На предстоящия утре Национален съвет на БЛС подлежат на обсъждане всички текстове на Анекса към НРД 2020-2022, но това, което вероятно ще възбуди най-разгорещени дебати, е темата с гарантирането на повишаването на доходите на лекарите и сестрите и по-точно как повишаването на цените на клиничните пътеки ще доведе до повишаване на тези доходи.

Това каза пред Zdrave.net председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Той обаче уточни, че предложеният от Надзорния съвет на НЗОК текст не е в окончателен вариант. „Със сигурност ще има текст, който ще гарантира повишаването на доходите на лекарите и сестрите в този Анекс, но вероятно няма да бъде в сегашната му формулировка. Важно е да гарантираме по-висок доход на колегите, но също така е важно лечебните заведения да имат възможност да покрият заложените параметри“, каза председателят на БЛС.

Д-р Маджаров коментира и вчерашното решение на Надзорния съвет на Здравната каса, според което индикативните стойности на лечебните заведения за април ще са със 7{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} по-високи в сравнение с предходния месец, като очакваното увеличение на стойностите за месеците от май до септември е между 20{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} и 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

Увеличението на индикативните стойности на лечебните заведения трябваше да се случи от 1 април, ако бяхме подписали Анекса. Заради липсата му това, което е приела Касата, отново е продължаване на приблизителните бюджети от миналата година.

В следващите месеци след като подпишем Анекса се очаква месечните прогнозни стойности на лечебните заведения за болнична помощ да се увеличат с 20-25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Това е напълно възможно да се случи, защото вече пет месеца лечебните заведения работят с месечни стойности, които са по-ниски в сравнение с миналата година – около 200 млн. лв., а бюджетът предполагаше те да са осигурени с месечни стойности около 219 млн. лв. Така се формира икономия, която ще бъде прехвърлена в оставащите месеци, които да покрият разликата от получаването на допълнителното заплащане на лекарите и сестрите, което болниците няма да получават от 1 май. По-високите индикативни стойности и увеличените цени на пътеките ще им дадат възможност да заработят повече средства, които да гарантират увеличение на заплатите“, каза д-р Маджаров.

По думите му тепърва управляващите ще търсят решение за поддържането „в готовност“, за обезпечаването на дефицитните специалности и отделения. „Би трябвало тези, които правят законодателните промени, Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, да осигурят възможността за гъвкави действия при възникване на подобен на COVID проблем. Към момента обаче трябва да се стремим към възстановяване на нормалния ритъм на работа на болниците“, каза още д-р Маджаров.

Източник: zdrave.net

И в този епизод сглобяваме пъзела на липсващите части от картината „Спешна помощ“. Новината дойде в студиото при разговора ни с гостите, че вече са готови единните протоколи за триаж (класифициране на пациенти според спешността ) за спешните отделения към болниците. Разказваме трябва ли да има звена за неотложна помощ.

Гости в епизода са:

✅ Д-р Петър Грибнев – заместник-министърът на здравеопазването с ресор болнична и спешна помощ

✅ Доц. Антон Тонев – председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание от ПГ на „Продължаваме промяната“

✅ Д-р Десислава Кателиева, главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването. Тя е и председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ

„От години се говори, че колите на Спешната помощ закъсняват. Заради тези закъснения екипите са подложени на неимоверна агресия от обществото, много често се посочва виновен медицинският персонал, за да се задоволи нуждата от справедливост на това общество. Но системата продължава да работи по същия болен начин“, заяви д-р Станислав Йорданов, специалист по УНГ от УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ.

Д-р Станислав Йорданов

„Никой не казва, че линейките закъсняват, защото няма екипи и защото се злоупотребява със Спешната помощ. Може би 80 на сто от повикванията са за неспешни случаи, но екипите не смеят да откажат.

Няма ясно разделение на спешна от неотложна помощ, това е един от проблемите в здравеопазването, защото реална неотложна помощ няма. Едно време във всички поликлиники имаше дежурен лекар. Спешните екипи и отделения са за животозастрашаващи състояния. За мен е задължително да се раздели спешната от неспешната помощ“, посочи още д-р Йорданов.

Доц. Антон Тонев

„Не предвиждаме въвеждането на глоби или мерки, но трябва услугата за спешност да се използва коректно. Затова предлагам и на д-р Грибнев, да помислим, че е добре да се направи информационна кампания в кои случаи се вика спешна помощ. Да се обясни, че всички останали случаи са неспешни“, смята категорично доц. Тонев.

„Свободният прочит досега на правилата за неотложната помощ през личните лекари не доведе до добра услуга. Със законови промени, след публично обсъждане ние ще се опитаме да централизираме услугата неотложна помощ. Носител на тази отговорност да е общината, която на определен брой население да има определен брой неотложни кабинети – които ще работят във времето, когато личните лекари не работят.

Имаме планове и за финасирането им. Ще създадем мрежа от неотложни кабинети, като видим и чуждия опит. Те ще бъдат контролирани и със заплащане за колеги без специалност, предимно млади колеги, които ще могат да преценят всеки постъпил дали е спешен и се вика Спешна помощ или може да изчака до следващия ден“, изтъкна доц. Тонев.

Д-р Петър Грибнев

„Неотложната помощ съществува донякъде и сега, но не функцинира правилно. Това става през общопрактикуващите лекари. Трябва да решим дали ще върнем това към ДКЦ-та или към подобни структури към болниците. Опицията е да се засили комуникацията между общопрактикуващите лекари и обособените такива центрове, които да са ясно кои са“, коментира д-р Петър Грибнев.

По думите му по стандарт във всяко едно спешно отделение трябва да има триажен лист.

„Готови са единните протоколи за триаж в спешните отделения към лечебните заведения. С този единен триажен лист ще можем да гарантираме на пациентите, че независимо в коя точка на страната се намират, те ще получат равнопоставен и своевременен достъп до спешна медицинска помощ“, съобщи д-р Десислава Кателиева.

Триажният лист става част от документацията на пациента

Тя предостави папката с документите в нашето студио на д-р Петър Грибнев и на доц. Антон Тонев. Те приеха протоколите, подкрепяйки инициатива.

„Спешният център сега е мястото, където се определя дали един пациент е спешен или неотложен. Състоянията, които лекарите са преценили, че могат да изчакат, обикновено могат да се решат и в доболничната помощ и при посещение на специалист в планов порядък. За да няма агресия от страна на пациентите, е необходимо да отбележим, че много важен процес в лечението на спешните състояния е доверието в специалистите“. Това каза зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев в подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата за Спешната помощ.

Той подчерта, че често представата на пациента за собственото му състояние не отговаря на преценката на специалистите и е необходимо пациента да се довери на специалиста.

„Триажният лист е връзката между това, което пациентът ще ни съобщи за своето състояние и това, с което лекарите ще приключат работата си върху него и ще му поставят работеща диагноза, която ще го категоризира за колко време трябва да получи медицинска помощ“, допълни председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев.

„Ние сме длъжни освен да помагаме на нашите пациенти чрез формите на спешна помощ, и да повишаваме здравната култура на гражданите. Смятам, че трябва да се популяризират и други здравни системи, в които съществуват форми на заплащане при некоректно викане на Спешна помощ“, каза още доц. Тонев.

Той обаче подчерта, че като социално отворена система, законодателната и изпълнителната власт не предвиждат въвеждането на такива мерки. „Смятам, че трябва да се направи една информационна кампания в кои случаи е необходимо или задължително да повикаме Спешна помощ и кога да се търси неотложна помощ в момента или да се посети общопрактикуващия лекар“, каза той.

„Неотложната помощ съществува донякъде и сега, но не функционира правилно. Тя в момента е заложена към доболничната помощ и един семеен лекар, когато не е на работа, трябва да има сключен договор с медицински център, който да поема случаите му. Този начин на формиране на неотложната помощ я прави нефункционираща. Трябва да решим дали ще върнем отново възможността това към ДКЦ-та или към подобни структури към болниците, които могат да осъществяват консултантска дейност. Опцията е да се засили комуникацията между общопрактикуващите лекари и обособените такива центрове, които да е ясно къде са и кои са и съответно Спешната помощ да бъда разтоварена“, коментира д-р Петър Грибнев.

„Свободният прочит досега на правилата за неотложната помощ през личните лекари не доведе до добра услуга. Със законови промени, след публично обсъждане, ние ще се опитаме да централизираме услугата неотложна помощ. Тя да има ясен носител на тази отговорност да е общината, която на определен брой население да има определен брой неотложни кабинети – които основно ще работят във времето, когато личните лекари почиват. Имаме планове и за финансирането им. Ще създадем мрежа от неотложни кабинети, като видим и чуждия опит. Те ще могат да бъдат контролирани и със заплащане за колеги без специалност, предимно млади колеги, които ще могат да преценят всеки постъпил дали е спешен и се вика Спешна помощ или може да изчака до следващия ден“, обясни доц. Тонев.

Източник: zdrave.net

Нормативните проектопромени, с които се дава възможност на фелдшерите и лекарските асистенти да работят в детските ясли, са добра стъпка, която обаче едва ли ще реши проблема с недостига на медицински кадри в сектора. Такова мнение изрази председателката на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева пред БНР.

„Разбира се, лекарските асистенти и фелдшери имат право да работят в тази сфера на здравеопазването, тъй като освен диагностициране и лечение на заболяванията при децата, те вече са обучени да полагат грижи и за здрави деца и имат известни педагогически умения във връзка с новото обучение на лекарските асистенти. Но ако трябва да мислим логично, тяхното място е в ЦСМП – там, където те са предвидени да работят, тяхното обучение е пряко насочено към Спешната помощ и те биха били полезни най-вече там на българското общество“, коментира Василева.

По думите ѝ обаче проблемът с недостига на кадри в яслите не може да бъде решен така, защото: „В България в момента има около 2000 фелдшери на възраст над 50 години и само около 40 новодипломирани лекарски асистенти“.

Милка Василева отбеляза, че недостигът на професионалисти от направление „Здравни грижи“ е повсеместен, липсата на медицински лица в детските ясли е същата, както и в другите сфери, и причините за нея също не се различават.

„В училищното и детското здравеопазване, включително в яслените групи, общо за цялата страна работят около 8000 медсестри и акушерки. И за тези около 8000 души не се намериха възможности заплатите да бъдат достойно увеличени през годините, така че те да бъдат мотивирани да работят в тази сфера на българското здравеопазване“, коментира тя.

Председателката на БАПЗГ допълни, че в по-голямата си част работещите в детските ясли са в пенсионна възраст и ако те напуснат, ще трябва да се търсят варианти немедицински лица да поемат грижите за малките деца. „Проблемът е изключително сериозен и тази наредба се опитва някак си да помогне за справяне с кадровия дефицит в детските ясли. Действително, ще има колеги, които биха започнали да работят в детска ясла, но те ще бъдат единици, това просто не решава проблема“, смята тя.

Василева припомни, че от медицинските университети излизат около 500 медсестри и около 150 акушерки годишно, което е крайно недостатъчно. „Дори да бъдат увеличени максимално броя на местата в направление „Здравни грижи“, са необходими много години, за да бъдат обучени достатъчно кадри, но и за съответната мотивация да останат да работят в България“, коментира председателката на БАПЗГ.

В заключение тя заяви: „Ситуацията е изключително критична. При условие, че имаме 22 300 медицински сестри, като 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от тях са в пенсионна възраст над 65 години, 31{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} са в пенсионна възраст над 60 години и разбирате колко остават във възрастта между 25 и 60 години. Така че положението е изключително драматично. Ако не се вземат спешни мерки за правилно остойностяване на нашия труд, за достойно заплащане, за по-добри условия, за показване на уважение към нашата професия, няма да има никакви добри промени и след няколко години ще останем с по-малко от 10 000 медицински сестри“.

Източник: zdrave.net