Д-р Таня Цочева завършва медицина в МУ – София. От 2011 г. работи в Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска”, където специализира нефрология и защитава дисертационен труд на тема: „Контраст-усилена ехография в диагностиката на бъбречните тумори”. Придобива образователна и научна степен „доктор”.
От 2018 година работи в Отделението по диализно лечение при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.
Д-р Цочева, как избрахте да се посветите на нефрологията и в частност – на хемодиализата?
Като студентка имах интерес към гастроентерологията, дори работех като доброволец в такова отделение. Бях забравила да се запиша за държавния стаж по вътрешни болести и ме разпределиха служебно в Клиниката по нефрология в Александровска болница. Там отначало започна да ме обучава д-р Атанас Кундурджиев, който вече е професор. Той ми показа, че бъбрекът заема централно място в човешкото тяло – освен бъбречните заболявания, влошаване на бъбречната функция може да има и при редица други „извънбъбречни“ заболявания – например при миокарден инфаркт. От него научих при всеки пациент да търся причинно-следствената връзка за заболяването. Това ми помага много и днес, особено при по-трудни и сложни случаи.
По-късно в клиниката се откри възможност да запиша докторантура, зачислих се за специализация. Така професионалната ми реализация се насочи в областта на нефрологията.
Когато получих покана да се присъединя към екипа на отделението по нефрология и хемодиализа в „Пирогов“ не се колебах много, тъй като в нашата специалност има три основни стълба, които са важни за един специалист – нефрология, хемодиализа и трансплантация, а тук имах възможността да се усъвършенствам и в хемодиализната дейност.
Често ли се налага пациенти от други отделения и клиники на болницата да се лекуват с диализа?
Хемодиализата е животоспасяваща в голям брой случаи и ние работим в много тясно сътрудничество с другите клиники и отделения в болницата. При много от пациентите „изчистването на кръвта“ от токсини чрез хемодиализа е от критично значение.
Има ли сред тях и деца?
– За съжаление, понякога ни се налага да провеждаме и диализа на деца. Това обаче се случва по-рядко, тъй като по стандарт при подобна процедура трябва да присъства детски нефролог.
С какво Ви привлича работата в Отделението по хемодиализа?
На първо място ще поставя микроклиматът в отделението. На второ място е възможността да правим спешни хемодиализи. Успяваме да реагираме при доста сериозни и спешни случаи. А удовлетворението от добре свършената работа е изключително силен мотиватор.
Кои са Вашите учители в специалността?
Изключително съм признателна на проф. Богов и целият екип на Клиниката по нефрология. На доцент Джераси, която ме пое буквално от студентската скамейка. Винаги ще й бъда признателна за времето, което ми отделяше, за вниманието с което ме насочваше и учеше, за гласуваното доверие. Огромна благодарност към доц. Кръстева, д-р Николова и д-р Илиев. Това са уникални професионалисти и прекрасни хора.
Как виждате професионалното си развитие в близко и по-далечно време?
Това, което би ми се искало е в близко бъдеще да успеем да разкрием и стационар в отделението. Много ми се иска в „Пирогов“ да успеем да засилим „тежестта“ на нефрологията, за да може хемодиализата да стане краен вариант в провеждането на едно лечение. Няма да открия топлата вода, ако кажа, че превенцията и ранната диагностика на заболяването са много по-добър вариант от крайните инвазивни процедури.
Кое е любимото Ви занимание извън професията?
Свободното си време прекарвам със семейството си. Разпускаме с разходки сред природата. Обожавам да ходя на театър и опера.
Кои качества цените най-много у колегите си, с които работите?
Имам чудесни колеги, с които сме си формирали много добър екип. При нас понятия като колегиалност, компетентност и инициативност са дълбоко вплетени в ежедневието ни. Радвам се, че във всички тях има желание за развитие, че не се плашат от трудностите и че мога да разчитам на всеки един от тях, дори и в тежки и критични ситуации, когато се налага да се борим за човешки живот.
Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?
Бих искала обществото да разбере, че ние не сме „убийци в бели престилки“, а хора, отдадени на професията. Както цяла България видя по време на COVID пандемията, всички ние рискувахме живота и здравето си, както и здравето на нашите близки, защото това е работата ни.
Много ми се иска държавата да погледне сериозно на проблемите в сектора – обучение, мотивация и условия за работа и не на последно място – достойно заплащане. Защото с отминаването на COVID-19 българският лекар, като че пак ли излиза извън фокуса на общественото внимание. И ако не се вземат спешни мерки, просто следващия път няма да има кой да ни лекува…
