Остеопорозата отдавна не е „болестта на менопаузата“. Връзката й с храненето и сърдечно-съдовите заболявания е много по-голяма, отколкото са смятали специалистите досега. Какво казва науката за съвременното лечение на костно-метаболитните болести и какви са перспективите за профилактика на едни от най-сериозните състояния, разказва доц. Пламен Попиванов. Той е началник на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на „Александровска болница“ в София.
Медицината не спира да се развива и в нея има много надежда. Но не всяка иновация за времето си се оказва революционна в бъдеще, казва специалистът. „Преди 40 г. имахме големи надежди, че цитостатиците ще излекуват рака, тъй като разпадат някои от карциномните клетки. Днес те имат своята роля в терапията на онкозаболяванията, но медицината все още е далеч от пълното им излекуване“, споделя доц. Попиванов.
Днес големи надежди за справяне с костно-метаболитните заболявания се възлагат на стволовите клетки, заради способността им да възстановяват организма. Те носят цялата му наследственост и биха могли да регенерират увредени или нефункциониращи клетки в костта така, че да я предпазят от изтъняване и счупване. Тези и други свойства на стволовите клетки се изучават от около 25 г., но за съжаление на този етап има само една област, в която е доказано, че те действат – това са някои случаи на рак на кръвта. Във всички останали сфери на медицината резултатите са недостатъчни и проучванията продължават.
„За остеопорозата се работи от 10-15 г.,
като идеята е стволовите клетки да заместят старите, които не работят или не се размножават, за да се преодолее атрофията на костта. Клетките се вкарват инжекционно, но до момента в целия свят това не е доказано, че работи. В България не са изпробвани подобни инжекции. Смятаме, че е много перспективно, но дали наистина ще е така, бъдещето ще покаже“, коментира доцентът.
На този етап българските специалисти се опитват да повлияят обмяната на веществата вътре в костта. По този начин провокират израстването на клетки, които изграждат костта. Това става чрез инжектиране на специален хормон, което е и най-съвременното лечение на тежки форми на остеопороза, достъпни у нас. Терапията струва 1200 лв. месечно и се покрива 100% от здравната каса, но по стечение на обстоятелствата едва около 50-60 души годишно се възползват от нея, разказва доц. Попиванов. По думите му скоро на пазара се очаква да се появи ново моноклонално антитяло, което също ще спомага за удебеляване на изтънелите кости в организма.
Противно на очакванията, най-сериозните иновации
в областта на костно-метаболитните заболявания през последните години не се дължат на новите технологии, а на постиженията на науката. Топ темата на последните световни конгреси е връзката на костно-метаболитните заболявания с всички останали системи в организма. Доскоро се е смятало, например, че остеопорозата е възрастово-обусловено състояние и се провокира от спадането на функцията на половите хормони при мъжете и жените. Според най-новите теории обаче заболяването се провокира от нарушения в други системи на организма и само по себе си може да провокира здравословни проблеми.
Редица изследвания, например, откриват пряка връзка между остеопорозата и сърдечно-съдовите заболявания. Пациенти с костни проблеми се оказват с недиагностицирана атеросклероза и с повишен риск от инфаркт, инсулт и исхемична болест на сърцето. Причината е, че в атеросклеротичните плаки, които „задръстват“ кръвоносните съдове и артериите, се отлага и калций, формирайки калциеви плаки. „Оказва се, че когато, например при старческа остеопороза, имаме недостатъчна функция на организма, свързана с костите, той се мъчи да компенсира, отделяйки хормони.
Например, по този начин в кръвта се увеличават
фосфатите – те поддържат нормални нивата на калций, но също така стимулират стената на кръвоносните съдове да образува костна тъкан. При хистологични разрези може да се види буквално тънка костичка в кръвоносния съд. Затова вече се говори за остеокардиология, а редица проучвания се опитват да разберат дали профилактиката на остеопорозата може да се ползва и като профилактика на сърдечно-съдовите заболявания“, отбелязва доцентът.
Друго откритие на учените е, че когато храната не се сдъвква добре или не се смила в храносмилателния тракт, това директно се отразява на костите. Причината е, че при нарушена функция на червата или на органите, отговорни за храносмилането (например, панкреас), елементи като калций, белтък и витамини не се абсорбират и на практика не достигат до костите. Те изтъняват и защото организмът взима от техните депа (тъй като те са най-големите – костите са съставени от 40% белтък и 60% калций), за да задоволи нуждите на останалите органи – кръв, мускули, мозък и прочие. Затова за профилактика на остеопорозата не се препоръчва гладуване, а при проблеми със стомаха или червата се взимат допълнителни мерки за лечение.
„Много често при възрастните хора над 70 г.
лигавицата на стомаха атрофира, в резултат на което те слабеят, въпреки че се хранят. Това е така, защото се разраства една съединителна тъкан, която произвежда слуз в стомаха. Клетките на тази тъкан стават повече от тези, които произвеждат сокове за смилането на храната и може да се каже, че хората практически гладуват. Освен това възрастните често имат и проблеми със зъбите и не дъвчат добре. На тях често им предписваме детски каши и млека, защото са меки и богати на калций и други хранителни вещества. Освен това им препоръчваме кисело мляко и сухари. И не рядко ги съветваме да ползват и протеин за спортисти, за да си набавят нужното количество белтък“, разказва доц. Попиванов.
Поради същите причини е важно възрастните да приемат и достатъчно количество витамини от вида К и Д, тъй като без витамин К белтъците не се синтезират в кръвта, а без вит. Д калцият не се абсорбира от червата.
Остеопорозата се развива и при нарушена
бъбречна функция, допълва списъка доцентът. Причината е, че обмяната на вит. Д в организма е пряко свързана с правилната им работа. Тоест, ако имаме болни бъбреци, почти сигурно е, че имаме или ще имаме проблеми с костите. „Според тежестта на заболяването можем да имаме остеопороза – намаляване на калция в костите. Но можем да имаме и остеомалация – рахит при възрастните, провокирано от размекване на костите. При напреднала бъбречна недостатъчност вече говорим за ренална остеодистрофия“, казва доц. Попиванов.
По същия начин костите страдат и при увреден черен дроб, защото витамин Д не може да се активира и да помогне за доставката на калция до костите. При атрофия на панкреаса пък не се произвеждат достатъчно стомашни сокове, в резултат на което организмът гладува, а костите отново не получават нужните им елементи. При диабет костите губят еластичността си и изтъняват, което също води до счупвания. Костно-метаболитни проблеми предизвикват също нарушената функция на щитовидната жлеза и всички заболявания, които се лекуват с кортикостероиди (астма, алергии и прочие), тъй като този тип медикаменти буквално „изяждат“ костта.
„В момента у нас има много лекарства, с които можем да повлияем на остеопорозата, да забавим развитието й и дори да я излекуваме. Но преди всичко трябва много добре да определим какво лекуваме – гладуване на организма, проблеми с бъбреците или сърдечно-съдово заболяване“, категоричен е доц. Попиванов. Чак след това може да започне истинската терапия на костно-метаболитните заболявания.
Автор: Слава АНАЧКОВА
Източник: https://clinica.bg/