И през миналата година се запазва тенденцията на увеличаване на жалбите и сигналите по отношение на качеството на медицинските услуги, става ясно от Годишния отчет на омбудсмана за 2021 г. През 2019 г. сигналите са били 83, през 2020 г. 71, а през 2021 г. – 90. Преобладаващата част от са свързани с оказана болнична помощ, случаи на увреждания и смърт на пациента.
Гражданите споделят отрицателните си впечатления от организацията на работа и отношението към пациентите, съобщават за неосигурен достъп на близките си до здравна информация, отбелязват, че са станали свидетели на незаинтересовано, а понякога и грубо отношение на медицинския персонал към пациенти.
Особено чувствителни са жалбите при смърт на пациент, когато близките му се обръщат към омбудсмана и обвиняват лекари и медицинския персонал, че не са предприели своевременно всички необходими действия, за да предотвратят леталния изход. Тяхната позиция е, че е
допуснато забавяне на действията за помощ, има лекарски грешки и проявена небрежност
Тези жалби и сигнали се отнасят до болници с различна форма на собственост, в това число университетски, а често и за хосписи.
Макар и по-рядко, граждани се оплакват от битовите условия и спазването на хигиенните норми и изисквания в лечебните заведения, количеството и качеството на болничната храна, температурите в стаите и коридорите по време на зимния сезон и др.
Омбудсманът отново отбелязва липсата на правила за добра медицинска практика на голяма част от медицинските специалности, както и на ефективен контрол на съществуващите, тъй като според анализа на институцията качеството на болничната медицинска помощ се определя основно от алгоритмите на клиничните пътеки и в по-малка степен – на изискванията на медицинските стандарти.
„Възможността МЗ да предоставя субсидии на учредени от общините и/или държавата лечебни заведения за болнична помощ за дейността им на адреси в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони в рамките на средствата, предвидени в бюджета на централното ведомство за съответната календарна година, безспорно е положителна стъпка, но не решава изцяло проблемите, които се очаква да станат особено видими след края на пандемията, когато болниците се върнат към обичайната си дейност и финансиране. Омбудсманът смята, че е необходима промяна в системата на финансиране на болниците, като същевременно бъде засилен контролът върху качеството на тяхната дейност при отчитане удовлетвореността на пациентите. Необходима е дългосрочна стратегия за обучение и осигуряване на кадри, както и гарантиране на достойно заплащане, което е едно от задължителните условия за качеството на медицинските услуги и защитата на правата на пациентите. Наложително е също ускореното въвеждане на електронното здравеопазване, което се очаква да доведе и до по-ефективен контрол на разходите в системата“, пише в доклада.
По отношение на извънболничната медицинска помощ през 2021 г. гражданите най-често са се оплаквали от обема и качеството на оказаната им от общопрактикуващите лекари или лекари от заместващите ги дежурни кабинети медицинска помощ. Оплакванията са, че
лекарите не се отзовават на повикването на пациента или оказват медицинската помощ по телефона и без преглед
Традиционно голям остава делът на жалбите поради откази за издаване на направления за консултация и съвместно лечение от специалист, както и за назначаване на медико-диагностични изследвания. Оплакванията от специалистите са основно по повод отказ за издаване на направления за скъпоструващи изследвания.
През годината нараства броят на жалбите и сигналите, постъпили във връзка с дейността на COVID зоните, обема и качеството на оказаната в тях медицинска помощ. Постъпили са оплаквания от оказана дентална помощ, като гражданите настояват за наказания на лекарите по дентална медицина и възстановяване на заплатените суми.
Макар и по-редки спрямо предходните години, но силно обезпокоителни са оплакванията на граждани от качеството на оказаната им спешна помощ от екипите на центровете и филиалите за спешна помощ, а също и от спешните отделения на болниците, към които са насочени с линейка или собствен транспорт. Те са най-често за случаи на неизпращане или закъснение на екипа, неизвършена или забавена хоспитализация, както и за организацията на дейността на спешните отделения на болниците.
Граждани изразяват недоволство също, че в спешните приемни отделения и в спешните кабинети на болниците от тях
е поискано да заплатят прегледа с аргумента, че състоянието им не е било спешно,
което те отбелязват, че няма как да преценят сами предварително. Съобщават за такива случаи и при деца.
Анализът на омбудсмана показва, че спешната помощ в страната е все по-натоварена не само със спешни пациенти, но и нерядко изпълнява ролята на неотложна помощ.
Във връзка с получените в институцията жалби и сигнали регулярно са отправяни препоръки към компетентните контролни органи – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, НЗОК, регионалните здравни инспекции и РЗОК, които са извършили проверки и при констатиране на пропуски и нарушения са наложили на лекарите и/или лечебните заведения предвидените в нормативната уредба санкции. Гражданите обаче нерядко са изразявали несъгласие с реда и начина на извършване на проверките, направените констатации и предприетите мерки. Смятат, че те се основават на вписаните в медицинската документация данни, както и че са кредитирани становищата и обясненията на персонала, с които се опровергават техните твърдения, изложени в жалбите. Изразяват очакване контролните органи да проведат разследване чрез снемане на свидетелски показания и експертизи на специалисти. Болката от загуба на близък човек е толкова силна, че близките категорично отказват да приемат заключенията на контролните органи, а също на органите на досъдебното производство.
В доклада си омбудсманът изразява безпокойство и от трайната тенденция през последните години за намаляване на броя на общопрактикуващите лекари в страната, както и неравномерното им разпределение по райони.
Източник: zdrave.net
