Колкото повече се движи човек, толкова по-бързо мозъкът му се учи да компенсира нарушената вестибуларна функция
Д-р Георги Ангов е специалист невролог и отоневролог. Той е главен асистент към Клиниката по нервни болести на Университетска болница “Александровска” и работи в “Баланс клиник” – единственият в България Специализиран център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието. Д-р Ангов е специализирал в Италия и Германия и има над 30 научни публикации в България и чужбина, както и издаден собствен учебник.
– Д-р Ангов, да започнем с въпроса на наш читател: в какво се изразява т.нар. психогенен световъртеж? Какви са причините за него? Как се лекува?
– Психогенният световъртеж е състояние, за което в близкото минало, до преди 10 години, се говореше много, когато все още нямахме възможност да изследваме напълно вестибуларната система. Тогава изследвахме само един компонент от вестибуларния апарат – рутинно в клиничната практика. И поради този факт при много от световъртежите, за които не се открие някакъв органичен проблем, го кръщавахме “психогенен проблем”. Тогава съществуваха два диагностични критерия за психогенния световъртеж. Първият критерий – да няма обективна вестибуларна патология, доказана с изследване. И вторият – освен световъртежа, да има и друга психиатрична патология, в смисъл тревожност, депресия, паника и т.н. И ако тези два критерия бяха налице, тогава приемахме, че се касае за психогенен световъртеж.
– Да разбирам ли, че сега вече диагнозата се поставя по други критерии?
– Да. През последните години обаче, когато ни се отвори възможност да правим по-задълбочено изследване, в смисъл да изследваме всяка част от вестибуларния апарат, психогенните световъртежи рязко намаляха като честота. В отоневрологията предстои да се наложи и съвсем скоро ще влезе в поредната класификация на болестите една нова диагноза. Тя се нарича Персистираща постурално перцептивна замаяност (PPPD на английски). Това е диагнозата, която се налага в тази област и ще обхване голяма част от психогенните световъртежи. Всъщност, става дума за т.нар. функционален световъртеж. Т.е., казано накратко, това е световъртеж, който се появява при структурно здрав вестибуларен апарат, но недобре функциониращ. В повечето случаи говорим за един превъзбуден вестибуларен апарат. Това е, най-общо казано, определението и същността на психогенния световъртеж. Както казах в началото, в миналото много се говореше за тях, в момента вече в световната научна литература по-скоро се говори за PPPD. В крайна сметка психогенните световъртежи съставляват малка част, но ги има, разбира се.
– Специализираният център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието работи вече точно една година. Получиха ли българските пациенти възможност за по-добра диагностика и лечение на тези състояния?
– Да, българските пациенти получиха такава възможност. Факт е, че през Центъра за една година преминаха около 1000 пациенти за диагностика и още два пъти по толкова – за рехабилитация. Има много отоневрологични кабинети, но такъв комплексен център, където поставяме диагнозата и извършваме вестибуларна рехабилитация, за съжаление, е само един в момента.
– Предполагам, че разполагате с нова модерна апаратура за диагностика?
– С най-модерната в Източна Европа и в половината Западна Европа.
– В какво се изразява лечението на световъртежа като цяло? В една публикация казвате, че от основно значение е съвместната работа между лекари и кинезитерапевти. Какъв е ефектът от това комплексно лечение?
– Лечението на световъртежа включва три компонента. На първо място е лекарствената терапия. Лекарственото лечение включва различни видове медикаменти, повечето от които ги има на нашия пазар. Има лекарства, които са предназначени за острия световъртеж и това са т.нар. вестибуларни супресанти, които се дават по време на острата криза. Има и медикаменти, с които продължаваме лечението вече в хроничната фаза. Те се дават в продължение на няколко месеца, за да се възстанови напълно вестибуларният апарат.
Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ние, отоневролозите, много често използваме психиатрични медикаменти, най-често това са антидепресанти. Защо? Защото вестибуларният апарат има директни връзки с онези структури в мозъка, които отговарят за тревожността и за депресията, т.е. при чието увреждане се появяват тревожност и депресии. Искам да отбележа, че огромна част от нашите пациенти се депресират или стават по-тревожни. Дори има научни проучвания, които доказват, че болните с онкологични и с автоимунни заболявания като лупус да речем, както и със сърдечни болести, не са толкова тревожни, колкото са нашите пациенти със световъртеж. Просто защото световъртежът е драма, която преживява пациентът. И второ, защото наистина има връзки между тези структури, поради което много често на нас ни се налага да използваме антидепресанти при лечението на световъртежа, както вече споменах. Това обхваща медикаментозната терапия.
– Какви са другите терапии, които прилагате?
– На второ място, но пак подчертавам, не по важност, това е вестибуларната рехабилитация, по отношение на която ние като лекари съвкупно сме длъжни на нашите пациенти. Просто защото тя не е застъпена в България. За вестибуларна рехабилитация се говори от 45 години насам. Но в България все още не се изучава официално в курсовете по кинезитерапия и по рехабилитация. Тепърва започва да навлиза в програмата, правят се първи стъпки съвместно с нашия Център. Ние сме база за обучение.
– А в какво се изразява вестибуларната рехабилитация? Какъв е конкретният ефект от нея?
– Вестибуларната рехабилитация изключително много помага в лечението на световъртежа. Става дума за специализирани тренировки като самата рехабилитация представлява специални движения с очи, с глава, с тяло, които спомагат за компенсацията на вестибуларната функция. И още нещо в това отношение, което е изключително модерно в световен мащаб и което прилагаме в нашия Център, е тренировка с виртуална реалност на вестибуларния апарат. Това е изключително авангарден метод.
Той е и ефективен, особено при някои пациенти, които поради вестибуларните си проблеми изпитват, да речем, затруднения да се намират сред хора, например в големи магазини. При тях, ако мога така да се изразя, помага драматично.
И следващият метод от комплексното лечение на световъртежите е психологичната консултация
Разбира се, част от нашите пациенти се нуждаят не само от антидепресанти, те имат необходимост и от консултация и помощ от психотерапевти. И най-накрая, при някои заболявания на вестибуларната система се налага хирургично лечение, но веднага бързам да кажа, че това е много-много рядко.
– При какви заболявания е симптом световъртежът?
– В повечето случаи световъртежът е симптом на леки и напълно лечими заболявания. Но понякога е алармиращ симптом за тежка патология. В смисъл, в малък процент от случаите се касае за мозъчен инсулт, за кръвоизлив, за множествена склероза, за тумор на мозъка, за дегенеративно заболяване на нервната система. За щастие, пак казвам, тези случаи са много по-редки.
– Д-р Ангов, прочетох, че вие не препоръчвате при световъртеж страдащият да лежи, а точно обратното. Защо?
– Защото движението е в право пропорционална зависимост със степента на вестибуларната компенсация. Т.е., колкото повече се движи човек, на който му се вие свят, толкова по-бързо мозъкът му се учи да компенсира нарушената вестибуларна функция. И въпреки че на пациентите, особено с остър световъртеж, им се лежи повече, аз ги съветват да се движат.
Като обобщение бих препоръчал на всеки човек, на когото му се завива свят за първи път, да посети лекар точно поради тези две причини: поради факта, че вероятно страда от нещо напълно лечимо и няма защо да си причинява дискомфорта да го търпи. И второ, поради това, че може световъртежът да е признак на някакво по-опасно заболяване.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: https://zdrave.to/