Дори и днес е разпространено мнението, че възрастният мозък не може да генерира нови клетки. Веднъж създадени те могат само да умират и ситуацията да става все по-зле. Ако пиете много алкохол или дори ако стоите дълго пред компютъра или телевизора вие „убивате“ много неврони, твърдят медиците. Но мозъкът всъщност е доста по-сложен. До края на миналия век тезата, че мозъчните клетки не могат да се регенерират и да заместват умрелите или увредени клетки, беше подкрепяна и от много учени.
През 1998 г. обаче, двама изследователи – Петер Ериксен от Швеция и Фред Гейдж от САЩ представиха откритието си, че хората имат способност да генерират нови мозъчни клетки през целия си живот. Раждането на неврони от стволови клетки те нарекоха неврогенезис. При бебетата тази дейност става още преди да излязат от утробата на майка си. След раждането на човек обаче, този процес е ограничен до две области – структурата на предния мозък, както и в Хипокампуса (структура с формата на морско конче, която се намира точно над ушите). Тази област е важна за ученето, за запаметяването, за регулирането на емоциите и ориентирането в пространството.
При болните от Алцхаймер например, хипокампусът е зоната на мозъка, която първа „излиза от строя“. А когато се изследва връзката между неврогенезиса и депресията се установява, че производството на нови мозъчни клетки е нарушено в същата тази област. След откриването на неврогенезиса, естествения въпрос е как да подпомогнем създаването на нови неврони в мозъка? Редица изследвания през последните години показват, че човек може да играе активна роля за да улесни производството на нови мозъчни клетки, като резултатът е подобряване на паметта, на възможностите за учене и възприемане.
Изследване, направено през миналата година с плъхове, доказва, че ежедневните физически упражнения могат да повлияят върху неврогенезиса. Всъщност анаеробна, силова тренировка не води до по-високо производство на неврони в хипокампуса, но може да има положителен ефект върху физическата годност на човек. Още повече, че всяка активност, сравнена със заседнал начин на живот, е добре дошла за тялото. Свен редовното ходене на аеробика или практикуването на други кардиоупражнения, от съществена важност е и храненето. Колкото и странно да звучи, то също оказва известен ефект върху неврогенезиса.
Продуктите, които поемаме, са много важни не само за физическото ни състояние, но също така и за психическото ни здраве, категорични са учените. Според тях, храненето може да въздейства върху образуването на нови неврони по четири начина – чрез ограничаване на калориите, чрез честотата на хранене, чрез структурата на храната и чрез съдържанието на храната. Проучването им показва, че намаляването на калориите значително увеличава производството на нови неврони и намалява риска от неврологични заболявания, като Алцхаймер или Паркинсон, например.
Източник: http://www.hospital.bg