Поетапното увеличение на здравната вноска до 10% е разумен и необходим ход, ако България иска да гарантира стабилност на здравната система и устойчиво финансиране на НЗОК – това заяви здравният икономист Аркади Шарков в ефира на Нова телевизия.
Постепенно увеличение, за да няма шок
„Скокът на здравната осигуровка трябва да е плавен – така, както се прави с минималната работна заплата или максималния осигурителен доход. За да няма шок за бизнеса и гражданите“, обясни Шарков.
По думите му, поетапното увеличение с по 0,5–1% на година ще позволи на системата и на работодателите да се адаптират, без това да натежи изведнъж върху икономиката.
Финансова стабилност и риск от дългова криза
Шарков коментира и позицията на здравния министър, че осигуровката няма да се увеличава до средата на 2026 г. Според него тази предпазливост вероятно е свързана с неяснотата около баланса на държавния бюджет и готовността на политическите сили да признаят реалното състояние на публичните финанси.
„Ако разходите от последните четири години не бъдат компенсирани, рискът от дългова криза е реален – особено на прага на влизането в еврозоната. Ако успеем да овладеем ситуацията, това ще е добър сигнал към нашите партньори в ЕС,“ посочи експертът.
Частният сектор носи основната тежест
Макар номинално здравната вноска да е 8%, повече от 60% от приходите в НЗОК идват от работещите в частния сектор, подчерта Шарков.
„Около 1,67 милиона души осигуряват между 60% и 65% от бюджета на Касата.
Държавата от своя страна покрива само около 40% за девет групи осигурявани лица – деца, пенсионери, военни, администрация и др., които обаче са най-големите потребители на здравни услуги,“ уточни той.
Така 1,67 милиона данъкоплатци реално поемат здравето на над 5 милиона нетни ползватели на системата, заключи икономистът, и призова държавата да прояви „солидарност към тези, които реално плащат“.
Колко средства ще донесе увеличението
При здравна вноска от 8%, приходите на НЗОК са около 9,8 млрд. лева,
а при увеличение до 10% те биха нараснали до приблизително 12,3 млрд. лева.
Това, според Шарков, би позволило по-добро финансиране на клинични пътеки, повече средства за лекарства и реална възможност за повишаване на заплатите на младите лекари.
Недофинансирано здравеопазване и високи доплащания
Икономистът отбеляза, че България отделя едва около 5% от БВП за здравеопазване, докато средното ниво в Европа е между 8,5% и 9%. Останалите около 4% идват под формата на директни доплащания от гражданите.
„В Европа хората доплащат между 1 и 1,5%, а у нас – 3 до 3,5%. Въпреки това има леко подобрение – достъпът до лекарства за хипертония се е повишил, а клиничните пътеки са с по-добро финансиране. Но при медицинските изделия и диагностиката в извънболничната помощ няма промяна,“ уточни Шарков.
Контрол и прозрачност
Аркади Шарков акцентира върху нуждата от по-добър контрол на разходите чрез електронното пациентско досие в НЗИС, което дава прозрачност на извършените услуги и отчетите по всеки пациент.
Той прогнозира, че до края на 2025 г. няма да има ресурс за увеличение на заплатите на младите лекари в рамките на настоящия бюджет,
но следващата година това може да се случи с актуализацията на бюджета.
Коментарът на Шарков идва на фона на засилените дебати около финансирането на здравната система и предложенията за увеличаване на здравната вноска до 10%, които се подкрепят от част от експертите и болничните сдружения като стъпка към по-устойчиво здравеопазване.
