Главоболието при млади хора и деца, което липсва по време на отпуска или ваканция, обикновено се дължи на проблеми с очите като астигматизъм. Трябва да се знае обаче, че ако този дефект лесно може да бъде коригиран с помощта на очила, то заболявания като глаукомата, открити на по-късен етап, не се лекуват, а прогресират. Това разказа пред Дарик един от най-добрите офталмолози в България проф. Ива Петкова, която управлява Клиниката по офталмология в столичната Александровска болница. Тя добави, че пациентите в клиниката идват не с оплаквания за болка, а с оплаквания от намалено зрение. Ако то обаче се дължи на глаукома, обикновено бива открито късно. Затова офталмолозите у нас се борят за инициирането на профилактични прегледи, при които очното заболяване да бъде открито в ранен стадий, за да се вземат мерки във връзка с неговата прогресия.
Кой е най-големият бич сред очните болести сред българските пациенти?
Ние принадлежим към бялата раса и съответно болестите, характерни за нея, са характерни с най-голяма честота и у нас. Тук обаче трябва да направим разграничение за какво говорим. Ние имаме намалено зрение и слепота, която може да бъде лекувана, и такава, каквато не може, като например слепотата от глаукома. Това, което е много важно, е превенцията на глаукомата, превенцията на слепотата от глаукома. Това, за което ние се борим, е да се правят профилактични прегледи, които да хващат ранния стадий на заболяването, след което пациентите да бъдат проследявани. В това отношение има доста неща, които биха могли да се желаят. На първо място искаме пациентите, диспансеризирани за глаукома, да имат възможност по-често да бъдат проследявани. През тази година контролните прегледи, на които те имат право, станаха от 2 на 4. Другото, което искаме, е да има едни профилактични прегледи във възрастта над 45 години, когато имаме възможност да хванем ранната глаукома. Искаме най-много обаче пациентите, които получават терапия за глаукома, да имат право на по-добра реимбурсация. В момента тя е на 50 %, а глаукомно болните са предимно пенсионери и техните възможности не са големи. Друга прицелна група са ни децата. Искаме да насочим вниманието на обществеността по отношение на това, че трябва да се направят едни профилактични прегледи от специалист във възрастта, когато може да се диагностицира и лекува мързеливото око. В момента това е вменено на личните лекари, а те нямат тази възможност, тази апаратура и този опит. И, когато си помислим, че хващайки тези заболявания при децата, им даваме възможност да се развиват пълноценно в живота, трябва много добре да сложим на кантара тези нужди на обществото. Другото, което бих могла да кажа, е откъм лечимата слепота. Не правим изключение при намаленото зрение от катаракта, която е една напълно лечима болест в днешно време. Бих могла да кажа, че нашата офталмология тук е на съвсем добро световно и европейско ниво. В момента ни интересува много лечението на макулната дегенерация – едно заболяване, което засяга централното зрение и се увеличава драстично с напредване на възрастта. Даже, над 80 годишна възраст може да засегне до 30 процента от популацията. И тук ние имаме голям дълг към обществото, поради това, че лечението, което съществува по целия свят за влажната форма на това заболяване, в България не се поема от Националната здравноосигурителна каса. В това отношение нашите пациенти са изоставени на произвола на финансовите си възможности.
Споменахте, че бихте желали задължителни профилактични прегледи за хора над определена възраст за глаукома. Какво бихте препоръчали на пациентите сега, когато няма задължителни прегледи?
Имайте предвид, че обикновено към 45-годишна възраст всеки човек, понеже се нуждае от някакви очила, посещава очния лекар. Тогава, ако има някакви отклонения, се взимат необходимите мерки. Въпреки всичко обаче има и друг момент. Пациентите, които идват при нас, идват не с оплакване за болка, а с оплакване за намалено зрение. А, при глаукомата вече става много късно с напредването на заболяването. Тоест, хората не трябва да изчакват, а след 45-годишна възраст да се прегледат при офталмолог, особено, ако има някаква наследственост в тяхното семейство. Това е много важно.
Все още ли мониторът е в основата сред вредителите?
Децата, които по цял ден стоят пред компютъра, а от него се прехвърлят пред телевизора, трябва да бъдат обект на по-специално внимание. Те трябва да имат някакъв режим, в който да ползват всички тези забавления. Същото се отнася и за възрастните, при които обаче тук вече говорим не за забавление, а за работа. Това, което предизвиква работата с монитор, е зрителната умора. Освен това се предизвиква и една сухота, която имаме възможност успешно да лекуваме с различни видове изкуствени сълзи. Но, когато човек има някакви оплаквания, преди да се самолекува, трябва да посети очен лекар. Ходенето в аптеката и израза – дайте ми едни капки, защото са ми зачервени очите – в никакъв случай не е печелившата комбинация.
Има ли формула, по която можем да различим кога главоболието дава сигнал за очен проблем и кога е плод на друго?
Обикновено главоболието, което дава сигнал за очен проблем, е при по-младите хора. То е пряко свързано с часовете, при които се наблюдава работа с очите. Когато, например, децата си почиват или са във ваканция и не четат, те нямат това главоболие. А, когато след училище започват да се оплакват, че ги боли глава, тогава родителите задължително трябва да вземат мерки. Обикновено тук се налага едно разширение на зениците, установява се далекогледство или астигматизъм или съчетание от двете, и се правят очила, което решава проблема с болката. При по-възрастните, ако имаме някакво главоболие, вече са по-различни нещата. Много рядко може да е свързано с някакъв глаукомен пристъп или с друго заболяване, но при всички случай трябва да се види от специалист.
Достатъчно уважавана ли е от здравните власти родната офталмология?
Определено. Аз смятам, че колегите се интересуват изключително много. Можете да ги видите по редица конгреси по света. В повечето случаи най-новите неща, които виждаме по света, ги има и тук в България. По-скоро фокусът на здравеопазването в момента е към онкологичните заболявания, към редките болести, офталмологията сякаш не е много в този фокус. Не мога да кажа, може би това ще се промени. Ние сме обърнати повече към профилактиката. Надяваме се, че с обръщането на медицината в тая посока и ние ще бъдем в този фокус.
Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Аз винаги съм оптимист за всяко нещо. Надявам се, че преди да се пенсионирам ще видя българското здравеопазване и офталмологията на това ниво с обгриженост и взаимно доверие, както е в чужбина. Защото, мисля, че това, което витае във въздуха и се насажда у българските пациенти, е едно недоверие към лекарите. Съжалявам да го кажа и съжалявам с години да го наблюдаваме. Разбира се, както във всяка професия, и тук има добри, по-добри и най-добри. Но има моменти, в които лекарското съсловие се поставя под не много добър огън. А, това трябва да се промени и от страната на пациентите, и от страната на лекарите. Може би самото ниво на живот, спокойствието на хората, когато има една добре уредена държава, това ще промени нещата.
Автор: Димитър Панев
Източник: http://bestdoctors.bg