„Подала съм документи за преосвидетелстване на сина ми на 20 юни 2024 г. като това ще е за 4 ти път, до този момент сме били в картотеката Пловдив и всичко се случваше много бързо, ясно, имаха контретни срокове и какво да се направи. Ние сме от Пловдив и сега се оказа, че сме разпределени първо във Видин, след това се оказа, че сме в Белоградчик,  разказа в подкаста на БНР „В центъра на системата“ Елица Сиракова – майка на дете с диабет тип 1 и част от Националната асоциация на родителите на деца с диабет.

„Още през юни получихме писмо, че трябва да подадем заявление за преосвидетелстване – тоест да спазим този 3 месечен законов срок и ние го направихме – подадохме всички необходими документи. На 20 юни отидохме в картотека Пловдив и тогава разбрахме, че от 21 юни влиза новият електронен начин и досиетата ще бъдат разпределяни на случаен принцип в цялата страна, това трябваше да бъде по-бързият вариант, но и те не знаеха как ще се случат нещата…

След месец аз все още нямах имейл дали има нужда от още документи и след това да ми бъде насрочена дата…Около мен хора вече получаваха готови ТЕЛК решения, аз нямах нищо и отново в картотека Пловдив попитах какво става? Оказа се, че имаме дата за разглеждане на документите на 1 август, а вече беше 26 юли, което много ме притесни. Освен това сме разпределени във Видин – шокът за мен беше много голям! Звъних и там и се оказа, че не искат нови документи и аз приключих с притесненията си… Но до 22 август аз нямах отново нито имейл, нито яснота какво става…

Стигам тогава до Електронната система за медицинска експертиза, и понеже имам за целта изваден и електронен подпис решавам да проверя движението на нашия случай! Но входът за пациенти не работи! Аз няма достъп до нея, съпругът ми също има електронен подпис – той не може да влезе – изписва му, че не той е подал документите и затова не може. Но ние имаме законен брак и двамата сме представители на детето.

Отново звъня в ТЕЛК Видин, там ми казват, че детето е разпределено всъщност в ТЕЛК Белоградчик – това е съвсем нова комисия, поясни майката.

По думите й тя все пак успява да се свърже и с ТЕЛК Белоградчик и разбира, че те са били отпуск юли месец, само двама лекари са, тепърва започват да обработват документи, като първоначално също са имали проблем с достъп до системата, имали са проблем и с електронните подписи – тоест сега започват да обработват документите?! Хората бяха много любезни, явно претоварени с огромен обем от нова работа, продължаваше и приемът на документи на хартия също…

Обаче не беше ли идеята всичко да става по-лесно и бързо за пациентите?, попита риторично Елица Сиракова.

Тя поясни още, че би следвало на 20 септември да получи ТЕЛК решение, което за нея е твърде късно, защото ще се наруши процеса на получаване на Договора за личен асистент на детето й от общината. Няма да има прекъсване на помощта по линия на ТЕЛК, но и ще има прекъсване на договора за личен асистент.

„Договорите за личен асистент се сключват с продължителност на ТЕЛК и това в нашия случай трябва да стане в началото на септември. Аз вече съм закъсняла, проблемите обаче са и за нас като родители, и за новите ТЕЛК комисии. По стария начин в Пловдив нямаше никакви затруднения – получих си ТЕЛК -ка по пощата с обратна разписка дори по време на Covid пандемията…

Може би системата трябваше да пусне пилотно, а също и защо е необходим този електронен подпис – нали разбирате, че с ТЕЛК са главно възрастни хора и самотни – колкото от тях имат електронен подпис и имейл – опитват се да въведат система от 21 век на места, където се живее в 15 век?

Защото с тази система се орязват правата на хората, аз така смятам, категорична е Елица Сиракова.

„Добрите намерения, които имаха институциите да въведат този начин на освидетелстване и на определяне на помощи за нетрудоспособност не проработиха, защото се бързаше и независимо от нашите предупреждения, институциите не се справиха.

Получаваме десетки сигнали за хаос, за липса на комуникация между пациенти, комисии, като грешката според мен е, че трябваше да се изготви един отделен Електронен портал само за ТЕЛК и да има пилотен проект за това нововъведение за разпределяне на документите на случаен принцип, в няколко града, в които до тогава не са били разкривани подобни лекарски комисии, да се изчистят грешките на електронната система и чак тогава да се пуска системата за цялата страна, заяви за БНР Пенка Георгиева – председател на пациентски организации „Заедно с теб“.

„Най-честите сигнали до нас са или за много бързо насрочване на дата, понякога след седмица и пациентите изпадат в паника, защото за този срок може да не успеят да подготвят нужната медицинска документация за освидетелстване.

Другите случаи са с доста отдалечен срок на дата, като дори имаше случай в медиите за онкоболна жена, която има насрочена дата за ноември месец…Не работят добре тези системи.

Добре звучи – 146 комисии, удвоени като брой, но те се сформират много трудно. На места все още не са обучени членовете на тези комисии, лекарите там не са добре заплатени, смесва се документация на деца и възрастни, а в по-малките градове и трудно се намират еднокринолози – детски и за възрастни в една комисия, а когато няма точна яснота кога постъпват тези заявления, настъпва хаос…

Реално сега проблемите на пациентите са повече от преди, смята още Пенка Георгиева.

„Аз имам предложение като пациентска организация към Народното събрание да се проведе публична дискусия дали не би следвало към системата на ТЕЛК да се включат общопрактикуващите лекари, защото те познават най-добре своите пациенти. Над 430 хиляди са съдбите, които се засягат на хора с увреждания и техните лекари най-бързо биха реагирали и преценили медицински какви са проблемите на заболяването и ще може бързо да се даде препоръка за освидетелстване, освен това имат и достъп до електронната система. Мисля, че в тази посока трябва да се мисли. Ние това предлагаме, говорила съм с общопрактикуващи лекари и те виждат рационалност в това решение, посочи още Пенка Георгиева.

Сдружението за развитие на българското здравеопазване(СРБЗ) организира кампания за повишаване информираността за биомаркерите при диагностика на онкологичните заболявания. Тя цели да се обърне внимание, че единствено в нашата страна, тези изследвания не се покриват от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Организаторите биха искали да предизвикат по-широк отзвук на проблема, за да може тези изследвания да бъдат включени в следващия рамков договор, а не да се заплащат от пациентите.„Към настоящия момент НЗОК заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика.
На практика пациентите не могат да получат нито един от тези 40 лекарствени продукта, ако предварително не се направят един или няколко от необходимите биомаркерни теста, нужни, за да се избере най-подходящата за съответния пациент терапия. НЗОК обаче заплаща само 1 тест за рак на гърдата“, пишат в своя позиция от СРБЗ до Надзорния съвет на здравноосигурителната институция.

„Такова изследване може да покаже какво би помогнало на пациента, ако има онкологична диагноза, да се помогне за ремисии, „да се приспи“ заболяването, страничните ефекти да се сведат до минимум – обясни пред БНР-Радио София Ангелина Бонева, член на УС на СРБЗ. – При правилна терапия – дори и тя да е тежка, резултатите ще са добри. Държавата трябва да спре да изнудва фирмите на даряват и да поеме своите отговорности и ангажименти към хората.“

Бонева отбеляза значението на лекуващия специалист при назначаването на диагностични методи и лечение. По думите ѝ , в зависимост от заболяването, различните биомаркери струват между 200 до 5000 лева.

„На фона на близо милиард лева за онкозаболявания, не са много 10 милиона за биомаркерна диагностика, която е без аналог. Дори и да се отрази на бюджета, това ще е оправдано с резултатите, които ще се постигнат. По темата дискусиите станаха особено активни тази година. Очакваме реакция и резултати от институциите.“

Чуйте разговора на Невена Николова

• БНР-Радио София получи и отговор на НЗОК по темата.

В него се казва:

„През м. юни 2024 г. Националната здравноосигурителна каса започна консултации и премина към разработването на процедура за осъществяване, отчитане и заплащане на изследвания на биомаркери за солидни тумори и хематологични заболявания.

Към момента текат разговори и обмен на информация с експертните съвети по Медицинска онкология, Клинична хематология, Медицинска генетика и Обща и клинична патология, във връзка с предложението на НЗОК за въвеждането на нова амбулаторна процедура. В обсъжданията ще се включат и експертите от Министерство на здравеопазването, а на по-късен етап и представители на заинтересованите организации и Българския лекарски съюз като договорен партньор за подписване на анекс към Националния рамков договор.

Целта е повече ефективност при лечението на здравноосигурените лица със злокачествени заболявания, обективност и достъпност на диагностиката, която към момента се спонсорира от фармацевтичната индустрия или се заплаща от пациента, включително повече прозрачност и икономическа целесъобразност, свързана с ограничаване на разходите за по-скъпите лекарствени продукти. След оценка на бюджетното въздействие и при възможност, средствата за финансиране на биомаркерната диагностика ще бъдат заложени в проекта за бюджета на НЗОК за 2025 г.“

Как ще ме задължат да седна от другата страна на монитора, пита лекарят във връзка с европроект за дистанционни медицински услуги

Медицината от разстояние не е нещо ново, но това се възприема като решение, панацея на всички проблеми в здравеопазването в България в областта на доболничната помощ.

Това заяви пред БНР общопрактикуващият лекар от Варна д-р Николай Христов.

Телемедицината е с малък обсег в областта на медицинските услуги – използва се в много конкретни случаи, а не като масов скрининг, подчерта той.

„По-скоро като консултация за специфични проблеми, а не за профилактика.“

Сега от „Български пощи“ са в небрано лозе и се чудят какво да правят, коментира д-р Христов относно европроект Пощите да предоставят базови здравни услуги на места, които не разполагат с лекари.

„Добре е каруцата да се слага зад коня, а не преди него.“

Не е ясно дори как ще бъде заплатена тази дейност на общопрактикуващите лекари, допълни той относно неяснотите около дистанционната дейност на лекарите.

„Говорим за много базов проблем на електронизацията в България – как да документираме присъствието на пациента насреща ни. Този проблем не е решен и не се прилагат никакви решения.“

„Кашата не е сътворена от нас. Не сме ние хората, които трябва да я разрешаваме. В здравеопазването в България всеки нов екип решава, че трябва да прави реформа и отвътре им идва да започнат от извънболничната помощ, много простички им изглеждат нещата. За да се случат нещата, трябва да се пипа внимателно и да се питат общопрактикуващите лекари„, изтъкна варненският лекар.

Не е нужно да правим сложни схеми и да ангажираме Пощите със скъпа техника, изрази мнение д-р Христов в предаването „Преди всички“.

Според него хората от труднодостъпните райони имат личен лекар, но не могат да достигнат до него, лекарят съответно също няма възможност да посещава такива пациенти, затова е редно да бъде организиран транспорт на пациентите от селата до областните центрове, подобно на ученическия превоз.

По думите му, в тази посока лекарите са дали предложения, „които няма кой да прочете“, защото „по-отвътре им идва да се направи европроектче“. Ако откажем да го правим, ще имаме ли право, отправи друг въпрос д-р Николай Христов.

Частници няма как да бъдат принудени да вършат работа, поясни лекарят, запитан могат ли да ги принудят да извършват медицински услуги от разстояние.

„Как да ме задължат да седна от другата страна на монитора? Единият вариант е с наказателни мерки от други епохи. Другият вариант е с икономически стимули.“