„Нашите деца затлъстяват прогресивно. Статистиката за деца между 6 и 18 годишна възраст показва, че всяко трето дете у нас е с наднормено тегло или затлъстяване. Около 60{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от децата между 7 и 9 годишна възраст са с наднормено тегло или затлъстяване. В световен мащаб в страните със среден и нисък доход тенденциите са за увеличаване процента на децата с наднормено тегло и затлъстяване и подобряване на показателите в страните с високи доходи.“ Това каза пред Нова телевизия педиатърът и детски ендокринолог д-р Елена Вучкова.

Българските деца се нареждат в челните позиции за затлъстяване в Европа. С напредване на възрастта това носи риск от отключване на десетки заболявания.

„Храненето е изключително важен фактор, като то се модулира и формира още в ранната възраст и семейството е основният фактор на формиране на хранителните навици при децата“, отбеляза още д-р Вучкова.

„Преди рационалния интелект има емоционален интелект, който живее в нашето тяло. Децата най-вече страдат от емоционално хранене, защото преди да се развие рационалният им интелект, те оцеляват и функционират през емоционалния“, коментира психотерапевтът Светлана Димитрова и допълни: „Когато родителят е в емоционална връзка с детето си, той може рационално да управлява това поведение на детето, да създава структура или т. нар. възпитание“.

Храната е само една от причините за наднормено тегло при децата. „Могат да се посочат множество причини, като всяка има своето място и тежест. Значим процент има обездвижването на децата, много ниска двигателна активност, много високо екранно време, което е абсолютно ненужно, особено в ранна възраст, както и фамилната обремененост“, посочи още д-р Вучкова.

Радина Велчева е основател на фондация „Искам бебе“. Разговаряме с нея по повод Европейската седмица на фертилността, която отбелязваме от 6 до 11 ноември.

Госпожо Велчева, защо е необходима Седмицата на фертилното здраве?

Необходима е по много причини. Ако във времето, в което създадохме „Искам бебе“, преди 18-19 години, имаше такива седмици, може би нямаше толкова много хора да останат в ъгъла на тъгата, на болката и на страданието, а просто повече щяха да намират време и начин да проговорят за проблема и да не чакат да навършат 40 години, за да започнат да търсят причините за него. През 2016 г. започнахме да отбелязваме Европейската седмица на фертилното здраве заедно с Fertility Europe и имаме подкрепата на всички пациентски организации от това голямо европейско семейство. Всяка година обръщаме внимание на различни проблеми, свързани с репродуктивното здраве. Тази година седмицата е посветена на донорството на генетичен материал.

Как изглежда проблемът в европейски мащаб и конкретно в България?

В Европа и конкретно в България всяка 6-та двойка в репродуктивна възраст между 18 и 45 години има проблем със зачеването и раждането на желано дете. Всяка 10-та двойка от тези, които имат репродуктивен проблем, се нуждае от донорски генетичен материал, било то яйцеклетка в повечето случаи или сперматозоиди, за да заченат и родят свое детенце. Особено в последните години е доста по-голям проблемът, защото все по-млади жени, които не са и предполагали, че може това да им се случи, имат нужда от донорска яйцеклетка.

От „Искам бебе“ се чувстваме длъжни на тези хора. Причината е, че младите жени в репродуктивна възраст не познават биологичния си часовник или по-скоро никой не им говори за това. Затова, когато на 40 и няколко години жените дойдат при нас с болката си, те казват, че никой не ги е информирал, че е възможно да имат проблем, въпреки че редовно ходят на гинекологични прегледи. Това е и най-големият ми стрес, когато някоя жена на 43-44 години ми каже: „Всичко ми е наред“. А всъщност, в повечето случаи, тя е за донорска яйцеклетка. Нашият биологичен часовник е абсолютно същият като на нашите майки и баби и след 35 години качеството и броят на яйцеклетките драстично спада. Няма как да очакваме, че след 45-годишна възраст с едно щракване на пръстите и когато сме си избрали партньор в живота, желаното бебе ще се случи бързо.

Това видяхме като тенденция след COVID пандемията, тъй като на имейла на фондацията пристигат непрекъснато запитвания и дълги писма с истории на жените, няма нито една жена под 40 години. И тогава вече решихме да постъпим както навремето при създаването на фондацията, да изкрещим, че има проблем. И от две години и половина вече обикаляме из цялата страна заедно с млади лекари, акушер-гинеколози и психолози, влизаме в училищата и в университетите, за да кажем на тези млади хора с тези младежи, че едно е да правиш профилактика на своето женско и мъжко здраве, а съвсем друго да правиш профилактика на репродуктивното си здраве. Да им кажем какво трябва да знаят днес, когато са на 18, 19 и 20, за да могат, когато станат на 27-28 години и имат партньор, да си отговорят на въпроса: Ще мога ли да имам деца, когато поискам?

Какво съветвате жените, които чакат подходящия партньор, за да се решат да имат дете?

Специалистите, с които работим, съветват на първо място да се изследва яйчниковият резерв в млада възраст веднъж в годината или на две години. Самото изследване на антимюлеровия хормон е кръвно, безболезнено и не е скъпо. След получаването на резултата от изследването е добре да се запишат за преглед при специалист по репродуктивно здраве, за да може да се направи една реална картина на репродуктивния статус. Ако се случи така, че сте на 25, биологичният часовник тиктака и има тенденция към преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв, тогава вече може да замразите яйцеклетки. Самото замразяване е процес, който се случва в клиниките по репродуктивно здраве и е стандартна процедура. Нито боли, нито отнема толкова много време, но така замразявате надежда за бъдещето.

Как убеждавате жени да дарят яйцеклетки?

Много е трудно с убеждението. Ако повече жени до 38-годишна възраст, които са родили дете, научат, че могат да дарят, те ще го направят. Това те трябва да го научат още от личния си акушер или от гинеколога в болницата, в която ще раждат. Там е мястото, където може да се говори с тях и да им се каже: Ето, роди едно прекрасно дете, но утре можеш да помогнеш на някоя жена, която е родена без яйцеклетки, или онкоболна, или просто така ѝ се е стекъл животът, че не може да роди детенце със собствен генетичен материал. Това е моментът, в който те трябва да получат тази информация. Повярвайте, много жени биха дарили яйцеклетки, но въпросът е кога и как ще им се каже, че могат да го направят. Това е най-великият акт на съпричастност. Донорството на яйцеклетки е безвъзмезден, анонимен, доброволен акт, осъзнат много дълбоко от майките и те биха искали да го направят.

Голяма част от нашите момичета, които даряват яйцеклетки, имат в най-близкото си обкръжение семейства, приятелки, дори сестри с репродуктивни проблеми и лека полека започват да събират информация, да се опитват да влязат в обувките им и да разберат какво им се случва. Много често това е стимулът им да пристъпят към този акт.

Сезонният грип е едно от основните предизвикателства за общественото здраве всяка година, но за щастие съществуват методи за защита. Според д-р Александър Атанасов, педиатър с опит в поставянето на ваксини извън задължителния имунизационен календар, имунизацията все още остава най-добрият известен начин за предпазване от грип и неговите потенциални усложнения.

В интервю за предаването „Нашият ден“, д-р Атанасов сподели наблюденията си за настоящия грипен сезон и значението на ваксинацията. Тази година интересът към противогрипните ваксини е значително по-висок, отбеляза той, което показва нарастващата осведоменост и грижа на хората за здравето им.

„Ваксината е препоръчителна за всички“, подчерта д-р Атанасов, но добави, че има определени групи, за които е особено важно да бъдат имунизирани. Сред тях са децата на възраст между 6 месеца и 5 години, като специално внимание се обръща на най-малките до 2 години. Също така възрастните над 60-65 години попадат сред приоритетните групи поради повишения риск от усложнения, които могат да се проявят при тях след заразяване с грип.

Д-р Атанасов не пропусна да подчертае значението на имунизацията за бременните жени, които са в специфична физиологична ситуация и трябва да бъдат защитени както заради собственото си здраве, така и заради здравето на бъдещото дете.

Сезонната ваксинация остава ефективен начин за намаляване на риска от заболяване и потенциалните тежки последици. Съветите на специалистите, като д-р Атанасов, подчертават колко е важно да се предприемат мерки за предпазване, особено когато имаме възможността и средствата за това.