Д-р Полина Лъжанска е медицински онколог, възпитаник на Медицинския университет – Варна. Започнала е кариерата си в Отделението по медицинска онкология в УМБАЛ „Св.Марина“, по-късно работи в столичната МБАЛ „Сердика“. Заедно със свои колеги създава фондация „Победи рака“, чиято основна идея е да работи непосредствено с хора, на които е поставена диагноза „рак“ и с техните близки, както и да поддържа специализиран сайт на достоверна и проверена информация по проблемите на заболяването, предназначена за пациентите и техните семейства.
Д-р Лъжанска, как избрахте медицината за своя професия?
Медицината е призвание. Истината е, че в последната година от гимназията повочето от нас не знаем напълно какво искаме да работим, но трябва да изберем да поемем по определен път, за да се развиваме. Майка ми е фармацевт и с нея често пъти сме си говорили, че медицината е подходящ избор за мен като човек. Разбира се, много обичах биологията в училище и така се ориентирах към медицина, когато дойде моментът. От мига, в който стъпих в медицинския университет, знаех, че това е моят път.
Коя е причината да се посветите на онкологията?
Когато бяхме в трети курс, заедно с мои колеги, работехме като доброволци в организирането на първата тогава онкологична конференция МОРЕ, която е едно от най-значимите събития в онкологията в България. От тогава и до днес всяка година помагаме с каквото можем в МОРЕ.
Кои са Вашите учители, които Ви предадоха любовта към онкологията?
Конференцията МОРЕ, за която стана дума, се организира от доц. Димитър Калев и съпругата му проф. Валерия Калева. Те са моите първи учители и вдъхновители, благодарение на тях избрах именно медицинската онкология. След като завърших образованието си започнах работа в Отделението по медицинска онкология в УМБАЛ „Св. Марина“ във. Варна, където работех със страхотен екип. Дължа всичко, което знам на тях и винаги ще ги приемам като свое семейство. След време дойдох в София и започнах работа в МБАЛ „Сердика“, където се запознах с други прекрасни хора. Благодарение на общуването ми с тях, започнах да надграждам себе си. .По пътя си срещнах много учители, които бяха не само лекари – учила съм се много и от медицинските сестри, с които съм работила. Благодарна съм на всички тях, те са ми дали безценни уроци.
Как се роди инициативата Вие и Ваши колеги да основете Фондация „ Победи рака“?
При срещите ми с пациенти и техните близки, виждахме отблизо проблемите, с които те трябва да се справят. По трудния път, по който вървяха, нямаше никаква достоверна информация за онкологичните заболявания, която да е събрана на едно място и която да следва пътя на пациента на български език. Интернет пространството прелива от дезинформация и от съмнителни съвети за лечение на рак. Имали сме пациенти, които влошават състоянието си и дори губят живота си от прием на субстанции като сода, газ и много други.
Ние знаем, че в такъв момент човек е готов на всичко, за да се излекува. Но е много важно той да е информиран за ползите и рисковете от всеки вид лечение, а след това да вземе решение за себе си с какво и дали да се лекува.
Искахме да помогнем на хората да разберат по-добре онкологичните заболявания и да ги запознаем с лекарите, които се посвещават на борбата с тях. Много важен момент от нашия проект е и представянето на нашите „Герои“ – това са хората, преборили се с това заболяване. Те са тези, които са призвани да вдъхнат надежда и кураж, да покажат светлината на тези, които имат нужда.
Коя бе първата Ви победа в тази по-нетипична роля за един лекар – да убеждава, да просвещава, да се изправи срещу страха, грешните представи, предубежденията и страховете на хората, застигнати от болестта „рак“?
Победите за мен и колегите ми са ежедневни, защото виждаме колко сме полезни на хората с това, което правим. Всеки ден ни пишат пациенти и техни близки, за да ни благодарят за информацията, която им предоставяме и начина, по който я синтезираме. Всеки месец увеличаваме броя на потребителите си в сайта ни www.cancercare.bg. Ноември ще приключим с над 60 000 уникални потребителя.
На последния семинар за медиите, на който бяхте лектор, поставихте акцент върху проблема за дезинформирания пациент. Всъщност, как бихте определили този феномен – защо се появи той?
Нормално е в такъв труден момент човек да иска да пробва всичко, което има дори 1% шанс да го излекува. Особено когато няма достоверна информация, хората виждат само през една призма нещата за болестта. За съжаление, има хора, които по една или друга причина се възползват и подсилват слухове, недоразбрани факти, изкривяват истината и други подобни. Част от тези „новини“ могат да бъдат опасни за здравето на пациентите, могат да намалят ефекта на противотуморната терапия и дори да застрашат живота им. Ето защо е важно да се споделя с лекуващия лекар всичко, което се приема странично от назначената терапия и да се следват инструкциите на лекарите.
Причините за появата на дезинформацията са различни. Основните от тях са сриването на авторитета на традиционните медии като гаранти за автентичността на информацията, липсата на доверие в лекарите. В същото време съдържанието през социалните мрежи предоставя възможност на всеки да бъде говорител на „истината“ и да достигне публиката на която и да е голяма медия.
В личен план какво Ви носи най-голямо удовлетворение?
Да съм полезна и да знам, че съм успяла да помогна на човек, който има нужда.
Какви са най-непосредствените Ви професионални планове?
Стартираме програма за психологическа подкрепа в София, Варна, Пловдив и Бургас за жени с рак на гърдата, които са на активно лечение. Програмата е насочена към създаване на групи за взаимопомощ, водени от психолози, които имат голям опит в работата си с онкологични пациенти. Тази инициатива е възможна, благодарение на средствата, които събрахме от събитието ни през септември Race for the cure, което се проведе в Южния парк. Предвиждаме също така организиране на профилактимчни прегледи в малки населени места. Планираме информационни кампании през следващите месеци за различни онкологични заболявания, специални срещи с лекари и психолози и други интересни начинания и проекти. През януари започваме и подготовката за Race for the cure 2020, което ще се проведе на 27 септември в София.
Вместо финал Ви моля да споделите коя е Вашата най-голяма мечта?
В този момент мечтая най-вече да имаме държавна политика по отношение на превенцията и профилактика на онкологичните заболявания. Това е изключително важно за нашата страна и за здравето на хората. Колкото по-рано е поставена диагнозата, толкова по-голям е шансът за излекуване. На първо място обаче, трябва да се постараем да живеем по-здравословно и да бъдем осъзнати за вредните ни навици в ежедневието. Нека го направим за нас самите и за нашите близки.