Водещи пефролози, пациенти и експерти настояват в профилактичния пакет да се включи измерването на бъбречната функция – това е темата в този епизод на подкасата „В центъра на системата“
Историята Христина Николова започва с това, че загубва зрението си на едното си око, 6 месеца след раждането на дъщеря си, последва дълго търсене на причината, опасност да не възвърне зрението си, накрая офталмолог я насочва към търсене на причината в бъбреците. Когато достига до нефролог се оказва, че тя има бъбречно заболяване повече от 10 години. Тогава е на 25 години и нищо не е намеквало, че бъбреците не функционират, но това се оказва провокирано от високо кръвно. От него е получила и микроинсултите на окото. Христина преминава на перитонеалната диализа(метод за очистване на кръвта от отпадните продукти на обмяната, солите и електролитите през катетър се вкарва специален разтвор в коремната кухина, който престоява известно време в нея и отпадните продукти преминават от кръвта през перитонеума (вътрешната обвивка на коремната кухина в разтвора – бел. ред.) за две години. Тя е благодарна, че има лекари, които я насочват точно към този вид диализа. Следва обаче и трансплантация на бъбреци и три месеца след това Христина си възвръща всички показатели на здрав човек.
Пациентите, диагностицирани с хронично бъбречно заболяване, са изложени на до 14 пъти по-голям риск от смърт от сърдечносъдов инцидент. Опасността да получат инсулт или инфаркт е 6 пъти по-голяма от това да развият бъбречна недостатъчност. „Това е така, защото те обикновено са вторични заболявания – те се появяват най-често при диабетици или хора със сърдечно-съдови заболявания. Те протичат и безсимптомно и това пречи то да бъде диагностицирано рано, разказа за БНР Христина Николова.
По думите й е изключително важно веднъж годишно общопрактикуващият лекар да пуска на пациента пълна кръвна картина с креатинин, урина и измерване на гломерулната филтрация – показател за това как функционират бъбреците, как пречистват кръвта, защото само изследването на креатинин не е достатъчно. Така чрез една проста формула се изчислява тази функция. Но това все още не е включено в софтуеъра на лабораториите, не е част и от профилактичния пакет и от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания настояват това да се включи и да се изчислява автоматично във всички лаборатории. „Ако показателят на гломерулната филтрация е под 60, този пациент да се насочи към нефролог. Искаме да се заложи промяна в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията това изследване да се прави задължително при диабетиците и пациенти със сърдечно-съдови заболявания, а за останалите пациенти тези изследвания да са не веднъж на 5 години, а веднъж годишно, изтъкна Христина Николова.
Д-р Диляна Николова – началник на отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести
„Основният проблем за пациентите с бъбречни заболявания е закъснялата диагностика, а тя отчасти се дължи на липсата на симптоматика. Затова е особено значение провеждането веднъж годишно на профилактика в тази посока – изследване на серумен креатинин, изчислена гломерулната филтрация, обикновена урина с прецизиране на албумин-креатинин, това е напълно достатъчно, за да бъде забелязано навреме бъбречното заболяване, заяви за БНР д-р Диляна Николова, началник на отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести в болница Токуда. Д-р Николова подкрепи идеята измерването на гломерулната филтрация при рисковите групи пациенти да се прави дори не на една година, а на 6 месеца. „Това не е скъпо изследване и би било добре да се прави веднъж годишно и при здравата популация. Защото тази профилактика би спестила изключително много както на пациента, така и на здравната система, още повече, че последните години се увеличи финансирането в извънболничната помощ – както за изследвания, така и за специалист, то трябва да се включи в задължителния профилактичен пакет, поясни тя.
„Това, което в момента се случва при нас в Клиниката е, че ни залива като вълна Спешното отделение с пациенти, които са в болница по съвсем друг повод. Идва линейка с пациент със съмнения за инсулт, правят се изследвания и се оказва, че не е инсулт, а с напреднала бъбречна недостатъчност, много висок креатинин, трябва да започне диализа, всички се кълнат, че той до вчера е бил напълно здрав, от нищо не е боледувал, но се оказва, че това не е така…просто той в годините никога не се е изследвал…Постъпват пациенти с декомпенсирана сърдечна недостатъчност, която се усложнява с бъбречна недостатъчност, общо взето нефрологията се превръща в интензивна специалност, защото много заболявания рефлектират в един момент и върху бъбреците.
Изключително голяма коморбидност, тежко болни пациенти с бъбречна недостатъчност, това е което зачестява в последно време като патология. Имаме си и постоянния процент от млади хора с глумеронефрити, продължаваме да ги лекуваме.
Другата патология, която ми прави впечатление е, че с напредването на иновациите в онкологията, навлизането на имунните терапии, нови медикаменти за злокачествени заболявания, които са много ефективни, но и доста непознати и също така доста често се усложняват с бъбречна недостатъчност и стават повод терапията да бъде прекратена, понякога временно.
Интересна и променяща се патология имаме, ние сме едно отделение с ендокринологията и при нас диабетиците задължително ги тестваме, при голяма част от тях откриваме напреднала диабетна полиневропатия, каза още доц. Диляна Николова.
Тя препоръча задължителна профилактика веднъж годишно, и при млади хора с високо кръвно налягане – кръв, урина, контрол на кръвното налягане, консултация с нефролог, това важи и за хипертониците, а също за пациентите с наднормено тегло.
Проф. д-р Борис Богов – главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването
„Огромни са предизвикателствата, защото това което наблюдаваме е, че при нас пристигат пациенти в напреднал стадий на ХБЗ, където сме безсилни, изтъкна за БНР проф. д-р Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ и началник на Клиниката по нефрология на болница „Света Анна“.
„Дори имаме пациенти, които с влизането от Спешното отделение биват насочвани за хемодиализа, което е огромен проблем, нищо не можем да направим повече.
И другото, което е немислимо и неописуемо в 21 век, голяма част от тези пациенти изобщо не познават личните си лекари…което означава, че отдавна са изпуснали шанса си за тези полагаеми им се профилактични прегледи. Дори тези на 5 години…Ние настояваме първо да се направи общ скрининг , за да научим колко реално е процентът на хората с ХБЗ, на базата на тази статистика да се изчисли ресурсът, който трябва да бъде заделен, на трето място да има по-широко застъпени кампании след медиите.
Защото кампаниите, които ние провеждаме през болниците като безплатни прегледи не достигат до всички и не са достатъчни. Идват основно неосигурени хора или възрастни хора, които не достигат до своя личен лекар, те не са малко, но не са цялата популация, разказа още проф. Богов.
Той призова ХБЗ да бъде включено сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
„Проблемите са определено неглижирани последните 15 – 20 години. Кампаниите като безплатни прегледи не са достатъчни – необходим е скрининг, обобщи проф. Борис Богов.
Д-р Николай Брънзалов – заместник-председател на Българския лекарски съюз
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, изрази подкрепа за всички предложения за подобряване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена трудност и общопрактикуващите лекари да се ангажират:
„ХБЗ е част от голямата палитра болести, при които е много лесно да се направи скрининг и да се установи колкото се може по-рано. А двете заболявания, които водят до ХБЗ – диабет и артериална хипертония, тези пациенти се водят така или иначе на диспансер, голяма част от изследванията и за ХБЗ са включени, да недостатъчно, но това може да се промени в Наредба 8. Но и колегите да водят този диспансер, защото това ще им даде по-голяма свобода и насоченост към това заболяване. И да подчертая, че ОПЛ трябва да имат свобода да изписват медикаментите за това заболяване, а не механично да пишат терапия, дадена от друг специалист, каза още д-р Брънзалов.
Калина Божкова – директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите
„Моето виждане е, че в България има съгласие от всички засегнати по темата страни да се въведе дългосрочен и много секторен подход за налагане на ранна диагностика за хронично бъбречно заболяване през първичната помощ. Добрият пример от Румъния е, че те приеха официално ХБЗ като незаразна болест с огромно бреме за здравната система, което доведе до включването на болестта в тяхната Национална здравна система до 2030 година, като така се осигури възможността за цялостен скрининг на здравите хора и 4 пъти тестване на рисковите групи. За целта е започнала и Национална информационна кампания по темата, коментира за БНР Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите ХБЗ.
