Само 40 000 здравноосигурени лица у нас имат код за достъп до електронното си досие, а едва 100 са заявили желание да получават СМС за настъпило здравноосигурително събитие през тази година. Данните бяха оповестени от Александър Огнянов, директор дирекция „Информационни процеси и сигурност на информацията“ в НЗОК, по време на дискусия, посветена на електронното здравеопазване. В тази връзка той изтъкна, че интересът към този тип услуги не е голям и посочи, че броят на здравноосигурените лица към момента е около пет милиона.
Според него са нужни промени, които да подобрят известни пропуски в нормативната уредба. Примерът, който той даде, е че ако сега пациент намери грешка в електронното си досие за манипулация, извършена преди години, НЗОК няма правно основание да си върне парите, изплатени на изпълнителните на медицинска помощ.
От думите му стана ясно, че касата ще продължи с въвеждането на нови услуги, една от които е въвеждането на автоматизирана система при отпускане на скъпоструващи лекарства, която да облекчи пациентите.
„Електронното здравеопазване се превърна в мантра, която в последните години се повтаряше от всички“, посочи от своя страна заместник-председателят на парламента и член на парламентарната здравна комисия д-р Джафер, като припомни, че то е било обявено за приоритет от редица здравни министри. „И политиците, и експертите, и ръководителите на лечебни заведения вече са убедени, че за да се осъществи истински контрол в здравната система, трябва да се въведе електронно здравеопазване“, отбеляза тя. Д-р Джафер декларира, че парламентът ще направи всички възможно, за да подкрепи финализирането на процеса, свързан с въвеждането на електронното здравеопазване. „Вярвам, че ще има политическа воля и финансов ресурс, за да се поздравим с единна информационна система“, заяви тя.
Кънчо Райчев, директор на Националната експертна лекарска комисия, съобщи, че регистрираните към момента хора с увреждания у нас са близо 900 000, а издадените експертни решения – над 460 000. Той представи интегрираната информационна система на органите на медицинската експертиза в България. Тя разполага с единен регистър и електронни досиета за всички лица, които в периода след внедряването й са преминали през ТЕЛК. Предстои обаче свързването на системата с НЗОК.
С цел засилване на контрола се планира разработване на алгоритми за идентификация на опити за извършване на нарушения, които ще бъдат на база стандартите за медицинската експертиза, допълни той.
„Електронното здравеопазване и електронната спешна помощ са бъдещето“, посочи и директорът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов, който припомни, че се очаква отварянето на европроекта за спешна помощ. До 2020 година у нас трябва да е развита европейска спешна помощ, която да включва интегриран модел за обслужване на спешните пациенти в равнопоставени структури за извънболнична и болнична помощ, обясни той, като представи подробни данни за обезпечеността на спешните звена в страната. От тях стана ясно, че центровете за спешна медицинска помощ към момента не отговарят на изискванията както спрямо грижите за пациентите, така и по отношение на условията за работа на кадрите там. „Липсата на достатъчно обучен персонал и материална база ни кара да мислим дали не е необходим нов подход за спешната помощ“, отбеляза проф. Балтов, като даде за пример големите ползи от телемедицината, която дава възможност за оказване на помощ във всяка една точка.
От своя страна директорът на „Майчин дом“ и председател на фондация „Електронно здравеопазване“ д-р Иван Костов изрази увереност, че парламентарната здравна комисия ще бъде „моторът“ за финализирането на е-здравеопазването и че скоро то действително ще бъде факт.
Източник: http://www.zdrave.net