Една от големите загадки винаги ще бъде фактът, че психичните заболявания са били, все още до голяма степен са и може би още дълго ще бъдат тема табу. Трудно е да признаеш, че имаш подобен проблем, трудно е да вземеш решение за лечение, трудно е да споделиш. Въпросът е защо? Има ли нещо по-нормално от това душата ти да страда и съответно да се разболява, след като ние всички живеем чрез нея, чрез емоциите и чувствата си? Има ли нещо по-нормално някъде в теб нещо да се скъса под натиска на болка, която е непосилно да преживееш? И има ли нещо по-нормално от това да потърсиш помощ и съответно лек за душата си?
Това са въпроси, над които си заслужава да помислим, особено предвид статистиката, оповестена по повод Световния ден на психичното здраве. Според нея броят на българите с тревожно депресивни и панически разстройства расте, а възрастовата граница на пациентите пада. Оказва се, че над един милион българи имат психични проблеми, като най-честите заболявания са тревожните разстройства и разстройствата на настроението.
Потърсихме за коментар психотерапевта Александра Заркова, от която научихме и много интересни неща, които вярваме, ще бъдат полезни на всеки един от вас.
На какво според Вас се дължи влошеното психическо здраве на българите, имайки предвид последните данни за все по-нарастващия брой психични разстройства у нас?
Аз не знам дали има увеличаване на засегнатите от психични разстройства, или защото присъствието на психологията днес, за разлика от преди например 20 години, ги прави по-забележими. Според мен първопричината за влошеното психично здраве следва да се търси в семейството. Пиер Дако, белгийски психотерапевт, в една от книгите си казва: „Семейството – змийското гнездо“. Напълно съм съгласна, защото и работата ми с клиентите го потвърждава. В семейството съществуват най-безумните, смазващи и унищожаващи човешкото същество табута, отношения, забрани и ограничения. Свидетел съм на човешки истории, в които, все „за доброто” на детето всъщност са се проявявали всякакви форми на садизъм и омраза, някои от тях скрити под маската на прекалена и направо задушаваща или изсмукваща „грижа“. Липсата на истинска обич и приемане, на адекватна грижа и емоционално хранене, са причината. Следствието са психичните разстройства по-късно, които просто показват къде и в какво точно човек е осакатен, отключени от някакви външни обстоятелства. Обичта никога нищо не поврежда. Само в условията на истинска обич има здраве и човешкият потенциал разцъфтява.
От какво най-често страдат българите?
Можем да кажем, че всеки страда първо от себе си – имам предвид онези дефицити и деформации в личността – на всички нива – емоционално-психично, когнитивно, социално, поведенческо – които носим от ранния си опит. Там има събития и преживявания, които са довели до потискане на цели аспекти от личността на човешкото същество и са го превърнали от родено с целия му потенциал да бъде здраво, естествено и щастливо в невротичен човек, а понякога и с по-сериозни поражения. Това е основата на психичните разстройства в зряла възраст, които ще се проявят – форми на депресия, от кръга на тревожните разстройства – паническо, обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирана тревожност, фобии, зависимости – към храна, алкохол, психоактивни вещества и др.
Какво отключва тези проблеми?
За да се прояви определено психично разстройство, има външна, отключваща даден вътрешен механизъм ситуация. Подчертавам – това са отключващи ситуации, а не причини. Най-вече се сочи стресът. Но – вътрешното напрежение поражда стрес, а не обратното, т.е. личността не е в състояние да се адаптира – защото не е цялостна и хармонична, защото има дефицити и деформации в емоционално, психично, поведенческо отношение.
Бихте ли обяснили какво по-конкретно стои зад някои от най-честите заболявания – тревожност, депресия и разстройства на настроенията? Какво означават тези диагнози?
Всяка от тези диагнози е вид симптом на разстроена човешка личност. Човек е био-психо-социална система, в която всички елементи – когнитивно, соматично, емоционално-психично, духовно – си взаимодействат по сложен и уникален начин и предават характеристиките на това взаимодействие на външния свят. В която и да е диагноза става въпрос за блокирани, изтласкани цели аспекти от личността, на чувства и отречени потребности и на поведенчески дефицити. При тревожните разстройства например, се наблюдава невъзможност човек да се отпуска, той е в състояние „нащрек“, на един постоянен контрол и потискане. При депресията има потискане и отричане на агресията – в смисъла й на градивна и съзидателна енергия, както и отказ от поемане на отговорност за своя живот.
Нека да обясним и разликата между психотерапевт, психолог и психиатър – разлика, която за съжаление все още има хора, които не правят.
Психологът работи с инструментариума на науката психология, ползва стандартизирани тестове и дава обяснения от психологическа гледна точка. Психиатърът поставя диагноза по удовлетворяването на определени критерии и назначава медикаментозно лечение. Психотерапевтът, поне от моя гледна точка, участва в една специална връзка между две човешки същества и помага да се изградят нов тип отношения – с помощта на научното познание за ума и душата, с вълнението на този особен вид приключение по пътя към нас и с изкуството да се научим да живеем пълноценно и в хармония – със себе си и света. Психотерапията дава възможност на човек да изгради една нова, хармонична и пълноценна връзка със себе си, защото от качеството на тази връзка зависи и връзката ни с другите. Аз мисля, че това е начинът да се върнат „сърцата“ при хората, да преоткрият обичта във всичките й проявления – защото обичта нищо не поврежда, а съзидава. Където има обич, естественост и цялостност, няма болест.
Ако някой, който чете този разговор с Вас, открие, че има много от симптомите, които изброявате, какво следва да направи той? Към кого да се обърне? И изобщо какъв е механизмът в тази област на здравеопазването – покрива ли Здравната каса лечението на подобни заболявания, имаме ли право на направления за психотерапевт например, до каква степен личните лекари са подготвени да отговорят на подобен тип проблеми?
Грижата за емоционално-психичното състояние следва да стане приоритет за всеки. За съжаление хората са склонни да отлагат с надеждата сами да се справят или проблемът да изчезне някак. Така обаче, проблемът освен че се задълбочава, ще е нужно и повече време и средства, за да се излекува човек. Да потърсят психотерапевтична помощ.
Дали личните лекари са подготвени да отговорят на подобен тип проблем – не мисля. Може би единствено, ако забележат сериозни и видими индикации, да дадат съвет за посещение при психотерапевт.
Не знам дали здравната каса покрива лечението на психични разстройства. Аз имам частна практика. По отношение на емоционално-психичното здраве, от което зависи и физическото, и социалното, каквито и държавни програми да има, убедена съм, ако в семейството не се променят стила, нагласите и отношението, ще се лекуват следствията, но причината ще продължи да съществува.
Какво Ви накара да изберете да се занимавате именно с психотерапия?
За мен това е най-смислената, най-хуманната професия, защото тя е начин да върне на човешкото същество неговата автентичност, пълноценност и здраве. Хората страдат от недостиг на обич, копнеят за истинско приемане и разбиране. Понякога една депресия може да се появи, само защото не е имало кой да те чуе и „види“.
Какви хора търсят помощта Ви?
Тези, които избират психотерапията като начин за себепознание, себеосъзнаване и личностно израстване, са хора, притежаващи един особен вид интелект – макар и интуитивно, те „знаят“, че дълбоко в тях, има нещо здраво, на което да стъпят и да се превърнат в истински свободни и успешни човешки същества – независимо дали поводът е паническо разстройство, депресия или някакъв житейски проблем.
Разкажете ни как протича психотерапевтичното лечение…
По метода, по който работя аз – холистична психотерапия, с каквато и симптоматика или конкретно психично разстройство да е дошъл клиентът, работя по конкретния проблем, виждайки обаче как той е проявление на цялото, т.е., лекуваме симптома, но в контекста и с поглед върху цялата човешка личност. Защото всъщност личността е болна, а конкретното психично разстройство е само локализиран израз на разстроената и разбалнисарана човешка личност. Ако се лекува само симптома, а не цялата личност, то вероятността истинската причина за болестта да се прояви след време отново под формата на ново болестно състояние, е голяма. Това е процес, в който, в условията на честност, непринуденост и доверие човек преоткрива себе си. Усвоява нови модели на мислене и поведение, постига цялостна пренастройка на личността си, на вътрешния си психичен живот.
В края на разговора ни, въпреки че всеки случай е индивидуален, бихте ли могла да отправите конкретна препоръка към читателите ни – какво да правят, за да опазят своята психика здрава?
Здрава психика означава емоционална интелигентност. Емоцията и чувствата са в самата основа на живота. Всъщност блокирането им води до болест – независимо каква ще е конкретната болестна картина. Единственото нещо, за което не носим отговорност, са нашите чувства, но носим отговорност какво ще направим с тях или за тях. Това е важно, защото зад чувствата стоят важни базови потребности, от чието здраво задоволяване зависи здравето ни в най-широкия смисъл на думата. За съжаление това, което се нарича възпитание, е по-скоро дресура на човешкото същество, в която здравият и функционален израз на чувствата е или забранен, или непознат, или деформиран. Аз мисля, че под многото „трябва“, „длъжен си“, под многото предразсъдъци, безумни ограничения и емоционални изнудвания, човек усеща потребността да бъде освободен. Затова да не се пренебрегват индикациите за фрустрация и ако човек не може да справи сам, да се потърси психотерапевтична подкрепа.
Източник:Framar.bg: Ина Фенерова
