Труднозарастващи рани и гангрени минават бързо от кислорода
Филиз Алендарова е медицинска сестра, която кара две магистратури – едната е мениджмънт, а другата – деца с проблеми в развитието. От две години работи в хипербарния център в Националната спортна академия (ул. „Гургулят“ №1) в София, където основният контингент от пациентите са тъкмо деца с проблеми в развитието. За това какво представлява терапията в барокамера с медицински кислород и какъв е нейният ефект Филиз Алендарова разказва специално за в. „Доктор”.
– Г-жо Алендарова, при какви здравословни проблеми помага терапията с кислород в барокамера?
– При нас основно идват дечица с проблеми в развитието, с аутизъм, с хиперактивност, с разстройства в говора, с леко или с по-силно умствено изоставане, дори деца с хидроцефалия. Идвали са и с детска церебрална парализа. Смисълът на терапията е да се насити организмът с кислород, да се образуват нови кръвни клетки, да се усвои по-добре кислородът в организма и така да го детоксикира. Често децата с проблеми в развитието имат натрупване на тежки метали и други токсини в организма, което се установява с кръвни изследвания. Тежките метали най-добре се изчистват в барокамера.
– Колко трае една процедура?
– 60 минути. В това време влизат десетина минути за компресия – повишаване на налягането, за престой и накрая за декомпресия – сваляне на налягането. Кислородът се пуска на втората минута и продължава до последните две минути, т.е. през цялото време се подава. Има два вида барокамери. Нашата е многоместна, в нея кислородът се диша през маска. Маркучи отвеждат медицинския кислород в маската, която се поставя на лицето. Друг тип барокамери са едноместни, наситени изцяло с кислород и не е нужно да се слагат маски. Предимство на нашата барокамера е широкото пространство, обстановката не е клинична. Децата приемат барокамерата за къщичка или корабче. Затова не се стресират. В едноместните барокамери може да легне само един човек или майка с детенце, но не се налага слагането на маска, което е проблем за някои от децата, особено в началото. Защото те трудно търпят непознат предмет около главичката. С времето свикват. Внасят си вътре занимателни игри, редят пъзели и нещата се получават. И двата типа барокамери действат по един и същ начин, въпрос на избор е коя хората ще предпочетат.
– А родителите слагат ли маска?
– Не, но атмосферата вътре е достатъчно наситена с кислород. Даже скоро имахме случай да заздравее бързо дълбокопорезна рана с нож. Майката на едно от децата се беше порязала и раната се затвори за ден-два. Това означава, че има ефект и само от престоя в барокамерата поради високата концентрация на кислород. Много недоверчиво подхождат хората в началото, но след това усещат ефектите и препоръчват терапията на всички.
– За какви заболявания при възрастните помага барокамерата?
– Работим с хора с множествена склероза, с труднозарастващи рани, с гангрени, с диабетно стъпало, със ставни болки – след операции на стави те зарастват по-бързо. Понеже кръвта се насища с кислород, раните се смаляват и хващат коричка. Барокамера се ползва също за козметични цели, дори профилактично и за релаксация. Често идват в събота и неделя хора, които през седмицата работят в офиси, затворени по цял ден пред компютър. Те споделят, че се чувстват доста по-добре.
– Какви са противопоказанията?
– Онкологични заболявания, инфекции на бял дроб, синузит. При децата има специфично противопоказание – епилепсия. Ето защо преди първото си посещение в барокамера трябва да имат изследване с ЕЕГ, че липсват огнища на епилепсия. Това се прави, за да не получи детето пристъп.
– Колко време трябва да продължи терапията?
– Броят на процедурите е различен, но има два варианта. Единият е 40 процедури всеки ден, месец и половина почивка и след това още 40 процедури. Този вариант се използва предимно в САЩ. В Европа е прието да се правят 15 процедури всеки ден, един месец почивка, още 15 процедури и после два месеца почивка. Това се отразява по-добре на децата. Те не се изморяват прекалено, тъй като се налага да се прави всекидневна смяна на налягането – компресия, декомпресия. Няма точни медицински изследвания обаче кой вариант е по-ефективен.
– Колко струва терапията в барокамера?
– По принцип е 40 лв. на процедура, но в момента тече лятна промоция по 30 лв. Планираме максималната цена да е 35 лв., защото терапията трябва да се прави ежедневно и периодично. Имаме дечица, които са направили с времето над 200 процедури, някои стигат 300 и ще правят още. Финансовата тежест за родителите е голяма. Те са принудени да живеят в лишения. Затова им помагаме да организират благотворителни кампании.
Елица Томова:
Още на десетата процедура при дъщеря ми имаше подобрение
Случайно се срещнахме с Елица Томова, която води дъщеря си на терапия в барокамерата. Детето е с диагноза аутизъм.
– Г-жо Томова, колко пъти сте влизали в барокамерата?
– Имаме вече над 100 процедури. Много съм доволна, защото детето ми вече има много добра концентрация и очен контакт. Очният контакт се появи още на десетата процедура от първата серия терапии. Дъщеря ми стана по-спокойна и започна да спи добре. Преди имаше проблеми с нощния сън. Сега той е непрекъснат, наблюдавам у нея повече разбиране. Проблемът с изхождането се разреши благодарение на барокамерата, но и на други неща: хранителната добавка „Брейнбустер“ и едно хомеопатично лекарство. Реално на петгодишна възраст махнахме памперса. Стигнахме дотам, че тя сама да се сеща и да отива в тоалетната като всички деца на нейната възраст.
– Кой ви насочи към тази терапия, към добавката и хомеопатията?
– Други родители на деца с аутизъм, които са имали и решили този проблем. Ние си споделяме какво помага и какво не. За пет години ходенето до тоалетната не се реши по стандартния начин, но проблемът вече е категорично преодолян. Дъщеря ми има и други подобрения. Тя не контактуваше с непознати хора, не ги поглеждаше и не се обръщаше при чуване на името си, освен от най-близките. Сега контактува и с непознати хора, осъществява физически контакт. Рядко им казва някоя дума, но като цяло е доста по-добре.
– Има ли общоприет път в институциите, по който да се тръгне и да се помогне на децата с аутизъм?
– Редът, който предлагат, е ресурсен учител, логопед, психолог, специален педагог. Ако някой има нужда, ползва също кинезитерапия и рехабилитация. С това се изчерпват нещата. Логопедът помага донякъде, но в нашия случай резултатите бяха на приливи и отливи. Тя е от 3 години на логопедична терапия. Първо казваше някакви думички, после изчезнаха. Появиха се някакви умения, пак изчезнаха.
– А вие какво открихте, че е ефективно за развитието на детето?
– Дъщеря ми ходи от миналата година на ерготерапия и съм изключително доволна от резултата. В съчетание с терапията в барокамера нещата станаха по-добре. Децата грубо казано подлежат на обработка. Когато им се зададат 1-2 прости инструкции, могат да ги следват и изпълняват. В ерготерапията всичко се прави под формата на игра. Правят се елементарни упражнения на специални люлки и с топки. Има тактилни уреди, които повлияха добре на сетивността. Дъщеря ми е суперчувствителна към звуци. Дразнят я звън на телефон, виковете на децата в градината, всякакъв шум. Детето ми ходи в масова детска градина. Но вече може да седи с другите деца, да сяда да се храни, когато и те се хранят, да ги изчаква да започнат и да свършат, което преди беше невъзможно. Тя не спазваше никакви правила, сега може да го постигне. Разбира се, невинаги може да преценява опасностите. Излизаме навън, тя вижда сладолед и изтичва през улицата. Сладоледът е силен стимул, който я кара да бяга и въобще не мисли за опасност. Сега изчаква, когато аз спра и тя спира. Има известно търпение. Щом сега ни изчаква да си поговорим, това е цяло постижение. Преди не беше така. Спра ли да говоря с някого, тя започва да вика и да се ядосва, да ме дърпа. Това е нейният начин на комуникация.
В момента сме на четвъртата седмица на хомеопатичен детокс при д-р Вилма Михайлова. Още като бебенце на 3-4 месеца дъщеря ми доста дълго лежа в болница. Имаше бронхиолит и белодробни проблеми, беше на инхалатори. Това продължи две години и я дръпна назад в развитието. После всяка година имаше някакъв проблем, заради който влизахме в болница. Получаваше упойки, кортикостероиди, които бяха нужни, но след всеки престой в болница тя се връщаше назад. Още е рано да се каже какъв е ефектът от хомеопатичната детоксикация, но ми се струва, че има подобрение.
Мара КАЛЧЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/45785
