Рубрика: Новини
Засилване на контрола върху публичните средства и цялостна оптимизация на разходите бяха сред основните приоритети, представени от кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) пред ресорната парламентарна комисия. В надпреварата за поста участват д-р Владимир Даскалов и Станимир Михайлов.
В своята концепция д-р Владимир Даскалов постави акцент върху необходимостта от задълбочен анализ и пренареждане на приоритетите в системата. По думите му, въпреки ежегодния 10-процентен ръст в бюджета на фонда, здравните показатели на населението остават тревожни. Средната продължителност на живота у нас е с шест години по-ниска спрямо средноевропейската, нивата на предотвратима смъртност са високи, а сърдечно-съдовите заболявания продължават да са водеща причина за фатален изход. Д-р Даскалов подчерта, че сериозен проблем остава високото пряко доплащане от страна на пациентите, което достига близо 39%, както и финансирането предимно на настъпили усложнения вместо на навременна профилактика и ранна диагностика.
Кандидатът посочи като водещи принципи в бъдещата си работа прозрачността, финансовата дисциплина и прехода от заплащане за обем към финансиране за постигнато качество. Д-р Даскалов акцентира върху дигитализацията чрез НЗИС и приложението „еЗдраве“, което трябва да прекрати дублирането на скъпоструващи изследвания между доболничната и болничната помощ. Той очерта и мерки за пълна електронизация на рецептите, развитие на системата СЕСПА за проследяване на лекарствените наличности, както и извеждане на максимален брой лечебни и диагностични процедури в амбулаторни условия.
От своя страна Станимир Михайлов, който има управленски опит като председател на Надзорния съвет и управител на институцията, предложи пакет от мерки за оптимизиране на болничните разходи и свиване на финансовата тежест върху здравноосигурените лица. Основните му предложения включват диференцирано заплащане на клиничните пътеки според реалната тежест на състоянието и трансфер на нискорискови процедури към специализираната извънболнична помощ.
В областта на лекарствената политика Михайлов подкрепи задължителното провеждане на обществени поръчки за медикаменти в лечебните заведения. До пълното им въвеждане той препоръча заплащането на медикаментите от страна на Касата да се извършва на база среднопретеглена цена като по-устойчив механизъм за контрол на разходите, заедно с мерки за гарантиране събираемостта на средствата по компенсаторните механизми.
