Нормално е да има дефицит на лекарствени продукти, няма държава в света, която да има от всички и по всяка време. Дефицитът винаги ще го има, въпросът е как се управлява? Докато има хартиени рецепти не може да се проследи.

Това каза в интервю пред БНР Димитър Маринов-председател на Българския фармацевтичен съюз. В предаването „Преди всички“ той коментира промените в Наредба 4 за предписване и отпускане на лекарства по НЗОК.

„Най-точният измерител, какви количества лекарства са ни необходими, е борят на неизпълнените рецепти. Противното означава, че пациентът не се придържа и не може да ги намери. Всички дефицити сега се обясняват с хартиената рецепта, защото при тях няма проследимост„, заяви Димитър Маринов.

И обясни за изчезналите лекарства за диабетици:

„При инсулина действително, ако имаше дефицит хората щяха да умират по улиците. Проблемът е че аптеките нямат равен достъп до съответните лекарствени продукти – за едни има за други няма. Най точният измерител за броя на неизпълнените рецепти, и когато го имате в електронния регистър, лесно се проследява, какво е предписано и кое  е изпълнена. Взимат се наличностите в страната, защо пациентът не го е взел и през другата система се проследява дали тези количества не отиват в определени аптеки. Докато има хартиени рецепти, такива анализи никой не може да направи.“

Маринов вярва, че хартиените рецепти съвсем скоро ще бъдат изключение.

Той повтори няколко пъти, че частичното изпълнение на електронна рецепта е само възможност. Когато започне изпълнението и ако липсва лекарство, то трябва да се вземе в рамките на 3 дни.

„Рано  е да кажем за частичното изпълнение на рецептите. Важно при него е може да има изпълнение при издадени след 1 септември рецепти, ако има тримесечна рецепта, не могат да бъдат частично. Тепърва ще наблюдаваме дали има проблеми или не. Като количество не знам точно. Съотношението е при частично 1/3 са изпълнени, след това 2/3 от частично изпълнение е довършено в други аптеки“, каза Маринов.

Той препоръча на фармацевтите да не се занимават с административните процеси на НЗОК, а с пациентите си. И допълни, че за здравнонеосигурените, те нямат право на рецепта по Здравна каса, има предварителен контрол, веднъж при лекаря и после в аптеката.

„Раничка на шийката на матка е все по-често срещано и разпространено заболяване. Ракът на шийката на матката също се наблюдава все по-често и заема завидно високо място, за съжаление, сред онкологичните заболявания, съобщи за БНР д-р Йован Даскалов – началник на АГ Отделението в УМБАЛ „Софиямед„.

„Най-сериозният проблем по отношение на болести на шийката на матката е, че нямаме профилактика. Българинът като цяло забравя какво е профилактика и има ли тя почва у нас. За съжаление всеки от нас ходи на лекар, когато вече е има проблем, болка, кървене, когато има изразен дискомфорт, когато е нарушена нормалната физиологична функция към дадения момент.

Затова и жените трябва да ходят на профилактични прегледи, което обаче веднъж годишно е един критичен минимум, тоест, това е ок, когато пациентът пациентът физиологично е здрав, няма нищо анормално в неговата находка. Когато обаче пациентката имат образно казано „раничка на шийката на матката“ тогава се правят изследвания на 3 месеца, на 6 месеца, на 9 месеца – тоест един период, който показва, според диагнозата и състоянието на жената, колко често трябва да се преглежда.

Раничка на шийката на матката се установява още при един рутинен преглед. Самото изследване цитонамазка е изключително важно. Защото колкото и да е въоръжено окото, било с очила, с апарат, едно е да видят по този начин нещата, друго е да се вземе материал и той да се изпрати за патохистологично изследване. Тогава патохистологът го маркират по определен начин, прави оцветяване, това е един технологичен процес, който изисква време.

Тоест не може веднага да има резултат. Цитонамазката се прави по определен начин, те ги оглеждат внимателно определената група клетки и се описва състоянието. Защо? Защото една раничка може да не я видим с просто око на самата шийка, въпросната раничка може да е в канала на шийката и това е нещо, което ние няма как да го видим. Затова профилактиката е много важна, и цитонамазката е много важно изследване, двете изследвания вървят ръка за ръка – преглед и изследване, категоричен е д-р Даскалов.

Той поясни, че при установяване на анатомична промяна на шийката се включват препарати за оцветяване на тъканта на шийката на матката, за да се установи дали има промяна в самите клетки. Ако те остават неоцветени, това означава, че там имаме проблем. След това може да се приложи и биопсия, която пък чрез изследване на парче тъкан от мястото може да покаже дали става дума за предракови състояния, дали е рак, какъв е видът и структурата, какво трябва да бъде последващо лечение, допълни акушер – гинекологът.

„Промяната на самата шийка не е задължително да бъде със злокачествено заболяване. Това може да е вследствие на възпалителна компонента, на патогенни микроорганизми, на лоша лична хигиена. Затова когато имаме такава промяна, най-важно е да се установи причината за това. Тогава се пускат микробиологични изследвания, изследва се има ли достатъчно количество лактобацили, които са защитната бариера на влагалището. Те са защитната стена.

Голяма част от ранички на шийката на матката могат да бъдат и вследствие на хормонален дисбаланс. Тоест не всяка ранична стига до горене. Ако са хормони, изследват се, дават се на пациента тези, които са липсващи, за да може да се възстанови тази тъкан.

Рисковите групи са полово активните пациенти. А при тях все по-често се наблюдава човешкият папилома вирус, който сам по себе си, не дава никаква симптоматика. И когато това се установи, вече има изразена клинична картина. И често е в напреднала фаза на самия вирус.

При опити за забременяване, не трябва да се провежда никакво лечение. Когато то приключи, се прави един рутинен преглед, за да се види, че шийката е добре. За съжаление, част от злокачествените заболявания на шийката на матката са хормонозависими. Тоест една бременност може да ескалира това състояние, може да го подхрани. Това е в случаите на злокачествено заболяване.

При доброкачествена промяна на маточната шийка тя се наблюдава внимателно, може да има бременност без проблем, само се следи към периода на раждането, поясни д-р Даскалов.

По думите на д-р Даскалов, преди изгарянето винаги се започва с медикаментозна терапия, като ако става дума за промяна на тъканта вследствие на човешкия папилома вирус, тогава се пациентката приема антивирусен препарат дълго време, ако е вследствие на патогенен вирус се прилага антибиотична терапия, може да се наложи да се увеличи броят на латкобицилите.

Изгарянето на променената тъкан може да стане чрез температура, чрез химични елементи, чрез лазер. Към това се преминава, когато има доброкачествена промяна на самата тъкан, а ние трябва да я възстановим. Тази тъкан се замества със здрава тъкан, допълни д-р Йован Даскалов.

„Интервенцията е безопасна, безболезнена, амбулаторно се прилага, има лек дискомфорт, но не се налага упойка. Ако се налага, може да се постави местна упойка, която притъпява самото усещане.

Но съм имал и случаи, в които пациентка е неглижирала своето състояние с 6 – 7 години, независимо, че колегата им е обяснил, че имат раничка на шийката на матката, това е въпрос на личната ни отговорност и на профилактични прегледи, след които да се провежда наблюдение, обобщи д-р Йован Даскалов.

Д-р Даскалов препоръча да нямаме безразборни полови контакти, да имаме висока лична хигиена, добър начин на живот и балансирано хранене. А когато се забележи промяна във физиологията и има оплаквания, веднага да се посети гинеколог.

Д-р Йован Даскалов е специалист акушер-гинеколог в София. Завежда Отделението по акушерство и гинекология в УМБАЛ „Софиямед“ от май 2024г. Извършва прегледи и съвременно лечение на акушеро-гинекологични заболявания, всички видове изследвания и процедури. Д-р Даскалов преглежда деца. Завършва Медицински университет София. Своята специалност Акушерство и гинекология придобива след специализация във II САГБАЛ Шейново София. Има и магистратура по Здравен мениджмънт. Множество квалификации и курсове по лапароскопска хирургия в гинекологията от страната и чужбина. Специализира коремна хирургия в УМБАЛ „Софиямед“. От 2011г. до 2018г. част от екипа на 2 САГБАЛ Шейново. От 2018г. до 2023г. д-р Даскалов е управител на МЦ ПСАГБАЛ Света София. Към момента е част от екипа специалисти на МЦ Ориндж и ДКЦ Софиямед. Член на Български лекарски съюз; Участие в национални конгреси и семинари по специалността. Участие в международни конгреси и семинари по акушерство и гинекология.

Д-р Кристиан Бечев завършва медицина през 2018 г. в Медицински университет – Пловдив и няколко месеца по-късно се присъединява към екипа на Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Пълмед“ като лекар специализант. През 2023 г. придобива специалност по неврохирургия.

През академичната 2023 – 2024 г. е асистент към Катедрата по анатомия, хистология и ембриология на МУ- Пловдив с направление невроанатомия.

Научните интереси на д-р Бечев са насочени в областта на невроонкологията, невротравматологията, съдовата неврохирургия, минимално инвазивните техники, невроендоскопията и дегенеративните гръбначни заболявания.

Д-р Бечев, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля за този избор семейната среда, училището?

Като всеки младеж в тийнейджърските години имах много и различни мечти, които се сменяха на всеки няколко месеца – от известен и преуспяващ архитект, предприемач, до прочут по целия свят лекар, или по-точно хирург.

В интерес на истината нещата станаха случайно, първо започнах по-усилено да изучавам биология и химия. Тъй като тези предмети предизвикваха любопитство в мен, започнах да се явявам и на олимпиади по биология и химия. Знанията ми ставаха все по-задълбочени, а оттам мисълта за медицината започна да кристализира в мен и аз я приех като кауза, която трябва да преследвам.

Училището категорично изигра важна роля в моето решение, а задълбоченото изучаване на хуманитарни науки все повече ме тласкаше към медицината. Мисълта, че мога да помагам на хората и да спасявам човешкия живот в онези години беше една мечта, която сега успях да превърна в реалност. По този начин се чувствам необходим и полезен за обществото.

Колкото до въпроса за семейството, близките ми безспорно имат голяма роля в моите решения, тъй като винаги са ме подкрепяли в моите житейски избори, а медицината и това да си лекар наистина е един важен житейски избор. Много голяма част от взетите в миналото решения осъзнавам сега, но се радвам, че тогава съм взел точно тези решения и сега работя една трудна, но изпълнена с много вдъхновение и динамика специалност- неврохирургията.

Коя бе причината да се насочите към неврохирургията?

Попадайки в първи курс в Медицинския университет – Пловдив, по време на упражнение по анатомия – беше вторник, помня и часа, все едно беше днес – 10:15 ч., си зададох няколко прости въпроса. Какво направих? Ще мога ли да се справя с това предизвикателство? Уверявам Ви, че след първото упражнение по анатомия, бях пленен от изучения материал и никога повече по време на следването си не повторих тези два въпроса.

Възприех като мото за себе си няколко думи: „Аз мога и ще успея, ще се справя с всяко предизвикателство!“. По време на този семестър всичко ми беше интересно, исках да изуча всяка една медицинска специалност, но през втория семестър, когато започнах да изучавам нервната система и взех в ръце анатомичния модел на мозък, разбрах, че искам да се занимавам с неврохирургия.

В тази специалност имаше толкова наука, изглеждаше толкова необятна и интригуваща, че от този момент не исках да чуя за нищо друго. Може би съдбата така е решила или е просто случайност, но тогава ми подариха една книга на американския неврохирург Бенджамин Карсън „Надарени ръце“. След като прочетох тази книга разбрах, че моят път в медицината трябва да е свързан с неврохирургията.

Приех тази специалност като моя мисия, моя мечта, която успешно сбъднах и за която и до ден днешен не съжалявам. Напротив, радвам се, че съм направил точно този избор.

Едновременно с клиничната работа Вие сте и университетски преподавател с насоченост към невроанатомията и невропатологията в МУ – Пловдив? Как се съчетават тези два ангажимента?

Отскоро съм хоноруван асистент в МУ- Пловдив, като преподавателската част е била винаги нещо, за което съм си мислил от дълго време, но не съм намирал време като специализант по неврохирургия.

Да бъдеш преподавател не е толкова лесно. Това е призвание, за което трябва да притежаваш необходимите качества, да завладееш студента, да предадеш своята енергия и знания, а за мен това беше поредното предизвикателство, пред което исках да се изправя и отново да изпитам адреналина, който съм изпитвал по време на първите ми операции в неврохирургията.

Харесва ми да разговарям със студентите, да им предавам своите знания и най-вече да ги мотивирам да четат, да са жадни за знания и умения.

Колкото до въпроса как се съчетават тези два ангажимента, истинският отговор е: много трудно, с цената на много лично време за мен и за семейството ми, но не съжалявам за това решение.

В действителност нещата се случват бягайки между операционната и университета, а след това отново в болницата, тъй като клиничната работа и пациентите винаги остават на първо място.

Отскоро давате консултации и в ДКЦ 1 в Пазарджик. С какво Ви обогатява тази практика?

От няколко месеца извършвам амбулаторни прегледи и в ДКЦ 1 в град Пазарджик, защото регионът е населен с хора на средна възраст, а и по-възрастни, които имат и своите заболявания.

Става въпрос в повечето случаи за дегенеративни заболявания на гръбнака, хората с такива оплаквания се нуждаят от консултации и последващо лечение.

Освен товая смятам, че когато човек сменя работното си място, макар за кратко, това го държи тонизиран, тъй като се доказва пред нови колеги, среща се с пациенти с различни заболявания, т.е. изправя се пред нови предизвикателства.

Все пак амбулаторната практика дава досега с пациента и възможността да определиш хода на лечението му.

Споделете впечатленията си от този поток пациенти – с какви проблеми Ви търсят най-често?

Както вече казах, работата в амбулаторията може да бъде много разнородна, но най-вече пациентите, които посещават неврохирургичния кабинет са такива с дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, като дискови хернии, спинална стеноза, болки в врата, гърба и кръста, болки в ръцете и краката, произхождащи от увреда на нервните структури.

Нерядко срещана е и туморната патология – все повече пациенти, пристигайки в кабинета по неврохирургия се оплакват от главоболие и световъртеж, след което биват диагностицирани с мозъчен тумор, който трябва да бъде опериран. Доста чести са и метастатичните тумори на гръбнака, които водят до болка или затруднени и невъзможни движения.

Кои технологични постижения според Вас стоят в основата на развитието на  съвременната неврохирургия като широкоспектърна специалност, която дава много добри възможности за щадящи и ефективни интервенции?

Неврохирургията е една бързо развиваща се специалност, която през последните години, набра сериозни темпове и все по-широко са застъпени микроневрохирургичните техники. Например оперативните интервенции за дискова херния на гръбнака се извършват с минимален кожен разрез под ендоскопски или микроскопски контрол. Невронавигацията в спиналната и краниалната хирургия набира все повече темпове и се използва широко. Създадоха се нови методи за лечение на болката, един от които се практикува и в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Пълмед“, а именно криоаблация при фасетен синдром. Той принадлежи към групата на т. нар. безкръвни манипулации и е с много добър ефект за пациента.

Поставянето на винтови стабилизации се извършва през кожата с минималноинвазивни техники. Неврохирургията върви със стремителни стъпки към изкуствения интелект и роботизацията в бъдеще.

Имате опит и като редактор и рецензент на научни статии, с какво Ви привлече този тип работа?

Да, това е една нова страст, която възникна през последната година. Започнах по-усилено да публикувам научни статии в чуждестранни научни списания и в едно от тях, след публикуване на определен брой статии, ме попитаха дали искам да кандидатствам за рецензент на списанието. Приех идеята първоначално шеговито, но впоследствие, когато започнаха да ми изпращат всяка седмица статии за написване на рецензия, разбрах, че по този начин не само помагам на колеги да развиват неврохирургичната наука, но и аз самият се обогатявам от прочетеното.

Започвам да сравнявам написаното с други статии, да прочитам все по-нови материали, за да мога да бъда максимално прецизен. Разбрах, че това мое начинание, което също отнема доста време от късните часове на нощта, всъщност обогатява моите знания.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, музика, дестинации за пътуване, хоби?

„Свободно време“ е понятие, което рядко мога да използвам и най-вече да се възползвам от него, но когато успея, обичам да чета книги на историческа тематика, книги с мистерии и загадки.

Обичам да пътувам, опитвам се поне два пъти годишно да посещавам исторически местности в Европа, обичам по време на тези пътувания екскурзоводи да обясняват за историята на забележителностите, които посещавам. Хобито ми е да правя планински преходи и поне два пъти в месеца успешно го правя, оставам с мислите си в планината, сред природата.

Как си почивате най-добре?

Истински си почивам сред природата, сред тишината, с хубава книга, с чаша червено вино и хубава храна. Обичам също вечерните морски ресторанти, където мога да съзерцавам морето с часове. Много често в ежедневието ми почивката е свързана с излизане с приятели, разговори, много смях и приятни емоции.

Какво бихте искали да пожелаете на своите учители и колеги, с които заедно посрещате предизвикателствата на всекидневието?

На първо място искам да им благодаря за това, което са направили за мен, което са ми дали през всичките пет години докато се обучавах за неврохирург и искам да им пожелая да са живи и здрави, все така отдадени на професията, на мечтите си и на каузите си. Нека запазят човешкото в себе си и да продължават да учат млади колеги. От тях съм научил много не само в неврохирургията, но съм научил и безкрайно ценни житейски уроци, които и аз самият бих искал да предам на по-младите.

„Всяка медицинска услуга, независимо дали е платена, или по Каса, трябва да влезе в медицинското досие“. Това каза пред БНР Борис Костадинов, директор на Дирекция „Софтуерна интеграция“ в „Информационно обслужване“.

Той обясни, че в електронното досие има записи от началото на 2021 година, а лекарите са задължени да въвеждат информация там, но това невинаги се случва, въпреки, че е ясно разписано в нормативната уредба.

„Важно е да има информационни кампании и пациентите да изискват да се въвеждат техните записи“, каза Костадинов.

По повод съществуващата в момента разлика при базата данни в зависимост от това дали влизаме в досието през НЗОК, или през мобилното приложение, той обясни:.

„Това са различни системи, но не би трябвало да има различна информация, защото по закон лекарите са длъжни да подават информация и на двете места“.

В допълнение той уточни, че информация за прегледи може да се въвежда най-много до месец назад, а за изследвания и направления – по-малко – няколко дни, до седмица.

Костадинов отново призова всички, които посещават медицинско заведение, да бъдат активни и да настояват медиците да въвеждат записите им в информационните системи, независимо от източника на финансиране на прегледа или изследването.

Той посочи, че в момента текат активни дискусии между БЛС, МЗ и други заинтересовани страни относно възможностите за достъп на трети лица до здравното досие, като този процес трябва да бъде регулиран в съответствие с изискванията на GDPR.

„Чисто юридически трябва да се изчисти предоставянето на достъп на трети лица, които са упълномощени. Например, ако вашите родители биха искали да ви предоставят такъв, или в Спешна помощ“, допълни той.

Все още текат дискусии кой лекар до каква информация да има достъп, като в бъдеще и лекарите от Спешна помощ ще имат такъв.

Борис Костадинов припомни, че вече всеки гражданин има персонален план за здравни грижи – това е модулът „Дългосрочна грижа за здравето“, който е достъпен от началото на септември, в който всеки може да провери на какви прегледи и изследвания, платени от НЗОК, има право.

Секция „Личен картон“ също ще се разширява, като в нея ще бъде включвана постепенно информация за заболявания, алергии, назначени терапии и т.н., тези стъпки трябва да се реализират в близките 3 до 6 месеца, стана ясно още от думите на Борис Костадинов.