„Последите години сякаш в обществото се наблюдава едно подчертано чувство за оцеляване в психологически план от една страна след пандемията, от друга страна на тази нестабилнос, несигурност – икономическа и политическа, много сериозно се отразява върху цялостното ни функциониране, посочи за подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Вихра Миланова – началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.
„След пандемията повечето хора, които са по-чувствителни, изпитват т.нар.психологическо изтощение – подобно на Z-та световна война, сакаш сме в непрекъснат режим на оцеляване…
Това е начин да се адаптираме към света след панедемията, а този свят той се промени из основи.
Пандемията ни показа колко сме уязвими, не само физически, но и психологически. И тук е много важно човек да има опора, да се възстановим, да имаме и една професионална помощ и не на последно място търсене на нови и зравословни навици.
Затова хората, за които има опасност да изпаднат в по-критични състояния трябва да знаят как да казват Не и как да казват Да на себе си. Да изграждат една самоувереност, автономия, особено когато са по-уязвими, изтъкна проф. Миланова.
На този фон от МЗ обявиха преди месец, че 18 психиатрични болници, клиники и центрове най-после ще бъдат обновени за 30 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, от които 17.3 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, а останалото е национално съфинансиране. Проектът включва ремонт на сградите на 5 държавни психиатрични болници, пребазирането на болницата от Курило в София. Предвижда се и ремонт на психиатричните клиники в няколко големи многопрофилни болници в страната включително и в Клиника по детско-юношеска психиатрия „Свети Никола“ в Александровска болница, както и в няколко центъра за психично здраве:
„Позитивно приемам това намерение и се надявам да се реализира, но за съжаление в този проект не са включени всички нуждаещи се такива лечебни заведения. В Александровска болница имаме нужда от такова обновяване, защото в Клиниката за възрастни, а и за деца, 15 години вече не е правен ремонт.
Предвижда се смяна на част от водопровода и канализацията, боядисване, повече са козметични ремонтите. Важно е да се отбележи обаче, че подобряването на битовите условия е добра стъпка, но това не е достатъчно условие, за да се подобри грижата за хората с психични заболявания.
Много е важен човешкият ресурс, да имаме достатъчно лекари, психиатрични сестри, санитари, щат имаме, но той не е запълнен, имаме хора в пенсионна възраст и още по-голям проблем ни е с осигуряването на безопасност и липсата на санитари, защото това са и пациенти, които са с поведенчески разстройства и рисково поведение. При настанянането често ни се налага да търсим външна помощ, защото те са агресивни и възбудени. Заплащането на персонала не е добро, има какво да се направи, дори и в обучението на тези специалисти, коментира още проф. Миланова.
По думите й стигмата срещу тези пациенти и заболявания продължава и у нас, и по света, обществото не е толератно.
Междувремнно у нас започна Националната кампания „Напусни депресията“, като в продължение на три месеца в рамките на инициативата на верига лаборатории предоставят важна информация за справяне с един от най-често срещаните психически проблеми.
„Целта е хората да разпознават симптомите на депресията, за начините, по които да се справят с проблемите, които възникват при хора с депресията – както за самите тях, така и за техните близки. Това включва комбинация от професионална помощ и лични усилия.
Въпреки, че при депресията се засяга мотивацията и тя е много важна – търсенето на помощ.
Депресията не е просто въпрос на воля. Тя е много често обусловена от биологични и психологични фактори, които изискват дългосрочно лечение и подкрепа. Хората първо трябва да признаят, че имат проблем и ако не могат да се справят, да търсят специалзирана помощ, изтъкна проф. Миланова.
Само 11{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от пациентите с депресия у нас търсят медицинска помощ, а до психиатър стигат 5,6{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, показват данни на Националния център по обществено здраве и анализи, предоставени за кампанията.
„При депресията има най-често спад на енергията, на интересите и на мотивацията да вършиш обичайните си неща, когато това започне да ти пречи на всекидневието ти, това е сигнал. Докато тревожността се проявява с чувство на напрежение и страх.
Но при 60 на сто от случаите са налице двете групи – депресия и тревожност. Паник атаките са по-чести и са към групата на тревожните разстройства и може те са тези, които карат потърпевшия да потърси помощ.
„Радвам се, че мога да подкрепя Кампанията „Напусни депресията“, тъй като в днешно време това е сериозен психичен проблем, като по данни на инициативата един на всеки четирима ще се сблъска в живота си с психически проблем, коментира за подкаста на БНР „В центъра на системата“ вицепрезидентът на Българската федерация по таекуондо Димитър Михайлов.
„От личен опит мога да споделя, като човек, който се занимава със спорт от ранна детска възраст, човек с постижения на международно и национално ниво в таекуодното, което е корейско бойно изкуство, част от Олимипийската програма, то развива освен физическите качества като сила, гъвкавост, ловкост и бързина, то те учи на дисциплина, уважение и постояннство.
Научно е доказано, че хората, които се занимават със спорт са в по-добро настроение и по-щастливи след занимания със спорт. Всеки спорт може да те предпази или помогне, ако си в депресия, ще подобри твоето настроение и здраве, категоричен е Михайлов.
„Този препоръка важи за всяка възраст и за хора с различна физическа подготовка, имал съм случаи на хора с наднормено тегло, които след време започват за участват по полумаратони и маратони. Има и такива, които тренират с тежести, променят си хранителния режим.
Спортът освен всичко това ти дава възможност за социални контакти с хора с еднакви интереси.
Спортът ти дава възможност да си поставяте цели, които да постигате. Това от своя страна води до чувство на удовлетвореност, което е много важно за хората с депресия.
Помага дори фитнеса, защото при всяка тренировка се отделят ендорфини, които подобряват настроението. Но трябва човек сам да поиска да започне, дори работа с тежести. Те не само те правят по-силен, те променят изцяло външният ти вид, а това е силно удовлетворяващо, сподели още Михайлов.
Участието на известни личности в такива кампании е възможност чрез личния им опит хората с депресия да бъдат подтикнати да направят първата крачка.
„Защото аз вярвам, че всеки човек, за да постигне резулат, където и да е, е нужно постоянство, трудолюбие и честност, обобщи шампионът ни по таекуондо Димитър Михайлов.
Димитър Михайлов е вицепрезидент на Българската федерация по таекуондо (олимпийска версия) и член на Спортната комисия на Световната федерация по таекуондо (той е и единствен българин-член на комисия на световната федерация). Дългогодишен национален състезател като 13 пъти е държавен шампион, носител на множество медали от международни състезания. Михайлов също е основател, председател и главен треньор на един от най-силните и водещи таекуондо клубове у нас и главен организатор на Международния турнир по таекундо „Рамус София къп“.
