петък, юли 3, 2026
дом блог страница 195

Къде е разковничето на проблема с репродуктивното здраве?

Започна Европейската седмицата на фертилността, която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби.

Повече по темата разказа  в предаването „Ритъмът на столицата“ Радина Велчева – основател на фондация „Искам бебе“. Статистиката сочи, че 25 милиона европейски граждани страдат от репродуктивни проблеми, за страната ни тези двойки са над 145 хиляди.

По думите на Велчева, България следва европейските тенденции, тъй като тези проблеми засягат всяка шеста двойка в репродуктивна възраст (20-45 г.).

„Ако преди 20 години говорехме за епидемия от безплодие, в момента говорим за пандемия. Ние не спираме да правим какво ли не, борейки се с този проблем и да се питаме защо всяка шеста двойка в репродуктивна възраст има проблем и не може да роди желаното дете. Това наистина е много стресиращо, но в същото време съм обнадеждена в много отношения „, отбеляза тя и допълни, че последните открития на  фондация „Искам бебе“ са очертали нов път за борба с липсата на фертилност.

Стресът, замърсената храна, въздух и вода сред предпоставките за този тип проблеми, посочи Радина Велчева.

Късната бременност при жени над 35 години също носи своите рискове.

„В последните години натам са насочени усилията ни. Съвместно с Министерството на младежта и спорта и със съдействието на Столичната община, работим много с млади хора. Основното, което правим, е да се срещаме с хора с репродуктивни проблеми, които наистина са минали по много тежък път, за да ни доверят истина за собствената си болка, за да търсим заедно същността на този проблем.“

Като основа на проблема Велчева изтъкна, че у повечето млади хора липсва информираност за правилна грижа към репродуктивното здраве.

„Това са хора, които не знаят какво трябва да направят, за да проверят дали в момента са в добро репродуктивно здраве“, разкри тя и подчерта, че  в обществото съществуват и определени стигми, които имат негативно влияние върху двойките. Примери може да чуете в разговора.

Добре платена работа, изграждане на кариера, „има време, ще изчакаме“ – си мислят двойки на възраст 25-28 години, без да подозират, че всъщност може да нямат никакво време, обясни експертът. Според нея тук е важна и ролята на родителите, защото понякога спънката идва от самото семейство.

По отношение на етичното донорство на гамети, на репродуктивни клетки, ние сме на абсолютно европейско ниво, защото освен чистата процедура по донорство, обръщаме  изключително внимание на емоционалния и етичния момент в случването на донорството, подчерта Радина Велчева.

Каква е ролята на психичното здраве при лечение на безплодието и още важни аспекти по темата, чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.

Над 1200 българи са обжалвали намалена под 50% инвалидност, определена от ТЕЛК

Над 1200 българи с различни заболявания са обжалвали намалена под 50 процента инвалидност, която им е била определена от ТЕЛК след въвеждане на новата организация на освидетелстване през юни тази година. Жалбите са изпратени до Националната експертна лекарска комисия от хора, губещи право на документ от ТЕЛК, показва справка за периода 21 юни – 15 октомври, изискана от БНР.

За четири месеца след въвеждане на новия начин на работа в ТЕЛК с освидетелстване по документи, общо 3016 души са обжалвали оценените им проценти намалена работоспособност пред НЕЛК.

Преди няколко дни ви разказахме за бебе от Русе, с разпределени към София документи и значително намалени проценти при една и съща информация в новоиздадена епикриза.

Заместник-председателят на Националния съвет за хората с увреждания Веска Събева съобщи за сигнали, че се намалява инвалидност на хора от София с документи, изпратени към други населени места.

„От 80 процента млад човек с епилепсия пада на 0. Той е категорично оздравял. Нищо че той е с лечение, че той си има документацията за това“, посочи един от примерите тя.

Междувременно от здравното министерство отчетоха, че през октомври ТЕЛК комисиите са издали предсрочно над 4000 решения и за всяко от тях ще получат финансов стимул от 100 лева, вместо досегашните 60 лева.

Оттам очакват това да мотивира лекарите в комисиите да вършат работата си качествено и в по-кратки срокове, и да се подобри достъпа на хората с увреждания до медицинска експертиза.

Д-р Васил Калев: Прееклампсията – сериозен риск за майката и детето, който често остава неразпознат

Прееклампсията, едно от най-значимите предизвикателства по време на бременността, което изисква повишено внимание и грижа както за бъдещите майки, така и за техните бебета. Защо това състояние е толкова опасно и кои са рисковите фактори, важните аспекти на ранната диагностика и съвременните подходи за превенция на това състояние, ще ви помогнем да разберете с експертната помощ на д-р Васил Калев – акушер-гинеколог и специалист по майчино-фетална медицина в Медицински център „Д-р Щерев“.

Какво е прееклампсията?

Прееклампсията е сериозно и животозастрашаващо усложнение на бременността, което засяга както здравето на бъдещата майка, така и на нейното дете. Състоянието се развива през втората половина на бременността и засяга различни органи на бременната жена, като води до повишено артериално налягане, загуба на белтък в урината и наличие на отоци. Прееклампсията може да засегне от 2 до 8 на сто от всички случаи на бременност, като честотата варира според демографските фактори на различните популации. Пример е по-високата честота при жени от афроамерикански произход, които са изложени на два до три пъти по-висок риск да развият това състояние в сравнение с жените от европеидната раса.

В 30{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от случаите прееклампсията води до преждевременно раждане преди 37 гестационна седмица, което е причина и за сериозни здравословни усложнения при новородените. Около две трети от случаите се проявяват след 37 гестационна седмица, което обаче не намалява значително рисковете за майката и бебето. Прееклампсията остава една от водещите причини за майчина и перинатална заболеваемост и смъртност, като над 50 000 жени умират всяка година от усложнения, свързани с това състояние.

Какви са рисковете от прееклампсия?

Усложненията от прееклампсия включват еклампсия (гърчове и кома), инсулти, мозъчен оток, ДИК синдром (дисеминирана интравазална коагулопатия) и HELLP синдром. Освен за майката, прееклампсията представлява сериозна заплаха и за плода, като намалява притока на кръв към плацентата, което води до затруднено развитие, намалено снабдяване с кислород и повишен риск от вътреутробна смърт. Бебетата, родени преждевременно вследствие на прееклампсия, са изложени на многобройни рискове, свързани с недоносеността – мозъчни кръвоизливи, неонатални гърчове, затруднено дишане и продължителна  хоспитализация.

Съвременни подходи за превенция

“През последните години съвременното акушерство постигна значителен напредък в превенцията на прееклампсията. Възможно е да се направи скрининг още в първия триместър на бременността, а при жени с висок риск, да се приложат превантивни мерки, които значително намаляват риска от развитие на прееклампсия преди 34 гестационна седмица. Въпреки това, този скрининг все още не е широко достъпен в България – малко медицински центрове го предлагат, а липсата на финансиране от Националната здравноосигурителна каса създава финансови бариери за много бременни” – споделя д-р Васил Калев, акушер-гинеколог и специалист по майчино-фетална медицина.

Защо е важно информираността за прееклампсия?

Исторически, прееклампсията е била разглеждана като „битка“ между плацентата и тялото на майката, без ясна представа за причините зад състоянието. Тя е “битка” и между акушера и плацентата. “Днес обаче разполагаме със съвременни изследвания, които позволяват ранна оценка на риска и навременна профилактика. В последните години на XX в. много неща започнаха да се изясняват, докато се стигне до съвременното акушерство, където все още не можем да лекуваме това състояние, но можем да направим много рано оценка на индивидуалния риск на бременната за  прееклампсия и да бъдат взети мерки за профилактика и превенция . За съжаление, в България тази информация все още не достига до всички, които се нуждаят от нея, поради недостатъчната информираност на обществото и липсата  на институционална подкрепа”, посочва д-р Калев.
За да се намали майчината и перинатална смъртност, е от изключителна важност да се инвестира в повишаване на информираността и достъпността на скрининга за прееклампсия в цялата страна.”, изтъква той.

Ако темата за прееклампсията ви вълнува и искате да научите повече за превенцията, диагностицирането и управлението на това състояние, ви каним да се присъедините към конференцията „Родени твърде рано“. В рамките на събитието д-р Васил Калев ще проведе лекция, в която ще разкаже повече за съвременните практики и ще сподели ценни насоки,основани на своя професионален опит.
На форума ще бъдат обсъдени и други теми, свързани с ранната диагностика и проследяването на състояния, които могат да засегнат бременността, с раждането и развитието на новородените, с фокус върху преждевременното раждане.

Конференцията “Родени твърде рано: медицински и социални аспекти от развитието на недоносените деца” ще се проведе за четвърти пореден път на 16 и 17 ноември 2024 г. в Inter Expo Center – София с възможност за участие и онлайн, и ще събере на едно място известни специалисти от страната и чужбина,професионалисти, експерти и родители. По време на събитието те могат да обменят ценни знания, информация и опит, Конференцията се организира за четвърти пореден път през месец ноември и по случай Световния ден на недоносените деца – 17 ноември, от Фондация “Нашите недоносени деца”. Създадена от 3 майки на недоносени деца, Фондацията е единствената неправителствена организация в България, която работи вече над 12 години в подкрепа на най-малките герои и техните семейства.

Следродилната депресия е с добра прогноза и повлияване, стига да се потърси навременна помощ

Какво представлява следродилната депресия и как се различава от нормалния стрес и тревожност, които много нови майки изпитват?

 

„Раждането се нарежда сред най-стресиращите събития в живота на жената. Успоредно с радостта, която често се предполага, че трябва да възцари с появата на бебето, у майките, преди и след раждането, често има много интензивни тревоги. Те са свързани с грижите за новороденото, както и с противоречиви емоции, които закономерно се появяват в този момент.

Често това контрастира с идеализираните представи, че когато бебето се появи и майката го прегърне, моментално ще бъде обзета от радост и блаженство. Всъщност само част от жените се чувстват по този начин и това е напълно нормално. При не малко родилки първоначално има умора, разсеяност, емоционални изблици на плач, объркване или вина във връзка с майчината роля. Това състояние е известно като следродилна тъга и е свързано както с хормоналните промени в организма, физическото изтощение, вълнение и стрес, така и с психоемоционалното приемане на създаването на нов живот. То обичайно се проявява в първите две седмици след раждането на бебето. Когато повече от две седмици тревогите, страховете не се уталожват и майката изпитва невъзможност да се наслади на новата роля, това е сигнал, че нещо не е наред.“

Това посочва Здравка Анина, клиничен психолог в болница „Лозенец“.

Здравка Анина е клиничен психолог с над 10 г. професионален опит. Към момента е в процес на обучение в системния подход към Институт по фамилна терапия – България. Има дългогодишен опит в работа с хора пострадали от насилие и с пациенти с различни видове зависимости. Била е инструктор и ментор в проекти за превенция на рисковото поведение в училища. Участвала е в процеса по деинституционализация на лица с интелектуални затруднения и е била част от мултидисциплинарен екип, работещ с малцинствени групи. От 2023 г. е част от екипа на Центъра за психологична помощ към УМБАЛ „Лозенец“.

„Жените могат да изпитат страдание, страхове и тревога, които да започнат още по време на бременността, непосредствено след раждането, или дори шест и повече месеца, след като бебето се е родило.

Следродилната депресия представлява само един от аспектите на разстройства на настроението, които могат да настъпят преди и след раждането на дете. Много често жените, които страдат от депресия имат признаци още докато са бременни, а в последствие състоянието се задълбочава. Освен драстичния хормонален дисбаланс и невроендокринологични аспекти, когато говорим за бременност и раждане, e важно да обърнем внимание и на психологичните аспекти през този период. Това е момент на голяма промяна и изисква продължителен период на адаптация. Метафорично казано, има няколко „сцени“, на които се развива това действие – вътрешно психичната реалност на майката към настоящия момент, нейният индивидуален личностен контекст и социалният контекст.

По време на бременността у жената, а и при всички членове на семейството, възникват много интензивни вътрешно-психологични процеси, безброй въпроси, тревоги, мечти, мисли, желания и най-вече фантазии за бебето и за самата нея, като майка на това бебе. Те често остават неизговорени и достъпът до тях е затруднен. Към всичко това трябва да добавим и самото раждане, болничният престой и преживяванията на майката, които също са строго индивидуални и зависят от множество компоненти. Друго важно контекстът на индивидуалната история на всяка майка, нейните личностни характеристики, преживяванията й до момента, начините по които се е справяла, как е изградила връзките в живота си. Трябва да се има предвид, че прототипът на свързване в живота са връзките с родителите и в този смисъл личната история има фундаментална роля, т.е. една уникална вселена, неповторима при всеки един от нас.

 

Следващото е социалният контекст. Описано по този начин можем да си представим причините за многобройните смущения в настроението на една майка – по време на бременността и след раждането. Всъщност, става въпрос за голяма промяна и много родители могат да се окажат емоционално неподготвени, на фона на една добра организация за посрещане на бебето. С появата на детето семейната двойка се изправя пред задачата да открие ново равновесие.“

 

Кои са основните симптоми на следродилната депресия и как една майка може да разпознае, че може би страда от нея?

Сигналите, че нещо не е наред са индивидуални. Необходимо е себенаблюдение и рефлексия над собствените чувства и поведение от страна на майките. От друга страна е важно близките, медицинският персонал, както и всички в непосредствена близост, да бъдат бдителни за чувствата, мислите, тревогитеи поведението на майките със съзнание за сложността на периода. Признаците на депресия могат да се изразяват в емоционални реакции като потиснато настроение или чувство на тъга, тревога, засилена чувствителност, паника, срам, вина, чувство за несправяне, безнадеждност, самота, отегчение, нервност, неудовлетвореност, гняв, раздразнителност, плач и други.Възможно е да се забележат някои промени в поведението – като избягване на близки и приятели, загуба на интерес към дейности, които доставят удоволствие или липса на интерес към детето, както и някои физически признаци като недоспиване и умора, промяна в храненето, или прекомерен сън. Може да се забележаттрудности в напасването на майката с бебето, постоянни съмнения в майчинския капацитет, понякога мисли за нараняване на детето или себе си. Най-общо казано, ако майката продължава да не може да усети и позитивни емоции от новата си роля, трябва да се потърси помощ.

 

Какви са основните причини за възникването на следродилна депресия? Съществуват ли рискови фактори, които увеличават вероятността от появата й?

Причините са комплексни.  Много фактори се смятат за рискови. Най-често посочвани в различни изследвания са предхождащи травматични събития или депресивни  епизоди по време на бременността и преди това, нисък социално-икономически статус, влошени взаимоотношения с партньора, самотен родител, малтретиране и насилие, междуличностни конфликти и т.н.

Трябва да имаме предвид, че след раждането се активират затихнали вътрешни конфликти, актуализират се проблеми със собствените родители и това е неочаквано за майките.

Промяната в обичайния стереотип, изтощението, липсата на време за почивка и за себе си, са съществени рискови фактори за развитие на разстройства в настроението.

Какъв е ефектът на следродилната депресия върху връзката между майката и бебето, както и върху цялото семейство?

Следродилната депресия повлиява положителните аспекти на преживяването и пълноценната роля на жената и майката. Майката не може да се насладина общуването със своето дете, защото не се чувства добре. В повечето случаи тя се измъчва от страхове, обвинения към себе си и тревоги, които я изтощават. Най – общо казано, майката е залята от негативни преживявания. Те често остават скрити от близките от страх да не бъде обвинена или неразбрана, а това създава голяма дистанция, усещане за самота и неадекватност. Тези мисли са в разрез с общоприетите митове за “най-.хубавия период” от живота и жената изпитва силна критика към себе си, заради чувствата си. Следродилната депресия отнема от енергията на майката и не позволява тя да бъде спокойнаи креативна, докато отговаря на потребностите на бебето си. От друга страна бебето също изпитва много интензивни преживявания, на които възрастният трябва да придаде смисъл, както и потребности, които да задоволи. Бебето се нуждае от социален контакт,а дистанцията или емоционално неефективната комуникация се преживява като страдание и има своите последици.

Съвременни образни изследвания показват, че структури от мозъка остават недоразвити при деца, които са преживели афективен дефицит и липсата му може да доведе до депресия и при бебето. Тя има различни отражения в бъдеще, тук визирам и способността да създава пълноценни връзки. Депресивитетът на майката често се презентира през проблеми в храненето при бебето. Депресията разрушава доверието и чувството за сигурност на детето, и отношенията в семейството изобщо. Тя влошава и взаимоотношенията с партньора, като много често депресията на майката е съпроводена и с депресия при бащата.

Бащината депресия почти винаги остава неидентифицирана, но специфичното при нея е, че по-често се проявява през периода от третия до шестия месец след раждането на бебето. Става въпрос за поведенчески прояви, като например таткото прекарва с детето възможно най-малко време или изобщо избягва общуване снего,дразни се при всеки повод и провокира скандали,злоупотребява с алкохол, кара невнимателно, изневерява, затваря се в себе си, отказва се от предишните си увлечения, постоянно е изморен, чувства се физически слаб и др.“

 

Има ли начини за превенция на следродилната депресия и какви препоръки бихте дали на бъдещите майки и техните близки?

Най-важно е да се опитваме да си даваме сметка за сложността на периода и да бъдем подкрепящи към майките. Идеализациите и митовете, които битуват в обществото, относно родителството, в комбинация със страховете и тревогата на майката, засилват чувството на вина, и я подтикват да крие и да не споделя. Превенцията включва отваряне на пространство за изслушване на опасенията, разговор за трудностите, през които са преминали и други жени и нормализиране на нереалистичния идеализиран образ, който често се тиражира в социалните мрежи и създава илюзорна представа. Физическата подкрепа като задоволяване на потребността от сън, храна, време за почивка, време за двойката, време за себе си, също е изключително важна.

За да инвестира емоционално в бебето си, една майка трябва да е спокойна и да разчита на помощ, когато има нужда. Когато има тревоги и съмнения, тя ще има нужда да чуе, че има на кого да разчита, ще изпита облекчение да чуе, че може да се чувства зле, и че не е виновна за тези емоции. Коментари от  рода на “стискай зъби”, “ще отмине”, “какво ти липсва”, “стягай се”, “бъди силна”, “едно време как са се справяли” и т.н. само засилват чувството за вина и самокритиката и задълбочават състоянието и могат да доведат до крайности.

Всяка майка трябва да знае, че има право и задължение да се погрижи за себе си като потърси професионална помощ. Спокойната и уверена майка е достатъчно добра майка за своето дете, защото ще има любопитството, търпението, спокойствието да си представи какво изпитва в този момент бебето и от какво има нужда. В тази връзка всяка майка има различни потребности, има нужда от различен вид грижа за себе си, за да се почувства спокойна и уверена, съответно процесът е уникален и индивидуален. Тук много важно място заема професионалната помощ, където се изследват индивидуалните потребности, търсят се причините и да се откриват начините за справяне.“

Каква е ролята на партньора и семейството в подкрепата на жена, която страда от следродилна депресия?

Ролята на партньора, на подкрепящата среда в семейството и бих добавила, на медицинския персонал за майката, докато е хоспитализирана за раждането, е огромна. Предпочитам да говоря за тази роля през едно понятие въведено от един много влиятелен педиатър и психоаналитик д-р Доналд Уиникът, а именно – ,,холдинг,, или казано иначе – една „удържаща“, подкрепяща функция на партньора, която дава достатъчна сигурност на майката, за да е в състояние да понесе тревогата и загрижеността за бебето. Има се предвид емоционалната подкрепа. По силата на това партньорът е много важен, защото именно той може успокои майката и да й вдъхне увереност. Тази роля, разбира се, може да бъде изпълнявана и от друг значим човек.

Важна е и физическа подкрепа, от която се нуждае майката, за да може да се погрижи за себе си и бебето си. Вниманието към нея самата и чувствата, които преживява са много важни. Често бебето остава в центъра, а страданието на майката в периферията.“

Какви са методите за лечение на следродилната депресия и каква е тяхната ефективност?

Следродилната депресия е с добра прогноза и повлияване, стига да се потърси навременна  помощ. Болестта не е престъпление и може да засегне жени от различни етноси, социални класи и религии, никой не е застрахован. Лечението включва психотерапия, медикаментозна терапия или и двете. Пътят, който трябва да се извърви до започване на процес на лечение, е дълъги за съжаление често се стига до задънена улица.

Стигмата трайно пречи за по-добрата грижа за психичното здраве в България и е сериозна пречка за търсене на помощ, независимо от проблема. Макар за следродилна депресия често да се споменава, сякаш все още битува идеята, че това „не може да се случи на мен“ и когато майките се изправят пред заплахата на множество неочаквани негативни мисли и преживявания, те са в шок, чувстват се много самотно, виновно, неадекватно и трудно намират сили да се свържат със специалист. Много често да се търси помощ се асоциира със слабост, несправяне и повод за срам. Голяма част от майките са погълнати изцяло от грижата за децата си и да се отделят от тях, макар и за час, и да потърсят помощ, е непосилно. Тук е ролята на близките, които могат забележат промяната в поведението или страданието и да подпомогнат майката, като нормализират и валидират чувствата й, а също й помогнат да се възпротиви на “вътрешния си критик”.

Много често първите признаци се появяват още през бременността и обичайно проследяващият лекар е този, който вече има наблюдения над своята пациентка и може да забележи сигналите на дискомфорт. 

„В УМБАЛ “Лозенец” работим съвместно с колегите от Клиниката по акушерство и гинекология и успяваме да установим контакт с пациентките, още когато постъпват за проследяване и раждане. Основната ни цел е, в човешки разговор, да създадем пространство за изговаряне на трудни мисли и чувства. Също така организираме групи за бъдещи родители и родители на деца до 6 месеца, които се провеждат онлайн и на живо. Идеята е родителите да имат пространство да обсъждат вълнуващи ги теми и въпроси. Когато хората споделят в група разбират, че имат сходни преживявания и  намират подкрепа, посочва още Здравка Анина, клиничен психолог в болница „Лозенец“.

Напредването на възрастта, наследствеността и бялата раса са рисковите фактори за изменения на простатата

Традиционно през месец ноември се обръща внимание на мъжкото здраве. Целта е превенция и ранно откриване на рака на простатната жлеза.

В този месец лекарите напомнят за профилактичните прегледи и това, колко важни са те за мъжете над 50 години.

„Структурните изменения на простатната жлеза при мъжете обикновено започват към 50 – та година, като при пациенти с наследственост, това става малко по-рано – към 45 годишна възраст, посочи за „Хоризонт“ проф. Маринчо Георгиев, началник на Клиниката по урология в Александровска болница.

Науката все още мълчи за причините, които предизвикват структурните промени, но истината е, че рисковите фактори, както за доброкачественото разрастване на простатата, както се наричаше преди – аденом, и за злокачественото – рака, възрастта е най-големият рисков фактор. Така че, с напредване на възрастта рисковете се увеличават. А когато и в семейството, бащата е бил с такова заболяване, рискът нараства до 4 ти пъти, другият рисков фактор е бялата раса, каквато сме ние, поясни още проф. Георгиев.

„При уголемяване на простата или при карцином на простата симптомите са –  ставането нощем – то може да е по 3 – 4 пъти, мъжете на другия ден са нетрудоспособни, дори има проучване, което показва, че при тези пациенти зачестява травматизмът. Като катастрофи, падане от колело, падане по стълби. Това ставане нощем не е безобиден симптом.

Другият симптом е остатъчната урнина. След уриниране те отиват отново, което е важно, защото тази остатъчна урина може да увреди бъбреците и това да доведе до необратима бъбречна недостатъчност. Това са основните и най-важни симптоми, каза още проф. Марично Георгиев.

Проф. Маринчо Георгиев – началник на Клиниката по урология в УМБАЛ Александровска

По думите му съвременните начини на диагностика на простатните заболявания включват мощни ехографи с висока резолюция, прави се ехография на простатната жлеза, като се измерва обема, обема на пикочния мехур и остатъчната урина в него, изследва се и туморният маркер, което е кръвно изследане, и то се прави веднъж годишно.

Защото може да няма симптоми, а туморният маркер да е повишен поради рак на простата, или заради доброкачествена простатна хиперплазия, като в тези случаи се прави и ЯМР за по-прецизна диагностика, допълни урологът.

Нашите усилия са насочени към ранното откриване на заболяването. При рак на простата в ранен стадий – първи и втори, опелативното лечение може да доведе до пълно излекуване.

Пълно излекуване означава да бъде отстранен радикално туморът, заедно с простата, така че, никога повече да не се върне. Това става с роботизирана операция чрез 5 дупки, това е безкръвна операция, която е щадяща за пациента. Но тази операция трябва да се направи в Център, който има голям опит с този вид операции, подчерта специалистът.

Профилактичните прегледи за мъже с наследствен фактор за заболявания на простата:

– изследване на туморен маркер след 45- та година

– ехография на простата

– анамнеза за симптомите на уриниране

Профилактичните прегледи за мъже без наследствен фактор за заболявания на простата:

– изследване на туморен маркер от 50 -та година

– ако туморният маркер е в норма, се прави веднъж годишно

– ако туморният маркер е на горна граница – прегледите са на 6 месеца

Едва 11% от хората с депресия у нас търсят медицинска помощ

Един на всеки четирима или на всеки петима души ще преживее депресия в някакъв етап от живота си. Рискът за общата популация е средно 15{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}. Това показват данните на НЦОЗА, предоставени по повод старта на националната кампания „Напусни депресията“.

Около една четвърт от пациентите с депресия правят опит за самоубийство, а 15{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от тези опити завършват със смърт. Само 11{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от хората с депресия в България търсят медицинска помощ, като до психиатър стигат едва 5,6{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}.

„Депресията е повече от лошо настроение или тъга. Тя е психично разстройство, което може да засегне всички аспекти на човешкия живот. Депресията е медицинско състояние, което изисква специализирана помощ, а не е просто проява на слабост, както често я определят и пациентите, и близките им“, отбелязва психиатърът проф. Вихра Миланова.

Тя е категорична, че първата стъпка, която трябва да направят хората с депресия, е да признаят, че имат нужда от помощ. „Не сте сами. Милиони хора по света търсят помощ и се справят с депресията“, посочва проф. Миланова. Следва намесата на професионалист – психиатър или психолог, който ще определи как пациентът да преодолее депресията. В някои случаи се назначава медикаментозно лечение.

Съветът на проф. Миланова е да има повече занимания с физическа активност. „Доказано е, че тя освобождава ендорфини, които помагат за доброто настроение. Разходка в парка и йога практика могат да бъдат чудесни начални стъпки“, казва тя. По думите й е много важно също човек да може да поставя граници и да се научи да казва „не“, когато е необходимо, както и да намира време за себе си, в което да се отпусне и да извършва дейности, носещи радост и удовлетворение.

Кампанията „Напусни депресията“, организирана от лаборатория „Рамус“, стартира на 1 ноември и ще продължи три месеца. Целта е да се акцентира върху сериозността на проблема, необходимостта от вземането на навременни и адекватни мерки като изследвания и помощ от специалист и превъзмогването на депресията чрез изкуство, спорт и балансирано хранене.

Д-р Брънзалов: Недопустимо е да има намаляване на цените на клиничните пътеки

Продължава тенденцията за ежегодно увеличаване на средствата за лекарства в бюджета на НЗОК, казва новият председател на БЛС

овият председател на БЛС д-р Николай Брънзалов пред Zdrave.net

Д-р Брънзалов, Надзорният съвет прие отчета на НЗОК до 30 септември 2024 г. и прогнозата за изпълнението на бюджета до 31 декември. Какво показва Вашият анализ на данните?

На първо място в НРД е записано, че БЛС и НЗОК трябва да започнат разговори в рамките на месец септември. Тогава, когато експертите на НЗОК имат данни и прогнози какво ще се случи до края на финансовата година – какъв излишък се очаква в едни пера и ще има ли недостиг в други. Неслучайно е записано, че тогава заедно обсъждаме какво да правим. Сега е доста късно да се прави такъв анализ, защото реално остава само един месец до края на финансовата година. Независимо от навика на Касата да твърди, че се включва и месец декември, финансовата година на НЗОК приключва на 30 ноември. Дейностите за месец декември се заплащат с бюджета за следващата година. Т.е. каквито и мерки да бъдат предприети, те ще имат влияние само за един месец. Всякакви срещи по тази тема, реално да закъснели вече.

Заради недостига на средства за болниците за месец ноември от Касата съобщиха, че ще инициират разговор с БЛС за изпълнението на чл.371 от НРД за намаляване на цените на клиничните пътеки. Каква е позицията на Лекарския съюз по темата? Как предлагате да се компенсира този недостиг?

Абсолютно невъзможно е да се говори за намаляване на цените със задна дата. БЛС е договорил планирани за 2024 г. цени и обеми дейност. След решението на Конституционния съд, с което ограниченията за болнично лечение бяха обявени за противоконституционни, тези обеми вече не са договорените между Лекарският съюз и Касата. Представете си обаче, че сте управител на лечебно заведение и сте успял да се вместите в предварително заложените лимити. По каква причина трябва да бъдат намалени цените на пътеките, по които работите? Ако пък лечебното заведение е търсено и съответно въпросните лимити са надвишени, как да обясните, че цените, по които работите се намаляват в резултат на това, че сте работили добре? Съгласете се, че това е неправилно. Намаляване на цени за 20-тина дни няма да доведе до нищо друго освен до напрежение.

Каквато и да е причината за преразхода можем като колегите от индустрията за лекарства да кажем, че явно това са потребностите от болнична медицински помощ  на населението. Тук е моментът да отбележим, че твърдението че няма преразход при лекарствата, е придружено с предложение за увеличение на бюджета за онколекарства с над 20{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, което за нас буди недоумение. Или има надвишаване, което е скрито и не го виждаме, или някой се опитва да покрие бъдещи разходи при лекарствата.

Откъде, според Вас, идва преразхода на парите за болниците?  

Според изпратената ни от НЗОК информация  преразходът за БМП към 30 септември възлиза на 262 млн. лв.  и на тази база се очаква надвишение към 31 декември в размер на 306 млн. лв. Преразходът е формиран най-вече от дейности, за които преди болниците получаваха твърд бюджет и в по-малка степен от дейности, които с НРД бяха освободени от лимит, като например пет скенер.

Има ли други проблеми в отчета на Касата до 30 септември, които трябва да бъдат отбелязани и за които трябва да се вземат конкретни мерки?  

От отчета за деветмесечието, предоставен ни от НЗОК е видно, че към 31.09.2024 г. има  неизпълнение (недостигане на бюджета за деветмесечието) в извънболнична медицинска помощ: За ПИМП около 6 млн. лв., за СИМП  също около 6 млн. лв. и за МДД  – 13,7 млн. лв. Наличието на ограничение при използването на извънболничната помощ довежда до формиране на икономии в МДД, ПИМП и СИМП, което води до натоварване на болничната система. Всяка година повтаряме едно и също и всяка година Касата има един и същи рефлекс, налагайки регулативни стандарти. Налагането им е реално слагане на лимити за извънболничната помощ. Ако решението на КС касае цялата система, трябва да отпаднат и неразумните регулативни стандарти, тъй като невъзможността да се изследват и консултират от специалисти българските пациенти в извънболнична помощ води до факта, че те използват услугите на болничната помощ за тези цели.

Предстоят преговорите на БЛС с НЗОК и за Анекса на НРД 2023-2025? Какви ще бъдат приоритетите на Лекарския съюз там?

Нека видим както ще бъде предложението за бюджет. Надявам се да се запазят политиките в посока улесняване на достъпа на българските граждани до извънболнична и еднодневна болнична медицинска помощ. Това е ключът към намаляване на хоспитализациите. Изключително притеснително обаче е, че на фона на преразхода в болнична помощ, се формира някаква процедура, която да отвори широко вратите за биомаркерна  диагностика за сметка на клиничните пътеки. Това ще доведе до още по-тежък преразход за следващата година за болнична помощ и ние сме твърдо против. Ако Касата е решила, че трябва да заплаща тези изследвания, тя трябва да го направи за сметка на дела на лекарствата в бюджета и то при строго определени критерии, с постепенно въвеждане на отделните биомаркери, така както е в почти всички европейски държави. Там никъде не се плащат всички накуп, плащат се част от тях, поетапно, според възможностите на фонда.

Предвид увеличението на бюджета на НЗОК за 2025 г. с 13{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, ще има ли възможност за увеличение на цени на пътеки?

Защо не? Естествено трябва да има увеличение. Това гарантира доброто заплащане на медицинските услуги, независимо дали става въпрос за болнична или извънболнична помощ. Щом има увеличение на бюджета, трябва да има увеличение и в съответните пера. Най-вероятно отсрещната страна ще атакува с твърдението, че няма как да бъдат удържани разходите за болнична помощ, но това не е проблем на БЛС. Многократно през годините сме настоявали за различни мерки, но явно няма интерес и затова беше по-удобно да се използват лимитите, които са обявени за противоконституционни. Надявам се, в интерес на българските лекари и медицински сестри, а и на българските пациенти, държавата да измисли механизъм за контрол, който да позволи да се осигуряват добри цени за медицинските дейности. В противен случай няма да ни останат лекари и сестри. На този фон обаче продължава тенденцията за ежегодно увеличаване на средствата за лекарства в бюджета на НЗОК.

От Касата казват, че съотношението в перата в бюджета за следващата година ще бъде запазено, както е било тази година, но в проекта предложението е за увеличение с 21{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} на парите за онколекарствата.

Това е нещо, което наблюдаваме всяка година. На пръв поглед уж всичко е пропорционално, но на края се оказва че делът, който най-стремглаво расте в сравнение с всички останали, е на лекарствата. А всички останали са средствата за българските лекари. Не знам как се случва, колко добри са от НЗОК в тези еквилибристики, но това е факт. Беше факт и миналата година, и по-миналата година. От предишните два мандата на ръководството на БЛС, когато бях зам. председател до сега този дял постоянно расте. В началото той беше около 24,5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, а сега вече се предлага 26,5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}. Тук не трябва да се забравя, че голяма част от лекарствата се включват в цените на клиничните пътеки, което за мен означава, че тези 26,5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} реално са много повече. В цените на клиничните пътеки все още не е включена цената на лекарския труд.

При встъпването си в длъжност Вие казахте, че остойностяването на труда на медиците ще е Ваш приоритет. Има ли възможност това да се случи още тази година?

Като гледам темповете, с които се работи, се съмнявам. Това не е по вина на БЛС, тъй като ние свършихме работата и на други институции заплащайки създаването на такава методика със средства от членския внос на българските лекари. Отворени сме за разговори. С методиката са запознати както министър Кондева, така и НЗОК. Ние няма да престанем да настояваме това да стане факт, защото във всяка клинична пътека е ясно какъв е процента за лекарства, но никой няма представа какъв е процента за труд.

Предстои формирането на нов парламент. Има ли законодателни промени, които да предложите на новите депутати в спешен порядък?

На първо място продължаващото медицинско обучение трябва да стане задължително. Нужна е промяна във всички закони, в които то е засегнато и да се изравним с останалите европейски държави. Основен двигател на тази промяна трябва да е Лекарският съюз, но промяната трябва да бъда направена през парламента. Има разбиране и от другите съсловни организации – БЗС и БФС, затова не смятам, че ще има съпротива.

Медицинските изделия за кислородотерапия ще бъдат заплащани от НЗОК от 1 ноември тази година

Безплатно кислородочеление в домашни условия – интервю в Lege Artis с проф. Диана Петкова, председател на Българското дружество по белодробни болести.

Проф. Петкова е тазгодишният носител на отличието „Лекар на годината“ за град Варна.

„Приемам отличието с ясното разбиране, че то е за екипа на клиниката, която ръководя, който постига добри резултати в диагностично-лечебната работа и обучението на студентите“, коментира признанието гостът.

В предаването прозвучава официален отговор от страна на НЗОК на запитване, отправено от екипа на предаването, относно датата, от която ще стартира програмата за отпускане на медицински уреди за домашно кислородолечение.

Медицинските изделия, заплащани от НЗОК, ще бъдат достъпни от 1 ноември 2024 година. Те ще бъдат предписвани чрез електронни протоколи, съгласно известни изисквания на НЗОК при кислородолечение на хронична хипоксемична дихателна недостатъчност в извънболничната помощ. Електронните предписания ще бъдат отпускани от аптеки, сключили договор с НЗОК.

В „Държавен вестник“ предстои да бъдат обнародвани условията и редът за изменения, отнасящи се до процедурата.

Проф. Петкова уточнява, че засега е предвидено експертни комисии в центрове към университетските бази в страната да правят оценка и подбор на пациентите, нуждаещи се от домашно кислородолечение. След този пилотен период пациентите ще бъдат проследявани от специалисти в специализираните болници за белодробно лечение, по думите на госта.

Специалистът подчертава, че пациентът и неговите близки трябва да бъдат обучени как се работи с кислороден концентратор и как се проследяват ефектите. Кислородолечението е немедикаментозно, но ако бива прилагано неправомерно, може да предизвика тежки усложнения за пациента, заявява проф. Петкова.

Пациентите, нуждаещи се от домашно кислородолечение, ще получават стационарни кислородни концентратори, но и бутилка с кислород, която ще им позволи да бъдат мобилни.

В края на разговора проф. Петкова запознава слушателите с акцентите от проведения Девети конгрес на Българското дружество по белодробни болести.

Информационната кампания за рака на гърдата продължава

В Световния месец за борба с рака на гърдата в Lege Artis разговаряме с д-р Ваня Митова, началник на отделение по хирургия на гърдата и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“

Д-р Митова е създател на мобилното приложение за профилактика, скрининг и проследяване на пациенти с рак на гърдата BreastHelp.

В рамките на месец октомври, посветен на каузата за информиране относно рака на гърдата, д-р Митова провежда поредица от лекции в осем училища в страната. Кампанията е насочена към ученички в горните класове на гимназиалното обучение и информира относно самопреглеждането, консултациите със специалист и превенцията, свързани с онкологичното заболяване. Гостът споделя, че презентациите се радват на истински интерес от страна на ученици и учители, като са насочени към женска аудитория.

Д-р Митова споделя впечатление от последните международни форуми, в които е взела участие в качеството на специалист от България. Тя изразява своята обнадежденост, че лечението у нас не е последно в класацията, но подчертава, че е нужно повече български специалисти и представители на медицински центрове да се информират от първо лице за тенденциите, свързани с рака на гърдата. Гостът призовава държавата да обърне по-серизон овнимание на онколечението и хирургията на гърдата.

В тази връзка д-р Митова споделя, че в края на януари 2025 година ше бъде свикана специализирана хирургична конференция за рак на гърдата с участие на световни специалисти.

Българското дружество по инсулт ще обучава лекарски екипи в областните болници

След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Българското дружество по инсулт.

В началото на разговора доц. Калпачки информира слушателите докъде е стигнало разработването на мобилното приложение, което ще проследява ранните симптоми на инсулт при възрастни хора. Проектът се намира във финален етап и предстои административен и регулаторен процес, по думите на госта.

Българското дружество по инсулт ще обучава лекарски екипи в областните болници, след като проведена анкета доказва необходимостта от такава кампания, споделя доц. Калпачки.

По отношение на инсулта най-добре е нищо да не се прави преди извършването на скенер, пояснява доц. Калпачки. Ето защо по време на обучението ще бъдат разгледани логистичните въпроси, свръзани с реакцията на медицинските лица в случай на пациент с инсулт.

Работещи центрове в провинцията има, подчертава доц. Калпачки и допълва, че обучението ще представлява най-вече колегиална ориентация, за да бъде овладян инсултът по-добре.

Доц. Калпачки изброява някои фактори, които възпрепятстват работата на специалистите – липсата на 24-часов скенер, бавното пристигане на линейката, лошата ориентация и наличието на кадрови проблем.