40% от всички средства, отделяни за здравеопазване в България, се насочват към лекарствени продукти. Това съобщи министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов по време на VII Национален конгрес на Българския лекарски съюз с международно участие „Политики в здравеопазването“, проведен в к.к. „Св. Константин и Елена“.
Лекарствоснабдяването – уязвима точка в здравната система
„Тази структура на разходите създава рискова среда по цялата верига – от производството до аптечната мрежа,“ подчерта министър Кирилов. По думите му високата концентрация на ресурси в сектора на лекарствата може да доведе до дисбаланси, които се отразяват пряко върху достъпа на пациентите до лечение.
Министърът припомни, че още през 2021 г. Министерството на здравеопазването е въвело възможност за субсидиране на лечебни заведения с държавно или общинско участие за поддържане на резерв от лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък.
В този резерв влизат четири основни медикамента – Heparin, Enoxaparin, Nadroparin и Dexamethasone, предназначени за лечение при епидемични и кризисни ситуации.
„Създаването и поддържането на национални резерви от критично значими лекарствени продукти е структуроопределящ елемент на институционалната готовност за реакция при кризи – пандемии, бедствия и други масови заплахи,“ подчерта доц. Кирилов.
Системата за проследяване на лекарствата (СЕСПА)
За преодоляване на недостига на медикаменти, през 2018 г. бе въведена Специализирана електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА), която събира данни от производители, дистрибутори и аптеки.
На база тези данни Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) изготвя и актуализира списък с продуктите, за които е установен недостиг – те не могат да бъдат изнасяни от страната за определения срок.
С последните промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е предвидено:
-
изчисленията за наличности да обхващат 100% от необходимите количества за един месец (вместо досегашните 65%);
-
разширяване на обхвата на системата – включване на всички лекарства по лекарско предписание, а не само на продуктите от Позитивния списък;
-
въвеждане на верификационен код за всяка опаковка по веригата на доставките.
По данни на Българската организация за верификация на лекарствата, едва 50–60% от опаковките се отписват от системата, което показва нужда от по-строг контрол.
„Задължителното подаване на данни към НЗОК за всяка отписана опаковка ще повиши прозрачността и ще ограничи злоупотребите,“ посочи Кирилов.
Лекарствата като стратегически ресурс
„Лекарствените продукти не са обикновена стока – те са ключов фактор за общественото здраве и продължителността на живота,“ заяви министърът.
Той подчерта, че осигуряването на достъп и устойчивост в доставките изисква проактивни стратегии за управление на риска.
„Зависимостта от единичен производител или ограничен кръг дистрибутори поражда системна уязвимост.
Необходима е диверсификация и изграждане на стратегически резерви, за да се избегнат критични дефицити,“ каза Кирилов.
Европейски контекст и нови регулации
На равнище Европейски съюз се разработват нови механизми за стабилизиране на фармацевтичния пазар, сред които:
-
Critical Medicines Act – регламент за осигуряване на достъп до критични лекарства;
-
EU Stockpiling Strategy – стратегия за натрупване на резерви;
-
Medical Countermeasures Strategy – рамка за реакция при здравни кризи.
„Недостигът на лекарства не е просто логистичен проблем, а реална заплаха за общественото здраве. Затова са нужни координирани усилия на национално и европейско ниво за укрепване на веригите на доставка и гарантиране на стабилност,“ завърши министър Кирилов.
Ключов акцент: Почти половината от бюджета за здравеопазване у нас отива за лекарства, което прави сектора изключително чувствителен към ценови колебания и глобални кризи в производството и доставките.
