Доц. д-р Пенчо Генов е специалист уролог с над 10-годишен опит. Извършва прегледи във всички области на урологията и андрологията. Приоритет са увеличена простата, камъни в бъбреците, заболявания на пикочно-половата система, превенция и лечение на стерилитет при мъжете, преждевременна еякулация, уретрит.
Д-р Генов придобива специалност „Урология” през 2013 г., а през 2017 г. защитава образователна и научна степен „Доктор по медицина” на тема, свързана с преждевременната еякулация. Член е на Българското урологично дружество. Притежава сертификати за лазерни операции на простатата и камъни в бъбреците, както и за ехография на коремни органи.
Взема участие в лапароскопски курс в Делхи и Страсбург; в национални конгреси и семинари по специалността; в клинични проучвания за иновативни лекарствени терапии.
Д-р Пенчо Генов има самостоятелна практика като специалист уролог в Русе, а към момента извършва прегледи в МЦ „Хера” – София, болница „Люлин” и МК „Д-р Щерев”. Владее английски и руски език.
В това интервю доц. д-р Пенчо Генов ще обсъдим характерното за бъбречно-каменната болест, като ще акцентираме на т.нар. метаболитна оценка на пациенти с това заболяване. Защо е важна и съществена тази тема, как тя ще помогне на страдащите от заболяването да предотвратят рецидивиране и какви са основните препоръки в това отношение?
– Доц. Генов, как можем да се предпазим от бъбречно-каменната болест?
– Още в самото начало държа да изтъкна, че ключът към успешното лечение на бъбречно-каменната болест е нейната профилактика (метафилаксия). Имам предвид, че е необходимо всички уролози и пациенти да се стремят да лекуват бъбречно-каменната болест не когато вече се е образувал камък, малки камъчета или песъчинки (т.нар. микролитиаза), а така, че да се предотврати появата им. Това е новото и същественото.
– Може ли да припомним какви са факторите за образуване на камъни в бъбреците?
– Въпреки че има две теории за появата на бъбречно-каменната болест, по-ясно и разбираемо за пациентите е да са наясно, че има три фактора за камъкообразуване. И първият, по-скоро единият от тях, е генетичната предразположеност. Т.е., някой в рода на този пациент има проблеми с бъбреците и е склонен към образуване на песъчинки и камъчета, а той унаследява тази склонност. Не е обаче задължително този родственик, от когото пациентът е унаследил предразположеността, също да има такива прояви.
Този човек може цял живот периодично да е образувал песъчинки или малки камъчета, които да е изхвърлял безсимптомно. Или да е живял цял живот с бъбречни камъни, без да има проблеми.
Така или иначе, генетичният фактор със сигурност присъства, въпреки че невинаги човек може да установи от кого го е наследил. За съжаление, това е факторът, който пациентите не могат да повлияят, т.е., той не може да бъде променен. За разлика от останалите два фактора, които водят до камъкообразуване – небалансирано хранене и недостатъчен прием на течности. На тях може да се повлияе.
– Какво трябва да научим и да не забравяме относно тези два фактора?
– Относно храненето е важно следното: то трябва да бъде разнообразно; рационално; полезно, най-общо казано. Искам по-подробно да обсъдим третия фактор. Приемът на течности е изключително важен фактор, защото урината е разтвор, в който освен течностна компонента има и разтворени соли, т.е, вид твърда компонента.
Когато човек не приема достатъчно течности, този разтвор е много концентриран и затова вариациите на нормата на урината са например от бяла и прозрачна до тъмножълта. Защото зависи доколко е концентрирана урината. Ако човек, в т.ч. с бъбречно-каменна болест, не приема достатъчно течности, урината е изключително концентрирана.
А в един концентриран разтвор рискът да се утаят песъчинки, които после да се слепят, става много голям. Затова приемът на течности е изключително важен. Нормалният човек, който няма проблем с камъни в бъбреците, трябва да изпива по литър и половина-два, до два и половина литра течности на ден. Говорим за хора, които нямат проблеми с бъбречно-каменна болест.
Обаче пациенти, особено такива, които в по-ранна възраст са имали епизод на бъбречна криза, на образуване на песъчинки и камъни в бъбреците, са подложени на повишен риск от нов епизод на образуването им. Т.е., тези пациенти, които имат първи епизод на камъкообразуване преди 40-45-годишната си възраст, веднага влизат в групата на хората, подложени на такъв повишен риск. Т.е., трябва да е ясно, че бъбречно-каменната болест е заболяване, което има рецидивен характер. Това, че сме излекували камъчета, песъчинки, по-голям камък, не значи, че в бъдеще не могат да се образуват пак.
Запомнете! Един пациент, образувал веднъж камък или песъчинки, остава рисков и предразположен за цял живот да ги получи отново.
– Как да не допуснем подобно развитие на нещата? Как да предотвратим рецидив за много дълго време?
– Тук вече идва същината на темата, която ще обсъждаме. Ще запозная вашите читатели с необходимостта от извършване на т.нар. метаболитна оценка на пациентите с бъбречно-каменна болест. Необходимо е именно поради този рецидивен характер на заболяването. Защото никой не може да каже след като веднъж си образувал камъче, имал си бъбречна криза, успял си да изпикаеш камъчето и песъчинките, кога ще се образува пак.
Това зависи, общо взето, от самите пациенти и от начина им на живот. Тъй като, ако след първия епизод на камъкообразуване пациентите не променят нищо в начина си на живот, обикновено много бързо отново образуват камъни и песъчинки. И тук идва ролята на т.нар. метаболитна оценка. Тя може да бъде осъществена, ако всички пациенти, които получат болки в бъбреците вследствие на камъни, трябва да знаят, че е много важно да уринират в някакъв съд. Защото, ако изпикаят пак камъче или песъчинки, е от изключителна важност да се видят тези образувания.
Да, песъчинките по-трудно се хващат, но все пак. Тук да вмъкна, че формации до 4 мм ги приемаме за песъчинки, а по-големите – за камъни. Много е важно, ако пациентът успее да изпикае това камъче в съд или му се направи операция за разбиване, да се запази това образувание, за да се направи изследване. С това изследване ще се види какъв е химичният състав на камъчето, от какво е съставено.
Доц. д-р Пенчо Генов
– Как ви помага познаването на химичния състав на това камъче?
– Когато знаем какъв е химичният състав на камъка, ние вече можем да бъдем изключително точни в препоръките си за диета. Защото има храни, богати на определени хранителни вещества, които могат да доведат до образуването на камъни. И, ако пациентът приема тези храни в по-големи количества, той ще знае вече, че трябва да ги избягва.
Например имаме калциево-оксалатен камък, пациентът трябва да избягва храни, богати на оксалати. В тази връзка, всеки може да открие в интернет таблици, посочващи при кой вид бъбречни камъни какви храни са разрешени и кои са забранени.
По-скоро – какви храни да се избягват в конкретния случай. По този начин, изследвайки химичния състав на камъка, ние знаем пациентът къде бърка, т.е., защо той е образувал този камък.
Друг много важен детайл, който също искам да посоча и изтъкна, е т.нар. метаболитен анализ. Означава следното: пациентите трябва да събират 24-часова урина, която след това да занесат в лаборатория за изследване. По този начин се вижда в тази 24-часова урина какви вещества се изхвърлят от пациента в повишено количество и къде бърка, защо образува тези камъни и песъчинки. Именно в резултат от 24-часовата урина се определя кое например е в излишък и трябва да се намали неговата употреба.
– Каква препратка можем да направим към лечението от този нов подход, който предлагате като профилактика на бъбречно-каменната болест?
– Най-доброто лечение е не когато се образуват камък, песъчинки и т.н., да се разбиват, да се оперират, да се третират с лекарства за тяхното елиминиране и т.н. Най-доброто лечение е именно това метаболитно изследване на камъка, за да се избегнат следващи епизоди. Съществуват едни огромни таблици, по които работим, в зависимост от това какъв е проблемът с урината и защо са се образували тези камъни.
Има редица медикаменти за профилактика – било то билкови, екстрактни препарати, диуретици и т.н., които изписваме според конкретния случай. Затова пак ще подчертая колко важно е да се направи това метаболитно изследване. Всеки пациент е индивидуален. Разбира се, както вече казах, е задължително да има и анализ на 24-часовото събиране на урина. Тогава вече можем да бъдем изключително екзактни в нашата терапия за профилактика. И тогава пациентът може да остане без нов епизод години наред. Говорим за много години – 10-20 и т.н.
– А това прави ли се от вашите колеги – уролозите?
– Много се подценява този подход. Аз не знам в България уролог, който да се занимава с това. Много се подценява от колегите, защото все пак е трудоемко, в смисъл такъв, че отнема време. А като цяло ние, уролозите, сме лекари, които обичат да оперират. Ние се занимаваме с изключително широко разгърната оперативна дейност по отношение на пикочно-отделителната система и някак се измества фокусът на лечението. Особено в България колегите са готови да оперират, когато камъкът се е образувал, и никой не залага толкова на въпросната профилактика, за да не се образуват камъни.
Целта е повече хора да проумеят, че профилактиката такава, каквато я описах, е най-добрата терапия. Иска ми се да наблегна на друг важен момент, касаещ пациенти с преобладаващ при тях трети рисков фактор – недостатъчен прием на течности.
Моля да запомните това: пациенти, които са имали периоди на образуване на камъни, бъбречни кризи и т.н., трябва да изпиват толкова течности, че да уринират два и половина литра урина за 24 часа. Т.е., много зависи с каква храна се хранят – дали ще бъде течна, суха и т.н. Но е факт, че рискът при пациенти със склонност към образуване на камъни в бъбреците спада до минимум, ако отделят 2 и половина литра урина за 24 часа. За храната вече обяснихме, но ще го обобщя така: за всеки индивидуален случай според химичния състав на камъка и метаболитното изследване на 24-часовата урина се определя и видът на хранене. Това е най-доброто, което може да доведе до избягване на нови епизоди на бъбречно-каменна болест.
– Да припомним все пак методите на лечение?
– Оперативните методи на лечение и консервативните начини за терапия при бъбречна криза и т.н. са добре познати, ние сме говорили много пъти за тях. Сега има съвременни много добри безкръвни методи за лечение – с лазери. Така че, общо взето, имаме много инструменти да повлияем на бъбречно-каменната болест. Но пак ще се повторя: най-доброто и за пациентите, и за лекарите, за мен лично е въпрос на престиж, да се направи такъв режим, че пациентът да не образува наново камъни и песъчинки.
– Има ли в момента пик на бъбречните заболявания?
– Със съвременния стресов и неправилен начин на живот и отделно, че България е ендемичен район с лошата питейна вода, общо взето, има много голямо зачестяване на бъбречно-каменната болест.
Затова ми се ще да се върна пак на новите препоръки, за които говорихме, за да има ефект от нашия разговор: запазване на изхвърлен камък или на камъче след разбиване, и т.н. Дори и да не могат да направят това, нека хората да събират 24-часова урина. Това много ще ни ориентира нас, лекарите. И отделно, хубаво е всеки пациент да изисква от уролога или нефролога си информация за бъдещите мерки, които трябва да вземе, за да не се образуват камъчета отново.
Защото масовата практика я знаем: пациентът получава бъбречна криза, постъпва в болница, операт го, изписват го и оттам нататък цикълът отново се завърта. След няколко месеца или година-две той отново получава бъбречна криза, влиза в болница, разбиват камъка с лазер, изписват го и той започва да води същия начин на живот. И такъв пациент е обречен да образува камъни и песъчинки, които му създават и ще продължат да му пълнят живота с проблеми.
Какви са диетичните ограничения?
ПРИ УРАТНИ КАМЪНИ
При наличие на такива камъни следва да се храните така, че реакцията на урината да се измества към алкалната страна.
Ето храните, които трябва да се избягват:
• солени и мариновани зеленчуци, както и консервирани храни;
• солени закуски и пушени меса; агнешко телешко, свинско, патешко; гъби и бульони от гъби; хайвер; морски дарове, риба;
• всичко горещо, пържено, пикантно; силни рибни и месни бульони; животински мазнини; касис, киви, ананаси, боровинки, сушени плодове; ръжен хляб, фасул, леща, грах, зелен боб, репички, аспержи, целина, брюкселско зеле, домати, спанак, киселец, магданоз, билки;
• сосове, алкохол, сладкиши, шоколад.
Позволени продукти: Съставете менюто си въз основа на следните продукти: паста и каша; заквасена сметана и мляко в малки количества; бял вчерашен хляб; извара и кефир; по 1 яйце на ден; супи зърнени, млечни и зеленчукови, без да се запържват; постно месо максимум един път на ден; веднъж седмично варена риба; зеленчуци, с изключение на забранените; семена и ядки; круши, сливи, банани.
ПРИ ОКСАЛАТНИ КАМЪНИ
Забранено е използването на:
• желе; желирани бонбони, мармалад;
• солено и преработено сирене;
• хрян, горчица, маруля, коприва, киселец, магданоз, спанак, чушки, репички, сурово цвекло, аспержи, кисели домати;
Свръхприемът на витамин С – виновен за камъни в бъбреците
• бобови растения, кисели плодове, цитрусови.
Разрешени храни: Зеле, патладжан, тиквички, картофи, краставици, тиква, ряпа, моркови; банани, кайсии, круши, праскови, дини, пъпеш, касис, малини, дюля, череша, дрян; твърда паста, ръжен хляб; просо, елда, овесени ядки, перлен ечемик; заквасена сметана, кефир, извара; прясно мляко, ферментирали млечни напитки, с изключение на периода на обостряне.
Човек на диета с камъни в бъбреците има право да яде в ограничени количества червено френско грозде, ябълки, къпини, сливи, грозде, киви, портокали, цариградско грозде и смокини.
ПРИ ФОСФАТНИ КАМЪНИ
Това са седиментни образувания от алкална среда, а не киселини, както в двата предишни случая. Съответно диетата за фосфатни камъни в бъбреците се основава на различни принципи.
Забранени продукти: Млечни – само заквасена сметана; яйчен жълтък; пушени продукти; консервирани продукти; хрян, пипер, горчица; кафе; алкохол, силен чай; силни бульони, туршии. Всички тези вещества дразнят стомашно-чревния тракт и нарушават киселинно-алкалния баланс. Също така трябва да ограничите консумацията на яйца (1 брой на ден максимум), някои зеленчуци (аспержи, тиква, брюкселско зеле), грах, гарнитури от гъби и бобови растения, както и кисели плодове, плодове и ядки.
Разрешени продукти: При наличието на тези образувания в бъбреците е необходимо да се спазва такава диета, която да съдържа достатъчно витамини А, В и D. Трябва да преобладават продукти с киселинни радикали. Диетичното меню за камъни в бъбреците се основава на следните храни:
• слаб чай, със сметана;
• белтъци;
• малки количества масло и свинска мас;
• супи на основата на рибен или месен бульон;
• паста и зърнени храни;
• ястия от брашно;
• хляб и хлебни изделия (с изключение на сладкиши);
• птици, риба, месо;
• брюкселско зеле;
• фасул, грах;
• консерви, но не и зеленчуци;
• хайвер;
• сладка храна, сладкиши;
• пчелен мед;
• хляб квас, шипка и сок от червена боровинка и запарка, отвара от пшенични трици.
Диета с камъни в бъбреците, базирана на тези храни, ще увеличи подкиселяването на урината. Между другото, трябва да се пие отвара от пшенични трици, сок от червена боровинка и шипка. Защото това е почти единственият източник на витамини в този случай.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: zdrave.to
