Министерството на здравеопазването планира бюджет от 1 406 100 евро за дейности по превенция на вирусните хепатити в България за периода 2026–2030 г. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на Национална програма за превенция на вирусните хепатити, която се очаква да бъде приета за следващия петгодишен период.
В стратегическия документ са заложени пет основни оперативни цели: проучване на епидемиологичното разпространение на вирусните хепатити в страната; подобряване на достъпа до ранна диагностика и превенция сред приоритетните групи; повишаване на здравната информираност относно пътищата на предаване и възможностите за безплатно изследване; постигане и поддържане на висок имунизационен обхват (над 95%) срещу хепатит В при новородени, както и специфична профилактика сред медицинските специалисти.
Анализите на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) показват, че през 2024 г. регистрираната заболяемост от всички видове вирусни хепатити е намаляла близо 3,5 пъти в сравнение с 2019 г. Наблюдава се промяна в етиологичната структура на заболяванията – отчита се спад на случаите на хепатит А за сметка на увеличаване на дела на хепатити Е, В и С.
През 2024 г. в България са регистрирани 45 случая на остър вирусен хепатит А (ВХА), което формира заболяемост от 7 на 10 000 души. Това е значителен спад спрямо 2019 г., когато случаите са били 1518. Въпреки положителната тенденция, здравните власти предупреждават, че възникването на епидемични взривове остава основен риск.
Данните за периода 2021–2024 г. сочат относително нарастване на случаите на вирусен хепатит Е. Най-ниска заболяемост е отчетена по време на пандемията (2020–2022 г.), което се обяснява с въведените противоепидемични мерки и засилената хигиена, ограничили предаването на инфекцията.
По отношение на хепатит В експертите описват ситуацията като сложна поради „скрития“ характер на инфекцията. Счита се, че над 60% от заразените остават недиагностицирани, тъй като хроничната форма често протича безсимптомно до момента на развитие на тежки усложнения. Прогнозите сочат, че около 200 000 български граждани са носители на вируса. Ръстът в официалната статистика за 2023 г. и 2024 г. се дължи на разширения обхват на профилактичните изследвания и подобрената регистрация, като засяга различни възрастови групи (30-34 г., 40-44 г., 55-59 г. и 60-64 г.) без ясно изразена тенденция.
Подобна е динамиката и при хепатит С. За периода 2019–2024 г. годишно се регистрират между 88 и 115 случая. Поради по-активния скрининг и по-добрата регистрация, през последните две години се наблюдава увеличение на установените случаи, като през 2024 г. те достигат 115, спрямо 88 през 2019 г.
По данни на НЦЗПБ разпространението на хепатит D в страната остава спорадично, с регистрирани единични случаи през последните пет години.
Проектът на програмата, планът за действие и финансовата обосновка са достъпни за преглед в рамките на процедурата по обществено обсъждане.
