Рубрика: Новини
Всеки пациент, диагностициран с бронхиална астма, трябва да разполага с персонализиран план за действие, който да следва при евентуално обостряне на състоянието. Това подчерта проф. д-р Росен Петков, началник на Клиниката по белодробни болести към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Според специалиста, когато са идентифицирани конкретни отключващи фактори (тригери), пациентът трябва да бъде детайлно информиран и обучен как ефективно да ги избягва.
„Най-честите тригери са със сезонен характер – полени, дървесни алергени или неблагоприятни метеорологични условия, като студен и влажен въздух. Респираторните вирусни инфекции също са сериозен фактор за провокиране на бронхиална хиперреактивност. При някои пациенти се наблюдава специфична професионална астма, индуцирана от работната среда, което налага нейната промяна“, категоричен е проф. Петков.
Изтъкната бе и критичната роля на контрола на средата в дома. Пулмологът съветва отстраняването на килими, мокети и тежки тъкани, които са резервоар за прах. Той напомни, че домашният прах, както и спорите на мухъл и плесени, притежават изразен алергизиращ потенциал.
Проф. Петков увери, че пациентите в България имат пълен достъп до прецизна диагностика и съвременни терапевтични подходи. Диагностичният процес обикновено се ръководи от пулмолози и алерголози, а при децата – от педиатри.
„Често астмата се предшества или съпътства от други алергични прояви, като алергичен риносинуит, атопичен дерматит или екзема. Съществуват и вирус-индуцирани форми на заболяването“, допълни специалистът.
Основната му препоръка към хората с персистираща кашлица или епизоди на задух, които не са свързани с остра инфекция, е навременна консултация с лекар. Пациентите с тежка форма на астма трябва да бъдат насочвани към специализирани експертни центрове, където състоянието им да бъде преоценено и при необходимост да се инициира съвременна биологична терапия.
