Децата трябва да се чувстват реализирани и удовлетворени, за да не чувстват нужда да посягат към психоактивни вещества. Когато това се случва, причините са различни. При по-малките водещо е любопитството, но също така – по думите им – за справяне с проблемите. При по-големите причина за употреба на такива вещества е принадлежността към групата.

Това обясни пред БНР-Радио София Велислава Цанкова, психолог в Столичния превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите.

При всеки човек, особено при младите, е важно да се уважават емоциите на другите, да се оказва подкрепа, да се споделя.

Центърът работи по две национални програми за превенция употребата на психоактивни вещества
– сред ученици от 5. до 7. клас и за по-големите – от 8. до 11-и.

„Най-новите психоактивни вещества не се контролират. Те са синтетични, по-евтини, но предизвикват същия ефект. Непрекъснато се появяват нови и законодателството не смогва да ги добави в забранителния списък. Контролът винаги е крачка назад, затова наблягаме на превенцията. И двете програми работят както с учениците, така и с родителите“, допълни Цанкова.

По думите ѝ психоактивните вещества също водят до зависимости, както и употребата на електронни устройства. Децата разчитат на интернет, за да научат повече по темата, но в мрежата не всичко е достоверно – те трябва да се научат да проверяват и да различават истинската информация.

Превенцията е трудна, защото младите хора нямат чувство за смъртоносна опасност, искат удоволствие сега, в момента. Добри инструменти в това отношение са изкуствата, спорта. Важно е също подрастващите да имат ясно поставени цели, които да гонят.

Столичният превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите (СПИЦПН) организира информационно-дискусионна среща на тема „Кой стои срещу мен в мрежата?“. Тя ще бъде представена от експертите към отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП.
Програмата на събитието включва разнообразни активности, които да развият критичното мислене и уменията за предпазване от онлайн заплахи, като същевременно насърчават позитивното и отговорно поведение в цифровото пространство.

Ще участват доброволци от 20 столични училища, които целогодишно участват в тренинги и инициативи за утвърждаване на здравословния начин на живот по метода „връстници обучават връстници“.

Срещата е насрочена за 14 февруари 2024 г. в Дом на културата „Красно село“.

Емоционалният стрес и безпокойството могат да повишат напрежението в мускулите на врата и раменете.

Това причинява дискомфорта от така нареченото тензионно главоболие.

„Тензионното главоболие е най-честият вид главоболие и няма човек, който да не получавал пристъп на такова главоболие, като най-честата причина е стресът, разказа в „Закуска на тревата“ доц. Георги Ангов, невролог и отоневролог в Александровска болница в София.

„Друга причина може да бъде промяна в шийния гръбнак, проблеми със зрението, с недобра корекция на зрението, като най-честата локализация на болката е отзад в тила.

Пациентите го определят като стягане, но може болката да бъде и в слепоочията, а може и да обхване цялата глава, като в обръч или каска.

Характерното за тензионното главоболие е, че то започва по-късно през деня, тоест страдащите от него се събуждат добре, но с напредване на деня започва да ги „стяга“ главата, поясни още доц. Ангов.

По думите му има два вида тензионно главоболие – епизодично и хронично. Епизодичното много често може да премине в хронично, вследствие на неправилно лечение и често е вследствие със злоупотреба с обезболяващи медикаменти.

Лошите условия за работа в спешната помощ у нас, претоварването на медицинските екипи и липсата на интерес от страна на младите кадри да трупат опит там – тези познати на обществото проблеми бяха обсъдени на форум, организиран от медицинската федерация към КТ „Подкрепа“.

По време на дискусията се чуха идеи за връщане на държавната неотложна помощ и за задължаване на завършващите медицина да работят минимум 6 месеца в спешните центрове.

Спешни медици отиват на сигнал за катастрофа и там работят рамо до рамо с колегите си от полицията и пожарната, които имат специални дрехи и обувки, за разлика от медиците. Другата разлика – категорията труд за лекарите и останалия персонал е трета, не е специална. Това разказа Георги Батакчиев, фелдшер в Спешната помощ в Пловдив и ръководител на браншовата секция към КТ „Подкрепа“.

Той даде още примери от действителността, в която работят с колегите му.

„Питам пациентката защо не се е обадила на джипито си и тя ми демонстрира. В работен ден в 9.30 часа звъни и на гласова поща се казва: „Уважаеми пациенти, при нужда от медицинска помощ се обръщайте към телефон 112“. За температура става въпрос. Джипито не трябва ли да я прегледа тази баба, преди да отидем ние?!“.

В Пловдив има нова линейка, в гаранция, но без радио, по което спешните медици могат да чуят за настъпило бедствие, и с вид на товарен автомобил.

„Когато докторът е шофьор, вдига тази носилка. Този, който е към главата на пациента, трябва да застане на един крак и да я ритне, за да се отвори. Тези лекари са учили медицина, не са щангисти“.

Той отправи обвинение към министър Хинков, „който обясни, че не трябва комшиите и съседите да помагат, когато се сваля болен от етаж“.

От няколко месеца спешните екипи в София не могат да намерят свободно легло в реанимация, твърди Кристина Манчева, медицинска сестра в столичната Спешна помощ. Тя работи само с шофьор на линейка.

„Свързвания по телефона с Министерството на здравеопазването, търсене на свободни места. Завеждащият върти в една болница, министерството върти във втора болница. Екипът започва да обикаля. Подпис след подпис. Стигало се и до това пациентът да бъде върнат вкъщи, ако не почине през това време в линейката“.

Че и частните, и държавни болници връщат пациенти, отчете като проблем председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

„Излиза, че нашата болнична система е в постоянно състояние на война. Въпреки че имаме 400 болници, тя е толкова затрупана, че все едно постоянно идват ранени от фронта. Това някой го е позволил. Занимават ни с всичко друго, но не и с това, че болниците връщат реанимации. Неотложната помощ трябва да стане държавна. Кабинети, които се финансират в общините. Всяка община в България трябва да има такъв неотложен кабинет, който обслужва през нощта, събота и неделя“.

Д-р Маджаров посочи Гърция като пример за държава, в която завършилите медицина студенти, независимо дали са учили там, или в чужбина, могат да започнат работа в здравната система, само ако първите шест месеца работят в Спешната помощ.

От днешната дискусия отсъстваха представители на правителството и на Народното събрание. Директорът на агенция Медицински надзор Иванка Динева обясни, че до края на март трябва да е готова проверката на състоянието на Спешната помощ у нас.

Д-р Стефан Русев е възпитаник на Природоматематическата гимназия „Начо Попович“ в Шумен. Завършва медицина в Медицински университет – София през 2022 г. От септември 2023 г. работи като лекар-ординатор в Центъра по лъчелечение и радиохирургия на УМБАЛ „Софиямед“.

Д-р Русев, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

В гимназията бях добър по биология и химия, затова ме привлече медицината. С течение на времето в университета интересът ми все повече се засилваше. Когато бях на първия си санитарен стаж в първи курс се озовах в Спешното приемно отделение на УМБАЛ ”Александровска”, там беше моят първи досег до клиниката. Тогава разбрах, че съм направил правилния избор за професионално развитие.

А как решихте да се посветите на лъчетерапията? Кои са Вашите учители в специалността?

Ориентирах се към лъчелечението сравнително наскоро. В университета по време на цикъла по лъчелечение бяхме на дистанционно обучение поради епидемичните мерки заради COVID, по това време проявявах интерес към други области на медицината.

После обаче нещата се промениха, специалността ме привлече с това, че е точна наука, която предвижда сравнително конкретни резултати.

Още нещо, с което лъчетерапията се откроява – това е област, пряко свързана с днешното технологично развитие, а това гарантира постоянно усъвършенстване на метода на лечение и снижаване на страничните реакции.

Безкрайно съм благодарен на д-р Иван Георгиев, началник на Отделението по лъчелечение и радиохирургия в УМБАЛ „Софиямед“, за менторството и възможността, която ми даде да се уча и развивам.

Разкажете за първите си стъпки като специализант. Как се справихте с първите пациенти, какво Ви мотивира да вървите напред?

Още съм в началото на пътя си като лъчетерапевт и тепърва предстоят предизвикателствата на професията. Всеки ден научавам нещо ново, което да ми помогне в практиката. Старая се да обърна внимание на всеки пациент, да го направя по най-добрия начин, за да му донесе курсът на лечение истинска полза.

Така работата с пациентите носи истинско удовлетворение, а усилията се възнаграждават многократно с неговото подобрение.

Онкологията е една от областите, в която напредъкът е изключително бърз, а технологичните промени дават много възможности. Как се справяте с тази динамика?

Това бурно развитие на сферата от една страна предоставя много възможности за по-качествено лечение, но от друга страна затруднява клинициста с обновяване на нова информация. Също така всеки пациент идва със собствени оплаквания, казусите са различни, и освен наученото от гайдлайните трябва да има и индивидуален подход.

Ето защо според мен поддържането на едно базово ниво се постига чрез събиране на данни от различни, и, което е по-важното – достоверни източници. Смея да твърдя, че базата ни за обучение предоставя едни от най-съвременни платформи за достъп до най-новите проучвания и резултатите от тях.

Каква е Вашата прогноза – кои нови лъчетерапевтични методи ще се налагат все повече заради техния щадящ профил и висока ефективност?

С развитието на технологиите наблюдаваме как иновациите все повече навлизат в ежедневната ни практика. Модулираното по интензитет лъчелечение осигурява регулиране на снопа лъчи, с което туморната формация се облъчва по-ефективно – значителна доза в тумора, като околните тъкани са по-добре защитени, съответно и страничните реакции са редуцирани.

Аз имам уникалната възможност да работя със системата за активно наблюдение и проследяване в реално време IDENTIFY. Чрез нея апаратът взема предвид и най-фините движения по време на дишане и се адаптира спрямо тези отклонения. Това е само пример за модерните техники, които се предоставят на българския пациент.

В личен план какви са амбициите Ви за професионално развитие, коя тясна област на лъчетерапията представлява най-голям интерес за Вас?

Интерес за мен представлява брахитерапията, тъй като е метод, който щади околните тъкани и има изключителен ефект в борбата с гинекологичните карциноми.

Друго интересно направление на лъчетерапията е стереотактичната радиохирургия, която с малко на брой фракции вкарва повишена терапевтична доза. Методът намира приложение при лечението на туморни метастази и допринася за отстраняването с минимално засягане на околната тъкан. В нашето отделение HyperArc технологията прави това постижимо с една от най-модерните апаратури.

Пренасяте ли често професионалните проблеми и в дома си?

Старая се да ограничавам личното от професионалното, защото в противен случай страдат и двете. В натоварените дни обаче това трудно се постига и тогава разчитам на близките си за подкрепа.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Най-добрият начин за разпускане за мен е времето, прекарано с близките, независимо от заниманието. Харесва ми да слушам музика, да се разтоварвам с хубави филми, да посещавам различни фестивали.

Коя част от денонощието е Вашето време – часовете, в които си почивате най-добре?

Харесвам сутринта и късната вечер, когато всичко е по-спокойно и мога да се фокусирам над мислите си и времето за почивка.

Кои човешки и професионални качества цените най-много?

Всички сме хора – имаме трудни моменти и допускаме грешки, и мисля, че най-същественото е да имаме чувство за отговорност. Само тогава човек ще подхожда с желание към работата и ще изпълни успешно задачите си докрай.

Важна е и честността. И още нещо – да не се премълчават или отлагат проблеми и да има желание за развитие. Ако това се случи, лекарят ще бъде незаменим професионалист с изключителен принос за екипа, с който работи.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, с които делите радостите и трудностите на работното всекидневие?

Аз съм най-новият член на екипа и като такъв искам да им пожелая най-вече здраве, да продължават да са все така всеотдайни и добронамерени. Също така нека имаме търпение и стремеж да подобряваме себе си и работата. Така ще осигурим приятна работна среда и възможно най-добрите условия за хората, за които сме се събрали – нашите пациенти.