Проблемите с кадровия дефицит в здравеопазването се задълбочават
Няма потвърдени случаи на морбили у нас от началото на годината
На фона на предупреждението от Световната здравна организация за бързо разпространение на заболяването морбили по света – у нас няма потвърден случай от началото на годината.
В Националния център по заразни и паразитни болести е регистриран един случай преди няколко дни, но не е потвърден, показа проверка на БНР.
Заболяването морбили, известно като дребна шарка, се разпространява по въздушно-капков път, и при 30 процента от болните води до усложнения, като пневмония и ушна инфекция. В края на миналата година в Румъния обявиха епидемия, след като регистрираха над 3000 случая на морбили.
У нас започна извънредна имунизация срещу вируса в някои области. По данни на Центъра по обществено здраве през миналата година с първи прием от задължителната ваксина са били обхванати 92 процента от бебетата, навършили 13 месеца. Вторият прием е на 12 години, но за него няма публична информация.
Друго вирусно заболяване, което се разпространява и за което преди седмица обявиха епидемия в Скопие, е магарешката кашлица – коклюш.
У нас са регистрирани 14 болни от началото на годината. Важна е ваксинопрофилактиката, припомни д-р Гергана Николова, личен лекар.
Ваксината срещу коклюш е задължителна и се поставя на няколко приема. През миналата година с нея са имунизирани 92 процента от бебетата, навършили 4 месеца.
Нови правила за проследяване пътя на лекарствата между болници в анекса към НРД
Прехвърлянето на лекарства, прилагани в болничната помощ, от едно към друго лечебно заведение, ще се извършва по нов начин, влязъл в сила с подписването на анекса към НРД за медицинските дейности 2023-2025. Това стана ясно от думите на управителя на Здравната каса (НЗОК) Станимир Михайлов, директора на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов и директорката на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) Иванка Динева.
Тримата бяха изслушани днес в Комисията по здравеопазване на Народното събрание във връзка със случая „Даная“, като основна тема на изслушването беше именно пътят на даден медикамент от една болница до друга.
Станимир Михайлов описа подробно новите правила и целия път, който вече ще изминават лекарствата за лечение на вродени коагулопатии, като обясни, че промените са се наложили заради открити неясноти в алгоритъма и документирането на дейностите при отчитането на приложените лекарства и изпълнението на изискванията за верификация. По думите му след направените промени се очаква да се повиши ефективността на организацията и достъпът до тези медикаменти.
Директорката на ИАМН Иванка Динева от своя страна посочи, че в случая с 15-годишната Даная конкретният медикамент, за който е било показано момичето, се е явявал оф лейбъл лекарство. „Потвърждавам, че към онзи момент верификацията не е била възможна, тъй като лекарственият продукт притежава само партиден, но не и индивидуален номер. За спешни състояния също не беше приложим. Сега, при новите алгоритми, ще може да се прилага при доста широк кръг“, коментира Динева.
Тя посочи като пример и проблем с друг медикамент, за който според нея трябва да се направят промени – имуносупресор, който у нас към момента се прилага само за сърдечнотрансплантирани, но не и за трансплантирани с бял дроб.
От своя страна подуправителят на НЗОК проф. Момчил Мавров, който също присъстваше на заседанието, отбеляза трети проблем със специфични лекарства – фактът, че нормативна уредба засяга хемофилните фактори само по отношение на вродените, но не и на придобитите коагулопатии. По думите му този проблем предстои да бъде решен с промени в Закона за здравното осигуряване.
В дискусията се включи и зам.-министърът на здравеопазването д-р Петко Стефановски, който отбеляза две стъпки, даващи възможност за предотвратяване на случаи като този с Даная в бъдеще: верификацията на лекарствата и промяна в Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), която по думите му ще дава възможност за проследяване на опаковката на всяко лекарство от производителя до пациента. „Да направим така, че повече никога да не се случва такова нещо и да умира дете от „нормативни дупки“, призова зам.-министърът.
По време на заседанието на Здравната комисия бе изслушана и майката на Даная Ани Стоянова, която разказа подробно целия случай от първия преглед на детето ѝ в „Пирогов“ до леталния изход.
Припомняме, 15-годишната Даная почина през май миналата година в „Пирогов“. Според майката на момичето смъртта на момичето се дължи на проблеми с организацията на работа в болницата. Според лечебното заведение пък е направено всичко възможно за спасяването на детето.
Фармацевт: Вендинг машините няма да решат проблема с достъпа до лекарства
Държавата да помисли как да стимулира отварянето на аптеки в малките населени места, апелира Васил Ходжев
Поставянето на вендинг машини за лекарства извън аптеките няма да реши проблема с достъпа до лекарства.
Това мнение изрази пред БНР Васил Ходжев, собственик на аптека в Бургас и член на УС на Българския фармацевтичен съюз.
Според Ходжев това би създало нови, нелоялни търговски практики, например поставянето на подобна машина на всякакви места, включително до работещи аптеки в малки населени места, които са единствени за региона.
„Това би могло да унищожи тази аптека на практика.“
Извеждането на продажбата на лекарства извън аптеките крие много рискове и е „вредна и опасна практика„, предупреждава Васил Ходжев.
„От една страна морални, от друга страна – свързани със здравето на гражданите.“
„Отпускането на лекарства във вендинг машините би могло да предположи безконтролно отпускане на лекарства. Една вендинг машина със свободен достъп от граждани е със свободен достъп и от деца. Бихте ли искали деца да имат свободен достъп до лекарства? В нашата практика има правило – безопасни лекарства няма. Аз не бих искал моите деца да имат свободен достъп да си купуват каквото решат, включително болкоуспокояващи. Всички тези лекарства могат да имат странични ефекти, които могат да бъдат опасни“, коментира бургаският фармацевт.
Вносителите на промяната в Закона за лекарствата я мотивират с осигуряване на достъп до медикаменти в малки и отдалечени населени места. Идеята е вендинг автоматите да предлагат медикаменти без лекарско предписание от типа на аналгетици, витамини, таблетки за гърло и др. подобни. Сега такива машини могат да се разполагат само в аптеки и дрогерии.
Според Ходжев държавата трябва да помисли по-скоро как да стимулира разкриването на аптеки в малките населени места. Това по думите му трябва да се разработи на базата на националната аптечна карта, като се идентифицират местата с дефицит на аптеки.
„В България има средно по 4 аптеки на 10 000 души спрямо около 3 за Европейския съюз. Виждаме голяма концентрация на аптеки в големите градове и почти никаква в малките населени места.“
Предложението за продажба на лекарства чрез вендинг автомати е публикувано за обществено обсъждане. Очаква се Фармацевтичният съюз да излезе с официална позиция по него.
Проблемите с кадровия дефицит в здравеопазването се задълбочават
Д-р Симидчиев:В здравеопазването икономическите интереси надделяват над социалните и управленските интереси
Няма да ставам здравен министър, категоричен бе той
„През здравеопазването минава огромен финансов ресурс, икономическите интереси надделяват над социалните и управленски интереси. Виждам как една част от нещата, които трябва да се случат, не могат да се случат, тъй като има много заинтересовани страни“. Това заяви пред Bulgaria ON AIR депутатът от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев, пулмолог и зам.-председател на парламентарната Комисия по здравеопазването.
По думите му не толкова парите са проблем на здравеопазването, колкото организацията. Депутатът направи сравнение с въздушния транспорт. „Авиотранспортът е най-безопасният транспорт, не защото е най-малко опасен, а защото се спазват едни правила. Това трябва да стане и в здравеопазването – да има стандарти, които да се спазват“, подчерта той.
Д-р Симидчиев сподели, че ако той трябва да определи общата цел за системата, то това ще бъде първо спазването на принципа „Primum non nocere“. „В авиацията те са се фокусирали върху безопасността и я постигат. Да, аз съм лекар, но съм и пациент, и гражданин, разбира се. Затова казвам, че това, върху което трябва да се фокусираме в здравеопазването, е безопасността“, продължи със сравнението той.
Депутатът призна, че е получавал покана да стане здравен министър, но не е приел, защото смята, че ще бъде по-полезен, ако участва по друг начин в здравната политика и се посвети на формирането на цялостната стратегия. „Не съм влязъл в политиката за постове, аз съм влязъл, за да свършим малко работа, тя трябва да се свърши систематично, с ясна визия къде отиваме. Ако постоянно мислим за това кой е човекът, няма да решим проблемите. Проблемите се решават не от човека, а от системата“, подчерта д-р Симидчиев.
Той се спря и на темата за конкурсите за директори на държавните болници и споровете около тях. „В основата стоят по-добрите заплати. Голяма част от лекарите получават таван на възнагражденията и ако искат да получават повече, един от начините е да влязат в управлението на болниците, нищо че не са учили за мениджъри. А ставането на мениджър изисква политическа подкрепа“, коментира д-р Симидчиев.
Той подчерта виждането си, че системата ни все още функционира не като „здравеопазване“, а като „болелечение“ и е важно тази парадигма да се преобърне.
Депутатът сподели и впечатленията си от здравеопазването в други страни, където например профилактиката и превенцията са извадени от обсега на дейност на здравното министерство и са прехвърлени на общините.
Той коментира и проблемите със специализациите на лекарите. „Няма свободни места за специализантите за обща медицина, вече 3 години се вдигат ресурсите там и хората видяха, че има смисъл да специализират. Това ще се усети обаче след 4-5 години. Бавно се случват някои неща в здравеопазването, когато има систематизирано отношение, еднократните действия не дават резултат, трябва да имаме стратегия“, категоричен бе той.
Депутатът призова за повече ресурси за профилактика и по-добра информираност на хората за предимствата на профилактични прегледи. „Важна стъпка е извеждането на някои дейности в извънболничната помощ, специализираните образни изследвания. По-добрата диагностика е по-ранната диагностика, да не се стига до тежки интервенции“, припомни д-р Симидчиев.
Съвременното лечение на инсулт в България – възможности и проблеми
НЗОК и Лекарският съюз подписаха анекс към Националния рамков договор за медицински услуги. Промените засягат и съвременното лечение на инсулт у нас. Как се финансира то и с какви предизвикателства се борят специалистите в България – интервю с доц. Росен Калпачки, невролог, председател на Българското дружество по инсулт, началник на Клиниката по нервни болести и ръководител на Центъра за диагностика и лечение на инсулти в УМБАЛ „Света Анна“.
Доц. Калпачки започва разговора с положителни новини: „От много години насам алгоритъмът за модерно лечение на инсулт не беше пипан. Промените, които в момента влязоха в сила, оптимизират и улесняват достъпа на хората до съвременно лечение на инсулт.“ Специалистът изразява съжаление, че по темата за финансирането все още няма чуваемост.
„В центрове като нашия, където можем да свършим няколко вида процедури на пациента, е прието, че те няма да се заплатят в пълния размер. Ако две болници се съюзят и обработват един и същи пациент, тогава те ще получат финансиране с 50{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} повече. Ще получат 100 {e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} за тромбектомията в едната болница и 100{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} за тромболизата във втората болница. Ако това се случи в една болница, което е сто пъти по-добре за пациента, тогава се получава 100{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} за по-евтиното лечение и само 65{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} за по-скъпото“, обяснява доц. Калпачки. По думите му, това затормозява процеса на лечение, забавя го и ощетява както пациентите, така и специализираните медицински центрове.
Относно достъпността и обучението на кадри, компетентни да прилагат съвременни методи за лечение на инсулт, доцентът заявява: „Реално тромболиза може да прави всеки български невролог. Разбира се, това е сериозно лечение и не може да го направи един лекар, защото трябва екип. Най-важното е, че екипът трябва да е готов 24/7. Трябва, разбира се, специалист по образна диагностика, който да разчете скенера. Трябва специалист лабораторен лекар. Понякога трябва неврохирург. Това обаче, като познания, го имаме.“
Специалистът се надява, че след въведените промени повече негови колеги ще започнат да правят тромболизи, което е задължителното модерно лечение на инсулт в целия свят.
„По отношение на тромбектомиите нещата са, меко казано, трагични, защото тук наистина можем да се похвалим само с няколко на брой специалисти в цялата страна„, казва доц. Калпачки. Според него подготвяната програма за национални центрове, която предполага и обучението на още кадри, е стъпка в правилната посока, но в това отношение изоставаме от някои държави с цели 20-30 години.
Доц. Калпачки набляга върху смъртоносния характер на заболяването. Въпреки това в света адекватното, съвременно лечение помага за това около три пъти повече хора да станат абсолютно трудоспособни и жизнеспособни след инсулт. На този фон статистиката сочи, че в България малко повече от 2 {e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} получават лечение с тромболиза и много по-малко от 1 {e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} получават тромбектомия.
По отношение на рехабилитацията здравната система трябва тепърва да се събуди, смята специалистът. Към момента НЗОК покрива десет дневна рехабилитация след инсулт, а понякога са необходими месеци и години за възстановяване и дори доживотна помощ, заявява доц. Калпачки.
България изостава сериозно в ранното откриване на заболяванията и превенцията
XI национален Фарма форум събира на едно място известни специалисти, лидери в бранша и прeдставители на институции, които ще обменят своите идеи, опит и знания в сферата на здравеопазването. Събитието ще се проведе на 27 февруари.
Здравеопазването е сред първите три най-важни приоритета за проспериране на нациите и държавите. Предвид все по-бързо навлизащите промени, новите цели на глобално и европейско ниво в областта са ориентирани към трансформация. Целта е трайно укрепване на здравните системи и осигуряване на широк достъп до съвременно лечение и качество на живот. Готовността на България да се приспособи към него е и фокусът на XI национален Фарма форум.
Какви са точните решения по отношение на инвестициите в трансформиране на здравната система, ориентирана към потребностите на хората, как да бъде решена системната криза с лекарствата и мерките срещу уязвимостта на веригата за доставки – са сред част от въпросите, които ще бъдат дискутирани по време на форума.
Сред участниците е и изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев. Пред Радио София той обясни, че здравните политики са предмет на национален суверенитет и допълни, че са малко нещата, които се решават на общоевропейско ниво.
„Конкретно в България, ако гледаме данните, през последните години виждаме, че публичните инвестиции се увеличават всяка година, през последните години с около 15{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} средно, което води до определени промени. Въпросът е дали са достатъчни тези промени“, каза Денев.
Той направи сравнение с останалите европейски държави и посочи, че България изостава сериозно по отношение на някои здравни показатели.
„Това са например ранното откриване на заболяванията, превенцията, което води до по-лоши резултати спрямо останалите държави в ЕС, по отношение на един показател, какъвто е предотвратимата смъртност“, обясни Деян Денев.
По думите му, стъпките, които се правят в България в тази посока са правилни, но е добре инвестициите в превенция да бъдат обвързани със залагането на конкретни цели, както на национално, така и на регионално ниво.
„Ако ние не информираме и не убедим пациентите да се обръщат към здравната система преди още да са се разболели, съответно да ходят на профилактични прегледи, на съответните изследвания достатъчно често, за да може заболяването да бъде открито рано или преди още самото заболяване да се е случило, няма как да постигнем добри резултати“, каза Деян Денев.
Според него е необходима мащабна информационна кампания и стимули за пациентите.
Проф. Сербезова: Заплашиха ме със „силови методи“, ако не спра да „рева“ за проверки в аптеките
Проф. Асена Сербезова е била заплашвана от човек на високо ниво в прокуратурата по времето на COVID пандемията. Това обяви самата тя в предаването „Тази сутрин“ по bTV.
Бившият здравен министър и бивш председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС) разказа, че след множество проверки за спекула в аптеките преди да се обяви извънредно положение заради коронавируса, е получила обаждане от прокуратурата. То се случва, след като тя като председател на БФС инициира среща с тогавашния главен прокурор Иван Гешев, на която са уточнили, че колеги ще съдействат на проверките и ако има спекула ще я представят на проверяващите. „Тогава сигнализирах, че има недостиг на лекарства, а проверките в аптеките бяха от 5-6 институции наведнъж. Самата среща с Иван Гешев мина професионално и дистанцирано, без никакви ангажименти. Казахме, че ще съдействаме и помолих за човечност, да не се злоупотребява и да не се окаля имиджът на фармацевтите“, поясни Сербезова.
Тя обясни, че по време на срещата не е демонстрирано никакво несъгласие.
„2 дни след това получих обаждане от човек от прокуратурата. Той се представи, имам свидетел на този разговор, материалите са в съда, ще стане известен по-късно. Засега не мога да го обявя, тъй като водя дело срещу прокуратурата. По време на разговора ми беше казано, че ще бъдат приложени силови методи – не да внимавам и да се кротна, а директно ми казаха, че ще бъдат приложени силови мерки, ако не спра да рева за проверките за липсата на лекарства“, обясни тя.
Веднага след обаждането тя получава обвинения. Сербезова свързва всички събития в едно, каза самата тя. И уточни, че по време на разговора с човека, който я е заплашвал, на екрана на телефона ѝ не е бил изписан номер.
Тя обясни, че е пуснала устройството на спикър и е имала свидетел на отправените закани.
Октомври месец 2020 г. тогавашната председателка на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова получава обвинение във връзка с нейни интервюта по време на извънредното положение през март. Заради предупрежденията ѝ за евентуални проблеми с лекарствата тогава Софийската районна прокуратурата започна разследване срещу нея за всяване на паника и тревога сред гражданите по време на пандемия.
„Последва не само обвинение. Последваха две данъчни проверки, мярка за неотклонение 20 000 лв., полицейска регистрация, при която ми бяха снети отпечатъци, снимах се под табелката като престъпник и случаят, който продължи около година, приключи с оправдателна присъда. Разбира се, бях проверена и от АДФИ, може би ако се бяха сетили, още институции щяха да включат“, коментира тя.
Днес Сербезова обясни, че и след заплахата продължава да ходи в телевизионните студиа. „Аз не престанах да „рева“, продължих да обикалям студиата и да посочвам на обществото какво правят другите държави, че това насаждане на страх и паника е вредно, че държавата трябва да се подготви за идващата пандемия, да се осигурят лични предпазни средства“, коментира бившият здравен министър.
След първоначалните заплахи е нямало повече напомняния за силови методи.
Сербезова обясни, че не знае дали хората, които са ѝ се обадили по време на пандемията, са свързани с групата около Мартин Божанов – Нотариуса.
Бившият здравен министър не потвърди, но и не отрече, че заплахите са идвали от ръководителя на дирекция „Публична комуникация“ към главния прокурор Веселин Иванов.
Свързаните с инсулт смъртни случаи от мозъчно кървене ще се увеличат с 8,9% до 2050 г.
Необходими са адекватни планове за действие, отделни за всяка страна поради наличните специфики, смятат учени
Изследователи от Кралския колеж в Лондон прогнозират, че броят на смъртните случаи поради интрацеребрален кръвоизлив (ICH) ще се увеличават в Европа и Обединеното кралство до 2050 г., пише pharmatimes.com.
Резултатите от проучването са публикувани в списание Lancet Regional Health – Europe, като авторите алармират за необходимостта от специфични за всяка страна планове за действие. Интрацеребралният кръвоизлив е причина за 44{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от смъртните случаи, свързани с инсулт, и има отношение към 28{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от всички случаи на инсулт, изчисляват изследователите.
Те прогнозират 59,4{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} увеличение на смъртните случаи, свързани с ICH, при хора на възраст от 70 до 95 години и повече в Обединеното кралство до 2050 г.
Засега при хора под 50-годишна възраст изследванията дават основание да се направи прогноза за намаляване на смъртните случаи, свързани с ICH, с 40{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} в Обединеното кралство и 65{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} в Европа.
Изследователите са идентифицирали първите пет страни с най-голямо увеличение на смъртните случаи поради ICH. На първо място е Ирландия със 74,4{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} смъртни случаи, Кипър – със 74,2{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, Люксембург – със 70,7{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, Нидерландия – с 45{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} и Финландия – с 40,7{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}.
Констатациите от проучването подчертават категоричната необходимост от специфични за всяка държава планове за действие поради различията между държавите от ЕС.
Авторите са предложили по-нататъшни изследвания за наблюдение на епидемиологичните тенденции, разпространението на рисковите фактори и механизмите на заболяването за прецизиране на прогнозите и таргетиране на интервенции срещу ICH.
Проф. Иън Чжонг Ванг, професор по статистика в здравеопазването на населението в Кралския колеж на Лондон, коментира: „Констатациите подчертават важността на планирането за нарастващите изисквания за адекватно здравеопазване и нуждите от грижи за справяне с очакваното нарастване на случаите на ICH и свързаните с тях смъртни случаи“.
По-рано този месец Националният институт за върхови постижения в здравеопазването и грижите на Великобритания издаде насоки, одобряващи използването на софтуер с активиран изкуствен интелект, който потенциално ще може да се използва в рамките на Националната здравна служба на Великобритания (NHS) като инструмент, подпомагащ вземането на адекватни клинични решения при инсулти.

