„България отиде много напред и затова продължава да бъде една от предпочитаните дестинации за научноизследователска дейност, дори вече в първа и втора фаза на проучванията. Това каза д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Амджен България, по време на 9-ата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.
Същевременно обаче навлизането на нови молекули в България, което сега е два пъти в годината, трябва да бъде преразгледано, тъй като българският пациент чака над 700 дни, за да получи достъп до иновативна терапия. „На фона на революционните иновации и съкратените срокове, в които те достигат до практиката, по достъпа до нови лекарства в България има какво да се работи –
само 30% от новите лекарства достигат до българските пациенти,
а срокът у нас е около 700 дни спрямо около 500 дни средно в ЕС. Направени са експертни предложения, които трябва да бъдат обсъдени – например някои от скъпите терапии, които предстои да навлязат, но се смята, че ще натежат на бюджета, може да се договарят с индивидуални договори“, каза д-р Чемишанска.
По думите й това показва, че имаме потенциал, но някъде се къса връзката между възможността да бъдат покрити финансово тези по-сложни взаимоотношения, за да се въведе нова терапия. „Трябва да се мисли за разчупване на монопола на Здравната каса и за нов начин на финансиране при въвеждане на новите терапии“, каза тя.
„Откритията в областта на биологията, молекулярната генетика и високите технологии промениха парадигмата на лечението на някои от най-сериозните и зловещи заболявания, с тежка прогноза. Днес тези пациенти продължават да живеят като хронично болни и излекувани. Науката не е стигнала своя предел. Фокусът продължават да са тези заболявания, които имат нерешени проблеми, като
онкологичните, при които преживяемостта се подобри със 73%,
и сърдечносъдовите заболявания, при които смъртността бе намалена с 52%“, каза д-р Чемишанска.
Според директора на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, ако НЗОК осигурява лечение за 100%, над 20% е спонсорство от фармацевтичните компании под формата на отстъпки.
„Субсидиите от страна на фармацевтичните компании към НЗОК се очаква да надвишат 300 млн. лв. за тази година.
Навлизането на новите технологии също трябва да бъде финансирано,
а сега, за да навлезе иновация, фармацевтичната компания я финансира напълно през първата година“, каза Денев.
Иновациите в медицината трябва да достигат възможно по-бързо и лесно до българските пациенти, а здравната система трябва да се подготви и подкрепи да разпознава, внедрява и прилага устойчиво иновацитивните методи и лекарства. Пациентите се нуждаят от холистичен подход в подкрепата – логистична, физическа, психологическа, за да се гарантира комплексна терапевтична грижа.
„Вече не говорим просто за нова таблетка или ампула, а за комплексен метод за диагностика, начин на прилагане и проследяване на ефекта. Здравната система трябва да измине сериозен път, за да може да въвежда такива иновации“, коментира още Деян Денев.
Деян Лаковски, директор клъстър “Балкани” в AstraZeneca, показа как фармацевтичните компании не само разработват и произвеждат нови лекарства, но го правят по екологичен и устойчив за планетата начин. „14 млн. души по света умират всяка година от заболявания, предизвикани от условия на околната среда, основно замърсяването на въздуха“, каза той. Една от основните програми на компанията в различните страни е за засаждане на дръвчета.
Докторът по икономика Петя Георгиева каза, че обществото ни е уморено от реформи, особено в областта на здравеопазването. В сравнение със страните от ЕС, България продължава да губи по показателя за очаквана продължителност на живота, като това се отчита много засилено по време на COVID пандемията. В момента в страната ни продължителността на живота е с над 8 години по-ниска от средната продължителност на живота в ЕС.
„Общите разходи за здравеопазване в България се повишават значително след началото на COVIDпандемията“,
каза още Георгиева.
Тя отчете като проблем за реформа в сектора трудното постигане на съгласие сред заинтересованите страни и трудно постигане на консенсус откъде трябва да се започне. „Трябва да се даде отговор дали да се промени здравноосигурителният модел, нужна е дискусия дали трябва да е фиксиран пакетът от здравни услуги, трябва ли да има други осигурителни „играчи“ и как те биха участвали в договарянето, както и как ще се определят цените“, добави Георгиева.
Източник: zdrave.net