НЗОК да изиска справка за възнагражденията на болничните директори. Това е поискал здравният министър и вицепремиер д-р Илко Семерджиев, става ясно от стенограма от заседанието на Надзорния съвет на фонда, проведено на 13 февруари, в което той е взел участие.

„Трябва да изисквате размерите на възнагражденията на всички тези договорни партньори. Това нещо не представлява нито търговска, нито лична тайна. Публичните средства не са тайна. Публичните средства са публични средства и затова публиката, които ги плаща, трябва да знае къде отиват средствата“, заявява здравният министър. Като пример д-р Семерджиев посочва разлика във възнаграждения в една и съща специалност между 900 и 90 000 лв., което по думите му е абсурдно.

„Болници, които декларират, че имат дългове, това не са само общинските болници, а и такива, на които принципал е министърът на здравеопазването, в същото време раздават заплати, които далеч надвишават доходите на нацията“, допълва още здравният министър. „Това са неща, които не трябва да се случват. Няма механизъм един лекар да получава годишно един милион, а в същото време болницата да дължи пет милиона“, категоричен е д-р Семерджиев. В тази връзка той посочва, че е готов да окаже съдействие на касата, като заявява, че трябва да се действа „взаимно, координирано, целенасочено“ и с цел „тези изкривени неща“ да бъдат балансирани в рамките на година.

Другият изключително голям проблем според Семерджиев е, че лечебни заведения, които са с договори за публично финансиране, практикуват частна практика и то със здравноосигурени лица. „Трябва да има специални клаузи в договора, които да кажат това допустимо ли е и ако е допустимо – кога е допустимо“, казва здравният министър, допълвайки, че се измислят всякакви схеми за натоварване на пациентите, които по никакъв начин не са законово регламентирани.

Д-р Семерджиев коментира и твърденията за недофинансиране на системата, като отбелязва, че всъщност общият размер на частните и публични плащания надхвърля 7.5{7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163} и това е средноевропейското ниво. Според него частните плащания трябва да станат публични, като това би могло да се случи чрез повишаване на здравноосигурителната вноска. Независимо какъв е нейният размер обаче тези средства трябва да са харчат рационално, убеден е Семерджиев. „В противен случай ви казвам – извинявайте, но първо си запушете дупките, течовете, извлечете необходимото като резултат и чак тогава елате да искате повече пари. Никой не дава пари, които изтичат част от тях – 10, 20 или 30{7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163} в канализацията“, посочва той.

„За измамниците бих помолил да бъдете крайни“, заявява още здравният министър пред членовете на Надзорния съвет. „Някой трябва да изгори, за да свети на останалите и да се знае, че лъжата е неприемлива, особено лъжата със здравето на хората“, отбелязва д-р Семерджиев.

Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/nzok-proveri-zaplatite-bolnichnite-direktori-60453

Нужен е филиал на медицинското звено в Боровец, смята директорът на столичните спешни медици

Началникът на Клиниката по детска ортопедия и травматология в „Пирогов” д-р Атанас Кацаров не си е подал оставката, нито ще бъде дисциплинарно уволнен, както се твърди в медийното пространство. Клиниката ще бъде реновирана, като ремонтът трябва да приключи до края на септември, съобщи в интервю за Дарик изпълнителният директор на болницата проф. Асен Балтов, който пое поста в началото на седмицата. По темата за натрупаните дългове от страна на лечебното заведение той коментира, че от една страна държавата заплаща на „Пирогов” между 25 и 30 лева на преминал спешен пациент, а той реално струва между 50 и 60 лева, а от друга – че всеки пети пациент, преминал по спешност в „Пирогов,” е здравнонеосигурен. Проф. Балтов обаче категорично заяви, че ако политиката в болницата се промени, то тя може да започне да печели по 6 милиона лева на годишна база.

Как ви изглежда най-голямата спешна болница от директорския пост?

Не е лесно да си директор на най-голямата спешна болница, защото тя е един организъм, който постоянно се нуждае от някаква допълнителна настройка. Мъчим се да направим всичко възможно да бъдем винаги коректни и да съдействаме максимално на всички пациенти, които търсят помощ.

Тази седмица бе белязана с известно напрежение около „Пирогов”. Вие самият променихте ли програмата на въпросния ремонт на Клиниката по детска ортопедия и травматология, за да се търси вина у Вас в това отношение?

Да, има лека промяна, свързана с моите виждания, но тя в никакъв случай не касаеше закриване на Детската травматология, а по-скоро едно оптимизиране на процеса, за да може ремонтът във всички детски хирургични и травматологични клиники да бъде завършен максимално бързо. Някак седеше неестествено да направиш ремонт с ново оборудване на целия детски корпус, за което има отпуснати целеви средства от държавата, а да оставиш една клиника, неремонтирана повече от 15 години.

Кога ще приключи този ремонт?

Аз лично мисля, че ще направим всичко възможно да приключи до края на септември, като вътре влиза дори естетичното оформление.

Специализантите от клиниката остават ли на работа?

Специализантите остават, разчитаме много на тях, защото те са бъдещето. Аз мисля, че те осъзнаха какво са направили и какво значи да урониш престижа на болница като „Пирогов”, но самите колеги, които бяха на Медицинския съвет, единодушно взеха решение, че трябва да им се даде шанс. И той им бе даден.

С д-р Атанас Кацаров какво се случва?

Доктор Кацаров до този момент не си е подал оставката, също така и не е дисциплинарно уволнен.

При промените, които предприе в Съвета на директорите на „Пирогов” здравният министър д-р Илко Семерджиев, той информира, че ако към края на 2015 година задълженията, натрупани от лечебното заведение, са били малко под 24 милиона лева, то година по-късно те са скочили с над 600 000 лева, отговарят ли на истината тези цифри?

Да, отговарят на истината.

В каква посока трябва да върви болницата, за да топи въпросните дългове? И каква е причината те да продължават да се трупат?

Има няколко момента тук. Първо – имаме едно недофинансиране на спешната неотложна помощ, която се извършва 24 часа в шестнадесет спешни кабинета, които се намират в поликлиниката на болницата. Реално цената на един такъв пациент е между 50 и 60 лева, а държавата дава за тях между 24 и 30 лева. Другото е, че през „Пирогов” преминава най-големият процент от здравнонеосигурени пациенти. Те са около 20 {7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163} от преминалите за 24 часа. В момента ние следим това строго и искаме да направим един точен анализ на тези данни. Истината е, че тези фактори донякъде водят до увеличаване на задълженията. Всъщност обаче има и други, вътрешни възможности за промени, които ще позволят на болницата да покаже, че тя не е губеща, а може да бъде дори минимално печеливша в края на дадена година. Примерно, променяне на потоците на планов и спешен, поставяне на една работеща регистратура, която да бъде като първоначален триаж, който да разпределя спешните и плановите болни. Това доста ще облекчи натоварването на поликлиниката в момента. Също така – изграждането на нови клиники, които да допълнят работата на хирургичните клиники. Има накъде да се върви, има доста потенциал, аз мисля, че нещата спокойно могат да достигнат печалба на годишна база от порядъка на 6 млн лв., които пък да бъдат реинвестирани в съвременни средства и да увеличат възможностите за усъвършенстване на младите лекари.

Има ли и други клиники, които се нуждаят от обновяване?

Сградата на „Пирогов” е на повече от 60 години. В момента най-новият корпус се състои от детските клиники, противошокова детска зала, детско приемно отделение, детска реанимация и детски операционни зали. Всички други клиники обаче се нуждаят от сериозни ремонти, но това е много дълъг процес и едва ли може да се каже, че ще бъде изпълнено в кратък срок.

Към състава на настоящия борд на директорите на болницата се присъединяват и юрист и финансист. Министър Семерджиев изрази надежда това допълнение да подобри финансовите показатели на лечебното заведение, Вашето мнение по въпроса?

Аз мисля, че това е абсолютно задължително. Трябва да има един юрист, който да гледа винаги нещата, защото докторите са обвързани със своята работа, малко емоционални и изпускат някои важни юридически моменти. Докато икономистът е този, който трябва казва, че не може да харчиш, без да имаш пари.

Как е „Пирогов” откъм иновациите в областта на ортопедията и травматологията?

Имаме специалисти на световно ниво, които правят невъзможни неща в нашата обстановка. Това са проф. Диян Енчев, доц. Михаил Рашков, доц. Сашо Асьов, дори д-р Атанас Кацаров, за когото стана дума. Трябва обаче да се знае, че нещата, за които говорим, изискват изключителнто добро финансиране. За съжаление обаче в нашата окаяна обстановка в момента ние се нуждаем от доста сериозно засилване на иновациите, което естествено е свързано със средства.

Какво се случва със заместник-директора по лечебната дейност?

Такъв ще бъде избраният от борда и предложеният от мен проф. Николай Габровски (бел.ред. един от най-добрите неврохирурзи). Съответно ще направим леки промени, като ще разделим поликлиниката на две – възрастни, за която ще отговаря д-р Асен Меджидиев, и поликлиника – деца, за която ще отговаря д-р Георги Балканджиев.

Тоест, бившата роля на доц. Стоян Сопотенски се разделя?

Да, някак си тази структура беше много натоварена и мисля, че не беше редно. Новото ръководство решихме, че е по-добре да разпределим тази натовареност. Като самият доц. Сопотенски от първи март оглавява Четвърта хирургична клиника. Дадена му е възможност да се изяви максимално и да покаже своите мениджърски възможности като началник на хирургична клиника.

От април очаквате нова клинична пътека, свързана с политравмата. Що е политравма и как тази пътека ще промени лечението?

Политравма от наша гледна точка значи множествени счупвания в областта на таза, долните и горните крайници. Успяхме да покажем, че наистина българските пациенти се нуждаят от една допълнителна клинична пътека, защото лечението на един пострадал при ПТП с множество счупвания е изключително трудно. То е етапно, не може да се извърши в рамките на седем или десет дни. То изисква от нас постоянно допълване, превръзки, операции и т.н. Другото, което направихме, е, че успяхме да разделим клиничната пътека за оперативно лечение в областта на долния крайник на много големи оперативни процедури.

Нововъведения в областта на клиничните пътеки има ли още?

Има и ще има. Постоянно се появяват нови неща, които в България влизат малко по-трудно. Надяваме се обаче в близките пет години да покажем на света, че страната ни е на световно ниво в това отношение.

Ограничаване на разходите можем ли да търсим при болница с мащабите на „Пирогов”?

Не. Разходите са свити максимално. Трябва да се мисли за едни приходи, които досега просто не са били усвоявани, защото повече от половината пациенти, които минават през спешното, са спешни в кавички. Боли го кракът, например, от три седмици и е решил точно на трети март, когато има три почивни дни, да мине в „Пирогов” и да види защо.

Това разграничаване как може да се случи?

Трудно е да се случи. Имали сме случаи нощем да дойдат за болки в нокът на малкото пръстче, което е пълен абсурд, но е факт.

Какво следва при Вас? Вие сте временно изпълняващ длъжността.

Точно така, защото това е нормално. Следва евентуално обявяване на конкурс, в който всеки може да участва. Ако го спечеля, може би ще остана още три години като директор на „Пирогов”.

Тогава откъде ще тръгнете?

Имаме план. Смятаме, че имаме потенциал. Както казах, тази болница може да печели по 6 милиона лева на година без никакъв проблем, ако нещата се направят така че да има правила, прозрачност и доверие. Директорът сам не може да направи нищо. Той трябва да бъде подкрепен от колегите си и да покаже накъде е пътят и какво трябва да бъде постигнато. Другото, което мога да кажа, е, че изключително много разчитаме на младите специализанти, защото бъдещето е в тях. И младите лекари са тези, които ще направят „Пирогов” с още по-голям потенциал.

Достатъчно ли са те към момента?

Мисля, че са достатъчно, но ние никога няма да откажем на млад лекар да дойде и да започне практика и обучение тук. В момента са около 100 специализантите, като само в Травматологията са около 40. По времето, в което Мими Виткова беше здравен министър, това нещо се заплащаше от специализантите, 1200 лева месечно беше таксата. Ние обаче си плащахме и работехме с удоволствие, защото 12-часовият адреналин няма как да го разбере човек, който не е вътре.

Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451514