Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, в която настоява да бъде възобновено ежемесечното допълнително възнаграждение на работещите на първа линия лекари, медицински специалисти и друг персонал, които се борят всекидневно с COVID пандемията.

Повод за тази препоръка са сигнали до омбудсмана от медицински работници, които на фона на засилващата се нова COVID вълна сигнализират за напрежение в техните среди заради спрените средства. Това съобщават от пресслужбата на обществения защитник.

„Посочените допълнителни възнаграждения бяха въведени с аргумента, че са ефективна и устойчива мярка за справяне с разпространението на COVID-19 и съществен фактор за мотивация на персонала. След отпадането им работещите в системата на здравеопазване съобщават за наличието на редица проблеми и обръщат внимание, че се наблюдава сериозно увеличение на случаите на COVID-19, с произтичащо от това повишено натоварване на лечебните заведения и риск за работещите в тях и техните близки“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева допълва, че на практика медиците всеки ден са в контакт с пациенти с коронавирус, което създава сериозен риск както за самите тях, така и за близките им. Тя посочва също, че отпадането на допълнителните възнаграждения оставя тях и семейства им с доходи, идентични на тези отпреди пандемията преди две години.

„В същото време ръководители на лечебни заведения за болнична помощ отбелязват, че не са в състояние да повишат възнагражденията на персонала поради постоянно растящите цени и разходи. В тази връзка се съобщава и за случаи на противопоставяне на персонала на различните лечебни заведения, което рефлектира и върху правата на пациентите“, посочва общественият защитник.

Диана Ковачева подчертава, че все повече се наблюдават и случаи на отказ на болници да приемат пациенти, в това число транспортирани от екип за спешна помощ, когато се налага в продължение на няколко часа да търсят лечебно заведение, в което да бъде настанен пациентът, чието състояние често е животозастрашаващо.

„Бих искала да обърна внимание също, че в момента достъпът на гражданите до тестове за COVID-19 не е гарантиран. Тестовете по метода PCR в извънболнична помощ, с които е възможно откриване на заболяването в съвсем ранен етап, в момента могат да назначават само специалисти, към които пациентите се насочват едва при възникване на усложнения, като същевременно бързите антигенни тестове все още се заплащат изцяло от пациента“, алармира още проф. Ковачева.

Тя настоява по всички поставени от нея проблеми своевременно да бъдат предприети мерки за тяхното решаване, като се гарантират както правата на пациентите в условията на пандемия, така и трудовите и професионални права на работещите в системата.

В заключение омбудсманът подчертава необходимостта за осигуряване на гарантиран достъп на гражданите до ваксини срещу COVID и недопускане на случаи, желаещите да се ваксинират, да бъдат връщани по различни причини.

Източник: zdrave.net

Имуновенините са с доказана ефективност при лечението на пациенти с лупус и на други автоимунни заболявания, категоричен е проф. Доброслав Кюркчиев

Години наред произвеждаме Имуновенин-интакт (имуноглобулин) на загуба, като през 2021 година производствените загуби са достигнали 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Това каза пред БНР управителят на държавната фирма „Бул Био – НЦЗПБ“ д-р Румен Кофинов. По думите му това е причината за значителното увеличаване на цената за 10 ампули в опаковка миналата година. Новата цена в аптека с ДДС за 10 ампули за медикамента в момента е 332,03 лева.

Проблемът е, че тя е непосилна за пациентите с автоимунните заболявания като лупус, които от 10 години, далече преди увеличението, настояват здравната каса да реимбурсира на 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} лекарство и което се явява животоподдържащо за хората с тази диагноза. Препаратът  се произвежда у нас единствено от държавната фирма „Бул Био“. По думите на д-р Кофинов дружеството е било изправено пред въпроса дали да спре производството на Имуновенин интакт 5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} IgG и българският пазар да стане зависим изцяло от неговия внос. То обаче е решило

да заяви промяна в цената, която да му позволи да продължи производството

на лекарството и да снабдява българския пазар с него, отговаряйки на търсенето и значимия социален интерес, въпреки че няма вариант медикаментът да се произвежда на по-ниска цена.

В отговор на въпрос как до миналата година „Бул Био“ произвежда лекарството на по-ниска цена и за сметка на какво, д-р Кофинов посочва, че производството на човешки кръвни продукти се е субсидирало за сметка на други производства (ваксини за износ).

Д-р Румен Кофинов категорично отхвърля възможността да се задвижи процесът към разширяване на кратката характеристика на лекарството и то да се прилага и за пациенти с лупус, но вече заплащано за сметка на НЗОК, както настояват от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания. Това е така, защото по думите му за разширяване на показанията за лечение по кратка продуктова характеристика са необходими големи и скъпи клинични изпитвания, които „Бул Био – НЦЗПБ“ не може да си позволи. Освен това резултатът от тези клинични изпитвания е несигурен и не може да се предвиди. Нито един от другите регистрирани подобни лекарствени продукти няма в терапевтичните си показания диагноза лупус.

„Лекарствените продукти трябва да се прилагат само съгласно регистрираните терапевтични показания. Всяка друга употреба извън тези показания (off-label) е крайно нежелателна, неразрешена, и за да се случи, са необходими експертни становища, лекарски комисии по профила на заболяването, включване в терапевтични насоки за поведение по заболяването, след изчерпване на всички други възможности за лечение, и в крайна сметка това приложение да се узакони по някакъв начин, ако е възможно“, казва д-р Кофинов.

От МЗ също отговарят на БНР, че лекарственият продукт се заплаща от НЗОК за домашно лечение като заместителна терапия при възрастни, деца и юноши при първични имунодефицитни синдроми с нарушено производство на антитела, а в условията на хоспитализация се заплаща по терапевтични показания съгласно разрешението за употреба, но само в рамките на терапевтичните показания, изрично посочени в кратката им характеристика. Те не включват приложението му при лечение на хроничното автоимунно заболяване системен лупус еритематодес.

„Прилагането на лекарствени продукти извън условията на разрешението за употреба, така наречената off-label употреба, е предвидено да се осъществява само по изключение – при липса на алтернатива за конкретен пациент, само в интерес на неговото здраве и задължително под контрола на лекар, който носи цялата отговорност за последващите ефекти от приложената терапия. Притеснителен e фактът, че търсеният ефект от приложената терапия не е подкрепен със съответните необходими клинични изпитвания, а единствената гаранция за безопасност при употребата на лекарствения продукт е професионалната квалификация при упражняване на контрол от страна на лекуващия лекар, който носи цялата отговорност за последващите ефекти от назначената от него терапия“, казват от МЗ.

Началникът на Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ проф. Доброслав Кюркчиев обаче е категоричен, че

медикаментът работи много смислено

„Той се прицелва, за да прекъсне един много важен кръг при лупуса, което може да даде нова перспектива пред тези пациенти“, каза пред БНР той. Според проф. Кюркчиев има смисъл да се върви към разширяване на кратката характеристика на медикамента, произвеждан от имуноглобулини, защото интравенозните имуноглобулини са средство, което прекъсва кръга на авто-антителата, които атакуват собствени структури.

„Те са със сравнително малки странични ефекти, добре се понасят и при някои пациенти имат доста добър ефект. Още повече, че тази терапия се прилага от десетки години, тя е имунопатогенетична,  знае се какво и защо го прави, затова има смисъл от разширяване на кратката характеристика“, поясни имунологът.

„Имуновенините са с доказана ефективност при лечението на пациенти с лупус и на други автоимунни заболявания. Имат още приложение, когато заболяването им е в голяма активност, когато има животозастрашаваща инфекция, тогава тази терапия спасява живота на тези пациенти“, подчерта и проф. Румен Стоилов, председател на Българското дружество по ревматология и Главен координатор на Експертния съвет по ревматология към МЗ.

„Тяхната ефективност в нашата клинична практика е доказана – те имат мощен ефект, който подпомага лечението на тези болни. Това е доказано не само в България, но и в много страни по света. И те се използват десетки години вече и то винаги off-label, за съжаление. Тази терапия има 4 индикации, в които медикаментът се покрива от Здравната каса. Три автоимунни редки болести и едно заместително лечение при деца и възрастни. Все пак през 2000 г. в Закона за лекарствата в хуманната медицина се разреши прилагането off-label на имуноглобулините, когато е налице положителен ефект от лечението и няма нежелани лекарствени реакции. Това лечение се провежда под контрол на комисия от трима лекари, но лечението не се заплаща с публични средства. И когато цената му се вдигна поне два пъти миналата година, дори и при хоспитализация на тези пациенти

болниците не могат да си позволят да го платят със собствени средства,

защото цената на клиничната пътека, по която постъпват пациентите, е в пъти по-ниска от самия медикамент – при нас тази пътека е 700 лв. А лечението възлиза на около 4 – 5000 лв. на месец. Тоест дори при хоспитализация, НЗОК не покрива цената на медикамента. Ако болницата го плати, то ще лиши от средства поне 8-9 други КП. Високата цена води най-често до непровеждане на лечението с този медикамент или поне не достатъчно време. Последното решение на НС off-label лечението при деца да се покрива от НЗОК е много правилно, но то не засяга възрастното население. Мисля, че това е една добра основа и да се промени ЗЛПХМ така, че да важи и за хората над 18 години“, каза проф. Стоилов.

„Най-големият проблем при off-label лечението е в нормативната уредба и в куража и компетентността на лекарите, които назначават това лечение. Ние ще направим така, че когато се провежда off-label лечение, решението да се взема от комисия, както е заложено в ЗЛПХМ, за да няма зле контролирани пациенти и да няма лоши резултати от лечението на тези пациенти“, изтъкна още проф. Стоилов.

Източник: zdrave.net

МЗ да извърви стъпките, които гарантират пълноценно наблюдение на бременни от уязвими социални групи, призовават от организацията

„Здравноосигурителният статус не бива да бъде пречка за нито една жена да роди здраво дете. Осигуряването на прегледи за всички здравнонеосигурени бременни жени е стъпка, която ще спести на държавата и обществото милиони левове за здравни и социални услуги по предотвратима детска инвалидизация“. Това заявяват в свое становище от Националната пациентска организация (НПО).

Според тях предлаганите 4 прегледа – разширен пакет лабораторни изследвания и 2 хоспитализации, ще подобрят значително достъпа на жени от уязвими социални групи до прегледи и изследвания за проследяване на бременността.

НПО призовава Министерство на здравеопазването да извърви докрай необходимите стъпки за това нито една бременна жена да не остане без медицинско проследяване в периода на бременността, за да има гаранция, че в България ще се раждат повече здрави деца.

От пациентската организация цитират данни от доклада „Цената на безразличието“, които показват, че близо 7000 жени в България раждат всяка година, без бременността им да е била адекватно проследена от специалист, като приблизително 6500 новородени са недоносени. Разходите по интензивни неонатологични грижи и проследяване са 142 пъти по-високи, спрямо финансовия ресурс, отнесен към грижи за здраво новородено. Около една трета от тежките заболявания при недоносените бебета се дължат на предотвратими усложнения вследствие на нелекувани инфекции в перипарталния период.

„Причината за това е, че до момента здравнонеосигурените жени в България имаха право само на един преглед и пакет лабораторни изследвания за периода на цялата бременност. Това практически ги лишаваше от проследяване на бременността със своето отражение върху показателите на предотвратима инвалидизация и смъртност“, отбелязват от НПО.

Оттам посочват, че по данни на НСИ от 2017 г. в България е отчетено относително високо равнище на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 г., изглежда са изключение в сравнение с други години). Детската смъртност е с над 80{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} по-висока от средната за Европа (6,6 смъртни случая на 1000 живородени спрямо 3,6 през 2015 г.). Нещо повече – през 2016 г. в региона с най-лоши показатели (Ямбол) е регистрирана детска смъртност, която е 6 пъти по-висока от тази в региона с най-добри показатели (столицата София).

От НПО акцентират и върху данни от доклада, които показват, че ако само при 26 недоносени бебета бъдат избегнати предотвратими усложнения, то спестеният ресурс се равнява на разходите в проследяване на бременностите на всички майки.

„На практика ресурсът, който се разходва понастоящем за лекуване на усложненията от ненаблюдавани бременности, надхвърля многократно ресурса, нужен за да се изравнят правата на здравноосигурените и здравнонеосигурените жени при проследяване на бременността“, категорични са от пациентската организация.

Припомняме, темата беше обект на дискусия в парламентарната Комисия по здравеопазването, на която стана ясно, че трябва да се направят промени в Наредба 26 за  медицинските услуги на неосигурени бременни жени.

Източник: zdrave.net