„Мисля, че решението на БЛС да не подпише националния рамков договор е обмислено и би трябвало и Здравната каса, и Министерството на здравеопазването да се съобразят с него. Аз съм изцяло зад становището на съюза.“ Това казва пред „Стандарт“ бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски.

„Първо, става въпрос за тези пръстови отпечатъци на пациентите. Представете си какво ще стане. Само към 4000 са частните практики. Всеки един лекар най-вероятно може би и той да има такъв идентификационен печат, след това аптеките, болниците, медицинските центрове. Просто не мога да си представя за какво всичко трябваше да бъде това“, коментира той и продължава: „Има и друго. Пълната неяснота за допълнителните пътеки, това също е недопустимо. Хората са изпаднали в едно неведение, всеки пита какво ще правим оттук нататък. Не може така да се работи.“

Контрапункт на думите му дава зам.-здравният министър Ваньо Шарков, който отбелязва: „Договореностите, които бяха постигнати преди провеждането на събора на Българския лекарски съюз (БЛС), касаят не само лекарите, а и пациентите. Защото това, което беше постигнато като споразумение, включва около 46 млн. лева повече за доболничната помощ, което значи увеличение на броя на направленията с над 700 хиляди, а на изследванията с над 5 милиона. За първи път се предвижда увеличение на парите, които ще получават лекарите при профилактичните прегледи на деца. Съсредоточихме основния финансов ресурс точно в тази сфера. И повече средства, разбира се, и за специализираните прегледи и медико-диагностични дейности и над 200 милиона за болничната помощ.“

Д-р Шарков казва още: „Като лекар не разбирам как успяваме за 30 минути да отхвърлим един предложен Национален рамков договор, който безспорно е по-добър от действащия и от много други преди него. Ако въпросът е в пръстовия идентификатор, хората, които са прочели текста, ще видят, че там този текст не съществува, а съществува нещо, което е записано през 2010 г. в Закона за здравното осигуряване и то се казва „уникален идентификационен код“, което може да бъде технически реализирано и през пръстов идентификатор“.

По думите му, безспорен проблем е контролът. „Как ще наречем контрола, дали пръстов идентификатор или по друг начин, съпротивата срещу него ще бъде голяма. Това е разбираемо, защото все пак става въпрос за 3,5 млрд. Сериозен разход и нежеланието ни да допуснем пациента да участва в този контрол, не е най-доброто, което правим и в момента“, смята зам.-министърът.

„Монитор“ пък съобщава, че средствата за онколечение няма да бъдат орязвани. „Това е обещал здравният министър д-р Петър Москов на среща с онколози, която се е провела в МЗ вчера. Той е уверил, че нито цените на клиничните пътеки ще бъдат намалени, нито пък обемите на медицинска дейност“, пише ежедневникът, като се позовава на думите на националния консултант по онкология проф. Асен Дудов.

„Водещи онколози бяха притеснени, че от 86 000 хоспитализации годишно по настоящия рамков договор в новия са заложени едва 35 хиляди. Освен това са били намалени цените на клиничните пътеки, което сериозно би затруднило достъпа на пациенти до лечение. Министър Москов обещал, че клиничните пътеки нямало да бъдат намалени дори и с една“, допълва публикацията.

„Новинар“ пък информира, че бездомни пациенти престояват цели месеци във варненската болница „Света Анна“, докато чакат да бъдат настанени някъде. „Това се налага заради закриването на приюта за временно настаняване, съобщи директорът на клиниката д-р Гален Шиваров чрез писмо до общинската комисия „Социални дейности и жилищна политика“, цитирано от Дарик“, обяснява материалът.

„В отделенията постъпват много бездомни в тежко състояние, безработни, възрастни хора без близки и здравно неосигурени. Откакто изтрезвителят в града не функционира, в Спешно отделение се водят и лица в нетрезво състояние. В практика се превърна пребиваването на този контингент пациенти в болницата и след приключване на лечението“, посочва д-р Шиваров.

Той добави, че това води до финансови загуби за клиниката и този проблем трябва да бъде решен и от общината. По думите му във Варна нараства броят на приходящите от други градове, които живеят по улиците, а много често ги приемат в критично състояние. След лечението няма кой да се погрижи за тях, защото близките им не искат да поемат такъв ангажимент и ги игнорират. Именно заради това д-р Шиваров настоява местата в приютите да се увеличат“, пише още вестникът, като припомня, че за подобен случай в края на миналата година сигнализираха и от болницата в Бургас, където известно време живя 83-годишна жена.

Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/pechata-podpisvaneto-nrd-201-63526

Турският холдинг „Аджъбадем“ преговаря да купи „Токуда“ и веригата „Сити клиник“, което ще я превърне в най-големия собственик на болници след държавата

Токуда“ е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв., а „Сити клиник“ има консолидирани приходи от около 40 млн. лв.

За десет години болничният пазар в страната бавно започна да се променя – появиха се частни лечебни заведения, дори вериги. Сега секторът е на крачка от нова едра трансформация, защото е възможно чуждестранен инвеститор да купи едновременно две от най-големите болници.
Чрез звеното си в Турция „Аджъбадем“ малайзийс­ко-японската група IHH Healthcare от седмици води преговори за покупката на 100{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от „Токуда болница София“ и мажоритарен дял във веригата „Сити клиник“ според източници на „Капитал“, запознати с хода на сделките.
В момента японската „Токуда болница София“ е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв. и четвърта по плащания от здравната каса, а българската група „Сити клиник“ има консолидирани постъпления от около 40 млн. лв., преди година беше шеста сред частните болници със своите клиники и е на 23-о място по плащания от здравната каса (виж карето).
Сигурност за мегасделката няма, тъй като в момента текат преговори. Според източник на „Капитал“ двете покупки не са вързани – възможно е и една от тях да не се случи, но това не изключва завършване на другата. Ако обаче планът се изпълни, в страната ще се появи новият голям в сектора, който ще е с 50{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} повече приходи от сега най-голямата болница – пловдивската държавна „Свети Георги“. И с нов стил и методи, придобити с опита, достигнат чрез над 2 млрд. долара годишен оборот на азиатската група.

Удвоена възможност

Според източници на „Капитал“ първа е дошла опцията за покупка на „Токуда“. Още през миналата година консултанти са събрали интерес от инвеститори. България, логично, не е попаднала в радара на големи американски или западноевропейски болнични групи. „В Румъния се продаваше болница и интерес проявиха основно финансови инвеститори и вериги от типа „Аджъбадем“, които гледат към разрастване“, каза представител на компания, разглеждал „Токуда“ като актив.
Представител от турската страна потвърди пред „Капитал“, че екипите на „Аджъбадем“ са посетили „Токуда“. А според няколко други източника планът е сделка да има до края на март. От турския холдинг не отговориха на въпросите на „Капитал“, а представителят на „Аджъбадем“ за България д-р Гюрай Ходжев също отказа коментар. „Сити клиник“ също не пожелаха да дадат информация за евентуални преговори и предстояща сделка. От „Токуда“ изпратиха официален коментар, в който не се споменава нищо за водене на преговори, но не се и отрича.
Въпреки това по неофициална информация от началото на годината в клиниката тече дю дилиджънс, а представителят на японския собственик на болницата – Артър Стърн, няколко пъти гостува в София и е обявил пред лекарите от болницата, че води преговори за продажба на лечебното заведение с чужди инвеститори с опит. През миналата година Стърн опита да продаде другата инвестиция на групата – мажоритарния дял в Токуда банк, но БНБ не разреши сделката. Българската болница е единственото чуждестранно лечебно заведение на японската верига в Европа, но след заболяването на основателя й д-р Торао Токуда вероятно наследниците му са решили да излязат от инвестицията в България.
При „Сити клиник“ причината е различна. Инвеститорите в групата, научавайки за продажбата на „Токуда“ и големия кандидат, по-скоро са потърсили стратегия за бъдещето си. По-младата верига все още е във фаза инвестиции, след като през декември отвори новото си раково звено. Но навлизането на нов амбициозен играч на пазара би затруднило растежа и би намалило шанса групата да е атрактивна за друга чуждестранна група. А повечето инвеститори в „Сити клиник“ са по-скоро финансови, които, макар и необявено публично, имат за цел да изградят модерна и качествена верига, която да продадат след години на стратегически купувач. Просто удачният момент е дошъл по-рано от очакванията.

Кой купува

Собственик на „Аджъбадем“ е инвестиционният холдинг IHH Healthcare, в който най-голям акционер е малайзийският държавен фонд Khazanah Nasional, следван от японската Mitsui и американската Citigroup. Дружеството е публично и се търгува на борсите в Малайзия и Сингапур. Групата има 25 хил. служители, оперира 41 болници в 10 страни, естествено в Малайзия и Сингапур, но също и в Китай, Бруней, Виетнам, Индия и др. Истанбулската Acibadem Holdings е отговорна за услугите за района на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Групата е основана през 1991 г. IHH е най-големият оператор на болници в Югоизточна Азия с 2.24 млрд. долара приходи през 2014 г. В Турция в структурата има 18 болници и 13 центъра по различни специалности, като освен това холдингът притежава болница в Македония.
Причините турското подразделение на холдинга да се ориентира към България са много. От една страна, представителството на клиниката е вероятно първото на турска болница в България чрез усилията на д-р Гюрай Ходжев, който дълги години е практикувал в Турция и е успял да убеди собствениците, че трябва да предложат услугите си и на български граждани. До момента турска болница не е откривала филиал в България, нито е купувала лечебни заведения. „Аджъбадем“ например имаше договор за съвместна работа с „Токуда“ отпреди над шест години и част от пациентите, които не можеха да получат лечение в България, можеха да отидат в Истанбул.
Възможно е това да е очакваната европейска експанзия на холдинга. Като цяло до момента той е известен със спонсорството си на спортни отбори, включително и български, заради специализацията на една от големите си болници в спортна медицина и в лекуването на много световни спортни звезди.
През последните 10 години Турция инвестира милиарди в обучението на своите лекари и медицински сестри, в мащабна здравна реформа и в превръщането на страната в средище за медицински туризъм. Държавата предлага на отлични ученици стипендии за обучение по медицина в най-добрите университети в Германия, Великобритания и САЩ с идеята да се върнат и да практикуват в родината си, освен това насърчава частните инвестиции във високотехнологични клиники, акредитирани по най-високите световни стандарти. В резултат на стратегията си Турция успя да преформатира сектора си и да предлага медицина на най-високо световно ниво.
На практика лечението и консултациите в Турция са най-бързата, евтина и качествена медицинска услуга в чужбина, която българските пациенти все по-често ползват. Ограниченията за чакане и плащане от здравната каса за лечение в европейски клиники и липсата на достатъчно възможности за лечение и диагностика в България, особено за болните от рак, практически водеше по-платежоспособните пациенти първо в Истанбул.
Съществува хипотеза, че обилната инвестиция, която правителството на България направи през миналата година в киберножове, лъчетерапевтична апаратура и модерни апарати за изследвания и операции на рак, е възможната причина турската верига да реши да последва пациентите си. По най-груби изчисления в Турция се лекуват около 5000 българи годишно, които плащат около 100 млн. лв. Освен това едва ли българските клиники толкова бързо ще успеят да се справят с новата апаратура, тъй като специалистите дори не в радиохирургията, а само в химиотерапията са изключително дефицитни.
Всъщност турските болници и по-конкретно „Аджъбадем“ далеч не са специализирани само в лечение на рак, а покриват абсолютно всички специалности. В случая „Токуда“ наистина има онкоотделение и първата радиохирургия в България, но преди всичко е известна многопрофилна клиника с 37 отделения. Възможността да се последват българските пациенти в онкологията вероятно предоставя „Сити клиник“ с новата си онкоболница, но и нейната стратегия е да покрива повечето заболявания въпреки първоначалния си акцент върху кардиологията.
Ако сделката стане, не е невъзможно познатата турска стратегия да бъде приложена и в купените български заведения и това да даде и тук тласък за превръщането на страната в дестинация за медицински туризъм. Заложби за това вече има и се използват в някои специалности, като например денталната медицина.

Как ще се отрази на пазара

Евентуална сделка за покупката на двете клиники ще бъде най-мащабната в здравния сектор. Японската болница, която стъпи на пазара преди повече от девет години, беше първата, единствената и най-голямата чуждестранна инвестиция в болничния сектор след промените и бързо набра скорост. До момента собствениците й не бяха решили тя да се разширява допълнително и да се превръща във верига. Така най-голямата като приходи частна болница в България – „Токуда“, всъщност е само един обект, докато конкурентите й все повече са вериги от болници, и то собственост на българи. Най-голямата от тях – „Софиямед“, има медицински заведения в Пловдив, Бургас, Пазарджик, Пещера и Велинград. „Сити клиник“ има две болници в София, една в Бургас и във Варна притежава медицински център.
Така евентуалното излизане на най-големия и единствен чужд инвеститор и замяната му с друг, придобил и още активи в сектора, наистина ще е събитие за лечебните заведения, още повече че на никого не е известна стратегията, която „Аджъбадем“ биха приложили в България.
Част от сегашния екип на „Сити клиник“ при основаването й всъщност напусна точно „Токуда болница“ и дали екипите на две от най-големите столични клиники ще се съберат, кой ще управлява предишните си колеги и дали някой ще напусне е в центъра на обсъжданията в сектора.
МБАЛ „Токуда болница София“ функционира както досега, обслужвайки български и чуждестранни пациенти. На този етап собственикът на болницата не е склонен да обсъжда бъдещите си стратегии в по-голяма степен от намеренията си за продължаващ растеж и развитие на медицинската дейност на болницата. Продължаваме да инвестираме във високотехнологично оборудване и да обслужваме нарастващ брой пациенти“, коментираха от болницата.
Според лекари от клиниката при преговорите се цели да се запази болницата в сегашния й вид, а новият собственик да продължи да я развива и да инвестира в нея.
Разбира се, основното неизвестно пред двете частни болници е как ще продължат да работят с основния платец – здравната каса. От 1 април се очаква да влезе в сила Националната здравна карта и касата да избира с кои клиники да работи и по кои клинични пътеки и с кои не. Документът предвижда орязване на легла в ключови специалности в София. Тъй като държавата е в позицията да бъде едновременно най-големият собственик на болници, да определя здравната карта и да доминира в управлението на здравната каса, от волята на правителството в крайна сметка ще зависи дали частните клиники ще продължат да се развиват успешно чрез редовните осигуровки на българите.

Източник:http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/02/26/2712996_suzdavaneto_na_bolnichniia_gigant/