия на програмата предвижда включването на мултидисциплинарни екипи, които да подпомагат процесите по ранна диагностика, ефективна профилактика и навременно лечение.

С реализирането на тази инициатива болницата затвърждава ангажимента си към изграждането на по-достъпна, равнопоставена и устойчива здравна система, стъпвайки върху принципите на високия професионализъм, академичните стандарти и категоричната социална отговорност.

Рубрика: Новини

Проф. д-р Радка Аргирова, дмн, е председател на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и на Българското дружество по медицинска вирусология. Изтъкнатият специалист заема и поста научен секретар на създадената през 2023 г. експертна неправителствена „Коалиция HPV“, чиято цел е елиминирането на заболяванията, свързани с човешкия папиломавирус (HPV).

По време на 16-ата Международна конференция на ENMESH „Отвъд оцеляването: психично здраве, стигма и иновации в съвременната онкологична грижа“ в София, проф. Аргирова представи съвместен доклад, разработен с доц. Михаил Околийски и доц. Ангел Кунчев. Проучването анализира обществените нагласи към имунизациите, чиято предистория датира от 2018 г., когато общоевропейска анкета отчете сериозен скептицизъм относно ползите от ваксинопрофилактиката сред българското население.

Според данните на изследователския екип, по време на пандемията от COVID-19 обществото у нас се е разделило на пет основни групи спрямо отношението си към имунизациите. Първата група (между 12 и 16% от населението) обхваща крайните противници на ваксините. Те категорично отхвърлят научните аргументи, отказват дебат по темата и заявяват, че позицията им е непроменима. Проф. Аргирова отбелязва, че комуникационните усилия към този сегмент са неефективни, но високият им дял остава сериозен проблем за общественото здраве.

Втората група, съставляваща около 20% от гражданите, са активните поддръжници. Те притежават висока здравна култура, разбират специфичното предназначение на различните ваксини и са убедени в тяхната ефикасност срещу инфекциозните агенти.

Изключително важна е третата група – скептиците, които също обхващат 20% от обществото. Макар и колебаещи се, те са отворени за диалог и научни аргументи. С правилна комуникация, адресираща конкретните им страхове и разясняваща ползите от профилактиката, тяхното мнение може да бъде променено в положителна посока. Заедно с активните поддръжници, този дял формира един солиден потенциал от 40%.

Четвъртата група (15-20%) е съставена от т.нар. „пасивни наблюдатели“. Те се имунизират предимно след институционален призив от Министерството на здравеопазването или по препоръка на личния лекар. Липсва им проактивна позиция, не влизат в дискусии и не биха опитали да убедят другите, но съвестно изпълняват медицинските препоръки.

Последната пета група (до 5%) включва неинформираните и апатични граждани. Характерно за тях е неглижирането на собственото им здраве и липсата на ангажираност към каквито и да е превантивни мерки. Тяхното поведение спрямо имунизациите е напълно непредсказуемо.

Анализът на тази статистика е ключов за формирането на бъдещите здравни политики. Според проф. Аргирова, здравната система може реално да разчита на 55-60% от населението за успешно ваксинално покритие. Този дял може да бъде увеличен чрез по-активна ангажираност на общопрактикуващите лекари и популяризиране на препоръките на международни институции като Световната здравна организация и Европейската комисия. Вирусологът припомня с огорчение, че въпреки усилията по време на пандемията от COVID-19, България отчете изключително високи нива на смъртност, което подчертава острата нужда от повишаване на доверието във ваксинопрофилактиката на фона на глобалния медицински напредък.