Представените идеи за реформа в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) няма да решат проблемите в сектора, а ще създадат нови. Така смятат общопрактикуващите лекари (ОПЛ), става ясно от отворено писмо до медиите, изпратено от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). От там отбелязват, че е-досието не може да замени дългогодишното познаване на пациента от личния лекар, защото „досието не говори, не се оплаква и едва ли 20 годишна история на болестта може да бъде прочетена за 1 минута“.
В писмото си личните лекари посочват, че многократно са правили предложения за промени, които биха довели до положително развитие и подобряване на системата за ПИМП в различни посоки.
Ето и цялата позиция на НСОПЛБ, подписана от председателя на Управителния съвет (УС) на НСОПЛБ доц. Любомир Киров и представена без редакторска намеса:
Уважаеми дами и господа,
На свое заседание УС на НСОПЛБ обсъди идеите за промяна в ПИМП, споделени в публичното пространство от доц. Тонев и заявяваме следното:
ПИМП, осигурявана от ОПЛ, е основата на системата на здравеопазването, над която се надграждат останалите части (например, СИМП и БП) и всички взаимно се допълват. Нашите практики са разположени в много и най-различни населени места в България, включително и в част от тези, където няма друг, редовен, регулиран и достъпен за хората вид медицинска помощ.
ОМ е медицина на само на първия, но и на продължителния контакт. Отношенията лекар/пациент продължават с години. Ние не просто се познаваме с нашите пациенти, а както казва народът „знаем се“ и за добро и за зло. ОПЛ е един от много лекари. Но за пациентите си вече 22 години той е избраният, неговият лекар, към когото първо ще се обърне и довери, когато има проблем или при когото ще се върне и сподели, след лечение в болница или консултация. Не отричаме ползата от електронното досие и положихме много усилия за въвеждане на дигитализацията в нашата работа. Да, електронният запис би могъл да подпомогне с информация, но не заменя това „знаем се“. Досието не говори, не се оплаква и едва ли 20 годишна история на болестта може да бъде прочетена за 1 минута. А дали въобще може да се прочете историята на изстраданото? Или е нужно да познаваш човека?
Някои от по-ясно определените предложения за промяна, съобщени от доц. Тонев са: да бъде отнета частта от бюджета, наречена капитационно заплащане (не се нарича „капитационна такса“), което се предвижда да бъде 42{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от бюджета на ПИМП за 2022 г.. При възникнал проблем пациентът да може да посещава всеки един ОПЛ, за да не чака пред кабинета на досега избрания от него лекар (практически отпада, така нар. „пациентска листа“, без която не виждаме как ще се изчислява процента на изпълнение на профилактичните прегледи, за да се изпълни опита на здравните власти да въведат една неправилна система на промяна на стойността на един и същи вид преглед- друга предлагана промяна?). Отново от идеите, тези прегледи ще се заплащат по неясно каква цена и с какъв и откъде осигурен бюджет, но изпълнителите на медицинска помощ ще са много по удовлетворени финансово, а също ще могат лесно да отделят необходимите дни за годишна почивка.
Предлаганата концепция води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност; компрометира пациент-ориентирания, холистичен подход; създава условия за лутане и несигурност на пациента. Защо? За да спести малко чакане пред кабинета на лекаря? Да спести бюджет? Премахва се почти половината от осигуреното финансиране на ПИМП с обещания за повишаване на приходите, които веднъж се определят като недостатъчни, после като много добри, а капитационното плащане като незаслужено. По какъв механизъм и как ще се случи? Как се гарантира сигурността на лекаря, респективно на пациентите? Декларираната свобода за посещаване на различни лекари безспорно би довела до активиране на т.нар. свръхпотребление, което ще доведе до свръхразходване на средства, от това – до налагане на ограничения (но категорично не от ОПЛ) на всеки един пациент в ползването на медицински услуги или определяне на равномерно разпределена здравна „дажба“, например един преглед при ОПЛ, 1.5 консултации при колега от друга специалност и толкова за една година (няма натрупване на „лихва“ при неизразходване). А ако в даден момент са необходими повече? За сведение, от старта на сегашната система през 2000 г. на всяко здравноосигурено лице е осигурено правото да направи 44 (четиридесет и четири) пъти избор/преизбор на ОПЛ. А, може би, предложенията целят закриване на ПИМП с нейните функции, промяна в принципа „ползваш, когато е необходимо това, което е необходимо), т.е. на солидарния модел на ползване на медицински дейности.
Във връзка с предложеното премахване на капитационното заплащане използваме случая, за да внесем яснота по тази тема, която често се употребява с манипулативна цел.
Трябва да е ясно, че:
• Ежегодно, ОПЛ извършваме над 30 милиона прегледа. Едната част, некоректно наричани през годините дейности, които са прогнозируеми като брой и с фиксирана цена (профилактични, диспансерни, поставяне на ваксини). Другата част (около 20 000 000) са всички останали по какъвто и да е проблем, включен в пакета от дейности на ОПЛ, чиито брой няма как да бъде определен предварително.
• Тези 20 000 000 прегледа се покриват от 42{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} капитационно заплащане, което означава по 8,15 лв. на преглед ако бъдат утвърдени предложените стойности на капитационното заплащане за 2022г. и ако са същия брой. В случай, че са повече, средната разпределена сума за всеки преглед ще е по-малка.
• Следователно, чрез частта от бюджета за капитационно заплащане не се осигурява единична цена, а общ фиксиран бюджет за неопределен, непредвидим брой потребление на различни дейности, който може да варира в една и съща, както и в различните практики.
Очевидно е, че капитационното заплащане не са дарени пари или „студен резерв?!“, които държавата подарява на ОПЛ. Това не е „чиста печалба“, която влиза джоба на ОПЛ, а изработени от нас финансови средства и то на цена, която едва ли може да се определи като адекватна стойност за лекарски преглед, която би трябвало да осигури издръжката на практиката и възнаграждението на нашите сътрудници. При съществуващото капитационно заплащане няма определена предварително цена на първичния медицински преглед, но ако се направи, то би следвало да е в пъти по- голямо от сега заплащаното при увеличено потребление.
Обявените идеи не дават решения на наистина сериозните проблеми като недостатъчността и напредналата средна възраст на лекарите; работата в трудно достъпни и отдалечени райони, прогресивно намаляващата атрактивност на работата в ПИМП; немалкия брой трайно здравнонеосигурени лица; непосилния административния товар и ориентиран към администриране, но не и към медицина контрол; специализацията, продължаващо медицинско обучение и други, които са взаимосвързани.
НСОПЛБ отдавна предлагаме решения и сме направили редица конкретни предложения за промени, които биха довели до положително развитие и подобряване на системата за ПИМП в различни посоки като: кариерно развитие (например повече клинична свобода чрез разширяване на възможностите за диагностика и лечение, оптимизиране системата на специализация); превес на медицината над подчинението на запетайките; обмислено и добре планирано надграждане и развитие на дейностите по профилактика, диспансерно наблюдение, ваксинопрофилактика; възможности за гарантиран годишен отпуск и заместване при боледуване и др. Но за да се случи това, всички институции на държавата следва да преосмислят промяна в подхода към съсловието, който да бъде предимно подкрепящ с ясното съзнание, че осигуряването на сгради и най-модерна техника се обезсмисля, ако ги няма знаещите и мотивирани медицински специалисти, които да им дадат живот в полза на обществото.
Готови сме да участваме в обсъждания по всички важни, свързани с дейността ни въпроси с всеки, независимо от властова позиция или партийна принадлежност. Очакваме структурирани и обосновани мотиви, ясни решения, основани на анализ на очакваните преки краткосрочни и дългосрочни резултати за общественото здраве и здравето на медицинското съсловие, които гарантират устойчиво бъдеще на системата на здравеопазване и осигуряване в България.
Източник: zdrave.net
