За бум на инфекции, причинени от стрептококова бактерия, сигнализираха майки от София в социалните мрежи. Някои от тях разказаха, че децата им са боледували от бактериална инфекция няколко пъти в рамките на седмици или месеци, и за кратък период са приемали антибиотици.

Родителите смятат, че здравните власти не правят нищо за ограничаване на разпространението на стрептококис пиогенес, която причинява скарлатина и ангина, и която по думите им може да причини различни усложнения на по-късен етап.

За притесненията и реакцията на Регионалната здравна инспекция споделиха пред БНР родители и инфекционисти.

Че стрептококис пиогенес се разпространява масово в детските заведения и в училищата в София, твърди Весела Минкова, майка на две деца. Голямата й дъщеря е изкарала инфекция, причинена от бактерията, три пъти в рамките на 7 седмици. Доказана с тестове и лекувана с антибиотици стрептококова ангина.

Майката вижда проблем и с изписването на антибиотици при тази инфекция.

Други майки също разказват, че децата им през няколко седмици се лекуват с антибиотици заради стрептококова инфекция. И смятат, че контактните деца трябва да се тестват за наличие на такава бактерия.

• Ръст на болните от варицела и скарлатина в Монтанско

Въпросната бактерия е част от нормалната флора в устата и носоглътката, обясни детският инфекционист доц. Атанас Мангъров.

„Те не боледуват от ангина от стрептококи, а от вирусни инфекции. Тази ангина е много рядка. Това че в гърлото на дете са открити стрептокики, не означава, че има стрептококова инфекция, може да е вирусна инфекция и да има стрептококи“, обясни лекарят.

От столичната регионална здравна инспекция отричат да има бум на инфекциите със стрептококис пиогенес. И допълват, че в седмицата преди Коледа, е имало по-висока заболеваемост в сравнение с първата и втората седмица на тази година.

От Националния център по заразни и паразитни болести публикуват данни за разпространението на скарлатина, но няма за болните от ангина. През първата седмица на годината са регистрирани 88 случая на скарлатина, което е с около 30{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} повече спрямо същия период на миналата година.

При това заболяване има 10-дневна карантина, а контактните се наблюдават, като в детските заведения не се приемат нови деца. При ангина няма такъв протокол, установява Весела Минкова след разговор с личния лекар на дъщеря си.

„Не само стрептококите, а при всички респираторни инфекции, дете което е боло не трябва да ходи на градина и училище. За съжаление тези респираторните, независимо вирусни или бактериални, са заразни 1 – 2 дни преди са се появят клиничните симптоми и срещу това нищо не може да се направи“, категоричен е доц. Мангъров.

Според него министърът трябва да е медиен човек с достатъчно богат опит в управлението, както и добре възприет като експерт

„Министърът на здравеопазването трябва да е балансьор. Единствената функция, която той трябва да изпълнява, е да балансира всички интереси в системата, което е много сложно. От друга страна трябва изключително добре да говори чрез медиите, така че ясно да изразява позициите и да ги защитава. Медиен човек с достатъчно богат опит в управлението, както и добре възприет и като експерт„.

Това заяви пред БНР здравният икономист Аркади Шарков. Според него това е най-тежкото министерство. Той смята, че за поста след ротацията отново няма да бъде поставено политическо лице, защото това би създало рискове и за политическата сила, която го издига, и съответно тя ще трябва да носи отговорност.

„Проактивната форма на ходовете там или нещо хубаво, което се прави, много рядко може да вземе превес и да излезе на преден план. В миналото и в следствие и на демографското развитие на страната и на всички останали недовършени реформи от самото начало на здравната реформа води със себе си основно проблеми, т.е. министърът на здравеопазването се превръща просто в един пожарникар, който реактивно, а не проактивно ходи и поправя разни казуси и проблеми. /…/ Този процес се вижда от години и се засилва, съответно и интересите в сферата се засилват“, коментира Аркади Шарков в предаването „Преди всички“.

Като друг пример той посочи бюджетът за здраве: „През 2001 г. бюджетът на НЗОК е приблизително 500 млн., в момента е приблизително 8,1 млрд. лв.„.

За болница „Пирогов“ и смяната на директори здравният икономист изказа мнение:

„„Пирогов“ е символ на сила, естествено и символ на политическа сила. При настоящото управление смяната на директори и всеки министър, който тръгне да сменя директор, носи голям риск с това, тъй като директорите са и като политически елементи в тази система, макар и назначени за изпълнение на определен вид дейност“.

Според него в случая ходът не е бил съпътстван с достатъчно ясна аргументация, както и не е бил съгласуван с политическите сили. По думите му това трябва да е „обица“ за следващия, който ще влезе в кабинета на министър Хинков.

Ако се увеличи броя на еднодневните пътеки и процедурите, ще има ресурс, който може да доведе до увеличение на цените на клиничните пътеки дори с повече от исканите от нас 25{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}. Това каза зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов вчера пред БНР.

По думите му медицинските дейности, които могат да се извършват за един ден, са по-голямата част хоспитализациите. „Болничният престой е една доста скъпа дейност. Без да говорим за интензивни отделения или отделения, в които се полагат специални грижи, еднодневният престой може да се яви пъти по-скъп, отколкото е еднодневен престой сме скъпия хотел. Тези неща трябва много точно да се прецизират, първо за да се освободи ресурс за колегите, второ пациентите да получават по-бърза и адекватна грижа. За 24 часа в едно сериозно лечебно заведение за болнична медицинска помощ могат да се свършат много неща. И пациентът след това да се върне у дома, за да си продължи лечението или евентуално да бъде пренасочено в болница за рехабилитация, за долекуване, където еднодневният престой в никакъв случай няма да бъде толкова скъп“, каза д-р Брънзалов.

Той припомни, че философията на бюджета на НЗОК измества тежестта от болничната към доболничната медицинска помощ. „Ние имаме за 6,5 милиона население в България, имаме 2 милиона, може би повече, 2,2 млн. някой път стигат хоспитализации. Аз не мисля, че това трябва да продължава по този начин. След като се намали времето за престоя на пациентите, след като се преместят доста дейности от болничната в доболничната помощ, няма проблеми цената на клиничните пътеки да бъде увеличена, защото обемите няма да бъдат толкова големи“, каза зам.-председателят на БЛС.

Д-р Брънзалов допълни, че ако еднодневните хоспитализации станат поне 40{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от общите, то това със сигурност ще се почувства от пациентите. „Ако може да се свърши нещо за 24 часа, което до момента се е свършвало за 72 часа, във всички случаи ще го почувстват пациентите. Същият обем медицински дейности и същият резултат от диагностиката и от терапията. Аз поне така мисля“, каза той.

Зам.-председателят на БЛС коментира и изявлението на здравния министър проф. Христо Хинков, че няма да остане министър на здравеопазването след ротацията. „Според мен тази изява на министъра беше грешка от негова страна. Или просто трябваше да си подаде оставката веднага след това изказване, или не трябваше това да го споделя, а да изчака времето, в което тази ротация ще се осъществи и евентуално той ще освободи мястото си. Защото след това изявление не мисля, че той ще има тази тежест като министър за вземане на решения в оставащите до ротацията 45 дена. Аз така мисля, това не е официална позиция и едва ли ще доведе до някакви сътресения относно преговорния процес с НЗОК. Искам да заявя, че той върви доста гладко, нямаме някакви големи различия и конфликти с преговорния екип на Здравната каса, така че тук поне не трябва да има каквито и да е опасения от страна на колегите“, каза още д-р Брънзалов.

В отговор на въпрос относно нуждата от повишаване на потребителската такса д-р Николай Брънзалов каза, че трябва да се използват всички лостове, с които здравеопазването в България да бъде още по-добре финансирано. „Българското здравеопазване, колкото и да се говори, че е рекорден този бюджет, е хронично недофинансирано. Затова ни бягат и лекарите, затова ни бягат и медицинските сестри, затова средната възраст на лекарите в България е изключително висока – сред общопрактикуващите лекари гони 60 средната възраст. И естествено и много други неща. Но пак казвам, че в България се получават адекватни здравни грижи, сравними със страните-членки на Европейския съюз, въпреки този бюджет, който за мен пак е недостатъчен“, категоричен беше той.