70,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от средствата за дейности за лечение в чужбина вече е разходван

2 699 829 700 лв. (в т.ч. 59 137 000 лв. трансфер за ведомствени болници) са изплатените до 30 юни средства за здравноосигурителни плащания. Това са 47,1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от заложените 5 732 071 100 лв. със ЗБНЗОК за 2022 г. и са с 12,4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} повече в сравнение със същия период на 2021 г. Това става ясно от отчета на НЗОК за първата половина на 2022 г., който предстои да бъде разгледан от Надзорния съвет на Касата.

Оставащите средства по бюджета на Здравната каса за 2022 г. за заплащане през периода 1 юли – 31 декември 2022 г., са в размер на 3 032 241 400 лв.

От отчета става ясно, че средномесечната стойност на плащанията (вкл. сумите по Методиката до 85{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от базовата стойност) към изпълнителите на ПИМП за дейност м. януари – м. май 2022 г. възлиза на 29 266 400 лв. (на база на договорените по-високи цени от 1 януари 2022 г.) Средномесечната стойност на оставащите средства за заплащане на дейност юни – ноември 2022 г. е 32 570 500 лв., или е по-висока с 11,3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от средномесечната стойност за първото полугодие.

Към 30 юни 2022 г. най-висок процент на изпълнение се отчита за прегледите за диспансерно наблюдение (средно 49,2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), като при здравноосигурените лица с повече от две заболявания се отчита 51{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} изпълнение на договорения годишен обем от 1 003 700 прегледа. Най-нисък процент на изпълнение се отчита за имунизациите на лица над 18 години – 27,5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от договорения годишен обем от 215 200 имунизации.

Към 30 юни 2022 г. спрямо същия период на 2021 г.

здравноосигурителните плащания за ПИМП отчитат ръст от 43 018 600 лв. или с 34,4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c},

като изплатените 124 933 200 лв. представляват 44{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от годишния план на средствата за ПИМП. През заплатения към 30 юни период на дейност се отчита намаление общо с 0,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} на здравноосигурени лица, регистрирани при ОПЛ, спрямо аналогичния период, заплатен към 30 юни 2021 г. Отчита се увеличение на дейностите по програма „Детско здравеопазване“ – общо с 1,4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}; отчетените прегледи по диспансерно наблюдение – общо с 3,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}; отчетените годишни профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 г. – общо със 7,2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

От НЗОК отбелязват, че отчетеният ръст на разходите за ПИМП към 30.06.2022 г. се дължи главно на договореното в НРД увеличение средно с 30,2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} на цените на дейностите, а друг фактор са извършените авансови плащания през декември 2020 г., които намаляват разхода, извършен към 30 юни 2021 г. Заплатените към 30.06.2022 г. суми по Методиката възлизат на 2 418 200 лв., което е намаление с 3 793 300 лв. или с 61,1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

Средномесечна стойност на плащанията (вкл. сумите по Методиката до 85{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от базовата стойност) към изпълнителите на СИМП за дейност, извършена през месеците януари-май 2022 г., възлиза на 34 319 100 лв. (стойността е на база на договорените по-високи цени от 01.01.2022 г.) Средномесечната стойност на оставащите средства до ноември 2022 г. е 30 919 100 лв., или е по-ниска с 9,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от средномесечната стойност за първата половина на годината.

Най-висок процент на изпълнение се отчита за първичните посещения (средно 53,7{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), като от тях за прегледите по повод остри заболявания и с хронични, неподлежащи на диспансерно наблюдение, се отчита 54,6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} изпълнение на договорения годишен обем от 5 611 600 прегледа; вторичните посещения (средно 53,6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), като от тях за прегледите по повод остри заболявания и с хронични, неподлежащи на диспансерно наблюдение се отчита 54,6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} изпълнение на договорения годишен обем от 2 500 000 прегледа.

Към 30.06.2022 г. спрямо същия период на 2021 г. здравноосигурителните плащания за СИМП отчитат ръст от 65 499 300лв. или с 51,2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, докато през 2021 г. за същия период са били изплатени 41,6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от годишния план. С 19,3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} са се увеличили дейностите спрямо същия период предходната година, като най-висок ръст е отбелязан при специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“ – общо с 32,2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}; първични и вторични прегледи на ЗОЛ от 0 до 18 г. при специалист по „Педиатрия“ и/или с придобита профилна специалност по „Детски болести“, насочен от ОПЛ по повод остри състояния – общо с 29,6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}; първични и вторични прегледи по повод остри заболявания и с хронични, неподлежащи на диспансерно наблюдение – общо със 15,5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

Към 30 юни 2022 г. най-висок процент на изпълнение на дейности при изпълнителите на МДД се отчита за изследванията от специалност „Вирусология“ (средно 45,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), като от тях за ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ се отчита 53,3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} изпълнение на договорения годишен обем от 420 хил. изследвания; специалност „Образна диагностика“ (средно 41{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), като от тях за МДИ „Рентгенография на гръден кош и бял дроб“ се отчита 67,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} изпълнение на договорения годишен обем от 563,2 хил. изследвания; специалност „Клинична микробиология“ (средно 34,7{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), като от тях за ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ се отчита 51,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} изпълнение на договорения годишен обем от 200 хил. изследвания. По 25 изследвания се отчита под 10{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} изпълнение на заложените годишни обеми.

Най-голямо увеличение на обема изследвания се отчитат

за специалност „Клинична микробиология“ – общо с 58 хил. изследвания

или със 17,2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, като 30,9 хил. бр. от увеличението се формира от ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ и специалност „Вирусология“ – общо с 41,9 хил. изследвания или с 18,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, като увеличението се формира изцяло от ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“.

За заплащане на изпълнени електронни предписания с предписани лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, чието ниво на реимбурсиране е 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, Касата е платила 30 000 000 лв.; за медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 25 979 400 лв.; за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, назначени с протокол, за които се извършва експертиза – 523 789 800 лв., а за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, за които не се изисква протокол – 303 100 000 лв. Възстановеният от притежателите на разрешение за употреба разход за периода е 10 147 300 лв. от отстъпки и възстановявания по реда на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Спрямо същия период на 2021 г. постъпленията отчитат ръст с 63 500 лв. или с 0,6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

За онкологични медикаменти в болнична помощ и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, към 30 юни 2022 г. отчетените средства са в размер на 353 076 800 лв. (в т.ч. 6 996 800 лв. трансфер за ведомствени болници) или 55,8{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от годишния план на средствата. Спрямо същия период на 2021 г. се отчита ръст с 48 171 900 лв. или с 15,8{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Възстановеният разход на НЗОК е в размер на 34 622 500 лв. от отстъпки и възстановявания по реда на Механизма. Спрямо същия период на 2021 г. постъпленията отчитат ръст с 4 455 700 лв. или с 14,8{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

За болнична помощ извършените плащания за периода са 1 169 485 600 лв. (в т.ч. 44 723 400 лв. трансфер за ведомствени болници) или 43{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от бюджетните средства. През периода са извършени и плащания в размер на 3 732 400 лв. за главници по изпълнителни листа, на основание влезли в сила съдебни решения за заплащане на незаплатена от НЗОК дейност по договори с изпълнители на БМП за стари периоди, а са отложени средства за заплащане в размер на 30 292 700 лв.

Стойността на плащанията към изпълнителите на болнична помощ за дейност през май 2022 г. възлиза на 235 452 100 лв. (стойността е на база на договорените по-високи цени от 1. 05. 2022 г.) Средномесечната стойност на оставащите средства за заплащане на дейност до ноември 2022 г. е 253 294 600 лв. или е по-висока със 7,6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от стойността за дейност през май месец.

Към 30.06.2022 г. с отчетено надвишение на договорения годишен обем са клиничните пътеки за “Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт с интервенционално лечение“ – отчетени 21 случая, което повече с 525{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от договорения годишен обем от 4 случая; „Краниотомии, неиндицирани от травма, чрез съвременни технологиии (невроендоскопия и интраоперативен ултразвук), след клинична процедура „Ендоваскуларно лечение на нетравматични мозъчни кръвоизливи, аневризми и артериовенозни малформации на мозъчните съдове““ – отчетени 173 случая, което повече със 135,2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от договорения годишен обем от 128 случая; „Разширени (големи) операции с пълно или частично отстраняване на повече от един интраторакален орган, включително медиастинален тумор или гръдна стена. Едноетапни операции при белодробни болести, засягащи двата бели дроба при болести със съчетана белодробна и друга локализация“ – отчетени 677 случая, което повече със 135,4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от договорения годишен обем от 500 случая; „Оперативни процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни крайници“ – отчетени 154 случая, което повече със 110,8{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от договорения годишен обем от 139 случая.

По 20 клинични пътеки и по 8 амбулаторни процедури се отчитат под 10{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}

изпълнение на заложените в НРД годишни обеми. Договорената в НРД обща стойност за тези дейности е 2 709 300 лв., отчетената и заплатена към 30 юни 2022 г. е 191 000 лв. или 7,1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

Към 30 юни спрямо същия период на 2021 г. здравноосигурителните плащания за болнична помощ отчитат ръст от 99 882 000 лв. или с 9,3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

Ръстът на разходите за болнична помощ се дължи на няколко основни фактора: общият ръст на заплатената дейност със средно 7,5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}; увеличението от 1 май 2022 г. със средно 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} на цените на дейностите в БМП и извършените авансови плащания през декември 2020 г., които намаляват разхода, извършен към 30 юни 2021 г. Факторите, които биха се отразили в увеличение на ръста на разходите за периода са отложените плащания в размер от 30 292 700 лв., което е с 13 173 400 лв. повече спрямо същия период на 2021 г. и възстановените суми по Механизма по НРД на стойност от 23 682 300 лв. или с 13 844 400 лв. повече спрямо същия период на 2021 г.

Средно за периода декември 2021 г. – март 2022 г. са заплатени допълнителни трудови възнаграждения на 13 059  лекари, 345 магистър фармацевти, 23 300 специалисти от професионално направление „Здравни грижи“, 208 помощник-фармацевти и 13 855 санитари. Към 30 юни 2022 г. средномесечната стойност на разхода за допълнителни трудови възнаграждения е 18 051 200 лв.

За дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст и на лица над 18-годишна възраст в чужбина Касата е изплатила 26 368,5 хил. лв. или 70,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от определените с бюджета на НЗОК 37 170 600 лв. Спрямо същия период на 2021 г. се отчита увеличение с 10 558 200 лв. или с 66,8{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Отчетените средства към 30.06.2021 г. представляват 36,1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от годишния план на средствата за 2021 г.

Източник: zdrave.net

До 2030 г. ще бъде въведена единна информационна система за регистрация и мониториране на персонала в здравеопазването

По осигуреност с медицински специалисти България все още заема позиции доста над средните за страните от ЕС, с изключение на професията „медицинска сестра“. Това се казва в проекта на Национална здравна стратегия 2030, публикуван на сайта на МЗ.

Според Министерството най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. „Възрастовата структура на работещите следва общата демографска тенденция за страната за застаряване на населението. Големият брой лечебни заведения за болнична помощ в страната също създава предпоставки за относителен недостиг на медицински специалисти. Регионалното разпределение на медицинските специалисти е непропорционално и дебалансирано (както и на населението като цяло), което води до затруднен достъп на част от населението до здравни грижи и влияе върху качеството на медицинската помощ и върху ефективността и резултатността на медицинския труд“, пишат от МЗ.

От Министерството отбелязват, че основен елемент на политиката в областта на човешките ресурси, е

ефективното планиране на човешките ресурси в съответствие със здравните потребности и бъдещите перспективи

за развитие на здравната система. „Ключов инструмент за това е разработването и въвеждането на единна информационна система за регистрация и мониториране на персонала в здравеопазването. Това ще осигури актуална, пълна и достъпна информация за числеността, структурата, професионалната компетентност, териториалното разпределение и миграцията на работещите в системата на здравеопазване. От друга страна, планирането на потребностите от медицински специалисти (лекари, лекари по дентална медицина и професионалисти по здравни грижи) на областно, регионално и национално ниво, ще се реализира основно чрез Националната здравна  карта, като се отчитат и специфичните особености на отделните региони по отношение на установените дългосрочни нужди от здравни услуги. На базата на задълбочения анализ на определените потребности и данните за наличните ресурси и техното териториално разпределение ще се планират комплексни мерки преодоляване на установените дефицити в средносрочен и дългосрочен план“, подчертават от МЗ.

Друг основен елемент на политиката е систематичното инвестиране в медицинското образование и професионалното обучение, които осигуряват обща фундаментална подготовка и базови знания и умения, приложими в здравеопазването. В стратегията е записано, че ще бъдат положени целенасочени усилия за увеличава не приема на студенти по направление „Здравни грижи“ с приоритет по специалност „медицинска сестра“ и повишаване интереса на младите хора към придобиване на тази професионална квалификация, за да може образователната система в средносрочен и дългосрочен план да започне да отговаря на потребностите от този вид медицински специалисти. Ще се интегрират и ефектите от въведената наскоро мярка за промяната в учебните програми на студентите по направление „Здравни грижи“, при които последният курс от обучението на професионалистите по здравни грижи е изцяло практически в лечебни заведения за болнична помощ. „По този начин от една страна младите специалисти придобиват практически опит и умения на място, а от друга повишават капацитета на болниците от специалисти и частично покриват нуждата от специалисти по здравни грижи“, смятат от Министерството.

На стажантите специалисти по здравни грижи ще се заплаща чрез програма „Образование“ 2021-2027 за осигуряване на стипендии по време на обучителен стаж. Ще се стимулират и работодателите в системата на здравеопазване за използване на възможностите на Наредбата за условията и реда

за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател,

която дава за дългосрочно обвързване на завършилите студенти с работодатели, които изпитват недостиг на такива кадри.

„По този начин и със законово осигурената възможност за разкриване на самостоятелни практики по здравни грижи, подкрепени финансово от държавата чрез средства от европейските фондове и държавния бюджет, професиите „медицинска сестра“, „акушерка“, „лекарски асистент“ и „рехабилитатор“ ще станат привлекателни и ще се повиши интересът на младите хора към обучение и квалификация в тези направления“, пише още в стратегията.

Според Министерството най-рано след 5-6 години ще бъдат отчетени първите резултати от приложените мерки.

Планирано е да се инвестира и в обучението на други специфични немедицински специалисти, осигуряващи прилагането на различни технологични решения при диагностиката и лечението на пациентите като физици, химици, инженери, техници, IT специалисти и др.

В стратегията е записано още, че ще се провежда активна политика за

устойчиво повишаване и справедливо разпределение на доходите на работещите в системата

на здравеопазване, независимо от начина на финансиране на съответните дейности.

„С цел преодоляване на наличния териториален дисбаланс на медицинските специалисти, ще се търсят механизми за създаване на стимули за работа в определени райони на страната включително чрез използване на фондовете на ЕС и национално финансиране. Ще се подкрепят местни политики на ниво общини за привличане и задържане на определен вид медицински специалисти, като например осигуряване на стипендия по време на обучението, осигуряване на ведомствено жилище, съдействие при започване на работа на съпруга/съпругата, осигуряване на възможност за записване в детска градина или училище за семейства с деца, създаване на подобри финансови условия чрез допълнително заплащане, особено в системата за първична медицинска помощ и др.“, пишат от МЗ.

В рамките на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост пък ще бъдат реализирани мерки, свързани с осигуряване на финансови стимули за медицинските специалисти, които ще обслужват населението в конкретни отдалечени райони, чрез разкриване на индивидуални практики и създаване на оборудвани и обзаведени амбулатории за извънболнична помощ. Мерките ще включват стимулиране на лекари за разкриване на амбулатории за първична медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони, стимулиране на общопрактикуващи лекари (ОПЛ), разкрили амбулатории за първична медицинска помощ в такива райони, да наемат допълнителен брой медицински специалисти, които да осигурят по-достъпно медицинско обслужване на пациентите от всички населени места, стимулиране на специалисти по здравни грижи (медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент и/или рехабилитатор) за разкриването на самостоятелни амбулатории за извънболнична помощ в малки населени места и в труднодостъпни и отдалечени райони.

Финансовите стимули ще се подсигуряват със средства от националния бюджет и европейските структурни фондове,

подчертават от Министерството.

Освен това ще се цели и запазване на възможността за използване на натрупания опит и умения от медицинските специалисти в предпенсионна и пенсионна възраст, тъй като наблюдаваната в световен мащаб тенденция хората над 55-годишна възраст да се връщат към малките населени места и живот с по-малки натоварвания се забелязва и в България, отбелязват от здравното ведомство. „Именно в тази връзка, чрез настоящата реформа ще се създадат условия за подпомагане на тези медицински специалисти, които иначе биха напуснали здравната система, да останат в нея, като им се предоставят съвременни, модерни и оптимални условия да продължат да се грижат за пациенти и да практикуват професията си. Тази мярка от друга страна ще осигури достъп до качествени здравни услуги за населението в малките населени места, които са били лишени от такива през последните двадесет-тридесет години“, казват от Министерството.

Пълния текст на стратегията може да видите тук.

Източник: zdrave.net