Тежки следи по тялото и душата получава всеки, който чуе диагнозата „Рак”. Но отчаянието няма да помогне – бързата реакция, получаването на адекватна професионална помощ, подходящата терапия, лечение и проследяване, са разковничето за здраве и качество на живот. Дори и с диагноза!

Разговорът с онкодерматолога д-р Ива Гаврилова поставя акцент върху малигнения меланом. Тежката кожна болест е особено разпространена напоследък – навсякъде по света, без да пощади отделна раса или регион. Открита навреме, тя е лечима – като всички останали болести, при единственото условие да бъдем отговорни за здравето си.

Д-р Гаврилова анализира резултатите от проведения конгрес на Българската асоциация по дерматоонкология (БАДО), а главните теми в предаването „За здравето“ варират от диагностиката до възможните терапии и подходи на лечение, от „подмладяването” на пациентите, репродуктивните и очните проблеми, до имунотерапията и воденето на нормален живот с малигнен меланом.

Себепознаването и контролът върху тялото са важен елемент за откриване на заболяването в ранен стадий. В разговора с д-р Гаврилова се открояват основните симптоми, които трябва да отведат незабавно в кабинета на лекар-дерматолог. Профилактиката и т.нар. „скрининг“ са от особено значение за навременната диагностика и успешното лечение. За жалост, по-често срещаните случаи са в твърде напреднала фаза от развитието на болестта.

В минутите на редактора Кирил Чобанов разговаря с доц. Радин Цонев – първи носител на награда на БАДО на името на известния дерматолог доц. Красимир Киров.

По темата „професионална приемственост” в предаването се включва проф. Иван Гаврилов – баща на д-р Гаврилова и един от най-известните български специалисти и хирург на рака на гърдата.

Източник: БНР

Незаконната търговия с кръв продължава да просперира. Отпадането на районирането при кръводаряването пък засега остава в графата „добри намерения“. С проблема се сблъсква всеки при необходимост от спешно осигуряване на кръв за близък, приет за лечение в болница.

Стабилното семейство и християнските добродетели ни дават сила и опора

Д-р Евгени Грозданов е специалист по ушно-носно-гърлени болести в УМБАЛ и ДКЦ „Софиямед“. Завършва медицина в Медицинска Академия – София през 2001 г. От 2008 г. е лекар по ушно-носно-гърлени болести. Завършва Здравен мениджмънт в УНСС.

Работил е в Първа МБАЛ София, СБАЛ Полимед и МЦ – FI Health.

Членува в Националното дружество по ОРЛ и е член на Софийското дружество по ОРЛ. Член на Българското Ринологичното сдружение. Член на Български лекарски съюз.

Интересите му са в областта на ринология, отология, лечение на хронични заболявания на горните дихателни пътища. Притежава също сертификат за лечение на хронична болка.

Д-р Грозданов, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Бях ученик в пети клас, когато останах за дълго в болница, заради фрактури на ръцете. Наложи се да ме оперират, лекуваха ме продължително време. Наблюденията, впечатленията от това, което виждах, останаха трайно в съзнанието ми. Още тогава разбрах, че един ден ще стана лекар.

Завърших с отличие Математическата гимназия в Благоевград. Кандидатствах медицина 2 пъти – първият веднага след завършването, тогава не ми достигна малко, за да стана студент. После отидох в казармата, когато излязох, кандидатстват отново. Този път бях приет с отличен успех.

Родителите ми не са се месили в моя избор, но ме подкрепяха изцяло.

Кои са учителите Ви в специалността?

Големият проф. Веселин Павлов в столичната Първа градска болница, след него е д-р Иван Йорданов от клиниката, в която работя сега.

Носи ли Ви удовлетворение работата днес?

Много голямо. Изборът, който направих преди години, днес ме прави един щастлив и удовлетворен човек.

Кои са по-дисциплинирани пациенти – децата или възрастните?

Няма разлика, и възрастните, и децата изпълняват това, което лекарят им казва. При децата, разбира се, много важен е подходът. Те също са добри и много благодарни пациенти.

Как пандемията промени потока пациенти?

Потокът не се промени съществено. По-неприятното е, че в този период видяхме изоставане при онкологичните заболявания. По-късно се откриваха туморите на ларинкса и хипофаринкса, за съжаление.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Прекарването на повече време сред природата. Ценя всичко, което тя ни дава – чистият въздух, радостта да бъдеш на открито и да й се радваш. Обичам фитнеса и сауната. Харесва ми също така да карам ски.

Кои човешки качества цените най-много?

На първо място честността и искреността. Най-важното, според мен е стабилното семейство, християнските добродетели. Те ни дават сила и опора.

Кои ценности се опитвате да предадете на децата си?

В началото казах, че моите родители не са се опитвали да влияят на избора ми, но са ме подкрепяли винаги в моя. Сега аз се старая да имам същото отношение към децата си – едното е в 7-ми клас, другото в 3-ти. Те са по-умни от нас, по-старото поколение и сами ще намерят пътя си. Затова казвам, че те трябва да имат свободата да избират. Най-голямата ценност е стабилното семейство. Уважението към семейството е добродетел, това се опитвам да им предам.

Източник: zdrave.net

„Времето ни с антибиотиците изтича, промяна трябва да има“ е мотото на световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност, която започва днес и ще продължи до 24 ноември.

Много от постиженията в медицината от миналия век могат да бъдат загубени в следствие на нарастващата антибиотична резистентност. Лечими в миналото инфекциозни заболявания могат отново да се превърнат в глобален проблем, предупреждават от Световната здравна организация.

И ако в Европа се изписват по-малко антибиотици, то у нас те се изписват безконтролно в доболничната помощ, по думите на професор Ива Христова – директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Тя е категорична, че Covid не трябва да се лекува с антибиотици и призовава:

„Да няма ненужна употреба на антибиотици, защото това повишава антибиотичната резистентност. Няма нужда при обикновени неусложнени вирусни инфекции да се изписват. Трябва да се изписват антибиотици след антибиограма – т.е., когато се докаже съответни бактерии, тяхната чувствителност. И другото вече, не трябва да се самолекуват пациентите, защото има голяма възможност да вземат антибиотик, дори и да е показан при тях, да не вземат подходящия, което също ще увеличи резистентността „.

За седми път в България се отбелязва Световната седмица за осведоменост за отговорното прилагане на антибиотиците (18 – 24 ноември). По този повод пресконференция в София дадоха представителите на Световната здравна организация в България д-р Скендер Сила и доц. Михаил Околийски, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова и директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) д-р Койчо Коев.

Те се обединиха около тезата, че Антимикробната резистентност е смъртоносен проблем, който толкова се е задълбочил, че вече е проблем на настоящето, а не на близкото бъдеще.

През 2019 г. смъртта на 5 милиона души по света е свързана с резистентност на микробите към антибиотици и тази резистентност е директната причина за смъртта на 1,3 млн. души. Затова логото на кампанията е „Времето ни с антибиотиците изтича, промяна трябва да има“.

Източник; БНР

Карциномът на простатата е на второ място след рака на белия дроб