Всеки, който е бил в болница, трябва да получи епикризата си в деня, в който е изписан. Това обясни пред БНР д-р Мария Петрова, адвокат по медицинско право.

Тя коментира случая на фалшива хоспитализация в столичната Първа градска болница, който беше разкрит от Здравната каса след сигнал от пациент, забелязал, че в досието му е записана оперативна процедура, каквато не е правена.

Изготвянето на медицински документи с невярно съдържание се е случило по време на първия локдаун на пандемията – през април 2020 година. Университетската болница е наказана с възстановяване на сумата от 650 лева. Във фалшификацията на документи е участвал тогавашният началник на УНГ клиниката проф. Веселин Павлов, който преди няколко месеца е бил освободен от работа.

Четири дни в Първа градска болница и оперативно отстраняване на лезия на средното ухо в УНГ клиниката забелязва пациентът в електронното си здравно досие през юли тази година. Хоспитализацията е направена в условията на извънредна епидемична обстановка, когато болниците бяха претоварени от пациенти с Covid и бяха разрешени само спешните операции. Според документите изпращащ лекар е проф. Веселин Павлов, а приемащ – д-р Боряна Сеизова.

Директорът на болницата проф. Цветомир Димитров обясни пред БНР, че в лечебното заведение са реагирали  максимално бързо и адекватно.

„Освободих проф. Павлов след проверката. За реда на прием и лечение в клиниката отговаря завеждащият. Колежката, която също е участвала в приема, е наказана административно. Моето желание е да се освободя и от тази колежка. По този начин ще прекъснем тези нарушения.

Желая да се промени начинът на работа в клиниката. В момента има нов млад завеждащ, на който разчитаме. По принцип не бях доволен от работата на тази клиника“.

Той посочи, че се осъществява контрол.

„Имаме отдел, който работи в тази посока. Непрекъснато правим проверки. Стараем се да няма такива нарушения в нашата болница“.

Интересен казус и интересно непознаване на законите, посочи д-р Петрова.

„Някой, който съставя документ с невярно съдържание, за да може болницата след това да получи облага – т.е. парите от Здравната каса, е извършил документна измама. Това е тежко престъпление и прокуратурата трябва да се сезира“.

Тя посочи, че е изненадана и от факта, че дългогодишен директор на болница твърди, че  е наложил административно наказание на свой служител.

„Той не е административно наказващ орган“.

Големият проблем с т.нар. фиктивни хоспитализации се появява, ако човек не реагира и не провери какъв е здравния му статус.

„Давате ли си сметка колко хора имат здравни застраховки, ипотечни кредити и как им се отразява това, че някой е решил да източи Здравната каса за тяхна сметка?! Вписва се в здравното им досие. Те се водят боледували различни заболявания, което може да се отрази както пред банките, така и пред застрахователните компании. Това е огромен проблем!

Не да търсим отговорност, след като нещата са се случили, а да предприемем  достатъчно адекватни мерки, за да не допускаме подобни неща. Никой не си тръгва от лекар без амбулаторен лист и без да е подписал другото копие на амбилаторния си лист. Същото важи и за епикризата, за да избегнем такова източване на публичния ресурс. Здравната каса няма механизми да проверява дали това е реалния подпис“.

Има смисъл хората да подават такива сигнали, категорична е тя.

„НЗОК има право да прекратява договорите с конкретен изпълнител, когато констатира описана като извършена, но реално неизвършена дейност. Това може да се случи при второ нарушение. Така че, ако още веднъж за тези лекари се установи това, редно е в следващите две години да не могат да преглеждат здравно осигурени лица. Така те няма да са атрактивни за работодателите“.

Д-р Даниел Марков завършва медицина преди три години, а през 2022 г. се присъединява към екипа на Отделението по клинична патология на „Пълмед“ и започва специализация. Д-р Марков е също асистент и редовен докторант в Катедрата по обща и клинична патология към Медицински университет – Пловдив. Освен към обща и клинична патология, той има интерес и в областта на гинекологичната патология и невропатологията. Работи по проекти с насоченост дигитална патология и приложение на изкуствен интелект в обучението по патология. 

Д-р Марков, как взехте решение да се посветите на лекарската професия?

През ранните години на моето образование харесвах най-много математиката. Спечелил съм редица състезания в тази сфера. Обучението в този профил за малко не ме подтикна към програмирането още преди седми клас. В гимназията обаче вече бях убеден за развитието ми в най-хуманната професия – медицината. Пространственото мислене и прагматичността са основни способи и в сегашната ми работа.

Основен пример за чистосърдечност в ежедневната практика виждах от майка ми – професор по патология, и леля ми – доцент по неврология. Приемствеността и вникването в детайлите на медицинската област бяха внедрени в мен още от дете – всички хора трябва да уважават и ще получат същото, знанието е основна сила в развитието ни. Вярата в Бог е неразривна в добрата практика на професията.
Защо изборът Ви падна на клиничната патология – една специалност, която не е толкова предпочитана и популярна сред младите лекари?

Не бях ръководен от цялостната приемственост в семейството, а от начина на живот, практикувайки избраната специалност. Поради масовата комерсиализация и материален прочит на най-чистата професия, някои специалности остават неприоритетни. Надявам се в близко бъдеще това да бъде променено, защото в медицината никога няма пръв – всички са равни.

Много пъти съветвам студентите първо да опознаят много добре себе си, да открият силните си качества, да балансират добре работата и личния си живот, и чак след това да намерят идеалния вариант за бъдещата им специалност. Определен брой хора изпитват трудности в ежедневната си практика, пропускайки някои от тези ключови според мен моменти.

Кое е най-привлекателното в нея според Вас – онова тайнство, което остава непознато за другите, но за Вас самия носи особено чувство на удовлетворение?

Сред обществото ни все още витае схващането за наша основна аутопсионна и едва засегната диагностична дейност. Харесвам всеобхватността на специалността – аутопсионната практика помага за подобряването на медицинската дейност. Диагностичните способи са мултидисциплинарни и патологията не остава на заден план – клиничната дейност обхваща конкретната диагноза на биопсичния и оперативен материал, правилното стадиране на злокачествените процеси, типизиране и индивидуален подход, помощ към последващата терапия на всеки един пациент.

Научната сфера следва ежедневната клинична дейност, като я описва детайлно и способства за развитието на бъдещето. Заемайки основно място в диагнозата на болния, за мен специалността дава удовлетворение от свършеното, макар и скрито от прекия контакт с пациента. Мултифакторното развитие в тази специалност е най-голямото й богатство.

Вече имате преподавателски опит и като асистент в МУ – Пловдив. С какво Ви обогатява общуването със студентите?

Според вижданията ми за добър пример, всеки преподавател трябва да служи успешно на аудиторията си. Воденето на упражнения в университетските болници по света почти винаги съпътства клиничната практика – това е прекрасната възможност да предадем наученото и осмисленото от нас на тези след нас. Нашата работа няма да е достатъчно добра, ако не оставяме следа в аудиторията. Студентите винаги ни провокират с въпроси или с нова информация на различна тематика. Това кара преподавателите да бъдат винаги актуални с новостите в диагностиката и в науката. Още повече студенти проявяват интерес към участия в научни проекти и докладват резултати на научни конгреси и конференции. Работата с млади учени и колеги е увлекателна и вдъхновяваща. В нашата специалност диагностиката и науката вървят ръка за ръка. За студентите трябва да остане поне част от тълкуванията на преподавателя, както и новите хоризонти в написаното досега. За мен остава задоволството от добре свършената работа.
 
Кои теми и проблеми от областта на клиничната патология представляват най-голям интерес за Вас от гледна точка на бъдеща възможност за научни изследвания?

Ежедневната ни дейност се свързва с прецизната диагноза – крайъгълен камък в медицината, базирана на доказателствата. Ненаситността в познанието не може да бъде угасена, а само подпомагана от още и още случаи, опит, знание. В патологията всеки труден или рядък случай провокира интереса на лекаря и го превръща в изследовател. Непрестанното четене и прилагането на съвременни методи за диагностика дава възможност да бъдем максимално полезни на пациентите. Особено ясно това се налага при поставяне на онкологични диагнози в условията на персонализирана диагноза и последваща таргетна терапия. Овладяването на различните методи на диагностика в патологията – хисто- и имунохистохимичните изследвания, както и правилното отчитане и анализиране на резултатите е пътят към прецизната окончателна диагноза на пациентите.
 
Кои са най-добрите Ви учители в специалността, включително и в болница „Пълмед“, където сега специализирате?

През образователния си процес досега съм срещал изключителни учители. В специализацията ми съм ръководен от проф. д-р Порязова-Маркова, д.м. и от д-р Начев, на които съм дълбоко признателен за предаването на опита си и детайлите, съветите, за които не пише в книги. Работя в прекрасен колектив в УМБАЛ “Пълмед” и без всеки един от тях процесът не би имал такъв завършен и прецизен вид.
 
Споделете накратко как обичате да прекарвате свободното си време, имате ли хоби? Кои занимания Ви отморяват, как си почивате най-добре?

Повечето дни започват с тренировка в близката спортна зала, вечер е време разходка, за семейство и приятели. Физическата активност е от голямо значение за мен – в почивни дни обичам преходи в планина, природата е източник на енергия. Специалността ми дава възможност за пълноценно общуване с близките, за гъвкавост в ежедневието и екскурзии в чужбина.
 
Тази година спечелихте наградата на РК на Българския лекарски съюз – Пловдив за млади лекари „Ти си нашето бъдеще“. Как приемате това отличие?

Благодарен съм за избора, приемам това отличие като признание за усърдието и всеотдайността ми към професията. Ако не показваме на новозавършилите колеги добър пример, те ще следват и някои по-лесни и порочни практики. Нека медицината не бъде тълкувана като поприще за материален успех и превъзходство, а като всестранно и непрекъснато познание и сила. Аз вярвам, че всеки специалист има бъдеще в България, стига да се работи в правилна насока. Образованието тук е пълноценно както в теоретичен, така и в практичен план. Нека наистина всеки завършващ открие силните си страни и следва умело девиза на нашия университет – “Посветени на хуманността”.
 
Коя Ваша мечта бихте искали да видите сбъдната в близко бъдеще?

В краткосрочен план следва да приключа специализацията си в болницата и да защитя успешно дисертационния си труд. Всеки ден се надявам околните да стават все по-добронамерени, единни и щастливи. Откривайки чистотата на общуване, спокойствието и удовлетворението, човешката душа намира същината си.
 

Циркулацията на вируси в есенно-зимния сезон се повишава и превенцията на тези инфекции става особено важна, за да съхраним доброто си здраве и работоспособност.

Обичайно след първия учебен ден започват риновирусните инфекции, част от т.нар. обикновена настинка, която е едното „лице“ на острите респираторни инфекции през есенно-зимния сезон, пояснява д-р София Ангелова, специалист по белодробни болести.

„Те обикновено протичат с драскане в гърлото, обилна хрема, последваща кашлица. Второто лице на респираторните инфекции обаче е грипът, той е изключително важен  – да може да се отличи от останалите респираторни инфекции, защото за грипния вирус лечение има. Той обикновено се проявява от ноември, пикът му е в края на декември – началото на януари.“

При грипа началото е остро, с висока температура, напомня специалистът. Дори през деня да си бил здрав, болката по мускулите и ставите, вкл. болка по очните мускули, е много характерен белег за начало на грип. Главоболието и силно изразената отпадналост са други симптоми на бързо развиващия се грип.

Д-р Ангелова съветва да се направи тест, който да разграничи грипа от коронавирусите, открити през 60-те години на миналия век и протичащи като останалите респираторни вируси – с драскане в гърлото, хрема и последваща кашлица, която може да трае и до 3 седмици и отзвучава спонтанно.

„Антибиотиците не лекуват вирусите! Не само че не ги лекуват, те водят до по-продължително боледуване от една вирусна инфекция, защото за да излезем здрави от една вирусна инфекция, трябва да имаме силен имунитет, а е доказано, че антибиотиците първо убиват нашите приятели – пробиотичните бактерии, които балансират имунната система, те потискат имунната система и пречат на организма да се справи сам с вирусната инфекция. Антибиотик може да се вземе само при вторична бактериална инфекция, развита в хода на вирусна. Но за това има белези.“

Рискови групи в настоящия сезон са малките деца и възрастните хора.

Много важно е да имаме добър имунитет чрез балансирано хранене, пълноценен сън и движение, коментира д-р София Ангелова.

Времето на острите респираторни инфекции не е подходящо за диети, предупреждава тя.

Проветряването на домовете извън час пик също е важен елемент за предпазване от вирусите, защото те не обичат чистия въздух, изтъква д-р Ангелова.

Не на последно място тя споделя опит от практиката си колко е важно позитивното мислене, защото позитивно настроените хора или боледуват по-рядко, или преминават през характерните за сезона инфекции по-леко.