Рубрика: Новини
Д-р Надежда Римпова, началник на Детското отделение в УМБАЛ „Софиямед“, споделя актуални данни за зимната заболеваемост при малките пациенти. Специалистът, чийто професионален път преминава през Катедрата по педиатрия на МУ-София и СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, акцентира върху спецификите на настоящия вирусен сезон.
През тази зима се отчита промяна в динамиката на грипната вълна. За разлика от предходни години, когато пикът на заболеваемостта бе през януари и февруари, сега най-висока концентрация на грипни случаи е регистрирана още през декември. В болничните отделения преобладават пациенти с усложнения от остри респираторни заболявания като ларинготрахеит, бронхиолит и пневмония, като най-уязвими остават малките деца и тези с хронични придружаващи заболявания.
Д-р Римпова потвърждава, че децата, посещаващи организирани колективи (ясли и градини), боледуват значително по-често, особено в първите две години от адаптацията си. Този процес се разглежда като естествен етап на имунно съзряване и „запознаване“ на организма с нови патогени, което в дългосрочен план изгражда по-устойчив имунитет.
Тревожна тенденция е сериозният ръст на инфекциите, причинени от респираторно-синцитиалния вирус (RSV). Той се очертава като водещ етиологичен причинител на бронхиолити и пневмонии при деца под 5-годишна възраст. Инфекцията често налага хоспитализация при най-малките поради риск от дихателна недостатъчност и дехидратация. Наред с грипа и RSV, специалистите изолират и традиционни сезонни патогени като аденовируси, риновируси и бокавируси, като не са изключение и случаите на ко-инфекция с няколко причинителя едновременно.
По отношение на имунопрофилактиката, педиатърът разяснява разликите между видовете противогрипни ваксини. Назалната ваксина, която е жива атенюирана, се прилага по-лесно и е подходяща за здрави деца над 2-годишна възраст. За децата с рискови фактори – астма, диабет, сърдечни заболявания или имунни дефицити – се препоръчва инжекционната инактивирана ваксина, която е с висок профил на безопасност.
Въпреки че случаите на коклюш и скарлатина са намалели благодарение на масовата имунизация, те не са изчезнали напълно. Д-р Римпова отбелязва, че при скарлатината все по-често се наблюдават нетипични форми – с кратковременен обрив, липса на характерния „малинов език“ и само лека температура. Това, съчетано с нарастващата антибиотична резистентност на щамовете, изисква прецизна лекарска преценка за навременното включване на антибиотична терапия.
Относно употребата на имуностимуланти, специалистът съветва родителите да подхождат разумно. Тези продукти, често регистрирани като хранителни добавки, не са заместител на естественото изграждане на имунитет. Приемът им е оправдан основно при често боледуващи деца, при рецидивиращи инфекции или като допълваща терапия, но не бива да се възприемат като панацея за всяко вирусно неразположение.
