Лимитът за кръв – само за половината операции

Безплатната кръв също се оказа с лимит, при това крайно недостатъчен. За да „дисциплинира“ болниците, Националният център по хематология и регионалните му подразделения отпускат прогнозни прагове на животоспасяващата течност, които в немалка част от случаите са наполовина по-ниски от нужните. Така се налага лечебните заведения да изискват бележки за дарена кръв от близките на пациенти за планови операции, за да компенсират недостига и да не се налага да плащат. Въпреки това обаче само за миналата година лечебните заведения в страната са платили общо 80 000 лева за допълнителни количества кръв и кръвни продукти над тези, които са им били отпуснати за ползване гратис. Това показват данните, предоставени от Министерството на здравеопазването по запитване на в. „Монитор“.

Това е приблизително 1% от вложените безвъзмездни средства от държавата съгласно Наредба № 5/2005г. за условията и реда за безвъзмездно предоставяне на медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки, казаха още от здравното ведомство. Самото планиране за следващата година се извършва на базата на данните от предходната, обясниха от там, като не скриха, че почти всички болници имат консумация по-голяма от планираните прогнозни количества.

Един от фрапиращите случаи на недостиг е този с Бургас. Лимитът за безплатна кръв за целия регион, чийто областен център е морският град, е 1650 литра на година. От това количество най-голямото здравно заведение в Бургас многопрофилната болница за активно лечение трябва да свие дейността си в рамките на 1085 литра – това е лимитът, за да не плаща за превишената кръв на центъра. Само за миналата година болницата е използвала общо над 2300 литра кръв или двойно над определения лимит, съобщи зам.-директорът на здравното заведение д-р Светлозар Георгиев. Стойността на количествата над лимита възлиза на повече от 100 000 лева. На практика обаче въпросът е решен чрез бележки за кръводаряване от роднини и приятели на нуждаещите се. Близо 10 000 са операциите в лечебното заведение.

До 2015 година същият проблем е имала най-голямата спешна болница в страната – „Пирогов“.

Университетската болница „Света Анна“, която поема тежките инциденти не само в столицата, но и в София-област пък, дори се презастрахова, за да не надвиши лимита си, като иска бележки от близки на оперирани, че са дарили кръв. Макар подобно на „Пирогов“ и тя миналата година да е успяла да се вмести в спуснатия лимит, от лечебното заведение настояват при планови и дори неотложни операции въпросните свидетелства, давани от кръвния център. Данните при тях показват, че при общо 11 828 операции през 2016-а при 6170 се е наложило кръвопреливане. Т. нар. прогнозен план, спуснат от Центъра по трансфузиология и хематология, е за 2874 литра.

Междувременно проверка на „Монитор“ установи, че цената на бележките от „кръводарители“ е паднала с около 30% през лятото и е достигнала до около 100 лв. Причината за поевтиняването е, че през ваканционните месеци плановите операции се намаляват до минимум и болниците правят най вече спешните и неотложните интервенции.