Постурологията е наука за правилната стойка и е свързана със способността на човешкото тяло да поддържа баланс. За изучаването ѝ се използват методите от отоневрологията, неврологията, офталмологията и ортодонтията. Неправилната стойка на тялото крие заплаха за общото здраве на пациентите.

Колко здрави или колко болни сме, анализирайки стойката на тялото, коментират в „За здравето“ д-р Венцислав Стоев, председател на Българската асоциация по постурология, и д-р Мариета Караджова, невролог.

„Бях на курс по имплантология в Италия при д-р Михаел Лопес. След курса той ме попита “Как сте, д-р Стоев, с постурологията в България?”. Отговорих: Аз не зная какво е това. Той ме заведе в една от стаите в клиниката си, където видях оборудване, каквото не бях виждал дотогава. Там видях компютърна програма и ми бяха представени случаи, в които се доказа още веднъж връзката между всички части на тялото. Показано ми бе как работят заедно лекари, зъболекари, кинезитерапевти, невролози, офталмолози. Посетих и Центъра за обучение по постурология“, разказва д-р Венцислав Стоев.

Науката за правилната стойка свързва различни специалности, като обединява невролози, зъболекари, офталмолози, ортопеди, кинезитерапевти, рехабилитатори, в зависимост от конкретния случай. Това е специалност, която се занимава с индивидуалните особености на човека в цялост. Тя е изключително полезна при неясни болкови синдроми и затруднени диагнози.

„Стойката ни помага да четем, какво се случва с човека. Всички проблеми, които той е имал. Дали с вътрешните органи, дали емоционално – всичко това се отразява на стойката. Ние се учим как по стойката на човека да отриваме тези неща“, посочва д-р Мариета Караджова.

Всички органи са подвластни на гравитацията и тялото трябва да се справи с нея. Всеки човек има собствен начин, по който да се справя с различните компенсаторни механизми, които има. Основната идея тук не е да търсим идеалната, изправена стойка, а тази, която е най-удобна и възможна за конкретния човек. Има хора, които са изключително изправени, но много често се оказва, че те пък например имат много сериозни психоемоционални проблеми, заради което се е получил психосоматично много висок тонус на мускулите и в резултат на това те ходят така изпънати, като струни, което не е добре за здравето.

„Когато правим анализ на стойката, не просто гледайки, а анализирайки с определени методи, ние виждаме съотношението между ставите на тялото, които започват от горната челюст, рамената, кръста и глезените и всичко това е свързано“,  казва д-р  Венцислав Стоев.

Постурологията разчита тестове, които са специфични за различните отдели на човешкото тяло. При променен тонус на страничните мускули на очите, може да се промени стойката. Ако носите ортодонтски апарат, който не е точен, може да се появят болки в колената. Или от това, че се носят обувки, които не са удобни, могат да се появят както изкривявания или болки в колената, така и в кръста, допълва д-р Венцислав Стоев.

Д-р Мариета Караджова е специалист невролог в София с 20-годишен опит. Тя е главен асистент към Катедрата по неврология на Медицински университет – София. Практикува мануална медицина от 2001 г., а от 2003 г. обучава в теорията и практиката на мануалната медицина лекари-специалисти по неврология, физикална и рехабилитационна медицина.

Д-р Венцислав Стоев е зъболекар, доктор по клинична психология, експерт по постурология и интегративна медицина. За пръв път прилага в България и открива пътя на постурологията – науката за стойката на човека. През 1981 г. завършва Стоматологичния факултет в София. През 2005 г. – магистратура по Клинична и консултативна психология към СУ “Св. Кл. Охридски” и защитава дисертация за преодоляване на страха от стоматологично лечение през 2016 г., а през 2018 г. специализира в Рим интегративна постурология при проф. Заварела и се дипломира в Университета “Жан Моне” в Брюксел.

520 хиляди са българите с диабет, сочат най-новите данни на Международната диабетна федерация. Затова продължаваме по темата за диабета в  подкаста на БНР „В центъра на системата“ , като сега обръщаме поглед към пациентите над 18 години.

Как се контролира диабета, ако пациентът има съпътстващи заболявания , за тясната връзка между диабета, затлъстяването и метаболтния синдром – какви са разликите при мъжете и жените, за подходящите диети при диабет, защо науката обръща поглед към микробиома и чревното здраве, имат ли репродуктивни проблеми диабетиците?

Какво покрива НЗОК при лечението на възрастните хора с диабет у нас и защо има затруднен достъп на пациентите над 18 години до модерните помпи и сензори за мониториране на кръвната захар.

„Половин милион са българите със захарен диабет, въпреки намаляващото население и това е във възрастта от 20 до 79 години, като 1/4 от тях не знаят, че имат захарен диабет, което е силно притеснително„, съобщи за БНР проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в Алекасндровска болница, където се намира и единственият за страна ни Център за превенция на захарния диабет и неговите усложнения. Той е единственият сертифициран у нас от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването.

„2 милиарда души на земята имат затлъстяване и наднормено тегло, като 700 милиона са със затлъстяване. Преди няколко години броят на хората със затлъстяване стана повече от хората с недохранване.

Захарният диабет е едно от 4-те най-разпространени социално-значими незаразни заболявания. Така че, в световен мащаб на диабета се обръща все повече внимание, защото това е една нова пандемия.

537 милиона души по света са със захарен диабет във възрастта 20 – 79 години. Като се очаква броят им да расте – тоест, ако сега един от 10 човека е със захарен диабет, то се очаква през 2048 година един от 8 души да има диабет.

Компенсаторното хранене при стрес, изолацията и непроследането на кръвната захар през пандемията влошиха състоянието на болните.

Най-редкият тип диабет е предизвиканият от увреждане на панкреаса, органът, който синтезира инсулина. Така след хирургични интервеници, остри или хронични панкреатити или при прием на някои медикаменти, се отключва този 4-ти тип диабет.“, разказа ендокринологът.

Университетска болница „Александровска“

Проф. Каменов изтъкна, че последните две декади бележат ръст в откриването и достъпа и на българските пациенти до трите най- нови групи медикаменти за диабет. За някои от тях в големи клинични изпитвания беше доказан кардиопротективен и нервнопротективен ефект, тоест те не само намаляват кръвната захар, но предпазват и от усложненията на захарния диабет. Вече се знае, че не е достатъчно само да се контролира кръвната захар, но и кръвното налягане, дислепидемията и телесното тегло, които имат не по-малко значение за преживеямостта на хората с диабет, поясни проф. Каменов.

„Достъпът на пациентите над 18 години до модерните помпи и сензори за по-добър гликемичен контрол у нас е ограничен. Това е особено важно за бременните пациентки, у нас това нещо сега започва и малко сме закъснели от европейските стандарти…

Крайно недостатъчни са и тези три центъра, в които на пациентите над 18 години може да се отпускат сензорите и помпите. С това ограничение от три центъра за България ние не отгворяме на европейската линия. Имаме и нужда от повече от такива екипи в болниците“, каза още за БНР проф. Каменов.

Той обърна внимание на това, че е много важно да се обърне внимание на храненето при диабетиците – последните декади се върнахме към забравените постулати на Хипократ преди 2500 г., че всички болести идват от червата. Затова и днес се обръща голямо внимание на чревния микробиот. Препоръчителна за хората с диабет е средиземномроската диета, 15 грама фибри на всеки хиляда килокалории, плодове и зеленчуци, лактобацили, проби и пребиотици.

Проф. д-р Здравко Каменов е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факултет на Медицинския университет – София. Има специалности по ендокринология и болести на обмяната и вътрешни болести и магистърска степен по здравен мениджмънт, както и квалификация по сексуална медицина от Екзаминационния комитет на Европейското дружество по сексуална медицина. Той е първият български лекар, получил за работата си в областта на ендокринологията медала на Американската асоциация на клиничните ендокринолози, както и редица български награди – „Проф. К. Чилов“ на Медицинския факултет; „Панацея златна“ на Медицинския университет – София, „Питагор“ на Министерството на образованието и науката и др. Специализирал е в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ. Член на редица бордове на наши и международни професионални организации и редколегии на научни списания. Има над 270 публикации, от които 120 в международни списания, цитирани над 2000 пъти в чужбина.

Източник: БНР