Мускулни крампи настъпват, когато даден мускул се съкрати неконтролируемо и се задържи в болезнен спазъм. Самоволното съкращение продължава без мускулна релаксация от няколко секунди до 15 и повече минути. Външно, това се проявява с видимо съкращаване и уплътняване на мускула. Макар че крампи могат да възникнат във всеки скелетен мускул, те най-често засягат мускули, задвижващи две стави.
Макар че са широко разпространено състояние, точните причини за настъпването на крампи остават неизяснени. Известно е, че механизмите, регулиращи мускулните съкращения, могат временно да „излязат от строя“, което създава предпоставките за възникване на крампи. Тези механизми касаят активирането на съкращението на мускулните влакна и тяхното последващо деактивиране. Съществуват редица физиологични изисквания за правилното протичане на мускулното съкращение и отпускане. Ако едно или повече от тези условия не са изпълнени, настъпването на крампи става много по-вероятно.
Поддържане на водно-електролитния баланс в организма – неорганичните йони (натриеви, магнезиеви, калиеви, калциеви и хлоридни) трябва да бъдат в рамките на физиологичните граници, за да функционират правилно нервната и двигателната система, които контролират и осъществяват движенията, съответно.
Достатъчна почивка и възстановяване на мускулите след работа или тренировка – претоварването на мускулите се отразява на невро-двигателния контрол и също може да предизвика крампи.
Тренираност на мускулите – крампите са много по-чести в ранните етапи на физическата активност и намаляват по честота и интензитет с тренирането на мускулната група.
Други фактори също играят роля. Счита се, че генетичната предразположеност и възрастта са най-важните от тях. Известно е, например, че хора в отлично здравословно състояние могат да получават крампи без никаква явна причина, докато при други, с аналогичен здравен статус, хранителни навици и т.н., крампите са много редки. Крампите, също така, са много по-чести в напреднала, отколкото в средна възраст. Цирозата на черния дроб и спортните травми също са асоциирани с по-висока честота на мускулни крампи.
Повечето специалисти са мнение, че храненето може да бъде ключов елемент в борбата с крампите. Това включва преди всичко набавяне на необходимите електролити в оптимално съотношение, допълнено с достатъчен прием на течности. Това предполага балансирано и разнообразно хранене. Най-добрите източници на калций са мляко, млечни продукти и зелени листнати зеленчуци. Магнезият е много по-дефицитен в западната диета, което някои изследователи свързват с мускулните крампи. Субоптималните нива на магнезий могат да понижат и физическите възможности, което не е без значение за атлети и спортисти. Добри източници на магнезий са кафявият ориз, листните зеленчуци, бобовите и пълнозърнестите храни, ядките.
Интересен е въпросът за ефективността на спортните напитки, за които производителите твърдят, че ускоряват възстановяването след тренировка и понижават честотата и интензитета на крампите. Макар че наистина съдържат необходимите електролити в правилните количества, клиничната им значимост остава недостатъчно изучена до ден днешен.
Стречингът, от друга страна, е доказано ефективно средство за избягването на крампи, както при спортисти, така и при неспортуващи.
Източник: http://znews.bg