четвъртък, юли 2, 2026
дом блог страница 187

НЗОК е проверила случаи на многократно хоспитализирани през годината хора

Засилване на тежестта на заболяването с цел пациентът да бъде хоспитализиран по по-скъпа клинична пътека – това е една от основните предполагаеми причини за увеличените разходи на болниците, отчетени към Здравната каса (НЗОК) през тази година, показва проверка на институцията.
Другата причина, която подлежи на доказване, е разрешаването на нови дейности в лечебни заведения и насочването на пациенти от извънболничната помощ към тези дейности, съобщи управителят Станимир Михайлов след заседание на Надзорния съвет на НЗОК.
Проверени са случаи на многократно хоспитализирани през годината хора, допълни Михайлов, но не уточни колко нарушения са установени: „Има някои, които са медицинско обосновани, но има и такива, които бяха констатирани, и съответно наложихме съответните санкции“, каза той.

Болниците са върнали пари? „Предстои. Някои от тях обжалват, по-скоро навсякъде има обжалване,  затова ще се мине през съдебна процедура. Тези проверки ще продължат. Затова казах, че ще прегледаме голям обем дейности –  по най-различни критерии, през годината“, посочи Станимир Михайлов.

На заседанието е одобрено преразпределение на средства от различни източници за покриване на разходи в извънболничната, болничната и денталната помощ, за които има недостиг.
През 2025 година Здравната каса трябва да разплати още 146 милиона лева към лечебните заведения за дейност, отчетена през тази година.

Повече от 1000 души се включиха в пилотната фаза на проекта „Геномът на България“

Повече от 1 000 души се включиха в пилотната фаза на проекта „Геномът на България“, който има за цел да събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи. С цялостната инициатива страната ни ще допринесе за мащабен европейски проект, в който всяка държава ще представи референтен геном, типичен за нейното население.

Всеки човек е уникален, благодарение на специфичната комбинация от генетични и негенетични фактори, които са го оформили. От събраните по проекта кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена изцяло (пълно геномно секвениране), за да се открият всички вариации в генома на участниците. Именно те ще помогнат за оформяне на колективния български геном.

Доброволците в проекта „Геномът на България“ реално помагат за развитието на медицината у нас и в Европа. Чрез тази инициатива ще разберем по-добре как ДНК-то ни влияе на нашето здраве, какъв е рискът от развитие на различните генетични заболявания, кои варианти в нашия геном определят как българите усвояват различни лекарства, към какви заболявания сме по-предразположени и към кои имаме вродена устойчивост, кои терапии биха били ефективни при всеки участник и кои – не толкова.

С този проект нашата страна ще се нареди сред държавите, ползващи последните достижения на световната наука. Дарените проби и информация ще се използват в научни изследвания, свързани с генетични заболявания, като редки болести, рак, чести социално значими заболявания като диабет, сърдечно-съдови болести, невродегенеративни заболявания и дори инфекциозни болести.

„Това е шанс всеки от нас да допринесе за здравето на нашите деца, за бъдещето ни като нация, защото дарявайки нашите генетични данни, помагаме за развитието на медицината. Събраната информация ще даде възможност да се прави по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани терапии за много тежки и чести заболявания“, убедена е проф. Радка Кънева, която е ръководител на проекта.

Българският екип на инициативата включва учени от Медицински университет – София и Медицински университет – Пловдив. Биологичен материал от доброволците се събира в лабораториите на двата университета, а Центърът по молекулна медицина към МУ-София ще извърши геномното секвениране (пълно разчитане на генома), обработка и съхранение на данните. Конфиденциалността е гарантирана, като данните ще бъдат закодирани и съхранявани при най-високо ниво на сигурност. България се включи в инфраструктурен проект за изграждането на европейска мрежа за геномни данни (GDI), които ще бъдат достъпни за научни изследвания след одобрение, по строго определен и еднакъв за всички ред. Проектът GDI е съфинансиран от Европейската комисия и Министерство на образованието и науката.

Очаква се по-късно, след одобрение от ЕК, България да се включи пълноценно и в мащабния проект „Геномът на Европа“, за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български граждани от всички основни етноси и географски райони на България.

Д-р Рангачев: Острият период на респираторните заболявания протича за два -три дни

Вирусите се разпространяват лесно в затворена среда. В есенно-зимния сезон се случва, защото прекарваме повече време на закрито. Гърлото ни драска или ни измъчва кашлица.

При респираторните заболявания на горните дихателни пътища картината не е толкова тежка, но създава дискомфорт.

„Повечето вируси в този сезон, които водят до респираторни заболявания са риновируси, аденовируси, а също и грипните вируси, каза за „Закуска на тревата“ д-р Любомир Рангачев от Клиниката по уши, нос и гърло в Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Заразата се предава по въздушно-капков път, а инкубационния период, зависимост от вида на вируса, може да е от няколко часа до няколко дни, след което се проявяват симптомите.

Те са хрема, болки в гърлото, може да има промяна в слуха с променлив характер, болка, дискомфорт, обостряне на различни хронични състояния като синузити или ларингити, а при децата често се проявява възпаление на ушите.

Започва се с обезболяване, не веднага с антибиотик, но до 72 часа трябва да се прегледат от специалист. Обострят се и наличните инфекции на носоглътката, т.нар. „градински сопол“, който родителите знаят, може да протича октомври до април, с постоянна хреми и кашлица, обикновено става дума за т. нар. „трета сливица“, поясни д-р Рангачев.

Острият период на вирусите сега протича за два-три дни, лечението е симптоматично, а ако оплакванията продължат, добре да се посети общопрактикуващия лекар, да се направи тест за грип и Covid – 19, посъветва специалистът.

Не на последно място е добре като профилактика хората с хронични заболявания да си поставят противогрипна ваксина.

Лечение по клинична пътека

Националната здравноосигурителна каса заплаща 267 клинични пътеки, по които могат да се лекуват общо всички диагнози без психиатрия. Казано с други думи: почти няма заболяване, за което здравната каса да не предлага лечение. Всички клинични пътеки се договарят между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС). Те са описани подробно в приложение към действащия Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 – 2025

Какво представлява клиничната пътека?

Във всяка клинична пътека са описани съответните диагностични и лечебни медицински дейности – изследвания, предоперативна подготовка, операция, лечение в болница, минимален болничен престой.

ВНИМАНИЕ! Минималният болничен престой не означава престой, след който трябва да бъдете изписан от лечебното заведение. Пример: Ако е записано, че клиничната пътека включва три дни болничен престой, това означава, че трябва да останете в болницата минимум три дни (в противен случай тя няма да ѝ бъде заплатена от НЗОК). Но, ако се налага по-продължително лечение, Вие ще останете там до пълното Ви излекуване. След изписването Ви от лечебното заведение, имате право  на два контролни прегледа. От болницата ще Ви издадат документ „епикриза“, който трябва да предоставите на личния си лекар, защото той ще продължи да наблюдава Вашето здравословно състояние.

Какво трябва да направим, за да се лекуваме в болнично лечебно заведение  по клинична пътека?

Вашият общопрактикуващ лекар или специалистът по профила на заболяването ще направят преценка дали трябва да бъдете хоспитализиран и ще Ви предоставят съответното направление за хоспитализация.

Документът е валиден в срок 30 дни от датата на издаването му и дава право да се лекувате в избрано от Вас лечебно заведение за болнична медицинска помощ на територията на цялата страна.

НЗОК заплаща за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, ако те са включени в т.нар. „Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болнична медицинска помощ“. Списъкът е публикуван на сайта на НЗОК.

Най-подходящото медицинско изделие се определя от лекуващия лекар. В зависимост от типа/вида на поставеното медицинско изделие, стойността на което се заплаща от НЗОК извън цената на клиничната пътека, НЗОК заплаща на лечебното заведение съответната сума до стойността, посочена срещу всяка една позиция.

Ако пациентът поиска да му бъде поставено по-скъпо медицинско изделие, той доплаща сумата над тази, осигурена по здравна каса. Болницата задължително издава финансови документи, в които е посочено за какво е плащането. Сумата, която се заплаща от НЗОК, се превежда на лечебното заведение, а не на пациента, след като вложеното медицинско изделие се отчете по определен ред.

ВНИМАНИЕ! НЗОК превежда сумите за медицинските изделия на лечебните заведения за болнична помощ, а не на пациентите.

В някои клинични пътеки са включени и скъпоструващи медицински изделия, които също НЗОК заплаща: сърдечна клапна протеза, съдова протеза за гръдна и коремна аорта и дистални съдове, стентове, ставни протези за тазобедрена и колянна става, кохлеарни имплантанти, постоянен и временен кардиостимулатор и др.

В други клинични пътеки могат да Ви бъдат приложени медицински изделия, които НЗОК не заплаща и те трябва да бъдат за Ваша сметка, ако се подложите на лечение. Такива, например, са очна леща, лапароскопски консумативи, биологично тъканно лепило, медицински изделия за робот асистирана хирургия, апарати за сънна апнея и други. За тези медицински изделия лечебното заведение и лекуващият лекар са длъжни да Ви информират.

Ако не сме включени в плановата хоспитализация за лечение по клинична пътека?

При липса на капацитет за планова хоспитализация, болницата изготвя листа на чакащи, а здравноосигурените, включени в нея, получават пореден номер и дата за постъпване в болница.

Какво заплащаме като здравноосигурени за лечение по клинична пътека? Какъв е размерът на потребителската такса и на медицинските изделия при лечение по клинична пътека на НЗОК?

Здравноосигуреното лице дължи, (ако не е освободено от това), само потребителска такса – по 5.80 лв., за всеки ден болнично лечение, но за не повече от 10 дни годишно.

Информация за клиничните пътеки,  медицинските изделия и скъпоструващите консумативи в болничната помощ по клинична пътека може да намерите на сайта на НЗОК.

Подробна и актуална информация може да получите и на тел. 0800 14 800.

Ракът на младите – трите подхода за справяне с рака на маточната шийка

Ракът на маточната шийка (РМШ) е четвъртият най-често срещан рак при жените в световен мащаб и вторият по честота сред жените между 15 и 44 години в Европа. Той е определян като рак на младите, като ежегодно близо 325.3 милиона жени, навършили 15-годишна възраст са в риск от развитие на РМШ.

Прогнозите са, че ако не се предприемат спешни мерки, до 2040 г. заболяемостта ще достигне 780 000 случая годишно, а броят на смъртните случаи ще достигне 460 000.

По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. (ECIS) България е на 2-ро място по заболяемост от рак на маточната шийка в Европейския съюз (ЕС) с 22,7 заболели на 100 000 жени, при средна заболяемост за ЕС от 11,7 заболели на 100 000 жени. Смъртността от рак на маточната шийка у нас през 2022 г. е 11,1 починали на 100 000 жени спрямо 5,3 починали на 100 000 жени за ЕС, което отново нарежда България на второ място сред 27 държави.

РМШ е втората водеща причина за смърт от рак при жените на възраст 15-45 години у нас. За година у нас от РМШ заболяват около 1 000 и умират около 500 жени.

Данните на Националния център по обществено здраве и анализи за заболяемостта от рак на маточната шийка показват трайна тенденция на нарастване:

•        2020 г. – 453,6 случая на 100 000 население;

•        2021 г. – 455,5 случая на 100 000 население;

•        2022 г. – 477,4 случая на 100 000 население.

Според председателя на Българската асоциация по онкогинекология доц. Илия Карагьозов за справяне с този проблем е необходимо синхронно прилагане на три подхода – първична профилактика с HPV ваксина, организиран популационен скрининг за ранно откриване на жените в риск и своевременно и съвременно лечение на новодиагностицираните предракови изменения и рак. Според доц. Карагьозов, ако тези три важни фактора бъдат спазвани и прилагани непрекъснато, диагнозата рак на маточната шийка може да бъде изпратена в историята.

България осигурява безплатни HPV ваксини за момичетата на възраст от 10 до 14 ненавършени години по Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка.

До края на настоящата година е в ход и първата скринингова кампания на Министерството на здравеопазването, която предвижда извършването на 90 000 бр. прегледа при лекар специалист по акушерство и гинекология и 90 000 бр. медико-диагностични изследвания на цитонамазка.

По отношение на лечението – при наличие на дисплазия се прилагат съвременни и минимално инвазивни лечебни методи, които дори не изискват хоспитализация, а са амбулаторни.

До 2030 г. ЕС постави ясни цели за справяне с раковите заболявания, причинени от HPV, за което е необходимо:

– 90{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от момичетата до 15-годишна възраст да са със завършена имунизационна схема срещу HPV;

– 70{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от жените да преминат скрининг за РМШ чрез високо чувствителен и специфичен метод до 35- годишна възраст и още веднъж до 45-годишна възраст;

– 90{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от жените с преканцерозни лезии и 90{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от жените с инвазивни карциноми да бъдат лекувани.

Материалът е публикуван като част от информационната кампания на Министерството на здравеопазването за скрининг на рака на маточната шийка.

С близо 55 млн. лв. повече са вече максималните размери на ангажименти за разходи на МЗ

Максималните размери на ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването, са увеличени с 54 761 000 лв. Решението на Министерския съвет, взето на последното заседание на кабинета, е обнародвано днес в „Държавен вестник“.

От посочената сума 42 077 000 лв. са във връзка със сключени тригодишни договори за доставка на ваксини за извършване на задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика и медицински изделия за приложението им за периода 2024-2026 г. Също така 12 684 000 лв. за изпълнение на приоритетни инвестиционни обекти, в т. ч. 8 184 000 лв., в областта на електронното управление и информационните и комуникационни технологии, предназначени за „Надграждане и внедряване на Националната здравноинформационна система – Фаза 4 и извършване на последваща гаранционна поддръжка“ за период от 18 месеца с 24 месеца гаранционна поддръжка, обясниха от МС.

Обнародваните текстове вижте тук.

110 лв. на леглоден искат психиатричните звена у нас110 лв. на леглоден искат психиатричните звена у нас

Стойността на леглоден в клиники по психиатрия към УМБАЛ, Центрове за психично здраве и отделения по психиатрия към МБАЛ с трето ниво на компетентност да се увеличи на 110 лв. от сегашните 65 лв., а увеличението на стойността му за психиатричните структури от I и II ниво да е пропорционално. Това искат психиатричните звена у нас. От структурите са изпратили отворено писмо до народните представители с призив за спешни мерки за подкрепа на психиатричната медицинска помощ.

Ето и пълния текст на писмото, публикувано от Центъра за защита правата в здравеопазването:

 

Уважаеми Дами и Господа,

Обръщаме се към Вас по следния повод: Работещите в сферата на психиатричната помощ в България сме изправени пред финансов колапс!

Центровете за психично здраве, университетските клиники по психиатрия към УМБАЛ и отделенията по психиатрия към МБАЛ се финансират от началото на 2019 година съгласно член 9, ал.1 на Наредба № 3 за заплащане на медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерство на здравеопазването субсидира лечебни заведения и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения. Като психиатрични лечебни заведения се финансираме само и единствено от Министерство на здравеопазването. Нямаме договори с НЗОК и никакви други съществени източници на доходи. Държавните психиатрични болници са бюджетни структури на МЗ.

От 01.01.2022 година размерът на заплащане на реализиран леглоден съгласно цитираната наредба е 65,00 лева за стационарни отделения с 24 часов непрекъснат престой. Дневните стационари получават заплащане в размер на 52,00 лева (от 01.01.2022 г.) на леглоден.

Сумите, които получаваме съгласно Наредба № 3 от 2019 година следва да покрият разходите за хотелска част, заплати и осигуровки на персонала, храна, лекарства и консумативи, режийни разходи (ел.енергия, топлоенергия, вода, комуникационни разходи, видеонаблюдение), лабораторни и други изследвания, разходи за хигиенни материали, дезинфектанти и лични предпазни средства, както и разходи за ремонт и поддръжка на сградния фонд и прилежащата инфраструктура.

За изтеклия тригодишен период цените на всички стоки и услуги бележат значителен ръст. При достигнатите нива на основните работни заплати, определени в ОКТД, заедно с определените в нормативната база доплащания за прослужено време, нощен труд и осигурителни вноски от работодател, както и нарастващия размер на минималната работна заплата за страната, води до постоянно увеличение на разходите за труд. Относителния дял на разходите за възнаграждения и осигурителни вноски от работодател са в границите между 79{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} и 92{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от общите разходи.

Средствата получавани от Министерство на здравеопазването са основен приход в дейността на дружествата за да бъдат покрити всички разходи свързани с дейността в т.ч. и разходите за аварийни ремонти и поддръжка на активите.

За покриване на настоящите разходи, както и осигуряване на адекватно заплащане на персонала в структурите за психиатрична помощ е необходимо да бъде увеличена стойността на леглоден в размер на 110.00 лева за клиники по психиатрия към УМБАЛ, Центрове за психично здраве и отделения по психиатрия към МБАЛ със защитено трето ниво на компетентност, като тази стойност е минимално необходима за нормално функциониране.

По този начин медицинският персонал ще получи адекватно заплащане на своя труд, ще се постигне относително изравняване на възнагражденията с медицинския персонал в Държавните психиатрични болници, както и ще бъде възможно отделянето на повече средства за подобряване на лечебния процес със съвременни програми чрез трудотерапия и адаптация на пациентите.

 

Молим Ви за съдействие за осигуряване на адекватно финансиране чрез промяна на текстовете в досега действащата Наредба № 3 от 2019 година за субсидиране на лечебните заведения както следва:

• Във връзка с изложеното предлагаме базисната стойност на леглоденя в психиатричните структури с III ниво на компетентност да бъде увеличена на 110.00 лв. и пропорционално на тези от II и I ниво.

Разчитаме на Вашата навременна и компетентна подкрепа за промяна на финансирането на психиатричните лечебни заведения, за да има възможност да получим достатъчно средства за издръжка и нормално да осъществяваме дейностите си!

Предвид горепосоченото, инфлационните процеси през последните три години, както и предстоящото увеличение на минималната работна заплата Ви уведомяваме, че сме изправени пред невъзможността да лекуваме и обгрижваме пациентите с психични страдания, както и да окапацетяваме лечебните заведения с изискуемия по стандарт „Психиатрия“ персонал.

Оставането на финансирането ни в досегашната рамка ще доведе до закриване на цели отделения с легла, по брой на които и без това България е на последно място в европейския съюз.

Българската психиатрична асоциация се обръща към Вас с молба да ни подкрепите в името на адекватното лечение и обгрижване на пациентите и достойно заплащане на труда на служителите в най-трудната и непрестижна специалност каквато е Психиатрията.

За клиника по психиатрия към УМБАЛ „Александровска“ – проф. д-р Вихра Миланова

За клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив – доц. д-р Златослав Арабаджиев

За клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна – проф. д-р Христо Кожухаров

За клиника по психиатрия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен – доц. д-р Мая Стоименова

За ЦПЗ – Пловдив – д-р Марияна Господинова

За ЦПЗ – Бургас – д-р Надя Желязкова

За ЦПЗ – Русе – д-р Теменужка Матева

За ЦПЗ – „Шипковенски“ – д-р Ана Попова

За ЦПЗ – София – област – д-р Емил Грашнов

За ЦПЗ – Враца – д-р Надя Иванова

За ЦПЗ – Добрич – д-р Даниела Събева-Стоева

За ЦПЗ – Велико Търново – д-р Мариана Петрова

За ЦПЗ – Благоевград – д-р Георги Димитров

За ЦПЗ – Стара Загора – д-р Пенчо Гюрковски

За ЦПЗ – Хасково – д-р Йордан Михайлов

За ЦПЗ – Смолян – д-р Анастас Карагяуров

Проф. Валтер Клепетко: При рака на белия дроб има две основни иновации

Впечатли ме значителната разединеност, вероятна причина за недостатъчния напредък в някои области

Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница във Виена и е пионер в трансплантацията на бял дроб, даде специално интервю за предаването Lege Artis.

Проф. Клепетко представи световните методи при лечение на рак на белия дроб, важността от трансплантация, проблемите, но и хуманността при донорството, което дава надежда за нов живот на много пациенти.

Ето какво каза проф. Клепетко: „При рака на белия дроб има две основни иновации. Първата е хирургическата, която ни позволява да оперираме тумори с по-малко натоварване за пациентите – така наречените минимално инвазивни интервенции, и в същото време да извършваме големи операции, когато е необходимо, по безопасен начин за пациента. Друга възможност е медикаментозната терапия, където днес, освен химиотерапията, има и имунотерапия и т. нар. целева терапия, които са донесли изключителни подобрения за пациентите. Двете заедно водят до по-добра прогноза при лечението на белодробния карцином. При напреднал стадии на рак трябва да се постигне системен контрол над тумора. Това означава не само на едно място, а в целия организъм. След това може да се приложи и локална терапия.

През 1986 г. започнах да се занимавам с белодробни трансплантации. Такива бяха направени на много малък брой пациенти в света – може би десет. Работихме три години по подготовката и през 1989 г. извършихме първата трансплантация, която, за щастие, беше успешна.  Пациентът живя 4 години и половина, но за съжаление почина от инсулт. Но самата трансплантация на белия дроб функционира отлично и това беше началото на една голяма международна програма. Днес хирургическата техника при трансплантациите е много добре развита. Истинските проблеми са в намирането на подходящи органи – необходимо е да се насърчи донорството на органи. Това трябва да се подкрепя във всяка страна, защото без донорство няма трансплантации.  Другото предизвикателство е настройването на имунната система, така че тялото да не отхвърли органа и пациентът да може да живее в баланс с него.“

Професорът определи България като прекрасна страна с невероятни хора. Той изрази впечатлението си, че обществото ни е разединено поради недостатъчен напредък в някои области. Пример за това е липсата на белодробни трансплантации, въпреки усилията да бъде обучен български екип.

„Не мога да дам категорична оценка за причината, но вероятно е сбор от много фактори. Необходима е реална воля от страна на властите и политиката. Трябва да има единен подход, да се създаде централен орган, който да бъде подкрепен и да работи с ясен фокус върху постигането на целта. В Гърция също изградихме трансплантационна програма. Тя функционира, но в много ограничен мащаб. Съмнявам се, че Гърция би могла да осигури допълнителен капацитет за България. Лично за мен в тази сфера има големи предизвикателства и успехи, които ми дават смисъл и удовлетворение. Има и провали, но въпреки това трябва да останеш спокоен и балансиран, за да можеш да продължиш напред и да вършиш работата си с радост“, каза още проф. Клепетко.

За тревожността, като естествена реакция на организма

„Какво отлагате на ежедневна база?“, пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат.

Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение на здравето ни, но и като цяло за утрешния ден.

Тревожността е естествена реакция на организма, който се опитва да ни защити и предпази, но ако не бъде овладяна и не ѝ бъдат наложени граници, се превръща в генерализирано тревожно разстройство. Последното влияе на цялостното ни благополучие, състояние и на ежедневните дейности. Тогава тревожността се превръща в проблем.

Страхът е естествен, докато генерализираната тревожност към всеки един аспект от ежедневието ни включва червената лампа и е знак, че трябва да потърсим помощ.

Ранната диагностика е ключова за лечението на хроничните бъбречни заболявания

Диабет, сърдечно-съдови и бъбречни заболявания: Тройната връзка, която не трябва да се пренебрегва

„Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, коментира темата в интервю за Lege Artis.

През февруари организацията внесе предложения в Министерството на здравеопазването за изменения в наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Основната цел е въвеждането на диспансерно наблюдение за хора с хронично бъбречно заболяване, подобно на вече съществуващите практики за пациенти с диабет и сърдечно-съдови заболявания.

„Пациентите с диабет и сърдечно-съдови заболявания са диспансеризирани при личните лекари. Най-лесният начин да идентифицираме бъбречното заболяване е именно чрез тях. Предлагаме те да бъдат изследвани за бъбречно здраве и, ако е необходимо, да бъдат насочени към нефролог“, споделя Николова. Според нея тази стъпка е логична и ефективна, тъй като позволява ранно откриване на заболяването и подходящо лечение.

Една от важните промени, които Асоциацията предлага, е свързана с терминологията. В България често се говори за „хронична бъбречна недостатъчност“ – термин, който описва крайната фаза на заболяването. В Европа обаче използват термина „хронично бъбречно заболяване„, който обхваща пет етапа, от които първите три са лечими.

„Когато говорим за заболяване, а не за недостатъчност, акцентираме върху ранната диагностика и лечението в началните фази. Това е от ключово значение, защото заболяването често протича безсимптомно и пациентите разбират за него едва в късните етапи“, пояснява Николова.

Основен фокус на инициативата са хората с диабет и сърдечно-съдови заболявания, тъй като статистиката показва, че около 3,6{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от тези пациенти развиват бъбречно заболяване в даден етап. „Трите заболявания са свързани и едното често води до другото“, уточнява Николова.

Тя подчертава, че изследването за бъбречна функция е сравнително просто и не изисква значителни финансови ресурси. Това прави възможно провеждането на скрининги в рамките на съществуващата здравна система, без сериозно натоварване на бюджета.

„Нашата цел е да повишим осведомеността за хроничното бъбречно заболяване и неговите рискове“, казва Николова. Чрез кампании и законодателни промени организацията се стреми да подобри качеството на живота на пациентите и да предотврати тежките последици от заболяването.

Интервюто подчертава необходимостта от съвместни усилия между институциите, лекарите и пациентските организации за осигуряване на ранна диагностика и адекватно лечение на хроничното бъбречно заболяване.“