Рубрика: Новини
Доц. Божил Робев завършва с отличие ВМИ-Стара Загора през 1993 г. Професионалният му път започва като педиатър в Спешното отделение на Окръжната болница в Сливен, след което специализира в Катедрата по педиатрия към Медицинския университет в София до 1999 г. Работи последователно като педиатър в III-та работническа болница, пневмофтизиатър в Белодробна болница – Сливен и ординатор-химиотерапевт в КОЦ-София-град. През януари 2020 г. придобива образователна и научна степен „Доктор“ в Медицинския университет – София. Хабилитиран е за доцент към Катедрата по онкология на МУ „Проф. Параскев Стоянов“ – Варна през декември 2022 г. От януари 2015 г. е началник на Отделението по медицинска онкология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Научните интереси на доц. Робев са фокусирани в областта на невроендокринните тумори, рака на белия дроб и туморите на пикочно-половата система. Автор е на множество публикации и доклади, представени на международни научни форуми. Днес разговаряме с него за актуалните проблеми на медицинската онкология и борбата с рака като социално значимо заболяване.
– Доц. Робев, как се промени медицинската онкология през последните години и кои нови тенденции определят нейния облик днес, в началото на 2026 г.?
– Медицинската онкология се развива бурно и вече може да се говори за нова ера в лечението на рака, в която се очертават няколко основни тенденции. Първата е все по-широкото навлизане на прецизния, персонализиран подход към болния, използващ геномен и молекулярен анализ на туморите на ниво ДНК, РНК и протеоми за подбор на най-точните терапии. Т. нар. „течна“ биопсия, представляваща анализ на циркулираща туморна ДНК в кръвта, позволява откриването на специфични мутации и динамично проследяване на ефекта от лечението.
Втората ключова тенденция е развитието на имуноонкологията. Все по-широко навлизат класическите инхибитори на специфични молекули от повърхността на туморните клетки, които заглушават имунитета и водят до прогресия на тумора. Те вече се комбинират с нови модулиращи и усилващи ефекта молекули. Установи се, че микробиомът на чревната флора има важна връзка с ефективността на имунотерапията. Персонализираните противотуморни ваксини и клетъчната терапия започват да се прилагат все по-често при солидни тумори, а при хематологичните заболявания в много случаи те вече са стандарт.
Третата тенденция е навлизането на изкуствения интелект и дигиталната онкология, които значително подпомагат образната диагностика. Благодарение на този напредък наблюдаваме значително удължаване на преживяемостта и подобряване на качеството на живот на онкоболните. Не бива обаче да забравяме, че ранната диагностика и навременното стартиране на лечението остават от изключителна важност. Усилията ни трябва да бъдат насочени и към превенцията, което е задача на цялото общество.
– При кои ракови локализации прогресът е най-видим?
– За щастие, те са много! Дори при локализации, за които само преди няколко години се постигаха скромни резултати със стари медикаменти, днес ситуацията е коренно различна. Ще изброя ясно изразените „шампиони“ по прогрес и социална значимост, при които новите терапии значително подобриха преживяемостта.
Ракът на белия дроб, познат като една от най-смъртоносните диагнози в миналото, е водещ пример за това как таргетните терапии срещу разпознаваеми мутации в генома промениха напълно лечението. В случаите, когато не се откриват генетични аномалии, прилагането на имунотерапия с т. нар. checkpoint-инхибитори (самостоятелно или в комбинация с химиотерапия) повиши значително 5-годишната преживяемост.
Мечтата на онколозите – да превърнат рака на гърдата в хронично заболяване – е осъществена в голяма степен. Прецизното определяне на риска чрез геномни панели (като Oncotype DX и MammaPrint) позволява да се избегне ненужната химиотерапия. Голям напредък има и при специфичните подтипове рак на гърдата с повишена пролиферация, както и при тройно негативния рак. Иновативните антитяло-лекарствени конюгати, които вече се използват рутинно, промениха парадигмата на лечението и все повече пациентки живеят дългосрочно с минимални странични ефекти.
При рака на простатата въвеждането на нови хормонални и таргетни агенти увеличи значително преживяемостта при този често срещан вид карцином при мъжете. За ранното му откриване масово навлезе диагностиката със специфичен вид ПЕТ скенер, позволяващ откриването на микрометастази. В България предстои да започне и прилагането на радиолигандна терапия – иновативен метод за напреднали стадии, при който радиоактивно маркирани молекули се прикрепват към тумора и го унищожават, щадейки околните тъкани. При колоректален карцином също са въведени високоефективни иновативни подходи за персонализирано лечение.
