В България сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани и се идентифицират с рискови фактори като наднормено тегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност.

Скрининговите проучвания по инициатива на Българската лига по хипертония и партньори, направени на публични места през годините, свидетелстват за висока честота на хипертонията и недостатъчен контрол при вече настъпили усложнения. Това мотивира ежегодното провеждане на национални информационни кампании и масови измервания на артериално налягане в България.

В „За здравето“ проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония, споделя, че „българският пациент трябва да бъде информиран, да има достоверна информация, която да е база за вземане на адекватни решения и промени, когато стане необходимо“.

Артериалната хипертония е в основата на всякаква сърдечно-съдова патология. Различни изследвания показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия вследствие на високо кръвно налягане, която повишава риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност. Мозъчният инсулт сам по себе си е втората водеща причина за смърт в целия свят, следваща сърдечно-съдовите заболявания и асоциирана с лоша прогноза, висок процент на рецидив, повишена смъртност и ръст на разходите за здравната система.

„Отдавна е ясна връзката на високото артериално налягане с нивата на холестерола и затлъстяването и това води до мозъчен инсулт, миокарден инфаркт. Нови проучвания доказват много ясна и категорична връзка на повишеното артериално налягане с деменция и когнитивни нарушения“, допълва проф. Постаджиян.

Метаболитният синдром е изключително разпространен в световен мащаб и може да се открие при поне 1/3 от пациентите с артериална хипертония, увеличавайки значимо риска за сърдечно-съдови усложнения и бъбречни увреждания. Оптималните стойности  на кръвното налягане зависят от пола, възрастта, психическото състояние, някои външни фактори и от момента през деня, в който се мери налягането. Стойности над 130 се считат за високи нива на систолно кръвно налягане, посочва проф. Постаджиян.

„В България има 520 000 души във възрастта от 20 до 79 години със захарен диабет, въпреки намаляващото население. 1/4 от тях не знаят, че имат захарен диабет, което е силно притеснително“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в Александровска болница. В лечебното заведение се намира и единственият за страна ни Център за превенция на захарния диабет и неговите усложнения, който е и единственият сертифициран у нас от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването.

„2 милиарда души на земята имат затлъстяване и наднормено тегло, като 700 милиона са със затлъстяване. Преди няколко години броят на хората със затлъстяване стана повече от хората с недохранване. Захарният диабет е едно от 4-те най-разпространени социално-значими незаразни заболявания. Така че, в световен мащаб на диабета се обръща все повече внимание, защото това е една нова пандемия. 537 милиона души по света са със захарен диабет във възрастта 20 – 79 години. Като се очаква броят им да расте – тоест, ако сега един от 10 човека е със захарен диабет, то се очаква през 2048 година един от 8 души да има диабет. Компенсаторното хранене при стрес, изолацията и непроследяването на кръвната захар през пандемията влошиха състоянието на болните“, каза проф. Каменов.

Той допълни, че има 4 подгрупи диабет – тип 1, който е инсулино зависим, тип 2 с инсулинова резистентност, гестационен диабет и тип 4 – диабет, предизвикан от увреждане на панкреаса, органът, който синтезира инсулина, който е отключва след хирургични интервеници, остри или хронични панкреатити или при прием на някои медикаменти.

Проф. Каменов изтъкна, че последните две декади бележат ръст в откриването и достъпа и на българските пациенти до трите най-нови групи медикаменти за диабет. За някои от тях в големи клинични изпитвания беше доказан кардиопротективен и нервнопротективен ефект, тоест те не само намаляват кръвната захар, но предпазват и от усложненията на захарния диабет. Вече се знае, че не е достатъчно само да се контролира кръвната захар, но и кръвното налягане, дислепидемията и телесното тегло, които имат не по-малко значение за преживеямостта на хората с диабет, поясни проф. Каменов.

„Достъпът на пациентите над 18 години до модерните помпи и сензори за по-добър гликемичен контрол у нас е ограничен. Това е особено важно за бременните пациентки, у нас това нещо сега започва и малко сме закъснели от европейските стандарти. Крайно недостатъчни са и тези три центъра, в които на пациентите над 18 години може да се отпускат сензорите и помпите. С това ограничение от три центъра за България ние не отговаряме на европейската линия. Имаме и нужда от повече от такива екипи в болниците“, каза още проф. Каменов.

Той обърна внимание на това, че е много важно да се обърне внимание на храненето при диабетиците – последните декади се върнахме към забравените постулати на Хипократ преди 2500 г., че всички болести идват от червата. Затова и днес се обръща голямо внимание на чревния микробиот. Препоръчителна за хората с диабет е средиземномроската диета, 15 грама фибри на всеки хиляда килокалории, плодове и зеленчуци, лактобацили, пробиотици и пребиотици.

Източник: zdrave.net

Проф. Вихра Миланова е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“. Днес разговаряме с нея за последиците, които може да провокира съобщението за умишлено представяне на неверни факти в научна публикация на двама учени, изследвали амилоидната плака и нейната роля за възникването на болестта на Алцхаймер.

Както Zdrave.net писа, изглежда много вероятно повечето изследвания върху болестта на Алцхаймер от последните 16 години и клиничните проучвания върху повечето нови лекарства за нея да са били базирани на документ, съдържащ лъжлива информация.

Проф. Миланова, в горещото лято научихме горещата новина, че изследванията, насочени към намиране на лекарства за лечение на болестта на Алцхаймер, са базирани на научна измама. Как ще коментирате този факт от научна и етична гледна точка?

Преди няколко седмици беше съобщено в престижното списание Science, че е много вероятно оригиналната статия, в която се представя модела на амилоидната плака като основа на болестта на Алцхаймер и клиничните проучвания с нови медикаменти за нея, да са били основани на изследвания, които са били не просто погрешни, а умишлена измама.

Все още не можем да говорим за факт. Има обаче навеждащи съображения за наличието на сериозен проблем – научен, биоетичен, социален, финансов. Научен, защото са поставени под сериозно съмнение резултатите на едно вече прието научно изследване. Биоетичен, защото на тази база е изградено медицинско лечение на засегнати индивиди. Социален, защото компрометира общественото доверие. Финансов, защото става дума за вложени милиарди.

Информацията вече е достъпна в публичното пространство и със сигурност е разочаровала много пациенти и близките им. Но ако погледнем в по-широк план, как ще се отрази според Вас тя на отношенията „лекар – пациент“?

Искрено се надявам, че този случай няма да има неблагоприятно въздействие върху отношенията лекар-пациент. Според Етичния кодекс на лекаря нашата професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника и тя служи на живота, здравето – психическо и физическо, и работоспособността на отделния човек. Освен това, лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото.

Етичните норми регулират отношенията на лекаря с пациента и неговите близки.

Имате дългогодишна практика като изследовател и клиницист, иновациите в терапията на тези заболявания не са малко, появиха се медикаменти, които повлияват добре дори тежки разстройства като шизофренията. Има ли подобни случаи на научна измама във вашата клинична област?

В историята има, разбира се, случаи на волни или неволни заблуди. Те са част от развитието на науката, и не само на медицинската. Що се отнася до нашата клинична практика, те, естествено й влияят в една или друга степен. Ще дам пример с антидепресантите. Те облекчават определени депресивни симптоми, но, за съжаление, не решават изцяло проблема на пациента. В един научен преглед, публикуван миналия месец в престижното списание Molecular psychiatry, се обсъждат ограниченията на серотониновата хипотеза за депресия и съответните терапевтични ефекти на антидепресантите върху серотониновите рецептори.

Как може да бъде поставена бариера пред този феномен, който, освен че води до огромни разходи, подкопава доверието в истинската наука и възможностите на медицината?

Абсолютна бариера едва ли е възможно да се постави. Но заостреното внимание на цялата научна медицинска общност може да сведе подобни феномени до редки изключения.

Сблъсквали ли сте се със случаи на отказ от лечение, при който болният или близките му изтъкват именно недоверие в лечението?

Сблъсквала съм се, естествено. Но в огромното болшинство от случаите е ставало дума за необоснована предубеденост или недостатъчна информираност.

Много пъти по повод COVID пандемията сме коментирали темата за фалшивите новини и разпространяването на конспиративни теории. Сега към тях се добавят и научните измами. Какви мерки могат да се предприемат, за да стане обществото чувствително и да прояви непоносимост към тях?

Само стриктната проверка на източниците и фактите и добрата осведоменост могат да ни избавят от влиянието на фалшивите новини. В това отношение ролята на медиите е решаваща.

Източник: zdrave.net