До месец здравното министерство  трябва да разполага с информация за кои заболявания е нужна специална ентерална храна и какви са видовете храни, които могат да влязат в лечението на даден пациент. Заради липса на информация колко хора у нас страдат от рязка загуба на тегло и имат нужда от специалната храна, която не се заплаща от Здравната каса, ресорното министерство ще изиска данни за заболяванията, при които се стига до това. Така ще се направи прогноза колко средства да предвиди общественият фонд.

Малнутрицията означава недохранване. Причината за нея  е в това, че организмът изразходва повече енергия, отколкото получава с храната. Налага се специално компенсиране.

Това е болестно състояние, обясни в предаването „Хоризонт до обед“ д-р Красен Иванов, който е гастроентеролог в болница „Токуда“.

„Най-засегнатата група са хората с онкологични заболявания. След тях са тези с респираторни. При тях лесно се изчерпват енергийните запаси. Последствията от малнутрицията са свързани с инфекциозни усложнения и се удължават болничния престой“.

Те трябва да се коригират и да се направят промени в хранителния режим, каза той.

„Има различни хранителни добавки и специализирани формули, подпомагащи оздравяването. Ентералните храни са специално разработени банки, в които има много мастни киселини, витамини, минерали и антиоксиданти. Прилагат се при тежко болни пациенти. Назначават се от лекар“.

23-годишната Елена има такъв здравословен проблем. Тя страда от детска церебрална парализа, причинила й множество увреждания. Тежи само 20 килограма. Майка й разказа в предаването „хоризонт до обед“, че това е сигнал за анорексия към мозъка. Елена има нужда от ентерална храна, но тя не се заплаща от НЗОК. Струва около 500 лева месечно.

Аделина Банакиева

Аделина Банакиева също е имала нужда от тази специална храна. Днес тя е представител на общност „Мостове“, която от години работи за осигуряване на достъп до ентерални храни. Член е и на работната група, сформирана към здравното министерство и работеща по въпроса.

„Повечето хора с онкологични заболявания имат нужда от такива храни. В един момент застрашително загубих тегло. При мен те помогнаха. За съжаление не са достъпни“

Има и деца с хронични заболявания, които се нуждаят от ентерални храни, напомни Банакиева.

„Те имат право да ги получават само до навършване на 18 -годишна възраст“.

МЗ и НЗОК държат да бъдат изброени всички състояния, при които хората се нуждаят от ентерални храни. От организация „Мостове“ пък настояват малнутрицията да бъде поставяна и като самостоятелна диагноза.

„Никой в света няма компетентността да изброи всички диагнози, които биха могли да доведат до това болестно състояния. Целта ни е да няма системна просия за храна“.

Срокът за произнасяне на експертните съвети е един месец. При добро желание до 4-5 месеца процедурата може да бъде финализирана, смята Аделина Банакиева.

Цялото интервю на Валерия Николова и Елена Бейкова с Аделина Банакиева може да чуете в звуковия файл.

„България отиде много напред и затова продължава да бъде една от предпочитаните дестинации за научноизследователска дейност, дори вече в първа и втора фаза на проучванията. Това каза д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Амджен България, по време на 9-ата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.

Същевременно обаче навлизането на нови молекули в България, което сега е два пъти в годината, трябва да бъде преразгледано, тъй като българският пациент чака над 700 дни, за да получи достъп до иновативна терапия. „На фона на революционните иновации и съкратените срокове, в които те достигат до практиката, по достъпа до нови лекарства в България има какво да се работи –

само 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от новите лекарства достигат до българските пациенти,

а срокът у нас е около 700 дни спрямо около 500  дни средно в ЕС. Направени са експертни предложения, които трябва да бъдат обсъдени – например някои от скъпите терапии, които предстои да навлязат, но се смята, че ще натежат на бюджета, може да се договарят с индивидуални договори“, каза д-р Чемишанска.

По думите й това показва, че имаме потенциал, но някъде се къса връзката между възможността да бъдат покрити финансово тези по-сложни взаимоотношения, за да се въведе нова терапия. „Трябва да се мисли за разчупване на монопола на Здравната каса и за нов начин на финансиране при въвеждане на новите терапии“, каза тя.

„Откритията в областта на биологията, молекулярната генетика и високите технологии промениха парадигмата на лечението на някои от най-сериозните и зловещи заболявания, с тежка прогноза. Днес тези пациенти продължават да живеят като хронично болни и излекувани. Науката не е стигнала своя предел. Фокусът продължават да са тези заболявания, които имат нерешени проблеми, като

онкологичните, при които преживяемостта се подобри със 73{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c},

и сърдечносъдовите заболявания, при които смъртността бе намалена с 52{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}“, каза д-р Чемишанска.

Според директора на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, ако НЗОК осигурява лечение за 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, над 20{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} е спонсорство от фармацевтичните компании под формата на отстъпки.

„Субсидиите от страна на фармацевтичните компании към НЗОК се очаква да надвишат 300 млн. лв. за тази година.

Навлизането на новите технологии също трябва да бъде финансирано,

а сега, за да навлезе иновация, фармацевтичната компания я финансира напълно през първата година“, каза Денев.

Иновациите в медицината трябва да достигат възможно по-бързо и лесно до българските пациенти, а здравната система трябва да се подготви и подкрепи да разпознава, внедрява и прилага устойчиво иновацитивните методи и лекарства. Пациентите се нуждаят от холистичен подход в подкрепата – логистична, физическа, психологическа, за да се гарантира комплексна терапевтична грижа.

„Вече не говорим просто за нова таблетка или ампула, а за комплексен метод за диагностика, начин на прилагане и проследяване на ефекта. Здравната система трябва да измине сериозен път, за да може да въвежда такива иновации“, коментира още Деян Денев.

Деян Лаковски, директор клъстър “Балкани” в AstraZeneca, показа как фармацевтичните компании не само разработват и произвеждат нови лекарства, но го правят по екологичен и устойчив за планетата начин. „14 млн. души по света умират всяка година от заболявания, предизвикани от условия на околната среда, основно замърсяването на въздуха“, каза той. Една от основните програми на компанията в различните страни е за засаждане на дръвчета.

Докторът по икономика Петя Георгиева каза, че обществото ни е уморено от реформи, особено в областта на здравеопазването. В сравнение със страните от ЕС, България продължава да губи по показателя за очаквана продължителност на живота, като това се отчита много засилено по време на COVID пандемията. В момента в страната ни продължителността на живота е с над 8 години по-ниска от средната продължителност на живота в ЕС.

„Общите разходи за здравеопазване в България се повишават значително след началото на COVIDпандемията“,

каза още Георгиева.

Тя отчете като проблем за реформа в сектора трудното постигане на съгласие сред заинтересованите страни и трудно постигане на консенсус откъде трябва да се започне. „Трябва да се даде отговор дали да се промени здравноосигурителният модел, нужна е дискусия дали трябва да е фиксиран пакетът от здравни услуги, трябва ли да има други осигурителни „играчи“ и как те биха участвали в договарянето, както и как ще се определят цените“, добави Георгиева.

Източник: zdrave.net

Националната здравноосигурителна каса предлага цените на клиничните пътеки да се увеличат с 8 процента със задна дата, съобщи председателят на надзорния съвет на касата Петко Салчев след заседание на съвета. Ако има такова повишение на цената на клиничните и амбулаторни лечения от 1 септември, то от началото на годината тя ще е нарастнала с 33 процента

Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса предлага и1 8 {79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}увеличение на цените на медико диагностичните дейности.Това са възможностите на бюджета ни в момента,каза Петко Салчев.

Предложението е изпратено до Българския лекарски съюз, като няма срок, в който съюзът да отговори. Ако Българския лекарски съюз не се съгласи, няма да има анекс към Националния рамков договор, коментира Пеко Салчев.

От 1 май цените на клиничните пътеки бяха увеличени средно с 25 {79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, така с новото увеличение то би трябвало да стане 33 {79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} спрямо миналата година.

Ако останат средства в бюджета на Касата, има вариант те да се прехвърлят за следващата година като авансови плащания и да не се връщат пари в държавния бюджет, каза още проф. Петко Салчев.

Той посочи, че изпълнението на бюджета на касата към деветмесечието е в рамките на заложеното, като се очаква преразход в специализираната извънболничната медицинска помощ и в денталната помощ.

Източник: БНР

„Сериозната грипна вълна в България този сезон ще закъснее и ще е през месец март. Прогнозите на специалистите са, че ще доминира грип А. Това беше вариантът зимата в Австралия, първите данни от Скандинавия и Великобритания също са за този вид грип. Сега е моментът хората да се ваксинират срещу грип“. Това каза пред БНТ вирусологът проф. Тодор Кантарджиев.

Той се спря и на темата за коронавируса и разпространението на COVID инфекцията.

„Новият подвариант на Омикрон не протича по-тежко, не причинява повече смъртност, но е различен генетично от останалите подварианти и избягва ваксините“, обясни специалистът.

„Важното е, че не е толкова смъртоносен. Сегашната ваксина също защитава от този вариант. Не се прекарва тежко COVID, по-лек е вирусът. Има починали, защото късно се търси медицинска помощ“, каза вирусологът.

Той добави, че у нас преди дни у нас е засечен подварианта BQ.1 на Омикрон, който започва да доминира в някои държави в Европа. Очакванията са след време този вариант да доминира и у нас, но, по думите на проф. Кантарджиев, това няма да доведе до сериозно увеличение на случаите на COVID-19.

„Ще мине, но трябва да мине и да дойде пролетта“, прогнозира той.

Проф. Кантарджиев припомни, че вече има и нова ваксина – на Valneva, която обхваща всички белтъци на вируса, не само спайк протеина, както е при иРНК и аденовирусните ваксини т.е. развива се по-широк имунитет. Той поясни, че тази ваксина съдържа инактивирани – убити цели вирусни частици от оригиналния щам SARS-CoV-2 и обхваща всички геноми на вируса, като при това тя не е от живите ваксини, които могат да причинят заболяване.

Вирусологът обясни, че тя не предназначена за бустерни дози, а за хората, които до момента нямат нито една ваксина.

„Тази ваксина защитава малко повече от всички, които си поставяхме досега“, посочи проф. Кантарджиев.

Той прогнозира, че след съвсем кратко време България ще е в зелената зона на COVID картата.

Идеята за комбинирана ваксина срещу COVID-19 и грип е добра, но е в начална фаза, коментира още проф. Кантарджиев.

„След като на бебетата правим комбинирана шествалентна ваксина, значи работи тази система. Но искам ясно да кажа – засега няма ваксина, която да е комбинирана за грип и коронавирус“, подчерта специалистът.

Той отбеляза, че топлото време и слънцето са забавили разпространението на респираторните вируси заболявания тази есен,

„Не са ли хората събрани в тесни помещения на едно място – намаляват респираторните инфекции. Когато е студено и дишаме студен въздух, носните кръвоносни съдове се свиват и тогава е по-голяма вероятността да се заразим с респираторни вируси“, каза вирусологът.

Според него покрай пандемията хората са се научили да приемат повече витамини и здравословна храна, особено в сезона на вирусите. И отново припомни, че сега е подходящото време за поставяне на противогрипни ваксини, които са безплатни за хората над 65-годишна възраст.

Източник: zdrave.net