четвъртък, юли 2, 2026
дом блог страница 189

Нови мерки на ЕС срещу тютюнопушенето

Страните от ЕС са готови на по-строги правила срещу тютюнопушенето и вейповете, подкрепяйки забрани на места на открито, сред които площадки и открити части от кафенета, предаде АФП.

Препоръка, приканваща страните членки да вземат мерки срещу пасивното пушене, ще бъде на масата за разговори на здравните министри на ЕС в Брюксел.

Вероятно тя ще бъде одобрена, според дипломатически източници, въпреки политическите различия по въпроса, които станаха ясни, когато миналата седмица Европарламентът отхвърли сходен текст.

Препоръката ще бъде необвързваща, тъй като здравеопазването е от компетенцията на индивидуалните държави членки.

Но тя дава индикацията за политиките, които правителствата може да следват в бъдеще с идеята да намалят свързаните с пушенето смъртни случаи и болести, посочва АФП.

Все по-малко желаещи у нас да станат донор на генетичен материал

В двата най-големи български града – София и Пловдив се проведе Национална конференция за донорството на генетичен материал, организирана от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Фондация „Искам бебе“. Целта е да се повиши осведомеността за значението на донорството на генетичен материал, както и да се насърчи диалога между държавата, медицинските специалисти, пациентите и обществото.

Подобряване на ефективността на процедурите по асистирана репродукция и намиране на устойчиви решения за подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми беше фокусът на конференцията тази година. Говоренето по темата е недостатъчно, каза пред Радио София Иванка Динева – изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“.

„Хората не знаят къде да попитат, не знаят, че ако дарят генетичен материал няма да се разклати здравето им, а напротив. Хората трябва да знаят, че преди да станат донори ще им бъдат направени безплатни изследвания. Т.е. човек освен, че може да даде шанс за живот за създаването на едно дете, той ще бъде спокоен и за собственото си здраве“, обясни Иванка Динева.

Хората, които имат нужда от генетичен материал под никаква форма не получават финансиране от държавата, изтъкна адв. Мария Янева – председател на фондация „Искам бебе“.

„От фондация „Искам бебе“ в над 50 общини създадохме общински програми за финансиране, които да включват и тези пациенти, които имат нужда от донорски генетичен материал. Това е финансиране от 1500 до 3500 лева, което е крайно недостатъчно, то не може да покрие само обезщетението, което се заплаща на донора“, посочи адв. Янева.

Тя добави, че през миналата година е увеличена възрастта на желаещите да станат донори на генетичен материал до 38-годишна възраст.

„Това е крайно необмислено, тъй като във фертилен аспект жените са по-продуктивни до 33-35 години максимум. На 38 години една жена, която тепърва решава да стане донор, аз не мисля, че е много удачно. От там пада и успеваемостта на процедурите с донорски генетичен материал“, уточни адв. Мария Янева.

Тя добави, че поради липсата на донори у нас, често се прибягва до генетичен материал от чуждестранни, европейски банки. Той пристига в България замразен, което означава, че не винаги при размразяването му има здрав ембрион.

Според адв. Мария Янева са необходими поправки в Наредбата, за да могат да бъдат поети за финансиране пациентите, които имат нужда от генетичен материал.

Конференцията поставя началото и на мащабна национална информационна кампания, която ще обхване медицинските университети в цялата страна.

Доц. Мария Левкова: За иновативното генетично изследване на рака на дебелото черво

Генетикът доц. д-р Мария Левкова, специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, е една от носителките на приза „За жените в науката“ за 2024 година.

В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото черво.

Изследването е насочено към самата туморна тъкан от биопсичния материал на дебелочревния карцином, обяснява доц. Левкова.

Целта е да бъдат идентифицирани ключови биомаркери, които биха позволили по-прецизна ранна диагностика и таргетирана терапия при пациенти с рак на дебелото черво.

Този изследователски метод в областта на медицинската генетика досега не е прилаган у нас и е нов в световен мащаб, изтъква доц. Левкова.

Случаите на кариеси при децата в България са намалели заради поставянето на силанти

лучаите на кариеси при децата в България са намалели заради поставянето на т.нар. силанти. Това отчетоха специалистите на форум за денталното здраве на децата.

За последните 13 години са поставени силанти на 600 000 детски зъба, каза проф. Светослав Гачев от Българския зъболекарски съюз.

Поставянето на силанти на зъбите намалявал кариеса 70-75{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} в сравнение с с несиланирани зъби, отчете Светослав Гачев.

По думите на проф. Гачев за безплатно поставяне на силанти прицелната група е тази на деца между 5 и 9 г. Силанти се правят на първите постоянни дъвкателни зъби. Общо 789 000 деца са с кариес, сочат данните за 2023-а година. Общите прегледи на деца по здравна каса са 312 926. Средно се пада по 161 лв. за лечение на едно дете за 2023 г., отчете проф. Гачев.

До 2030-а 80 процента от световното население да има достъп до основни услуги за орално здраве, да се постигне 10 процента намаление на оралните заболявания и поне 50 процента от държавите в света да прилагат мерки за намаляване на приема на свободни захари. Това е записано в декларация на СЗО, приета на 29 ноември т.г.  за основните приоритети, около които са се обединили денталните специалисти, информира Николай Шарков от Българския зъболекарски съюз.

Специалистите изразиха надежда, че парламентът ще формира мнозинство, за да може да гледа важни за здравето документи. На последната среща в края на ноември Световната здравна организация е призовала държавите да осигурят национални пакети за универсално здравно покритие. Както и да има национални пътни карти за орално здраве.

На форум на БЛС обсъждат продължаващото медицинско обучение

Българските лекари имат необходимост от разумна и гарантирана система за продължаващото медицинско обучение, законова база и ясни правила, по които то ще бъде осъществявано. Това каза председател на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов на форум по темата.

В момента продължаващото медицинско обучение в България е пожелателно, отбеляза доктор Николай Брънзалов в рамките на форума „Задължителната квалификация на лекарите – гаранция за качество на медицинската грижа“, организиран от Българския лекарски съюз:

„Обществото има много завишени изисквания към нашата професия, ние сме го приели този факт в деня, в който сме получили дипломите си по медицина. Но медицината се развива, ние трябва да бъдем в крак с нея“, каза Брънзалов.

В 13 страни от Европейския съюз продължаващото медицинско образование е задължително и неизпълнението е свързано с отнемането на лиценза. Сред тях са Франция, Германия, Италия и Нидерландия. В Гърция, Румъния и Хърватска се прилага хибриден модел, каза Николай Стоянов, началник на отдел „Продължаващо медицинско обучение“ в Българския лекарски съюз:

„Доброволният модел, на който се е спряла и България, е базиран на лична мотивация и професионална етика, като професионалните организации предлагат възможности за развитие, но те не са от задължителен характер“, посочи Стоянов.

Продължаващото медицинско обучение намалява рисковете от небрежност с 30 на сто, като допринася за удовлетвореността от работата, посочи здравният експерт Аркади Шарков. Той се позова на данни от Световната здравна организация:

„Около 80{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от медицински сестри смятат, че ученето трябва да се насърчава, но 45{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} споделят, че съответно имат финансови затруднения. И естествено ниското участие възпрепятства иновациите и качеството в самото здравеопазване“, каза Шарков.

Според доктор Иван Маджаров, заместник-председател на Българския лекарски съюз, е необходима законова промяна за известна задължителност на продължаващото медицинско обучение.

КЗК предлага нормативни промени, свързани с паралелния внос на лекарства

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предлага изменения в нормативната уредба, целящи насърчаване на паралелния внос на лекарства.

Паралелният внос на лекарствени продукти се основава на принципа за свободно движение на стоки и представлява внос на вече регистрирани у нас лекарства от друга страна членка на ЕС не от официалния вносител на тези лекарства, а от други регистрирани за тази цел стопански субекти.

От КЗК са направили анализ на нормативната уредба, регламентираща паралелния внос на лекарства в България, и са установили определени административни и нормативни пречки, които са от естеството да нарушат ефективната конкуренция на пазара на лекарствени продукти.

„Тази уредба позволява различни тълкувания от регулаторните органи, от една страна, и от стопанските субекти, от друга страна. По този начин се създава правна несигурност както за действащите вносители на лекарства от ЕС в страната, така и за нови фирми, които биха искали да осъществяват тази дейност“, отбелязват от КЗК.

Установените бариери за осъществяване на паралелен внос на лекарства са свързани със следното:

– Прекалено дълги сумарни срокове за получаване на всички административни разрешения и реалния достъп на пациентите до лекарствата от паралелен внос – от 89 до 164 дни, а според заинтересовани паралелни вносители реалните срокове варират от 180 до 390 дни.

– За разлика от лекарствените продукти, внесени от официален вносител, които след първоначалното разрешение за срок от 5 години и едно удължаване от още 5 години имат право да получат безсрочно разрешение за употреба в страната, вносителите на лекарства от паралелен внос трябва да искат на всеки 5 години ново разрешение, като в нормативната уредба няма възможност за получаване на безсрочно разрешение.

– Всяка от институциите, от които паралелните вносители трябва получат разрешение, регистрация или определяне на цена – Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) за реимбурсираните лекарства и Националната здравноосигурителна система (НЗИС), генерира свой собствен код на лекарствения продукт от паралелен внос. По този начин лекарствата от паралелен внос, въпреки че са идентични или подобни на вече присъстващи на българския пазар лекарствени продукти, понякога дори са със същия производител и търговско наименование, получават различен код само поради това, че вносителят им е различен от официалния.

Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти и търговци на лекарства от паралелен внос имат различни тълкувания на нормативните разпоредби за определянето на цени на тези лекарства.

КЗК счита, че паралелният внос на лекарствени продукти в страната е от полза за пациентите, за участниците на пазара на лекарства и за ефективната конкуренция. Подобно становище изразяват пациентски организации, както и сдружения на стопански субекти, опериращи на фармацевтичния пазар. Лекарствата от паралелен внос създават определени гаранции за пациентите за доставка на необходимите им медикаменти при тяхна липса на националния пазар.

Ето защо Комисията за защита на конкуренцията счита, че нормативната уредба трябва да стимулира бързата регистрация и навлизане на българския пазар на лекарствени продукти от паралелен внос, като предлага на компетентните органи:

1. Сроковете за издаване на всички разрешения за определяне на цена за лекарствените продукти от паралелен внос да бъдат нормативно съкратени.

2. Да бъде въведена възможност за удължаване като безсрочен на срока на разрешенията за употреба на лекарствени продукти от паралелен внос, аналогично на режима, приложим към лекарствата, внасяни от притежател на разрешение за употреба.

3. Да бъдат интегрирани всички действащи в момента кодове на лекарствени продукти, генерирани от отделните регулаторни институции, и създаден единен код на конкретния лекарствен продукт, който да съдържа в отделните си части цялата необходима информация за отделните държавни органи.

Нормативната уредба по отношение определянето на цените на лекарствените продукти от паралелен внос да бъде прецизирана, с цел избягване на различни тълкувания.

Намалява броят на родните донори на генетичен материал

На 2 декември 2024 г. в Медицински университет – Пловдив се проведе Втората национална конференция за донорството на генетичен материал, организирана от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Фондация „Искам бебе“. Събитието беше продължение на Първата национална конференция, която се състоя в София на 21 ноември 2024 г. и събра над 200 участници. Втората конференция в Пловдив, към която също имаше огромен интерес, се отличи с изключителен акцент върху бъдещето на акушерската грижа и ролята на акушерките в насърчаването на донорството на яйцеклетки, информират организаторите.

Фокусът на конференцията беше насочен към студентите по акушерство от Медицински университет Пловдив, които ще бъдат бъдещите професионалисти, най-близо до жените, потенциални донори на яйцеклетки. Участниците обсъдиха ключовата роля на акушерките в изграждането на доверие, предоставянето на информация и насърчаването на жените да обмислят донорството като акт на солидарност и подкрепа.

Иванка Динева, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, подчерта, че агенцията е силно мотивирана да намери решения на кризата с намаляващия брой донори. Тя акцентира върху необходимостта от широка подкрепа от медицинските специалисти и обществото за изграждане на устойчива система за донорство. „Акушерките са в центъра на този процес. Те са тези, които първи могат да предложат информация и подкрепа на жените. Ваша е ролята да изградите доверие и да покажете как даряването на генетичен материал може да промени животите на хиляди семейства“, заяви тя, обръщайки се към студентите и участниците.

Статистиката за донорството в България продължава да буди тревога. През 2023 г. броят на българските донорки на яйцеклетки спадна до 252, в сравнение с 317 през 2021 г. В същото време донорките от чуждестранни тъканни банки са се увеличили повече от два пъти – от 193 през 2021 г. до 482 през 2023 г. Донорството на сперматозоиди също е в критично състояние – едва 76 български мъже са дарили сперматозоиди през 2023 г., докато внесените проби от чуждестранни банки достигат 246. Въпреки ръста на процедурите с донорски генетичен материал – от 1255 през 2020 г. до 1787 през 2023 г. – броят на родените бебета е спаднал с над 60{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, от 355 през 2021 г. до едва 138 през 2023 г.

Проф. Цекомир Воденичаров, д.м.н., основател и първи декан на Факултета по обществено здраве, МУ-София, подчерта, че донорството е не просто медицински процес, а мисия на държавата и обществото. Проф. д-р Мария Семерджиева, дм, декан на Факултета по обществено здраве, МУ-Пловдив, заяви за огромното значение и роля на академичните институции в популяризирането на донорството.

Д-р Мирела Аладжова, д-р Добринка Петрова и д-р Мариела Даскалова, специалисти по асистирана репродукция от трите пловдивски клиники, обсъдиха важността на акуратния подход при процедурите с донорски генетичен материал. Д-р Добринка Петрова акцентира, че намаляването на успеваемостта при инвитро процедурите с донорски яйцеклетки се дължи на зачестилата покачваща възраст на донорките и съответно на по-лошото качество на яйцеклетките.

Доц. Милена Сандева, дм, ръководител на катедра „Акушерски грижи“ в МУ-Пловдив и директор на Медицински симулационен тренировъчен център, акцентира върху значението на акушерките в процеса по даряване на генетичен материал. „Акушерките не са просто медицински лица, те са съветници и довереници на жените, и тяхната роля в насърчаването на донорството е незаменима,“ отбеляза тя.

Доц. Десислава Бакова, дм, доцент в катедра „Управление на здравните грижи“, разгледа биоетичните аспекти на донорството.

Адв. Мария Янева, председател на Фондация „Искам бебе“, изрази необходимостта донорските процедури да бъдат финансирани от държавния фонд за асистирана репродукция. Тя отбеляза, че фондация „Искам бебе“ дълги години се бори в тази насока и полага огромни усилия, за да осигури подкрепа за семействата, нуждаещи се от донорски генетичен материал.

Милена Златкова, радиоводещ и донор на яйцеклетки, разказа за личния си опит и говори за предизвикателствата, свързани с донорството. Мария Джонова, психолог в Националната програма за психо-емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми към Фондация „Искам бебе“, обсъди ролята на психологическата подкрепа за донори и реципиенти. Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“, говори за донорството в контекста на родителството като висша ценност.

Д-р Веселка Христамян, председател на комисията за финансово подпомагане на лица с репродуктивни проблеми и общински съветник в Пловдив, обяви, че Общинският фонд ще увеличи бюджета си за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. Тя подчерта, че през следващата година фондът ще надхвърли 300 000 лева, което е важна стъпка за осигуряване на повече възможности за семействата, които се нуждаят от подкрепа.

Организаторите на конференцията изразиха решимостта си да намерят дългосрочни решения за справяне с кризата в донорството на генетичен материал. Те акцентираха върху необходимостта от координирани усилия между държавата, медицинските специалисти и обществото, за да се изгради стабилна и устойчива система за асистирана репродукция. Донорството е не само медицинска необходимост, но и акт на солидарност, който може да даде шанс за нов живот на хиляди семейства. „Наша обща мисия е да създадем система, която осигурява равен достъп до родителството за всички семейства,“ подчертаха участниците. От изключителна важност е да се намерят решения, които да отговорят на нуждите на семействата, като същевременно насърчават местното донорство и повишават ефективността на процедурите.

Медицината или политиката?

В стилистиката на любимия филм „Неочаквана ваканция“ зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание „За здравето“. Просто подменихме една дума в заглавието, което даде нов смисъл на разговора ни. Защото, ако „ракията е над политиката“, както казват героите на филма, то медицината е над всичко.

В този дух започна срещата ни с д-р Първанова – лекар, бивш народен представител и евродепутат. А грижата за здравето на хората в буквалния смисъл на думата остава на върха на ценностната ѝ система.

Прякото участие и днешната роля на доктор Първанова в тази система коментирахме в най-различни аспекти: заболяванията на съвремието и конкретно – диагностицирането на онкологичните болести, определянето на техния стадий и методите за лечение. Освен класическите форми – хирургия, химио- и лъчетерапия, много ефикасно е лечението посредством т.нар. дълбока локална хипертермия. Именно този метод е считан от онколозите за „четвърти стълб“ в борбата с раковите заболявания – както на първичните тумори, така и на метастазите.

Медицинският център, в който работи Антония Първанова, вече разполага с модерна апаратура за прилагане на топлинна терапия чрез радиочестота. „Тази лечебна процедура е широко прилагана в Европа и по света, тъй като високите температури доказано убиват раковите клетки и увреждат техните протеини и структури, а това води до свиване на тумора, поясни д-р Първанова и подчерта: подходящи за хипертермия са тумори на гърдата, кожен меланом и лимфни метастази на глава и шия“.

Няма никакъв риск за здравето на пациентите, защото по време на процедурата биват проследявани всички основни жизнени показатели. Освен това, този тип лечение се назначава и консултира от изключително подготвени онколози, които работят в екип. Методът може да бъде свързан с редица изследователски центрове и клиники по света: Австрия, Нидерландия, Германия, Италия, Швейцария, САЩ, Япония, Китай…

„Удовлетворена съм , че дълбоката локална хипертермия вече е достъпна и за българските пациенти, при това на поносима за нашите стандарти цена“, завърши д-р Първанова. И пожела здраве, топлина и уют в домовете ни по време на настъпващите празници.

Увреждане на лицевия нерв заради простуда или студен въздушен поток

Вирусна инфекция и простуда могат да увредят лицевия нерв и лицето да изглежда изкривено.

Как в студеното време да предпазим лицето, което е открито срещу студения вятър, това ще чуем от доц. Стефка Мантарова – Вълкова, началник на Клиниката по нервни болести във Военномедицинската академия в София:

Идиопатична лицева парализа – тя се нарича така, защото много често не може да се открие причината за това, най-често в анамнезата за такъв тип заболяване имаме данни за престой на открито, на течение или на климатици, в резултат на което се създава едно преохлаждане на нерва и последващ оток, поясни за БНР доц. Стефка Мантарова – Вълкова от ВМА.

Този оток е разположен в много тесен костен канал, след това появата на оток води до притискане на самия нерв в костния канал и появата на симптоматика на лицевия нерв.

При това засягане най-често пациентите се събуждат, като установяват, че може да изтича течност от устния ъгъл, имат промяна във вкуса, няколко дни преди да се появи слабостта в лицевата половина, че имат изтръпване и болка зад самото ухо, след което следва пареза или намалена мускулна сила за лицевата мускулатура на едната половина на лицето, като пациентът трудно набръчква лицето си, при затварянето на окото си, горния клепач не достига долния и очната цепка е видима, имаме и по-нисък стоеж на устния ъгъл.

Това, което е най-типичното – пациентите имат смущения във вкуса, повишено или понижено слузотечение, част от тях могат да чуват звуците в ухото от увредената страна по-високо от обичайното, може и понякога да чувстват и изтръпване от едната страна на лицето, поясни още доц. Манторава – Вълкова.

Тя изтъкна, че е важно при диференциалната диагноза при остро изкривяване на лицето да разграничат от остър мозъчно-съдов инцидент – от мозъчен инсулт. При инсулт нямаме тези сателитни симптоми, които описахме дотук, също така при инсулт имаме отпадане на лицевата мускулатура само в долната половина на лицето – пациентът няма проблем да набръчка челото си, да затвори окото си напълно, а има само изгладен и висящ устен ъгъл, разказа още неврологът.

Доц. Мантарова-Вълкова заяви, че за лечение се използват с противооточна терапия, кортикостереоди, ако не е противопоказано, като пълното възстановяване на функцията на нерва става до 3 месеца.

В началото е възможно до 10 ден да имаме утежняване на симптоматиката, независимо, че провеждаме правилното лечение, в началото кинезитерапията е винаги щадяща, а не форсираща, каза доц. Мантарова-Вълкова.

Специалистът препоръча сега в студените зимни дни хората да носят шал и шапка навън, да не се излагат на продължителни студени течения и главата им да бъде защитена, особено, ако веднъж са преживяли парализа на лицето.

Искане: Лекарите от ТЕЛК и НЕЛК да имат достъп до електронните здравни досиета на пациентите с увреждания

Лекарите от ТЕЛК и НЕЛК да имат достъп до електронните здравни досиета на пациентите с увреждания, за да разполагат с пълния набор медицински документи, необходими за определяне на процент инвалидност. Това поискаха неправителствени организации в навечерието на Международния ден на хората с увреждания.
Намаляване на процентите инвалидност или пълното им премахване са сред основните проблеми, с които се сблъскват хората, които минават на ТЕЛК, след влизането в сила на новата организация на освидетелстване през юни тази година, посочи Веска Събева от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия.
Друг проблем е липсата на специалисти по конкретните заболявания. Затова организациите предлагат при такава липса досието на човек да се преразпределя към друга комисия:

„За оценка на водещото или придружаващото заболяване, защото се оказва, че много често водещото не е даващо процентът, който е необходим на човека, а придружаващото. Но ако и за него няма специалист, който да го оцени, в този случай той получава 0{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}. В момента така действат комисиите“, обясни Събева.

От организациите на хората с увреждания настояват също при случайното разпределение на документите да се съобразява кои от комисиите у нас са най-малко натоварени и досиетата да се насочват към тях.
Проблем са и старите ТЕЛК решения с пожизнен срок, в част от които е записано, че човек няма право на труд. Вариант за разрешаването му е административното им актуализиране вместо ново явяване пред комисия.