Рубрика: Новини
Финансовите дисбаланси и кадровият срив в ключови сектори на здравната система бяха основните теми на конференцията „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“. Председателят на Сдружението на областните болници д-р Васислав Петров подчерта невъзможността за осигуряване на конкурентни възнаграждения при настоящите нива на финансиране. Той отбеляза, че лечебните заведения не могат да осигурят заплати от порядъка на 5000 лева, докато приходите от Здравната каса за съответната дейност възлизат на 3000 лева. Д-р Петров призова за създаването на специализиран фонд, който да гарантира възнагражденията в областните болници, поемащи основната тежест на спешността, и насърчи младите лекари да търсят реализация в тези структури.
Д-р Гергана Николова, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), очерта сериозния проблем с „обърнатата пирамида“ в системата. Статистиката сочи тревожен спад при общопрактикуващите лекари – от около 4300 през 2000 г. до под 3800 към момента, като мнозинството са в пенсионна възраст. Тя акцентира върху неефективността на алгоритмите, при които липсата на правомощия на личния лекар да назначи ЯМР води до скъпоструващи и излишни 5-дневни хоспитализации.
Председателят на НСОПЛБ доц. Любомир Киров призова за по-реалистичен поглед върху системата, отбелязвайки, че медицинските грижи в България са на високо ниво и липсват характерните за други държави дълги листи на чакащите за животоспасяващи операции. По отношение на труднодостъпните райони, той изрази мнение, че държавата трябва да инвестира в транспорт до амбулаториите, вместо в нереалистични опити за осигуряване на стационарни практики във всяко населено място. Доц. Киров посочи като основен източник на недофинансиране неплащането на пълния размер на осигуровките от страна на държавата за осигуряваните от нея групи и проблема със здравнонеосигурените лица.
Изключително тревожни данни изнесе Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Към 2 февруари 2026 г. броят на медицинските сестри е спаднал до 21 830, в сравнение с 22 800 предходната година, а средната им възраст е 57,8 години. Липсата на млади кадри се дължи на тежките условия на труд, огромната отговорност и административната тежест. Ситуацията се усложнява от практиката сестрите да работят на няколко места, което води до хронична преумора. Недостиг се отчита и при акушерките (3347) и рентгеновите лаборанти (около 1500).
На другия полюс е ситуацията във фармацевтичния сектор. Председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов отчете удвояване на магистър-фармацевтите за последното десетилетие, като броят им надхвърля 7600. Той критикува липсата на географски и демографски критерии за откриване на аптеки, което води до струпването им в големите градове. Маринов изрази остри резерви относно разкриването на нови факултети по фармация в страната и повдигна въпроса за безконтролното признаване на дипломи от Украйна, което според него води до количествено натрупване за сметка на качеството.
Калина Божилова от Инициативен комитет „Бъдеще в България“ обобщи, че липсва политическа воля и консенсус за необходимата реформа. Тя подчерта, че специализантите често се използват като „кръпки“ в една нефункционираща система, а качеството на специализацията варира драстично в зависимост от лечебното заведение.
