В болниците изписват на пациентите антибиотици без нужда, за да не прихванат някоя вътрешноболнична инфекция. Така се процедира с не по-малко от 60% от хоспитализираните от първия до последния ден на клиничната пътека. Това съобщи проф. Тодор Кантарджиев – директор на Националния център за заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология. Думите му реално означават признание за неправилна свръхупотреба.
От изявлението му стана ясно, че в последните три-четири години цефалоспорините – антибиотици от трета генерация, са поевтинели много и затова те се употребяват дори в случаите, когато трябва да се ползват такива от първа генерация. Пак в последните години в болниците са се появили много щамове, които не са чувствителни, тъй като в хирургиите започна да се прави профилактика точно с цефалоспорините, които са от трета генерация.
Вътрешноболничните инфекции в нашата страна се проявяват обикновено след изписването на пациента, защото клиничните пътеки са кратки и човек, като се прибере вкъщи, развива вътрешноболничната инфекция. Всяка пневмония 15 дни след напускане на болницата е вътрешноболнична инфекция, каза още проф. Тодор Кантарджиев и подчерта, че преди това рядко се правят антибиотикограми, по които се отчита какъв тип точно от въпросния медикамент е необходим за даденото заболяване. Всяка хирургична инфекция месец след излизане от клиниката може да е от болницата, както и всяка уроинфекция, проявена 15 дни след излизане от болницата е вътрешноболнична, допълни той. Констатациите му се потвърждават и от доклад на Европейския център за контрола на заболяванията. Данните в него сочат, че болниците в България изписват с 35% повече от по-евтините антибиотици.
Проф. Кантарджиев поясни, че това са единствените лекарства, които предизвикват трайни екологични последици. Освен че той унищожава нормалната бактериална флора в човешкото тяло, отделен от организма на пациента, той действа и на околната среда. Репортерска проверка на „Монитор“ установи, че болниците от години не назначават клиничен магистър-фармацевт, какъвто беше задължителен преди време. Задачата на този специалист е да отчита лечебния ефект от терапията с различните медикаменти и да следи за полипрагмазия, както се нарича на медицински език презастраховането с лекарства, а също и за странични неблагоприятни реакции при пациентите. Прекомерната употреба на антибиотици създава резистентност, се скри проф. Кантарджиев. В подкрепа на думите си той приведе факта, че лекуваната пневмония, хваната в болниците, е много по-устойчива и по-трудно се лекува. Не познавам възрастен мъж, излязъл от урологично отделение, да няма урологична инфекция. 25 000 са смъртните случаи в Европейския съюз заради антимикробна резистентност, а в света те са 700 000. Очаква се към 2050 г. смъртността от тази резистентност да бъде по-честа, отколкото рака, предупредиха от Световната здравна организация.
Автор: Силвия Николова
Източник: http://www.monitor.bg