Въпреки че лечението на диабет тип 1 измина дълъг път, откакто за първи път е описано в Древен Египет, инсулиновите инжекции са ежедневна част от живота на много диабетици.
Но наскоро изследователите направиха истински пробив, който един ден да направи излишни всички досегашни терапии, като трансформира човешки стволови клетки във функционални клетки, произвеждащи инсулин (известни също като бета-клетки).
Изследването е публикувано в Nature Cell Biology.
„Сега можем да генерираме клетки, произвеждащи инсулин, които изглеждат и действат много като бета-клетките на панкреаса, които имаме в телата ни“, обяснява член на екипа, микрофизиологът Матиас Хеброк (Matthias Hebrok) от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF).
„Това е важна стъпка към нашата цел за създаване на клетки, които могат да бъдат трансплантирани при пациенти с диабет.“
Диабет тип 1 се характеризира с загуба на инсулин, дължаща се на загубата на произвеждащите инсулин бета-клетки на имунната система в панкреаса – следователно, диабетиците тип 1 трябва да вкарват сами инсулин в тялото. Въпреки че това е добра система, тя не е перфектна.
Хората с това състояние могат да живеят почти нормално, но имат повишен риск от проблеми като бъбречна недостатъчност, сърдечни заболявания и инсулт.
Има и други методи за управление на диабет тип 1, като например въвеждане на нови бета-клетки или замяна на увредения панкреас с нов, но и двете възможности са с ограничено използване, тъй като новите клетки или органи трябва да бъдат взети от донори на органи.
За да преодолеят проблема с донорите, изследователите, включително екипът на UCSF, работят за стимулиране на стволовите клетки за превръщането им в напълно функционални бета-клетки на панкреаса през последните няколко години.
Досегашните опити бяха неуспешни, но ключът се оказа в начина, по който се развиват тези клетки в панкреаса. Те се отделят от останалата част на панкреаса и се подреждат в клъстери, наречени лангерхансови острови.
Екипът изследва този процес в петриева паничка, като изкуствено отделя стволовите клетки на панкреаса, за да ги реорганизира в клъстери, подобни на островчета, които те естествено образуват в тялото. Това позволява на панкреасните стволови клетки да узреят и да функционират подобно на обичайните клетки, произвеждащи инсулин.
Нещо повече, когато тези островчета бяха трансплантирани в здрави мишки, ученте откриват, че клетките произвеждат инсулин в отговор на нивата на кръвната захар в рамките на няколко дни.
Разбира се, както при всяко изследване с мишки, предстои доста работа, за да се превърне терапията в полезно лечение за хората.
Най-големият проблем е, че ако се въведат нови панкреасни стволови клетки в пациенти с диабет тип 1, вероятно имунната им система ще ги унищожи.
Това означава, че всеки, който се подложе на такова лечение, ще трябва да взима имунни супресори до края на живота си, проблем, който съществува и при трансплантацията на органи и клетки.
Но това изследване е все пак огромна крачка напред и екипът сега работи по решаването на тези и други проблеми. Например учените изследват дали методът за редактиране на CRISPR може да се използва за промяна на стволовите клетки достатъчно, за да могат „да преминат под радара на свръхактивната имунна система“, както казва ScienceAlert.
„Можем да продължим напред по редица различни фронтове, които преди бяха затворени за нас“, добавя Хеброк. „Възможностите изглеждат безкрайни“.
Източник: https://nauka.offnews.bg/