Рубрика: Новини
Д-р Айбаш, как взехте решението да се посветите на медицината и каква беше ролята на семейството и образованието Ви?
От най-ранна възраст имах силен стремеж към знания и откривателство, който родителите ми винаги са насърчавали. Завърших езикова гимназия с многобройни участия в национални олимпиади. Усвояването на чужди езици изгради у мен дисциплина и аналитично мислене – ключови качества, които естествено ме насочиха към медицината като една изключително всеобхватна и необятна наука. Тя е предизвикателство, изискващо воля, решителност и постоянно усъвършенстване. Близките ми бяха изключително щастливи, когато реших да стана първият лекар в семейството. Не мога да не отбележа и ролята на моите учители, които истински вярваха в мен. Благодарение на упорития труд постигнах трето място в класирането за специалност „Медицина“ в Медицински университет – София, което ми даде категорична увереност, че вървя по правилния път.
Кои бяха преподавателите, които оставиха най-трайна следа в съзнанието Ви по време на следването?
Винаги ще помня моя преподавател по пропедевтика на вътрешните болести, д-р Владов. Още по време на предклиничните упражнения той ми предаде не само практическите основи на прецизното снемане на статус, но и ме въведе в логиката на медицината и клиничното мислене. Преподавателите ми по педиатрия и инфекциозни болести също изиграха важна роля, като ме вдъхновиха и ми показаха колко важни са емпатията, отдадеността и правилното отношение към пациента.
Имате опит като болногледач още от студентските си години. Какво Ви даде този първи досег с реалността на професията?
Този ранен етап от професионалния ми път ме сблъска с истинската същност на човешкото страдание и уязвимост. Грижейки се за самотни хора без подкрепа, осъзнах лечебната сила на благата дума, вниманието и милия жест. Опитът ме научи на дълбока съпричастност, но и на способността да реагирам бързо и адекватно в критични ситуации. Освен това усвоих ценни практически умения, които смятам за фундаментални за всеки бъдещ лекар.
Как избрахте педиатрията за своя специализация?
Решението ми кристализира по време на кратък, но много значим период, в който имах възможност да работя в детско отделение. Тогава категорично осъзнах, че това е моето призвание, а по-късно, когато станах майка, тази увереност само се затвърди. Педиатрията ме пленява със съчетанието от висока отговорност и изключително чиста, непринудена комуникация. Работата с деца изисква не само отлична медицинска експертиза, но и специфичен подход, базиран на доверие, спокойствие и умението да общуваш на езика на малките пациенти, които са истински герои.
Какви са най-големите удовлетворения и трудности за един млад лекар специализант?
Началото беше сериозно предизвикателство, тъй като преходът от студентската скамейка към реалната клинична отговорност и самостоятелното вземане на решения изисква бърза адаптация и висока концентрация. Най-голямото удовлетворение идва, когато видя подобрение в състоянието на децата и усетя, че съм допринесла за тяхното лечение и възстановяване. Изграденото доверие с пациентите и техните семейства е безценно. Разбира се, трудности не липсват – напрежението в натоварената клинична среда, емоционалната тежест на някои случаи и нуждата от непрекъснато обучение. Често е изпитание да поднесеш сложна медицинска информация по достъпен начин, като същевременно запазиш доверието и намериш правилния баланс в общуването.
Кои аспекти от Вашата специалност намирате за най-интригуващи и предизвикателни?
За мен най-голям професионален интерес представляват острите състояния в детската възраст, при които клиничната картина се променя бързо и изисква изключително прецизна оценка и навременна реакция. Особено внимание отделям на сложните диференциално-диагностични казуси, които поставят на изпитание клиничното мислене и налагат напълно комплексен подход към малкия пациент.
