929 деца получават сензори, а 236 деца консумативи за инсулинови помпи по НЗОК през 2023 г.

През 2022 г. към НЗОК за лекарствени продукти за домашно лечение на захарен диабет са се обърнали 2074 деца. 

Отговорът е на запитване от подкаста на БНР „В центъра на системата“ към НЗОК във връзка с сигнали за недостиг на инсулин последните месеци и последвалата заповед на министърът на здравеопазването за забрана на износа на инсулинови медикаменти от 2 ноември до 31 декември 2023 г.  и заради това, че липсата на тези медикаменти поставят под риск здравето и живота на българските пациенти, половината от които са деца.

• МЗ предлага към електронната рецепта лекарите да издават и хартиена – с пояснения

• Доц. Малина Петкова: Електронните рецепти за диабет няма да спрат износа на инсулин

Процесът по задължителното предписване по електронен път (електронни предписания) на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК и последващото отчитане в РЗОК на изпълнените от аптеките електронни предписания, стартира от 01.06.2021 г., като към настоящия момент в НЗОК не са получавани сигнали за проблеми при изпълнение на тези електронни предписания за лекарствени продукти, предназначени за лечение на захарен диабет.

Медицинските изделия за приложение с инсулинови помпи и сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата се предписват на Протокол съгласно „Изисквания на НЗОК за предписване на медицински изделия за приложение с инсулинови помпи и сензори за продължително мониториране  на нивото на глюкозата при захарен диабет Тип I в извънболничната помощ“.

В Изискванията от 13.05.2022 г. се въвеждат следните облекчения:

–  включване на нова специализирана комисия в УМБАЛ „ Д-р Г. Странски” – гр. Плевен за издаване на протоколи за пациенти до 18 годишна възраст, с което да се разшири териториално достъпа на децата до медицинската услуга и необходимите медицински изделия;

–  облекчава се административният ред за заверяване на протоколите за медицински изделия за инсулинови помпи и сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата при лечение на захарен диабет тип 1, като експертизата при започване на лечението се осъществява в комисия в РЗОК, а не в централно управление на НЗОК, с което се пести времето за утвърждаване на началното лечение;

–  за пациентите под 18-годишна възраст се променя стойността на медицинския критерий при кандидатстване за сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата при лечение на захарен диабет тип 1 за лош гликемичен контрол като става – HbA1c ≥ 7 (в предишните Изисквания е – HbA1c ≥ 8{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}).

В Изискванията от 18.10.2022 г. отпада медицинския критерий лош гликемичен контрол при деца под 18-годишна възраст.

През 2022 г. броят на децата, получили консумативи за инсулинови помпи е 230, а сензори за продължително мониториране нивото на глюкозата са получили 533 деца.

До 30.09.2023 г. броят на децата, получили консумативи за инсулинови помпи е 236, а сензори за продължително мониториране нивото на глюкозата са получили 929 деца.

НЗОК заплаща сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата и медицински изделия за прилагане с инсулинови помпи (инфузионен сет и резервоар за инсулин), включени в „Списък с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група“.

НЗОК не заплаща самите инсулинови помпи. Инсулиновите помпи, за които са предназначени консумативите, се осигуряват безвъзмездно от заявителите (търговците на едро), които са заявили съответните консумативи за прилагане с инсулинови помпи.

За да бъдат включени нови медицински изделия за прилагане с инсулинови помпи и сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата в Списъка, е необходимо производителите или търговците на едро с тези медицински изделия да заявят желанието си за участие в процедурата по определяне на стойността на медицинските изделия, които се заплащат от НЗОК.

В НЗОК не са постъпвали предложения от БЛС за включване на нови видове сензори или помпи.

Източник: БНР

Магистър-фармацевтите да се използват по-пълноценно при провеждане на лекарствените политики. Това е заложено в Националната здравна стратегия 2030, която очаква разглеждането си в Народното събрание.

Според записаното в Стратегията, магистър-фармацевтите трябва да се използват по-пълноценно като медицински специалисти по провеждане на дейности по скрининг, неинтервенционални изследвания и промоция на здравето. „В този смисъл са необходими действия по остойностяване, финансиране и отделяне на фармацевтичната услуга от цената на лекарствения продукт“, пише в документа.

Управляващите възнамеряват да предприемат мерки, фокусирани към осигуряване на финансова устойчивост на системата, които да поставят на първо място безопасността на пациентите, осигуряване на тяхната финансова защита чрез намаляване на преките плащания и осигуряване на равнопоставен достъп за всички общности.

Като ключови предизвикателства в това направление документът отчита оттеглянето на доказано ефективни терапии от пазара, недостатъчно добре развитата интегрирана електронна здравна система и навлизането на генерични и биоподобни лекарствени продукти на пазара, както и неравномерното разпределение на аптеките в страната, съответно различният достъп до лекарства и фармацевтични грижи за пациентите в отделните области.

Здравните власти посочват също така, че проследяването на ефикасността на терапията следва да бъде фактор при заплащането на медикаментите с публични средства.

Във връзка с недостига на лекарства пък в Стратегията е заложено прецизиране на понятието недостиг на медикаменти, анализ на причините за появата на недостиг, оценяване на въздействието на паралелната търговия и квотите за доставка, както и поддържане на списък на основните лекарства, при които има недостиг на доставките. „Ще се ползват възможностите на електронното предписване на лекарства за намаляване на нерегламентираните доставки на лица, различни от пациентите и на които не са предписани продукти от медицински специалист. Максимално ще се използва потенциалът на електронната здравна система с фармацевтичен сектор, интегриран в нея, с оглед реално измерване на резултата. Ще продължи развитието на СЕСПА до система, която позволява проследяване на наличностите и възможност на всички участници в лекарствоснабдителния процес да имат достъп до наличните лекарства“, предвижда документът.

Управляващите също така възнамеряват да разработят мерки за ефективно ограничаване на вертикалната и хоризонтална интеграция на участниците в лекарствоснабдителния процес с цел осигуряване на равен достъп до лекарства на всички търговци на едро и дребно, което е предпоставка за гарантиране на равен достъп до медикаменти и фармацевтични грижи и на пациентите.

Очаква се да се анализира информацията от Националната аптечна карта и да се вземат управленски решения за подобряване на достъпа до лекарства. „Подобреният достъп на гражданите до аптеки, където те ще имат достъп до лекарства и ще им бъдат предоставяни фармацевтични грижи, е предпоставка за подобряване на рационалната лекарствена употреба, имаща за цел намаляване на заболеваемостта и смъртността, свързани с неправилната лекарствена употреба“, посочва се в документа.

Също така ще се търсят възможности за подобряване на механизмите, оказващи влияние на доплащането на медикаменти от пациентите.

Планира се и създаването на условия за поетапно въвеждане на прогенерична лекарствена политика. „Тя е утвърдена в държавите членки на ЕС като средство за стимулиране на пускането на пазара на нови продукти, намаляване на публичните разходи за лекарствена терапия и по-доброто им управление, както и повишаване на отговорността на пациентите към собственото им лечение, съответно – гъвкаво съобразяване с финансовите възможности на отделния пациент. Ще се създадат условия за генерично предписване или заместване на лекарствени продукти според спецификата на различните хипотези“, е записано още в документа.

Цялата Национална здравна стратегия 2030 можете да видите тук.

Източник: zdrave.net